Как Путин се възползва от слабостите на Европа
" Ние в никакъв случай не сме се отнасяли към Европа, като към държанка. Ние постоянно сме предложили съществени връзки. " Това сподели през 2015 година Владимир Путин пред италиански публицисти.
Преди срещата си с съветския президент президентът на Франция Еманюел Макрон също изрази подготвеност да работи интензивно за възобновяване на връзките с Москва. Но какво желае цар Путин, който взема решение всичко на съветската земя и трансформира в основен артикул за експорт не нефт и газ, а страха, пита политологът Сергей Медведев. Разполагат ли европейските страни през днешния ден със средства, с цел да понижат напрежението и да намерят почва за съгласие за Близкия Изток, енергетиката, Украйна и Китай с съветския режим , който разиграва картите на национализма?
Възможно ли е в името на " реализма " да се затварят очите за настъплението на грузинската граница в Южна Осетия, анексирането на Крим и войната в Донбас, сваленият малайзийски аероплан, намесата в изборите в Съединени американски щати и Европа и отравянето на някогашния сътрудник Сергей Скрипал в центъра на Англия? Европейците нямат ясни отговори на тези въпроси, тъй като те са доста комплицирани.
" Путинтерн "
С изключение на интервала на Елцин, когато Русия вървеше интензивно към доближаване със Запада, управлението на Кремъл десетилетия наред се придържаше към една политика на укрепването на въздействието в Европа, пробвайки се да вбие чеп сред европейците и огромния американски брат.
Тези старания към момента играят централна роля - Путин, както преди, приема Съединени американски щати за основен стратегически съперник и реши да направи алианс с Китай, без значение от очевидните опасности. Както и при Съюз на съветските социалистически републики, Путинска Русия пренебрегва Европейски Съюз и го счита за бюрократичен книжен тигър. Тя избира да води двустранни договаряния с националните страни, с цел да разделя по-добре и да господства.
Кардиналните промени в салдото на силите е в слабостта на Европа и дълбочината на рецесията на еднаквост, която претърпява. Тя не е способна да отговори на провокациите на имиграцията и исляма и сама освободи пространство за идеологическите спецоперации на Кремъл и неговата дезинформационна хибридна война. Това написа в своя публикация Лор Мандевил от Le Figaro.
Козове в ръкава
Англия не може с цялостна мощ да му даде отпор, без значение от случая " Скрипал " и това подтиква Путин към предложение да възобнови разговора с Лондон, все едно нищо не се е случило, освен това без да отстъпва. Що се отнася до Франция на Макрон, то тя е отслабена от митингите на " жълтите жилетки " и в стопански проект и не е в най-хубавите си връзки с Германия, само че желае да има своята роля на интернационален медиатор в иранската рецесия.
Путин има в ръкава си и няколко други коза - да вземем за пример - вътрешния министър на Италия Матео Салвини и австрийския министър председател Себастиан Курц, той набира скорост и в Централна Европа с Орбан в Унгария и Земан в Чехия.
Дори Германия, която при Меркел играеше ролята на основния европейски бранител от съветската експанзия претърпява сериозна рецесия да идентичността посредством признака " Алтернатива за Германия. " Всичко това основава у Путин чувство за личната му мощ.
Според анализатора Уилям Кортни Русия потегля в нахлуване, а в сходна конюнктура разговорът с него може да се окаже неефикасен.
Анализаторът счита, че най-хубавият вид е използването на методиката на Рейгън, който едвам заел президентския пост, укрепи силите си и мина в контраофанзива на дезинформационния фронт, започвайки договаряния едвам с идването на власт на Горбачов.
" Европа има потребност от Русия, само че тя би трябвало да укрепне от вътрешната страна и да контролира съществени проблеми, в случай че желае да повлияе на бъдещето на Русия, а не просто да я отслаби ", отбелязва съветски наблюдаващ и добавя, че зад привидната мощ на Путин на интернационалната сцена се крие безпорядъчна, деморализирана и унищожена от корупция страна.
Превод: Actualno.com
Преди срещата си с съветския президент президентът на Франция Еманюел Макрон също изрази подготвеност да работи интензивно за възобновяване на връзките с Москва. Но какво желае цар Путин, който взема решение всичко на съветската земя и трансформира в основен артикул за експорт не нефт и газ, а страха, пита политологът Сергей Медведев. Разполагат ли европейските страни през днешния ден със средства, с цел да понижат напрежението и да намерят почва за съгласие за Близкия Изток, енергетиката, Украйна и Китай с съветския режим , който разиграва картите на национализма?
Възможно ли е в името на " реализма " да се затварят очите за настъплението на грузинската граница в Южна Осетия, анексирането на Крим и войната в Донбас, сваленият малайзийски аероплан, намесата в изборите в Съединени американски щати и Европа и отравянето на някогашния сътрудник Сергей Скрипал в центъра на Англия? Европейците нямат ясни отговори на тези въпроси, тъй като те са доста комплицирани.
" Путинтерн "
С изключение на интервала на Елцин, когато Русия вървеше интензивно към доближаване със Запада, управлението на Кремъл десетилетия наред се придържаше към една политика на укрепването на въздействието в Европа, пробвайки се да вбие чеп сред европейците и огромния американски брат.
Тези старания към момента играят централна роля - Путин, както преди, приема Съединени американски щати за основен стратегически съперник и реши да направи алианс с Китай, без значение от очевидните опасности. Както и при Съюз на съветските социалистически републики, Путинска Русия пренебрегва Европейски Съюз и го счита за бюрократичен книжен тигър. Тя избира да води двустранни договаряния с националните страни, с цел да разделя по-добре и да господства.
Кардиналните промени в салдото на силите е в слабостта на Европа и дълбочината на рецесията на еднаквост, която претърпява. Тя не е способна да отговори на провокациите на имиграцията и исляма и сама освободи пространство за идеологическите спецоперации на Кремъл и неговата дезинформационна хибридна война. Това написа в своя публикация Лор Мандевил от Le Figaro.
Козове в ръкава
Англия не може с цялостна мощ да му даде отпор, без значение от случая " Скрипал " и това подтиква Путин към предложение да възобнови разговора с Лондон, все едно нищо не се е случило, освен това без да отстъпва. Що се отнася до Франция на Макрон, то тя е отслабена от митингите на " жълтите жилетки " и в стопански проект и не е в най-хубавите си връзки с Германия, само че желае да има своята роля на интернационален медиатор в иранската рецесия.
Путин има в ръкава си и няколко други коза - да вземем за пример - вътрешния министър на Италия Матео Салвини и австрийския министър председател Себастиан Курц, той набира скорост и в Централна Европа с Орбан в Унгария и Земан в Чехия.
Дори Германия, която при Меркел играеше ролята на основния европейски бранител от съветската експанзия претърпява сериозна рецесия да идентичността посредством признака " Алтернатива за Германия. " Всичко това основава у Путин чувство за личната му мощ.
Според анализатора Уилям Кортни Русия потегля в нахлуване, а в сходна конюнктура разговорът с него може да се окаже неефикасен.
Анализаторът счита, че най-хубавият вид е използването на методиката на Рейгън, който едвам заел президентския пост, укрепи силите си и мина в контраофанзива на дезинформационния фронт, започвайки договаряния едвам с идването на власт на Горбачов.
" Европа има потребност от Русия, само че тя би трябвало да укрепне от вътрешната страна и да контролира съществени проблеми, в случай че желае да повлияе на бъдещето на Русия, а не просто да я отслаби ", отбелязва съветски наблюдаващ и добавя, че зад привидната мощ на Путин на интернационалната сцена се крие безпорядъчна, деморализирана и унищожена от корупция страна.
Превод: Actualno.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ