Министерството на културата вкара правителството в нов филм
Незнайно по кое време и незнайно по какъв мотив, няколко умни глави в Министерството на кулутрата са решили да се създадат на забавни. Или по-точно казано - да потвърдят на министър-председателя Бойко Борисов, че освен той мисли за финансовото богатство на страната. Резултатът от интелектуалния напор се провидя преди десетина дни: всички фризьори и фризьорки, маникюристки и педикюристки, масажистки и гримьори бяха погнати към "Музикаутор " и ПРОФОН, с цел да си платят за удоволствието, че на работните си места имат радиоапарати, уредби и тв приемници. По принцип - похвално, в частност - откровена тъпота (без извинение)!
Ако би трябвало да се има вяра на статистическите данни, които "шетат " из общественото пространство, в България има не по-малко от 15 000-20 000 салона за хубост и релакс, в които работят минимум по двама души. И най-малко 75-80 % от техните притежатели в никакъв случай не са превеждали на организациите за групово ръководство на права, т.е. на "Музикаутор ", ПРОФОН, "Филмаутор ", "Артистаутор " и така нататък - нито лев, поради музикалните уредби, преносимите компютри и тв приемниците на работните си площадки.
В този смисъл, начинанието е повече от похвално, тъй като предходната сходна хайка от народен мащаб беше доста от дълго време - през 1994-1995 година. Тогава
на мушката бяха кацнали близо 13 000 видеотеки.
Според тогавашната статистика на организациите, защитаващи ползите на филмовите колоси в Холивуд, 90-95 % от българския видеопазар беше искрено пиратски.
Българските загуби на западните кино компании се изчисляваха на 70-80 милиона $ годишно, само че това си бяха сметки на око. Правени по обикновена скица: всяка седмица - 150 заглавия, междинен тираж - 5000, чиста облага от една касета за "производителя " - 1.5 $.
Във въпросните сметки не се включваха приходите на видеотеките, тъй като никой не знаеше - а и нямаше по какъв начин да узнае - какъв брой хора вземат видеокасети чартърен, по какъв брой пъти седмично и така нататък А когота става дума за каталози от 500 заглавия нагоре...
Ефектът от видео хайката беше повече от непретенциозен: 1500-200 санкции, които по този начин си и останаха - несъбрани; 200-300 правосъдни каузи, половината от които изгубени от Министерството на културата. И толкова.
Причините за неуспеха са доста, само че една от тях трайно е заседнала в паметта на участниците в акцията: чиновниците в отдел "Авторско право " се брояха на пръсти, а Министерство на вътрешните работи не участваше в акцията, тъй като
интелектуалното пиратство към момента не беше криминализирано.
На всичкото от горната страна, най-маститите производители на видеокасети се споразумяха с който би трябвало и проверяващите просто си свършиха работата през просото. В смисъл подобен, че "вражеските " видеотеки бяха опразнени до шушка, а "правилните " се отърваха с по един сигнален протокол и продължиха да си работят.
Никой не си е представял, че през днешния ден - четвърт век по-късно, обстановката ще се повтори. Вярно, пациентите са други - така наречен салони хубост. Различно е и самото "пиратство " - до момента в който те подстригват или ти оправят ноктите, няма значение дали ще слушаш музика или вести. Тоест - този бизнес по никакъв метод не печели от обстоятелството, че в салона е безшумно или музиката се чува чак на улицата.
Защо обаче въпросната национална хайка ще извади очи, вместо да изпише вежди? Аргументът е един, само че е явен единствено... на най-просветените.
Под така наречен удари на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) попадат безусловно всички салони за хубост. Без въобще някой да си прави труда да прецизира какъв брой хора работят в тях, какъв брой са квадратните им метри, какъв брой дни в седмицата и по какъв брой часа в денонощието работят. Щракат ли ножици, бръмчат ли сешоари - полагаш глава на дръвника и плащаш като поп.
А не би трябвало да е по този начин. В ЗАПСП има няколко разпореждания, обединени в прословутия член 26 - за обезщетителните отчисления.
От 1993 година, когато въпросният нормативен акт влиза в действие, до 2005 година този вид права се плащаха от всички производители и вносители на аудио- и видеоносители - дискове, дискети, флашки, външни харддискове и така нататък Идеята е обикновена: когато човек си купи касета с филм и касета с музика или пък си ги изтегли от интернет, да може умерено да си ги употребява в домашни условия, тъй като авторските и сродните права към този момент са уредени.
През 2005 година - в името на безаварийното пълноправно участие на България в Европейски Съюз, този текст беше изменен по този начин, както го искаше международния шоу бизнес:
обезщетителни отчисления към този момент трябваше да заплащат
още една категория предприемачи - производителите и вносителите на всички устройства, позволяващи лъчение и записване на интелектуални артикули.
Казано по-простичко, става дума за тв приемници, мобилни телефони, компютри, музикални уредби, радиоапарати, цифрови фотоапарати и камери, айподи, таблети и т. н. Все уреди, посредством които човек може да си смъкна от интернет каквото си пожелае и да си го гледа и слуша колкото му душа желае.
През 2011 година, първото държавно управление на ГЕРБ още веднъж редактира въпросният член 26 от ЗАПСП и възвърне "статуквото " от 1993 година. Тоест - отърва вносителите и търговците на "черна техника " от бремето да заплащат обезщетителни хонорари.
Не че някой се беше засилил да заплаща, а различен - да го гони! Жалка работа - при 17 милиона компютри, двойно повече тв приемници, към 2 млн. смарт телефони и 3 милиона таблети и преносими компютри - нула лв. приходи. Както в организациите за групово ръководство на права, по този начин и в народен фонд "Култура ". Да повторим - в продължение на 6 (шест) години - нула лв.!
Вместо едни... 100 млн. евро, да речем.
Оттук нататък връзката с "антифризьорската " хайка към този момент става доста директна:
- страната няма опция да обезпечи цялостният размер на средствата, нужни за оцеляването на българския шоубизнес, който - както и да го гледаме - си е значим детайл от културата като цяло;
- кръчмите, питейните заведения и нощните заведения или са затворени, или не работят на цялостни обороти - поради корона рецесията и изключителните мерки;
- да тръгне против огромните ползватели - хотели, хотелски вериги, ваканционни селища, къщи за посетители и така нататък - Министерството на културата не смее, тъй като не знае от кое място какъв проблем ще си образува.
Затова си избира... на работата лекото, а на хляба - мекото. Т. нар. салони за хубост, в които работят по двама-трима души. Те хем са доста - към 80% от бизнеса, хем са най-беззащитни.
И в този момент - още по-топлата връзка: пиратство е когато копираш, тиражираш и продадеш непозната интелектуална благосъстоятелност. Тоест - печелиш на гърба на създателя. Салоните за хубост, погнати от Министерството на културата, са друга бира:
хората вървят там поради експертите,
а не поради музиката.
Така че, в случай че днешните управници не бяха осакатили ЗАПСП преди девет години, през днешния ден никой нямаше да се сети и да упрекна фризьорите и маникюристите в интелектуално пиратство. Защото те щяха да са си платили дължимото още с пазаруването на тв приемника или преносимия компютър.
Всъщност - по какъв начин ли би реагирал министър председателят Борисов, в случай че на следващия ден в "Триъгълника на властта " се изсипят 10 000 - 15 000 фризьорки, маникюристки и педикюристки, които работят в пространства два на три метра, вписващи се идеално в хипотезата "Домашни условия "?
Ако би трябвало да се има вяра на статистическите данни, които "шетат " из общественото пространство, в България има не по-малко от 15 000-20 000 салона за хубост и релакс, в които работят минимум по двама души. И най-малко 75-80 % от техните притежатели в никакъв случай не са превеждали на организациите за групово ръководство на права, т.е. на "Музикаутор ", ПРОФОН, "Филмаутор ", "Артистаутор " и така нататък - нито лев, поради музикалните уредби, преносимите компютри и тв приемниците на работните си площадки.
В този смисъл, начинанието е повече от похвално, тъй като предходната сходна хайка от народен мащаб беше доста от дълго време - през 1994-1995 година. Тогава
на мушката бяха кацнали близо 13 000 видеотеки.
Според тогавашната статистика на организациите, защитаващи ползите на филмовите колоси в Холивуд, 90-95 % от българския видеопазар беше искрено пиратски.
Българските загуби на западните кино компании се изчисляваха на 70-80 милиона $ годишно, само че това си бяха сметки на око. Правени по обикновена скица: всяка седмица - 150 заглавия, междинен тираж - 5000, чиста облага от една касета за "производителя " - 1.5 $.
Във въпросните сметки не се включваха приходите на видеотеките, тъй като никой не знаеше - а и нямаше по какъв начин да узнае - какъв брой хора вземат видеокасети чартърен, по какъв брой пъти седмично и така нататък А когота става дума за каталози от 500 заглавия нагоре...
Ефектът от видео хайката беше повече от непретенциозен: 1500-200 санкции, които по този начин си и останаха - несъбрани; 200-300 правосъдни каузи, половината от които изгубени от Министерството на културата. И толкова.
Причините за неуспеха са доста, само че една от тях трайно е заседнала в паметта на участниците в акцията: чиновниците в отдел "Авторско право " се брояха на пръсти, а Министерство на вътрешните работи не участваше в акцията, тъй като
интелектуалното пиратство към момента не беше криминализирано.
На всичкото от горната страна, най-маститите производители на видеокасети се споразумяха с който би трябвало и проверяващите просто си свършиха работата през просото. В смисъл подобен, че "вражеските " видеотеки бяха опразнени до шушка, а "правилните " се отърваха с по един сигнален протокол и продължиха да си работят.
Никой не си е представял, че през днешния ден - четвърт век по-късно, обстановката ще се повтори. Вярно, пациентите са други - така наречен салони хубост. Различно е и самото "пиратство " - до момента в който те подстригват или ти оправят ноктите, няма значение дали ще слушаш музика или вести. Тоест - този бизнес по никакъв метод не печели от обстоятелството, че в салона е безшумно или музиката се чува чак на улицата.
Защо обаче въпросната национална хайка ще извади очи, вместо да изпише вежди? Аргументът е един, само че е явен единствено... на най-просветените.
Под така наречен удари на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) попадат безусловно всички салони за хубост. Без въобще някой да си прави труда да прецизира какъв брой хора работят в тях, какъв брой са квадратните им метри, какъв брой дни в седмицата и по какъв брой часа в денонощието работят. Щракат ли ножици, бръмчат ли сешоари - полагаш глава на дръвника и плащаш като поп.
А не би трябвало да е по този начин. В ЗАПСП има няколко разпореждания, обединени в прословутия член 26 - за обезщетителните отчисления.
От 1993 година, когато въпросният нормативен акт влиза в действие, до 2005 година този вид права се плащаха от всички производители и вносители на аудио- и видеоносители - дискове, дискети, флашки, външни харддискове и така нататък Идеята е обикновена: когато човек си купи касета с филм и касета с музика или пък си ги изтегли от интернет, да може умерено да си ги употребява в домашни условия, тъй като авторските и сродните права към този момент са уредени.
През 2005 година - в името на безаварийното пълноправно участие на България в Европейски Съюз, този текст беше изменен по този начин, както го искаше международния шоу бизнес:
обезщетителни отчисления към този момент трябваше да заплащат
още една категория предприемачи - производителите и вносителите на всички устройства, позволяващи лъчение и записване на интелектуални артикули.
Казано по-простичко, става дума за тв приемници, мобилни телефони, компютри, музикални уредби, радиоапарати, цифрови фотоапарати и камери, айподи, таблети и т. н. Все уреди, посредством които човек може да си смъкна от интернет каквото си пожелае и да си го гледа и слуша колкото му душа желае.
През 2011 година, първото държавно управление на ГЕРБ още веднъж редактира въпросният член 26 от ЗАПСП и възвърне "статуквото " от 1993 година. Тоест - отърва вносителите и търговците на "черна техника " от бремето да заплащат обезщетителни хонорари.
Не че някой се беше засилил да заплаща, а различен - да го гони! Жалка работа - при 17 милиона компютри, двойно повече тв приемници, към 2 млн. смарт телефони и 3 милиона таблети и преносими компютри - нула лв. приходи. Както в организациите за групово ръководство на права, по този начин и в народен фонд "Култура ". Да повторим - в продължение на 6 (шест) години - нула лв.!
Вместо едни... 100 млн. евро, да речем.
Оттук нататък връзката с "антифризьорската " хайка към този момент става доста директна:
- страната няма опция да обезпечи цялостният размер на средствата, нужни за оцеляването на българския шоубизнес, който - както и да го гледаме - си е значим детайл от културата като цяло;
- кръчмите, питейните заведения и нощните заведения или са затворени, или не работят на цялостни обороти - поради корона рецесията и изключителните мерки;
- да тръгне против огромните ползватели - хотели, хотелски вериги, ваканционни селища, къщи за посетители и така нататък - Министерството на културата не смее, тъй като не знае от кое място какъв проблем ще си образува.
Затова си избира... на работата лекото, а на хляба - мекото. Т. нар. салони за хубост, в които работят по двама-трима души. Те хем са доста - към 80% от бизнеса, хем са най-беззащитни.
И в този момент - още по-топлата връзка: пиратство е когато копираш, тиражираш и продадеш непозната интелектуална благосъстоятелност. Тоест - печелиш на гърба на създателя. Салоните за хубост, погнати от Министерството на културата, са друга бира:
хората вървят там поради експертите,
а не поради музиката.
Така че, в случай че днешните управници не бяха осакатили ЗАПСП преди девет години, през днешния ден никой нямаше да се сети и да упрекна фризьорите и маникюристите в интелектуално пиратство. Защото те щяха да са си платили дължимото още с пазаруването на тв приемника или преносимия компютър.
Всъщност - по какъв начин ли би реагирал министър председателят Борисов, в случай че на следващия ден в "Триъгълника на властта " се изсипят 10 000 - 15 000 фризьорки, маникюристки и педикюристки, които работят в пространства два на три метра, вписващи се идеално в хипотезата "Домашни условия "?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ