Медици, лекуващи онкоболни, са на предела на търпението си
Ние, личния състав на МЦ „ Интегративна медицина “ София, всекидневно ангажирани с лекуването на най-тежката патология в медицината - лекуването на онкоболни в финален етап, достигнахме лимита на търпението си.
Ежедневната ни процедура е едно житейско и професионално удостоверение за безгранични човешки премеждия, породени не от неконтролируеми естествени събития, а от дейности или бездействия на хора на виновни държавни позиции, изгубили честен образ и чест.
Това пишат медиците от МЦ „ Интегративна медицина “ София и не престават тревожното писмо:
Повече от 17 000 заболели годишно приключват виталния си път в безчовечен премеждия, като в този ужасяващ лист не се включват страданията на техните близки. В преобладаващата част за тези заболели, здравната грижа или медицината като цяло, въобще липсва. Логично поражда въпросът, къде са лекарите, къде е българското опазване на здравето. Да, лекарите и медицинските експерти са тук, въпреки и в оскъден състав и сложени в унизителната обстановка, да извършват главно поръчки за финансови доходи от асимилиране на клинични пътеки и всевъзможни други „ пътеки “, обратно на здравната нравственос и публичните ползи. В миналите 30 години сме очевидци на многочислените митинги на лекари и медицински сестри за промени в опазването на здравето, които останаха без обикновена социална поддръжка. И да, медицинските експерти в страната ни през днешния ден работят най-вече за оцеляване, в една изкуствено основана и задълбочаваща се бездна сред лекари и пациенти.
Къде е в тази обстановка здравната ни система? Отговорът е един – на дъното! Настоящата здравна система, в случай че може да се назова такава, е основана от политиците, а практическото и осъществяване е предоставено на Здравното министерство. Повече от 12 година ангажирани с лекуването на напреднали онкологични болести ние имаме цялостната опция да оценим „ достолепията “ на тази система и да работим в среда, в която няма място за същинска медицина, а опитите за реализацията й срещат единствено неприязън и репресии.
От позицията на дълготраен ни опит и свидетелства за многочислени опити за възпрепятстване на осъществяване на лекарските ни отговорности и породените многочислени премеждия на хиляди онкологично заболели ще си позволим да напомним за най-фрапантните дейности и престъпления на Здравното министерство, виновни за нарушени човешки права, породени премеждия и преждевременна гибел.
Не е въведено европейското разбиране „ състрадателно лечение” според Директива 83 от 2001 година и Регламент № 726 от 2004 година на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, не е основана „ Наредба за палиативни медицински грижи”, която се изисква от член 96 на Закона за здравето, от 2005 година, не е обновена „ Наредба за неконвенционални методи” съгласно условията на член 166 на Закона за здравето. Дори не се извършва решението на Върховния административен съд, в което се открива дискриминация на група български жители по симптом „ увреждане”, предизвикало „ групова смърт”. Нарушени са Законът за отбрана от дискриминация, Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и Конституцията на Р България и е присъдено министърът на опазването на здравето да предприеме ограничения за уреждането на нормативната база, само че това не е изпълнено.
Разрушена е и онкологичната мрежа, системата по която се събираше информацията и се обхващаха новите случаи на онкозаболявания. „ …Може би сме единствената страна-членка на Европейски Съюз, която няма противораков проект. В този проект би трябвало да залегнат всички мероприятия, свързани както с профилактиката, по този начин и с диагностиката и лекуването, с следенето и качеството на живот на онкологично болните… “, споделя шефът на Раковия указател.
Цялата нормативна уредба в региона на онкологията е архаична, антиевропейска и антихуманна. Последователните дейности на здравната ни администрация демонстрират, че задачите й не са подобряването на здравното обслужване на обществото, а законово и административно бетониране на логистиката на измамниците и неприятните практики в медицината. А пациентите са единствено статистика за опрощение на финансовите злоупотреби или черна статистика без последици. Техните права и ориси са без значение за здравната администрация.
Противно на естествените упования тези премеждия не провокират каквито и да е обществени реакции от цялото ни общество и се одобряват като всекидневно естествено събитие, при което човешката интервенция е безпомощна. Разбира се, тук има и своето място народопсихологията на българина – „ спасявай се поединично “.
Ние считаме, че главната отговорност за злополуката при лекуването на болните с онкологични болести е политическото безучастие на Здравното министерство в лицето на министър Ананиев.
Настояваме за незабавната оставка на министър Ананиев за дейностите и бездействието, предизвикали нарушени професионални и човешки права и множества премеждия на болните с онкологични болести.
Настояваме правораздавателните органи да изпълнят отговорностите си и да потърсят лична отговорност на виновните длъжностни лица от Министерството на здравеопазването.
Настояваме за ангажиране на политиците от всички цветове за незабавни дейности по реализация на промяна в опазването на здравето.
Призоваваме цялата българска общност да се разсъни и интензивно да се намеси в оцеляването на Българската нация.
Призоваваме пациентите да изискат отговорност на пациентските организации, които не извършват отговорностите си.
Призоваваме публицистите да защитят професионалната си чест и да се върнат в лоното на същинската публицистика.
Призоваваме нашите сътрудници да потърсят отговорност от управлението на Българския лекарски съюз за отхвърли му да отбрани правата на лекари и пациенти и да упорстват за анулация в наложителното участие в една съсловна организация, чиято съществена задача е обезпечаване на незаслужени приходи за управлението си.
Д-р. Христо Дамянов д.м.
Д-р. Иван Маслев
Д-р. Владимир Павлов
Д-р. Александър Тодоров
М.с.Емилия Стефанова
М.с. Лиляна Соколова
М.с. Ели Александрова
М.с. Цветелина Янкова
Адм. Ивета Пашина
02.12.2019 год.
Ежедневната ни процедура е едно житейско и професионално удостоверение за безгранични човешки премеждия, породени не от неконтролируеми естествени събития, а от дейности или бездействия на хора на виновни държавни позиции, изгубили честен образ и чест.
Това пишат медиците от МЦ „ Интегративна медицина “ София и не престават тревожното писмо:
Повече от 17 000 заболели годишно приключват виталния си път в безчовечен премеждия, като в този ужасяващ лист не се включват страданията на техните близки. В преобладаващата част за тези заболели, здравната грижа или медицината като цяло, въобще липсва. Логично поражда въпросът, къде са лекарите, къде е българското опазване на здравето. Да, лекарите и медицинските експерти са тук, въпреки и в оскъден състав и сложени в унизителната обстановка, да извършват главно поръчки за финансови доходи от асимилиране на клинични пътеки и всевъзможни други „ пътеки “, обратно на здравната нравственос и публичните ползи. В миналите 30 години сме очевидци на многочислените митинги на лекари и медицински сестри за промени в опазването на здравето, които останаха без обикновена социална поддръжка. И да, медицинските експерти в страната ни през днешния ден работят най-вече за оцеляване, в една изкуствено основана и задълбочаваща се бездна сред лекари и пациенти.
Къде е в тази обстановка здравната ни система? Отговорът е един – на дъното! Настоящата здравна система, в случай че може да се назова такава, е основана от политиците, а практическото и осъществяване е предоставено на Здравното министерство. Повече от 12 година ангажирани с лекуването на напреднали онкологични болести ние имаме цялостната опция да оценим „ достолепията “ на тази система и да работим в среда, в която няма място за същинска медицина, а опитите за реализацията й срещат единствено неприязън и репресии.
От позицията на дълготраен ни опит и свидетелства за многочислени опити за възпрепятстване на осъществяване на лекарските ни отговорности и породените многочислени премеждия на хиляди онкологично заболели ще си позволим да напомним за най-фрапантните дейности и престъпления на Здравното министерство, виновни за нарушени човешки права, породени премеждия и преждевременна гибел.
Не е въведено европейското разбиране „ състрадателно лечение” според Директива 83 от 2001 година и Регламент № 726 от 2004 година на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, не е основана „ Наредба за палиативни медицински грижи”, която се изисква от член 96 на Закона за здравето, от 2005 година, не е обновена „ Наредба за неконвенционални методи” съгласно условията на член 166 на Закона за здравето. Дори не се извършва решението на Върховния административен съд, в което се открива дискриминация на група български жители по симптом „ увреждане”, предизвикало „ групова смърт”. Нарушени са Законът за отбрана от дискриминация, Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и Конституцията на Р България и е присъдено министърът на опазването на здравето да предприеме ограничения за уреждането на нормативната база, само че това не е изпълнено.
Разрушена е и онкологичната мрежа, системата по която се събираше информацията и се обхващаха новите случаи на онкозаболявания. „ …Може би сме единствената страна-членка на Европейски Съюз, която няма противораков проект. В този проект би трябвало да залегнат всички мероприятия, свързани както с профилактиката, по този начин и с диагностиката и лекуването, с следенето и качеството на живот на онкологично болните… “, споделя шефът на Раковия указател.
Цялата нормативна уредба в региона на онкологията е архаична, антиевропейска и антихуманна. Последователните дейности на здравната ни администрация демонстрират, че задачите й не са подобряването на здравното обслужване на обществото, а законово и административно бетониране на логистиката на измамниците и неприятните практики в медицината. А пациентите са единствено статистика за опрощение на финансовите злоупотреби или черна статистика без последици. Техните права и ориси са без значение за здравната администрация.
Противно на естествените упования тези премеждия не провокират каквито и да е обществени реакции от цялото ни общество и се одобряват като всекидневно естествено събитие, при което човешката интервенция е безпомощна. Разбира се, тук има и своето място народопсихологията на българина – „ спасявай се поединично “.
Ние считаме, че главната отговорност за злополуката при лекуването на болните с онкологични болести е политическото безучастие на Здравното министерство в лицето на министър Ананиев.
Настояваме за незабавната оставка на министър Ананиев за дейностите и бездействието, предизвикали нарушени професионални и човешки права и множества премеждия на болните с онкологични болести.
Настояваме правораздавателните органи да изпълнят отговорностите си и да потърсят лична отговорност на виновните длъжностни лица от Министерството на здравеопазването.
Настояваме за ангажиране на политиците от всички цветове за незабавни дейности по реализация на промяна в опазването на здравето.
Призоваваме цялата българска общност да се разсъни и интензивно да се намеси в оцеляването на Българската нация.
Призоваваме пациентите да изискат отговорност на пациентските организации, които не извършват отговорностите си.
Призоваваме публицистите да защитят професионалната си чест и да се върнат в лоното на същинската публицистика.
Призоваваме нашите сътрудници да потърсят отговорност от управлението на Българския лекарски съюз за отхвърли му да отбрани правата на лекари и пациенти и да упорстват за анулация в наложителното участие в една съсловна организация, чиято съществена задача е обезпечаване на незаслужени приходи за управлението си.
Д-р. Христо Дамянов д.м.
Д-р. Иван Маслев
Д-р. Владимир Павлов
Д-р. Александър Тодоров
М.с.Емилия Стефанова
М.с. Лиляна Соколова
М.с. Ели Александрова
М.с. Цветелина Янкова
Адм. Ивета Пашина
02.12.2019 год.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ