Защо хората от други раси винаги имат за нас еднакви лица?
Ние, представителите на бялата раса, считаме, че всичките японци или китайци, или негри - са на процедура едно лице, и мощно се учудваме, че те на собствен ред ни възприемат тъкмо по същия метод. Но за какво това се случва. Това погрешно усещане пречи на междурасовите взаимоотношения, водейки до стандарти и дискриминация, освен това постоянно с действителни отрицателни последици (при залавянето на нарушител, например).
Какво са посочили проучванията по въпроса за расовата идентификация
Наскоро екип от откриватели от Калифорнийския университет в Ривърсдейл под управлението на Брент Хъгис си сложиха задачата да намерят отговор на този въпрос, тъй като повода за това расово усещане продължава да е неразбираема и до ден сегашен.
Американските учени са събрали екип от бели хора и са ревизирали благодарение на модерни лабораторни принадлежности, по какъв начин реагира мозъкът на човек на разположение на родна или неродна раса. Оказва се, че в зрителната кора на мозъка интензивността на невроните внезапно се усилва при появяването на ново лице на бял човек, а на разположение от друга раса мозъкът ни реагира някак си пасивно. Например, при смяната на лицата на негрите невроните на мозъка на белия човек на процедура не се възбуждат, като че ли той гледа едно и също лице на афроамериканец.
Групата откриватели на Брент Хъгис по този начин и не съумяла да доближи до същинските аргументи за държанието на мозъка, т.е. за какво природата е основала толкоз чудноват механизъм, когато представителите на една раса възприемат представителите на друга раса като едно цяло, въпреки и в границите на своята раса човек да може да улови даже и най-малките другия сред близнаци.
Единственото, до което стигнали американските учени, било: човек благодарение на избрани тренировки и мотивация може да бъде принуден да се отнася по различен метод с представителите на другите раси, т.е. да се засилват за задачата невроните на зрителната кора на мозъка.
А може ли да са отговорни за това извънземните?
Ясно е, че за множеството хора това не е належащо, а дребното, които вършат фамилни двойки от разнообразни раси, да вземем за пример, бели и негри, сами след известно време се приспособяват към този проблем, отчитайки с удивление, че стартират елементарно да разграничават лицата на другата раса. Но загадката по този начин си и остава: за какво природата е основала този предпазен механизъм?
Може би, това е обвързвано с образуването на човешкия разсъдък, който в течение на хилядолетия не се е сблъсквал с представителите на други раси, а затова не е изпитвал потребността от сходна идентификация на лицата, които изобщо не наподобяват на привичните му? Но в случай че се допусне, че в генома на индивида са се намесили извънземни, то може да се приказва просто за неточност на техния генетичен опит.
Превод и редакция: БЛИЦ
Какво са посочили проучванията по въпроса за расовата идентификация
Наскоро екип от откриватели от Калифорнийския университет в Ривърсдейл под управлението на Брент Хъгис си сложиха задачата да намерят отговор на този въпрос, тъй като повода за това расово усещане продължава да е неразбираема и до ден сегашен.
Американските учени са събрали екип от бели хора и са ревизирали благодарение на модерни лабораторни принадлежности, по какъв начин реагира мозъкът на човек на разположение на родна или неродна раса. Оказва се, че в зрителната кора на мозъка интензивността на невроните внезапно се усилва при появяването на ново лице на бял човек, а на разположение от друга раса мозъкът ни реагира някак си пасивно. Например, при смяната на лицата на негрите невроните на мозъка на белия човек на процедура не се възбуждат, като че ли той гледа едно и също лице на афроамериканец.
Групата откриватели на Брент Хъгис по този начин и не съумяла да доближи до същинските аргументи за държанието на мозъка, т.е. за какво природата е основала толкоз чудноват механизъм, когато представителите на една раса възприемат представителите на друга раса като едно цяло, въпреки и в границите на своята раса човек да може да улови даже и най-малките другия сред близнаци.
Единственото, до което стигнали американските учени, било: човек благодарение на избрани тренировки и мотивация може да бъде принуден да се отнася по различен метод с представителите на другите раси, т.е. да се засилват за задачата невроните на зрителната кора на мозъка.
А може ли да са отговорни за това извънземните?
Ясно е, че за множеството хора това не е належащо, а дребното, които вършат фамилни двойки от разнообразни раси, да вземем за пример, бели и негри, сами след известно време се приспособяват към този проблем, отчитайки с удивление, че стартират елементарно да разграничават лицата на другата раса. Но загадката по този начин си и остава: за какво природата е основала този предпазен механизъм?
Може би, това е обвързвано с образуването на човешкия разсъдък, който в течение на хилядолетия не се е сблъсквал с представителите на други раси, а затова не е изпитвал потребността от сходна идентификация на лицата, които изобщо не наподобяват на привичните му? Но в случай че се допусне, че в генома на индивида са се намесили извънземни, то може да се приказва просто за неточност на техния генетичен опит.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ