КНСБ: Решенията в законопроекта за личната помощ се разминават дори с очакванията на протестиращите
„ Ние не сме отхвърлили персоналната помощ като институт, а в противен случай. Мястото на персоналната помощ обаче е в Закона за обществените услуги и в Закона за хората с увреждания “. Това сподели Адриана Стоименова, зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания пред БНР.
„ В Глава 3, сега се написа Законът за хората с увреждания, персоналната помощ е в поддръжката и самостоятелната оценка на лицата с увреждания. Той е разискван и участващите представители от палатковия лагер не са възразили да бъде там – това е наше предложение. Всяка обществена услуга ли би трябвало да има обособен закон? Трябва ли да има персонална помощ за всички лица, които имат нужда от тази услуга, и би трябвало ли да се реализира още веднъж сегрегация, да не се включват тези лица в публичния живот? Не е ли задачата да има подобаващи обществени услуги, работни места, обучение, тъй че лицата с увреждания да бъдат пренасочени към дейни форми на присъединяване “.
Майки на лица с увреждания /вече навършили 18 години/ имат потребност от обществени услуги, в които тези лица да бъдат включени, от форми на подготовка и образования, тъй че по-късно те да имат опцията да бъдат включени във форми на претовареност и лицата с увреждания, които към този момент са пораснали, да имат своето място, тъй че да са стопански дейни, изясни Стоименова и добави: „ Има форми, тъй че лицата да не се върнат назад в домовете. Ние към този момент над 20 години се борим това да не се случва, да не вървим обратно. А персоналната помощ, в случай че се даде в този вид, който е написан в Закона за персоналната помощ – тази заплаха стои на дневен ред “.
Според Адриана Стоименова по нов метод би трябвало да се финансира нуждата от права, от обществени политики за другите групи хора с увреждания, би трябвало да се направи самостоятелната оценка, да се подсигурява работното място, достъпа до обществени услуги, до налична среда. Според нея би трябвало да има социална полемика, откакто е подготвен Законът за хората с увреждания. В момента фокусът е отместен, акцентира тя и попита "Кой сега има интерес да сложи една група хора с увреждания против друга група хора с увреждания? ".
"Имаме сигнал, че има организации, които са финансирани от избрани църкви, които също влизат в обществени услуги. Независимо от кое място идва финансирането - когато финансираш хуманна цел, когато подпомагаш нуждаещ се човек, не би трябвало да бъде за сметка на други ползи. Когато имам неоспорими доказателства, ще ги показва. Факт е, тези доклади са общодостъпни и в тях написа, че са подкрепени митингите на майките, което е доста притеснително. Не би трябвало никой да злоупотребява с гражданската интензивност. Не би трябвало никой да си приписва гражданска интензивност на гърба на нуждаеща се група ", безапелационна бе Адриана Стоименова.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров акцентира, че е необходим повече разговор. Той добави: „ Това, че някой е писал закон година и половина не му дава съображение да твърди, че това е най-вярното решение. В този разговор не може да има един, който да си присвоява последната инстанция. Когато се стигне до решенията - няма по какъв начин решения, свързани с услуги и права, да не костват пари. Финансирането на персоналната помощ, когато тя се регламентира ясно в Закона за обществените услуги, ще стане ясно какъв брой в допълнение средства са нужни. Вече тази сметка излиза на напред във времето. От друга страна – това няма да реши казуса може би на най-малко 1/5 от всички тези, които са с най-тежките увреждания. 530 хиляди са хората с увреждания по данни на Национален осигурителен институт, а по данни на Агенцията на хората с увреждания – те са над 640 хиляди Може да има разнообразни решения. Няколко се оформят към този момент в другите диспути. Предполагам, че идващите няколко дни ще бъдат казани спомагателни съответни визии, които касаят добавката за непознатата помощ, интеграционните добавки и по какъв начин децата да бъдат извадени пред скоба. 27 хиляди са децата с над 50% увреждания, а тези, които бяха коментирани през тези няколко седмици, са надалеч по-малко. Ако разтеглим малко кръга на най-тежките случаи, несъмнено ще приказваме за най-малко едни 100-150 млн., които финансовият министър няма по какъв начин да не откри, в случай че желае отчасти най-малко да придвижи напред финансирането на правата, а в идващия бюджет и на услугите, които ще желаят от ден на ден пари, с цел да бъдат съответно финансирани “.
Според Пламен Димитров в огромна степен майките са подведени: „ Има извънредно тежки случаи на несправяне поради финансовата или административна безхаберност, които обаче проектозаконът за персоналната помощ изобщо не адресира. 80% степен на увреждане на дете до 18 години или над тази възраст изобщо не се покрива от проектозакона на омбудсмана Мая Манолова, а част от майките, които са на палатковия лагер, са с такива деца. Нещо се загубихме в превода. Един приказва едно, различен желае друго. Предлаганите решения се разминават трагично с упованията, даже и на тези, които стачкуват. Трябва да се върнем към общия взор “.
„ Дали би трябвало в допълнение да се отвори опцията на майките, които имат деца до 18 година с 90% и повече увреждане, да се включат във опцията да употребяват персонален помощник в този момент – преди да е регламентирана услугата през Закона за обществените услуги, тъй като те сега са изключени от тази опция. Може би и това е една от аргументите те да са нервни и да желаят оставки незабавно. Трябва още един път диалозите да се проведат. Апелирам и чакам майките да се включат в този разговор. Това е пътят съгласно мен идната седмица, с цел да се стигне до решения “.
Пламен Димитров прикани обществения министър още идната седмица да каже какъв брой би коствало осъществяването на всички права и услуги, които страната би трябвало да подсигурява на хората с увреждания.
„ В Глава 3, сега се написа Законът за хората с увреждания, персоналната помощ е в поддръжката и самостоятелната оценка на лицата с увреждания. Той е разискван и участващите представители от палатковия лагер не са възразили да бъде там – това е наше предложение. Всяка обществена услуга ли би трябвало да има обособен закон? Трябва ли да има персонална помощ за всички лица, които имат нужда от тази услуга, и би трябвало ли да се реализира още веднъж сегрегация, да не се включват тези лица в публичния живот? Не е ли задачата да има подобаващи обществени услуги, работни места, обучение, тъй че лицата с увреждания да бъдат пренасочени към дейни форми на присъединяване “.
Майки на лица с увреждания /вече навършили 18 години/ имат потребност от обществени услуги, в които тези лица да бъдат включени, от форми на подготовка и образования, тъй че по-късно те да имат опцията да бъдат включени във форми на претовареност и лицата с увреждания, които към този момент са пораснали, да имат своето място, тъй че да са стопански дейни, изясни Стоименова и добави: „ Има форми, тъй че лицата да не се върнат назад в домовете. Ние към този момент над 20 години се борим това да не се случва, да не вървим обратно. А персоналната помощ, в случай че се даде в този вид, който е написан в Закона за персоналната помощ – тази заплаха стои на дневен ред “.
Според Адриана Стоименова по нов метод би трябвало да се финансира нуждата от права, от обществени политики за другите групи хора с увреждания, би трябвало да се направи самостоятелната оценка, да се подсигурява работното място, достъпа до обществени услуги, до налична среда. Според нея би трябвало да има социална полемика, откакто е подготвен Законът за хората с увреждания. В момента фокусът е отместен, акцентира тя и попита "Кой сега има интерес да сложи една група хора с увреждания против друга група хора с увреждания? ".
"Имаме сигнал, че има организации, които са финансирани от избрани църкви, които също влизат в обществени услуги. Независимо от кое място идва финансирането - когато финансираш хуманна цел, когато подпомагаш нуждаещ се човек, не би трябвало да бъде за сметка на други ползи. Когато имам неоспорими доказателства, ще ги показва. Факт е, тези доклади са общодостъпни и в тях написа, че са подкрепени митингите на майките, което е доста притеснително. Не би трябвало никой да злоупотребява с гражданската интензивност. Не би трябвало никой да си приписва гражданска интензивност на гърба на нуждаеща се група ", безапелационна бе Адриана Стоименова.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров акцентира, че е необходим повече разговор. Той добави: „ Това, че някой е писал закон година и половина не му дава съображение да твърди, че това е най-вярното решение. В този разговор не може да има един, който да си присвоява последната инстанция. Когато се стигне до решенията - няма по какъв начин решения, свързани с услуги и права, да не костват пари. Финансирането на персоналната помощ, когато тя се регламентира ясно в Закона за обществените услуги, ще стане ясно какъв брой в допълнение средства са нужни. Вече тази сметка излиза на напред във времето. От друга страна – това няма да реши казуса може би на най-малко 1/5 от всички тези, които са с най-тежките увреждания. 530 хиляди са хората с увреждания по данни на Национален осигурителен институт, а по данни на Агенцията на хората с увреждания – те са над 640 хиляди Може да има разнообразни решения. Няколко се оформят към този момент в другите диспути. Предполагам, че идващите няколко дни ще бъдат казани спомагателни съответни визии, които касаят добавката за непознатата помощ, интеграционните добавки и по какъв начин децата да бъдат извадени пред скоба. 27 хиляди са децата с над 50% увреждания, а тези, които бяха коментирани през тези няколко седмици, са надалеч по-малко. Ако разтеглим малко кръга на най-тежките случаи, несъмнено ще приказваме за най-малко едни 100-150 млн., които финансовият министър няма по какъв начин да не откри, в случай че желае отчасти най-малко да придвижи напред финансирането на правата, а в идващия бюджет и на услугите, които ще желаят от ден на ден пари, с цел да бъдат съответно финансирани “.
Според Пламен Димитров в огромна степен майките са подведени: „ Има извънредно тежки случаи на несправяне поради финансовата или административна безхаберност, които обаче проектозаконът за персоналната помощ изобщо не адресира. 80% степен на увреждане на дете до 18 години или над тази възраст изобщо не се покрива от проектозакона на омбудсмана Мая Манолова, а част от майките, които са на палатковия лагер, са с такива деца. Нещо се загубихме в превода. Един приказва едно, различен желае друго. Предлаганите решения се разминават трагично с упованията, даже и на тези, които стачкуват. Трябва да се върнем към общия взор “.
„ Дали би трябвало в допълнение да се отвори опцията на майките, които имат деца до 18 година с 90% и повече увреждане, да се включат във опцията да употребяват персонален помощник в този момент – преди да е регламентирана услугата през Закона за обществените услуги, тъй като те сега са изключени от тази опция. Може би и това е една от аргументите те да са нервни и да желаят оставки незабавно. Трябва още един път диалозите да се проведат. Апелирам и чакам майките да се включат в този разговор. Това е пътят съгласно мен идната седмица, с цел да се стигне до решения “.
Пламен Димитров прикани обществения министър още идната седмица да каже какъв брой би коствало осъществяването на всички права и услуги, които страната би трябвало да подсигурява на хората с увреждания.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ