Ние можем да бъдем партньори, но не можем да участваме

...
Ние можем да бъдем партньори, но не можем да участваме
Коментари Харесай


Ние можем да бъдем партньори, но не можем да участваме пряко в борбата с битовата престъпност. Т

Ние можем да бъдем сътрудници, само че не можем да участваме директно в битката с битовата престъпност. Така изпълнителният шеф на Индустриален клъстер сигурност разяснява признатия Закон за частната охранителна активност. Татяна Иванова е член на Съвета на ръководителите и секретар на Комитет „ Сигурност " при Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес.

- Появиха се някои опасения по отношение на новоприетия Закон за частната охранителна активност. Кои от тях споделяте?

- Има резонни опасения. Ние сме също не по-малко сюрпризирани, тъй като не бяхме наясно какво тъкмо ще се одобри. Поради една доста елементарна причина. Уж имаше основана работна група, откакто вдигнахме звук по повод метода на приемане на този законопроект. Председателят на комисията по вътрешна сигурност и публичен ред господин Цветанов пред целия бизнес пое ангажимент за съществени промени на проектозакона. Под „ съществени “ се разбираше да отпаднат звената за самоохрана, да няма подзаконови нормативни актове, да се вслуша в предложенията на бизнеса, тъй като е характерен. И затова беше основана работна група. Тази работна група се събира тъкмо два пъти, като съвсем нищо от предложенията, които даде тази група, не е влезнало в законопроекта.

Оказа се, че след това Министерство на вътрешните работи си е доработвало закона и на последното събиране на работната група, без да ни е даден проектозаконът, върху който е работено, се организира едно литературно четене на самия законопроект.

- Тоест, Министерство на вътрешните работи е взело присъединяване в написването на законопроекта и не са взети поради рекомендациите на бизнеса.

- Министерство на вътрешните работи написа законопроекта и в случай че литературно четене може да се назова консултиране с сектора...
Аз персонално съм оставила бележки по законопроекта, по всеки един от текстовете, който съм решила, че е противоречив. От тях не е взето поради безусловно нищо.

Включително и случилото се при гласуването на второ четене в пленарна зала – да се прегласува към този момент признат текст...

- Какво следва от това?

- Законът е уязвим първо поради съгласувателните процедури и публичното разискване. Г-н Цветанов пое ангажимент представители на Министерството на стопанската система да вземат участие в разискването на законопроекта, с цел да може да се синхронизира законът с европейските нормативни актове и съответното законодателство. Както и с решенията на Европейския съд.

Веднага давам образец: планът на наредбата, с която съгласно закона министърът на вътрешните работи ще управлява дейностите по защита, влиза в несъгласие с решение на Европейския съд по делото на Европейска комисия против Италия от 2005 година, което касае неизпълнението на условията по отношение на най-малък цифров състав, свободно даване на услуги и частни охранителни услуги. Този закон не дава отговор и на други решение на Европейския съд за неспазване на разпоредбите за даване на услуги. Защото не трябва да забравяме, че секторът на частните услуги за сигурност, колкото и да отхвърлят да го възприемат, е бизнес. Ние сме икономическа активност и подлежим на други регулации, които са свързани с нашата активност като търговски сдружения. Поради тази причина Министерството на стопанската система трябваше да участва на тези срещи.

Връщам се на лиценза за урбанизирани територии. Много деликатно слушах доводите на господин Манев (депутат от ГЕРБ и един от вносителите на закона, бел. ред.) и желая да кажа, че по този начин записан въпросният лиценз – защитата на урбанизираните територии е комплекс от действия, който включва отбрана от противоправни похищения против имуществото и популацията в съответната урбанизирана територия е активността по този лиценз. А това, което цитира господин Манев, че активността ще се прави чрез наблюдаване, надзор и реакция с мобилни охранителни патрули, е методът, по който ще се прави тази активност. Това значи, че охранителната компания, сключвайки контракт с кмета на общината, обособява такива екипи и ще би трябвало да прави активност по отбрана на противоправните похищения върху имуществото и популацията.

- Като е юридически законът въображаемо ли е, че има задоволително огромни охранителни компании в страната, които да имат потенциала да обзет цели общини и урбанизирани територии?

Нямам такава информация дали има компании, които ще могат да поемат такава активност. Дават се образци в позитивния и в негативния аспект за защитата на села от такива компании.

Това, което мен ме тормози, е по какъв начин ще се разпореждат тези контракти. Има причини, че законът дава право кметът да подписва контракт за защита. Че те и в този момент кметовете могат да подписват контракти, единствено че се минава през социална поръчка, при ясно заложени критерии, при транспарантно харчене на публични средства.

Би трябвало, като представител на бранша, да изразя удовлетворение от това, че се открива нов пазар, само че аз имам основателни терзания, че този „ нов “ пазар ще сътвори в действителност повече проблеми. И той може би е за избрани действия. Има такива индикации. Например от изявлението на кмета на Стара Загора Живко Тодоров, откъдето апропо е народен представител и господин Манев, че това е великолепно... Имам чувството за лобизъм.

- Имате ли опасения за това, че може пазарът на частните охранителни услуги може да бъде килнат и ще бъдат основани условия за монопол?

- Абсолютно. Имам такива опасения. За монопол не мога да настоявам, само че имам опасения за деформиране на пазара.

- Но въпреки всичко звучат разумно причините, че не е нужно Министерство на вътрешните работи да бъде натоварвано с действия като защитата на паркове и спортни зали да вземем за пример...

- Охраната на урбанизираната територия е отбрана от противоправни похищения върху имуществото и популацията. Това е приоритет на Министерство на вътрешните работи, записан в специфичен закон.

- В подобен случай потвърждавате подозренията, че се отдават действия на Министерство на вътрешните работи в частни ръце...
``
- Нямам концепция каква е логиката на законодателя за този текст и вкарването на обособен лиценз.

Друг е въпросът за броя на лицензите и раздробяването на лицензионните действия. Това усилва административната тежест. Какво значение има дали охраняваш питейно, или компютърен клуб? Това е имущество. И обяснението, че това било характерна активност и т.н по никакъв начин не се получава. Частните охранители и до в този момент охраняваха голям брой питейни заведения. Важен е професионализма. Това би трябвало да се гледа – образованието, инвестицията в хората, не товаренето на бизнеса с такива регулации.

Цялото това нещо от една страна основава несъразмерна административна и регулаторна тежест, въпреки това – финансова тежест, тъй като за всеки един от лицензите би трябвало да си плащаш. И като заговорихме за административната тежест – към този момент е реалност свръхрегулацията на този бранш.

- Това води ли със себе си заплахата от банкрут на по-малки компании?

- Определено, да.

- Друг логически мотив в интерес на закона е обвързван с отпадане на звената за самоохрана, като беше даден образец с багра на Околовръстното шосе, когато гардове нападнаха мъж и жена.

- Първо, звеното за самоохрана няма право да прави никакви други действия, с изключение на защита на имущество.( чл11 от в този момент настоящия ЗЧОД ). Значи няма право да прави персонална защита. И тук задавам въпроса къде са контролните органи и какъв брой звена за самоохрана са тествани какви действия правят.

Следващото, което е: Премахнали сме звената за самоохрана. Не, не сте. Звената за самоохрана остават за бюджетни организации – лечебни заведения, институции в областта на образованието и стратегически обекти от системата на националната сигурност. Тук опасенията са и за нерегламентирана държавна помощ. Защото бюджетните организации получват средства от бюджета за осъществяване на избрани действия. По този метод те се явяват нелоялна конкуренция.

- Как ще се харчат тези пари транспарантно без да има публични поръчки?

- По отношение на стратегическите обекти от голяма важност за националната сигурност – тук въпросът ми е, откакто в бюджета се финансират дейностите по самоохрана на тези обекти, тези стратегически обекти не са ли заложени в приложението за стратегически обекти в Закона за Министерство на вътрешните работи и за какво тогава за тези стратегически обекти ще имат нужда от звено за самоохрана и ще се прави активност по закона за частната охранителна активност?
Или да се отстранен всички звена за самоохрана, или да не се основава нелоялна конкуренция.
``
- Какво смятате да предприемете? Разбираме, че част от бизнеса е бил склонен с тези промени, само че вие не сте...

- Част от бизнеса беше за други промени. Голяма част от бизнеса, да не кажа целият бизнес, е за нов закон, само че не в този му формат. И аз съм сигурна, че сътрудниците, откакто прочетат по този начин признатия закон ще схванат, че в действителност ще имат доста повече проблеми.

След като към този момент е признат законът, ще се консултираме, само че не считаме, че Министерство на вътрешните работи би трябвало да прави закон за бизнеса. Има задоволително европейска процедура от 1974 година, има задоволително разбори...

Има други решения на Европейския съд и против Белгия, и против Испания, в които се споделя, че организацията в региона на частната охранителна активност е по принцип активност по защита или по запазване на движими или недвижими движимости, търсене и следствие за сметка на частно-правни субекти. И категорично се показва, че дейностите, свързани с алармените системи и вътрешните служби за сигурност не са директно и съответно свързани с упражняването на обществена власт. Това го споделям в подтекста на изказванията, че с този закон ще се активизира ресурса на частните охранителни компании в битката с битовата престъпност. Ние можем да бъдем сътрудници, само че не можем да участваме директно в битката с битовата престъпност.това е приоритет на друго ведомство с други пълномощия.

И единствено да вметна по тематиката за появили се заглавия в жанр: „ дадоха право на охранителите да бият " – И в до момента настоящия закон имаха право охранителите при задържане да употребяват помощни средства и белезници. Просто, очевидно не се познава активността на сътрудниците.

- Изглежда, че законът беше признат небрежно. Защо съгласно вас?

- Нямам визия. Това, което имам като обстоятелства,е че, защото тази концепция за законопроект е от 19 април 2016 година На 28 април 2016 година ние сме дали мнение само че по Закон за изменение и допълнение №654-01-62/24.04.2016. След това въпросният законопроект(станал към този момент Закон) е гледан три пъти на съвещателен съвет в дирекция „ Национална полиция “. След което на 2 август 2017 година е признат от Министерски съвет и е импортиран в Народно събрание. Тук уловката е, че първичният план е минал публично разискване, само че не е импортиран в Народното събрание и няма сигнатура. След което този план е модифициран, импортиран е в Министерски съвет и по-късно се внася в Народното събрание с мненията от 2016 година След което се появява обяснението, съгласно Закона за нормативните актове, импортирани в Народното събрание законопроекти могат да бъдат гледани без публично разискване.

Но ние коментирахме това с адвокати, които считат, че това е в безусловно нарушаване на процедурата за приемане на законопроекти, защото текстовете от Закона за нормативите актове касае към този момент импортирани със сигнатура в Народното събрание законопроекти.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР