Нашата реалност не е физическа
Ние метафизични същества ли сме? Какво влияние оказва нашето групово схващане върху нашата физическа материална действителност и цялостното човешко прекарване? Днес манипулирано ли е по някакъв метод нашето схващане? През 2005 година Ричард Кон Хенри - професор по физика и астрономия от университета „ Джон Хопкинс " разгласява публикация в списание Nature, озаглавена „ Менталната галактика ", разказвайки по какъв начин метафизиката играе централна роля в разбирането на същността на нашата действителност.
През 2005 година Ричард Кон Хенри - професор по физика и астрономия от университета „ Джон Хопкинс “ разгласява публикация в списание Nature, озаглавена „ Менталната галактика “. Според него фундаменталното умозаключение на новата физика признава, че наблюдаващият основава действителността. Като наблюдаващи ние персонално участваме в основаването на нашата лична действителност. Физиците са принудени да признаят, че Вселената е „ ментална “ структура.
Никола Тесла
Странно е, че към момента университетският свят е цялостен със песимизъм, когато за науката се приказва от метафизична позиция. Ако това са несериозни изказвания, за какво високите равнища на държавно ръководство като министерства на защитата, институции, свързани с разузнаването и други сходни, от десетилетия проверяват нефизически феномен като телепатия, ясновидство, отдалечено зрение, гадателство и прочие Всички тези феномени са в областта на парапсихологията, която е директно преплетена с квантовата физика.
Изследвания на парапсихологичните феномени (psi) се организират в разнообразни упълномощени университети и проучвателен центрове по целия свят от учени в разнообразни дисциплини. Темата за нематериалното в науката набира известност (например, единствено във Англия, 80 докторанти са се включили към екипи, работещи в бранша (psi). Табу по тематиката съществува, сходни планове са съвсем изцяло лишени от финансиране, хората от екипите търпят професионални и персонални нападки.
Историята удостоверява думите й. През 1900 година физикът лорд Келвин (Уилям Томсън) декларира, че „ Няма нищо ново, което да бъде намерено във физиката в този момент. Остава единствено все по-прецизно премерване. " Не след дълго Айнщайн разгласява своя отчет за теорията на относителността. Теориите на Айнщайн оспорват признатата рамка на знанието по това време и принуждават научната общественост да се отвори към различен взор към действителността.
Преди няколко години група интернационално приети учени се събраха, с цел да подчертаят значимостта на това, което към момента се подценява в главната научна общественост - фактът, че материята (протони, електрони, фотони, всичко, което има маса) не е единствено действителност. Искаме да разберем същността на нашата действителност, само че по какъв начин можем да го създадем, в случай че непрестанно изследваме единствено физически системи? Ами ролята на нефизическите системи, като съзнанието или тяхното взаимоотношение с физическите системи (материя)?
Въпреки ненадминатия емпиричен триумф на квантовата доктрина, самото подстрекателство, че тя може да бъде безусловно вярна като изложение на природата, към момента се посреща с цинизъм, недоумение и даже яд, споделя Т. Фолгер в „ Quantum Shmantum “.
Макс Планк
Платон, Галилео Галилей, Рене Декарт, Парахамса Тевари, това са единствено оскъдна част от будните представители на международната мисъл през столетията, осмелили се да приказват за съзнанието като определящо материалния свят.
Има доста доказателства, че човешкото схващане е директно преплетено с нашата физическа материална действителност. Нашите лични усеща, страсти, усещания и „ положение на съзнанието “ са основен фактор при основаване и оформяне на нашия човешки опит.
Но въпросите без отговор към момента са доста. Как положението, в което сме всички всекидневно, оказва въздействие върху нашата действителност? Ако желаеме да променим света, би трябвало ли да сме в положение на мир и обич? Каква действителност ще създадем, в случай че нашите мисли и усещания и огромните световни събития в действителност не са наши, а ни се дават от външен източник като главните медии? Как реагираме на събитията? Нашето схващане манипулирано ли е от могъщи хора с въздействие? Можем ли в действителност да идентифицираме „ парченце Бог “, като става все по-ясно, че материята е родена от нематериалното царство?
През 2005 година Ричард Кон Хенри - професор по физика и астрономия от университета „ Джон Хопкинс “ разгласява публикация в списание Nature, озаглавена „ Менталната галактика “. Според него фундаменталното умозаключение на новата физика признава, че наблюдаващият основава действителността. Като наблюдаващи ние персонално участваме в основаването на нашата лична действителност. Физиците са принудени да признаят, че Вселената е „ ментална “ структура.
А пионерът в тази област - физикът сър Джеймс Джинс (1877-1946) в „ Тайнствената галактика " написа: „ Потокът от познания се насочва към нематериалната действителност. Вселената стартира да наподобява повече като велика мисъл, в сравнение с като велика машина. Умът към този момент не наподобява като инцидентен нахалник в царството на материята, по-скоро би трябвало да го приветстваме като основател и шеф на царството на материята. Вселената е нематериално-ментална и духовна. "
Джеймс Джинс
Основната концепция и на двамата е, че по някакъв метод, под някаква форма, съзнанието е директно преплетено с това, което ние възприемаме като наш физически веществен свят и че природата на действителността се състои от нефизически „ неща “. Според Джинс актуалният теоретичен свят „ има съществени опити за опазване на материалния свят, само че учените не създават „ нова физика ", а служат единствено за запазването на една заблуда “. Илюзията, счита Джинс, е че нашата действителност се построява само и единствено на физическа база.
На Никола Тесла се приписват думите: „ В деня, в който науката стартира да учи нефизични феномени, тя ще реализира по-голям прогрес за едно десетилетие, в сравнение с през всички предходни епохи от съществуването си. “
Никола Тесла
Странно е, че към момента университетският свят е цялостен със песимизъм, когато за науката се приказва от метафизична позиция. Ако това са несериозни изказвания, за какво високите равнища на държавно ръководство като министерства на защитата, институции, свързани с разузнаването и други сходни, от десетилетия проверяват нефизически феномен като телепатия, ясновидство, отдалечено зрение, гадателство и прочие Всички тези феномени са в областта на парапсихологията, която е директно преплетена с квантовата физика.
Изследвания на парапсихологичните феномени (psi) се организират в разнообразни упълномощени университети и проучвателен центрове по целия свят от учени в разнообразни дисциплини. Темата за нематериалното в науката набира известност (например, единствено във Англия, 80 докторанти са се включили към екипи, работещи в бранша (psi). Табу по тематиката съществува, сходни планове са съвсем изцяло лишени от финансиране, хората от екипите търпят професионални и персонални нападки.
Защо има толкоз мощна опозиция? Възможно ли е, движеща мощ да е страхът, че последствията от доказаните констатации в тези сфери ще са прекомерно огромни? Когато физиката се промени, световните парадигми и усещанията на хората за нашия свят също ще се трансформират. Някои открития безусловно могат да разбият разбиранията ни за актуалния свят и да трансформират изцяло метода ни на живот.Според доктор Касандра Виен, основен изпълнителен шеф в Института по ноетични науки, занимаващ се с проучване на съзнанието и връзката му с природата на нашата действителност, университетските кръгове считат, че престижът им ще бъде накърнен, в случай че дадат зелена улица на сходни проучвания, тъй като ще бъдат упрекнати, че предизвикват суеверието, спиритизма и магията. Виен вижда тази реакция като защитна, само че счита, че обстановката ще се промени.
Историята удостоверява думите й. През 1900 година физикът лорд Келвин (Уилям Томсън) декларира, че „ Няма нищо ново, което да бъде намерено във физиката в този момент. Остава единствено все по-прецизно премерване. " Не след дълго Айнщайн разгласява своя отчет за теорията на относителността. Теориите на Айнщайн оспорват признатата рамка на знанието по това време и принуждават научната общественост да се отвори към различен взор към действителността.
Преди няколко години група интернационално приети учени се събраха, с цел да подчертаят значимостта на това, което към момента се подценява в главната научна общественост - фактът, че материята (протони, електрони, фотони, всичко, което има маса) не е единствено действителност. Искаме да разберем същността на нашата действителност, само че по какъв начин можем да го създадем, в случай че непрестанно изследваме единствено физически системи? Ами ролята на нефизическите системи, като съзнанието или тяхното взаимоотношение с физическите системи (материя)?
Въпреки ненадминатия емпиричен триумф на квантовата доктрина, самото подстрекателство, че тя може да бъде безусловно вярна като изложение на природата, към момента се посреща с цинизъм, недоумение и даже яд, споделя Т. Фолгер в „ Quantum Shmantum “.
Ето още едно мнение от началото на предишния век. То е на Макс Планк, научен физик, основал квантовата доктрина, която му носи Нобелова премия за физика през 1918 година: „ Разглеждам съзнанието като главно. Разглеждам материята като производна от съзнанието. Не можем да оставим съзнанието настрани. Всичко, за което приказваме, всичко, което считаме за съществуващо, е постулиращо схващане. "
Макс Планк
Платон, Галилео Галилей, Рене Декарт, Парахамса Тевари, това са единствено оскъдна част от будните представители на международната мисъл през столетията, осмелили се да приказват за съзнанието като определящо материалния свят.
Има доста доказателства, че човешкото схващане е директно преплетено с нашата физическа материална действителност. Нашите лични усеща, страсти, усещания и „ положение на съзнанието “ са основен фактор при основаване и оформяне на нашия човешки опит.
Но въпросите без отговор към момента са доста. Как положението, в което сме всички всекидневно, оказва въздействие върху нашата действителност? Ако желаеме да променим света, би трябвало ли да сме в положение на мир и обич? Каква действителност ще създадем, в случай че нашите мисли и усещания и огромните световни събития в действителност не са наши, а ни се дават от външен източник като главните медии? Как реагираме на събитията? Нашето схващане манипулирано ли е от могъщи хора с въздействие? Можем ли в действителност да идентифицираме „ парченце Бог “, като става все по-ясно, че материята е родена от нематериалното царство?
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ