Легендарният Стефановски: Изкуството изгражда мостове, а политиците бавят инфраструктурата
„ Ние, хората на изкуството градим мостове, аз мога да напиша ария, а не да прокарам път, това е работа на политиците “. Това съобщи в изявление за БГНЕС именитият македонски реализатор Влатко Стефановски.
Основателят на групата „ Леб и сол “, китарист и създател на десетки песни, измежду които най-популярната в България „ Бял кон “, е посетител на благоевградския джазфестивал със своето трио.
„ Много ми е прелестно, че съм в Благоевград, не съм тук за първи път. Бил съм на блус фестивала, както и преди 40 година с групата ми „ Леб и сол “ на тогавашните свиждания или междугранични срещи, проведени за хората, които бяха разграничени от границата. Свирил съм и в Петрич, доста постоянно вървя до Банско, имам доста другари тук, доста се веселя, че тази вечер излизам на сцената на джазфестивала. Още повече се веселя, че в тези съдбовни обстановки, в които попаднахме всички, някой се интересува от музика. Това е привилегия и наслада за нас. Много дълго време – пет месеца не сме свирили. Вярвам, че през днешния ден с моите млади сътрудници, които са тук за първи път, ще изживеем една незабравима вечер с изкуството “ сподели Стефановски.
„ Нас, хората на изкуството първи ни стопираха, и мисля, че последни ще ни пуснат да работим, защото не произвеждаме нито пици нито бира, а творим изкуство, просвета. Плаша се за човечеството в случай че продължи да живее без просвета, не знам какво ще стане с цивилизацията. Не може да се живее без просвета, без спектакъл, не се снимат филми, концертите са необичайност, не знам по какъв начин ще се живее по-нататък. Не че аз кой знае какъв брой доста желая да пътувам и да изсвирвам, само че имам потребността като фен да отида на концерт, не може единствено телевизия да се гледа по през целия ден “, сподели Стефановски във връзка наложените ограничения поради пандемията с ковид.
Той добави, че сътрудниците му нямат работа, някои свирят по сватби, само че и тях ги няма. Горд е, че употребявал това мъртво време, с цел да запише нов албум, който може да чуем през есента.
„ Знам, че обичаната ми ария в България е „ Циганска ария “, която тук назовават „ Бел кон “, което доста ме радва. Тази ария ми отвори пътя към българската аудитория, за което съм доста благополучен и признателен. Чудни, неразбираеми и необясними са пътищата, по които пътува музиката. За мен Балканите са от Истанбул до Виена “, сподели още Влатко.
Той благодари на уредниците на джазфестивала, че са се сетили да ги поканят в тези тежки времена.
Пожела мир и богатство на всичките балкански нации, желае да ги види по-спокойни, по-богати.
„ Питайте политиците за какво построяването на инфраструктурата сред Северна Македония и България се бави, ние, хората на изкуството градим мостове, аз не мога да построя път, мога да напиша ария “, сподели Влатко Стефановски.
Основателят на групата „ Леб и сол “, китарист и създател на десетки песни, измежду които най-популярната в България „ Бял кон “, е посетител на благоевградския джазфестивал със своето трио.
„ Много ми е прелестно, че съм в Благоевград, не съм тук за първи път. Бил съм на блус фестивала, както и преди 40 година с групата ми „ Леб и сол “ на тогавашните свиждания или междугранични срещи, проведени за хората, които бяха разграничени от границата. Свирил съм и в Петрич, доста постоянно вървя до Банско, имам доста другари тук, доста се веселя, че тази вечер излизам на сцената на джазфестивала. Още повече се веселя, че в тези съдбовни обстановки, в които попаднахме всички, някой се интересува от музика. Това е привилегия и наслада за нас. Много дълго време – пет месеца не сме свирили. Вярвам, че през днешния ден с моите млади сътрудници, които са тук за първи път, ще изживеем една незабравима вечер с изкуството “ сподели Стефановски.
„ Нас, хората на изкуството първи ни стопираха, и мисля, че последни ще ни пуснат да работим, защото не произвеждаме нито пици нито бира, а творим изкуство, просвета. Плаша се за човечеството в случай че продължи да живее без просвета, не знам какво ще стане с цивилизацията. Не може да се живее без просвета, без спектакъл, не се снимат филми, концертите са необичайност, не знам по какъв начин ще се живее по-нататък. Не че аз кой знае какъв брой доста желая да пътувам и да изсвирвам, само че имам потребността като фен да отида на концерт, не може единствено телевизия да се гледа по през целия ден “, сподели Стефановски във връзка наложените ограничения поради пандемията с ковид.
Той добави, че сътрудниците му нямат работа, някои свирят по сватби, само че и тях ги няма. Горд е, че употребявал това мъртво време, с цел да запише нов албум, който може да чуем през есента.
„ Знам, че обичаната ми ария в България е „ Циганска ария “, която тук назовават „ Бел кон “, което доста ме радва. Тази ария ми отвори пътя към българската аудитория, за което съм доста благополучен и признателен. Чудни, неразбираеми и необясними са пътищата, по които пътува музиката. За мен Балканите са от Истанбул до Виена “, сподели още Влатко.
Той благодари на уредниците на джазфестивала, че са се сетили да ги поканят в тези тежки времена.
Пожела мир и богатство на всичките балкански нации, желае да ги види по-спокойни, по-богати.
„ Питайте политиците за какво построяването на инфраструктурата сред Северна Македония и България се бави, ние, хората на изкуството градим мостове, аз не мога да построя път, мога да напиша ария “, сподели Влатко Стефановски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ