Каква е историята на варненския площад „Независимост“
„ Независимост “ е най-представителният и най-старият площад във Варна. Съществувал е като подобен надалеч преди Освобождението. Тогава обаче е носил друго име – „ Мусала “.
През 1860 година турската власт построява варненски конак (днес постройката се употребява от Държавен архив), а през 1870 година е издигната постройката на остарялата турска община Белидие хаане (съборена през 1959 година). На площада било издигнато и учебно заведение „ Руждие “ (не съществува) и монументалната чешма – монумент на султан Махмуд II, издигната в негова чест, поради възобновяване на Варна след съветското опустошаване през 1828 – 1829 година.
“Турското средище на града беше “Мусалла ”. Тя не беше по-обширна от сегашната стъгда със същото име. Но какъв брой живописна беше тогавашната “Мусалла ”! Две сводести и клонести тополи засенчваха старинната чешма с два буйни чучура. До чешмата стоеше мраморна “мусалла ” – просната огромна мраморна плоча върху двете каменни колони. На нея турците опяваха своите по-видни покойници – предаваха ги на “мус-Аллах ”, откъдето се беше основало и названието на стъгдата. Под клонатите тополи се редяха ниски маси с дървени столчета: тук бейовете сърбаха кафета, смучеха наргилета и по рамазан отново тук осъмваха със зурни и тъпани. Също и байряма си честваха тук, като устройваха в самата стъгда и гюрюш, т.е. битки на пехливани.
По източния ъгъл на стъгдата – мястото на последния хотел “Преслав ” – бяха “аджемите ” – ниски дюкяни на персийци с понаведени “джамлъци ”, които откриваха ками и ножове с украсени дръжки. А ъгълът към настоящето “арменско кафене ” се заемаше от “ахтари ” – първоначални дрогерии… ”.
“Към края на XIX век “Мусалла ” – по този начин са си го наричали варненци – представлявал един многоъгълен площад в центъра на града, в който се събирали доста улици. По това време Народният спектакъл още не е бил издигнат и градската градина е достигала до площада и на това място се е извисявала издигнатата още през 1834 година в мавритански жанр огромна чешма, която през 1925 година бе демонтирана и в този момент се съхранява във Варненския археологически музей. Двуетажната постройка на Варненското градско общинско ръководство е била най-важната от този площад. Тя е издигната към 1870 година при кметуването на Мюлязим Халил Ефенди. Долепена до него е била остарялата поща. И двете здания бяха съборени през 1958 година.
Една забележителност на площада бе вековният колосален кавак пред общината, постоянно цялостен с птици, които подвигаха огромен звук и цапаха минувачите. Може би по тази причина през една късна лятна вечер на 1932 година бе отсечен. Присъствувах на сгромолясването на този възвишен столетник, който с огромен звук падна на земята.
В края на предишния век, като се изключат единствено няколко по-солидни здания, площад “Мусалла ” е бил застроен основно с едноетажни здания, в които се помещавали огромен брой кафенета, кръчми, дребни гостилници, занаятчийски и търговски дюкянчета.
В тази ера там оживлението е било доста огромно и то през целия ден… Надвечер оживлението достигало своя връх. Тогава кръчмите се претъпквали и черпните следвали една след друга. При хубаво време масите и столовете се изнасяли на открито и там веселбите продължавали. Латерната и гайдата са били нередки посетители на тия кръчми… ”.
Най-посещаваната механа на площада била кръчмата “Зарикоста ” (сградата на ъгъла на площад “Независимост ” и ул. “Д-р Заменхоф ”). Защо тъкмо нея предпочитали варненци? Защото притежателят Яни Зарикоста (Зарокоста) предложил на клиентите си към юзчето ракия шест мезета – “сарделка с лимон, чироз с копър, скаридки, сиренце, бял фасул, хайверец ”!
" Заведението било напълно на завет – до него се издигала единствено Варненската известна банка. Мястото имало двор, ограда, ниски остарели постройки и няколко сенчести дървета. Пъстра била клиентелата на това заведение. Тук отсядали служители, актьори, търговци, занаятчии. Чести гости били каруцарите, преминаващи през площада и файтонджиите от близката пиаца.
Поради наличните цени заведението се посещавало и от доста служащи. Около кръчмата постоянно имало звук – на тротоара били ваксаджиите, отпред със своя “доайен ” бай Апостол. Чевръсто притичвали дребните вестникопродавци, предлагайки на всеослушание ежедневните вестници “Черно море ”, “Варненска поща ”, “Варненски вести ”. В това заведение се плащали единствено напитките, а шестте мезета, поднесени на дребни дървени чинийки, били безвъзмездни. Точно против входа имало огромна картина, представляваща остаряла Варна, дело на художника Христо Каварналиев. Писателят Йордан Йовков също посещавал кръчмата на Зарикоста… ”
През 1860 година турската власт построява варненски конак (днес постройката се употребява от Държавен архив), а през 1870 година е издигната постройката на остарялата турска община Белидие хаане (съборена през 1959 година). На площада било издигнато и учебно заведение „ Руждие “ (не съществува) и монументалната чешма – монумент на султан Махмуд II, издигната в негова чест, поради възобновяване на Варна след съветското опустошаване през 1828 – 1829 година.
“Турското средище на града беше “Мусалла ”. Тя не беше по-обширна от сегашната стъгда със същото име. Но какъв брой живописна беше тогавашната “Мусалла ”! Две сводести и клонести тополи засенчваха старинната чешма с два буйни чучура. До чешмата стоеше мраморна “мусалла ” – просната огромна мраморна плоча върху двете каменни колони. На нея турците опяваха своите по-видни покойници – предаваха ги на “мус-Аллах ”, откъдето се беше основало и названието на стъгдата. Под клонатите тополи се редяха ниски маси с дървени столчета: тук бейовете сърбаха кафета, смучеха наргилета и по рамазан отново тук осъмваха със зурни и тъпани. Също и байряма си честваха тук, като устройваха в самата стъгда и гюрюш, т.е. битки на пехливани.
По източния ъгъл на стъгдата – мястото на последния хотел “Преслав ” – бяха “аджемите ” – ниски дюкяни на персийци с понаведени “джамлъци ”, които откриваха ками и ножове с украсени дръжки. А ъгълът към настоящето “арменско кафене ” се заемаше от “ахтари ” – първоначални дрогерии… ”.
“Към края на XIX век “Мусалла ” – по този начин са си го наричали варненци – представлявал един многоъгълен площад в центъра на града, в който се събирали доста улици. По това време Народният спектакъл още не е бил издигнат и градската градина е достигала до площада и на това място се е извисявала издигнатата още през 1834 година в мавритански жанр огромна чешма, която през 1925 година бе демонтирана и в този момент се съхранява във Варненския археологически музей. Двуетажната постройка на Варненското градско общинско ръководство е била най-важната от този площад. Тя е издигната към 1870 година при кметуването на Мюлязим Халил Ефенди. Долепена до него е била остарялата поща. И двете здания бяха съборени през 1958 година.
Една забележителност на площада бе вековният колосален кавак пред общината, постоянно цялостен с птици, които подвигаха огромен звук и цапаха минувачите. Може би по тази причина през една късна лятна вечер на 1932 година бе отсечен. Присъствувах на сгромолясването на този възвишен столетник, който с огромен звук падна на земята.
В края на предишния век, като се изключат единствено няколко по-солидни здания, площад “Мусалла ” е бил застроен основно с едноетажни здания, в които се помещавали огромен брой кафенета, кръчми, дребни гостилници, занаятчийски и търговски дюкянчета.
В тази ера там оживлението е било доста огромно и то през целия ден… Надвечер оживлението достигало своя връх. Тогава кръчмите се претъпквали и черпните следвали една след друга. При хубаво време масите и столовете се изнасяли на открито и там веселбите продължавали. Латерната и гайдата са били нередки посетители на тия кръчми… ”.
Най-посещаваната механа на площада била кръчмата “Зарикоста ” (сградата на ъгъла на площад “Независимост ” и ул. “Д-р Заменхоф ”). Защо тъкмо нея предпочитали варненци? Защото притежателят Яни Зарикоста (Зарокоста) предложил на клиентите си към юзчето ракия шест мезета – “сарделка с лимон, чироз с копър, скаридки, сиренце, бял фасул, хайверец ”!
" Заведението било напълно на завет – до него се издигала единствено Варненската известна банка. Мястото имало двор, ограда, ниски остарели постройки и няколко сенчести дървета. Пъстра била клиентелата на това заведение. Тук отсядали служители, актьори, търговци, занаятчии. Чести гости били каруцарите, преминаващи през площада и файтонджиите от близката пиаца.
Поради наличните цени заведението се посещавало и от доста служащи. Около кръчмата постоянно имало звук – на тротоара били ваксаджиите, отпред със своя “доайен ” бай Апостол. Чевръсто притичвали дребните вестникопродавци, предлагайки на всеослушание ежедневните вестници “Черно море ”, “Варненска поща ”, “Варненски вести ”. В това заведение се плащали единствено напитките, а шестте мезета, поднесени на дребни дървени чинийки, били безвъзмездни. Точно против входа имало огромна картина, представляваща остаряла Варна, дело на художника Христо Каварналиев. Писателят Йордан Йовков също посещавал кръчмата на Зарикоста… ”
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ