Карирана лудост
Независимо от загубата с 4:2 във финала на международното, 15 юли 2018 година ще остане като може би най-емоционалната дата в спортната история на Хърватска. Защото същинското празненство стартира незабавно след края на мача, когато десетки хиляди пиха, пяха и танцуваха – някои качени върху покривите на колите си, други танцуващи ВЪВ багажниците на колите си, а трети – блокирали трамвайните релси, с часове по улиците на Загреб. Сякаш преди малко бяха станали първенци. Сякаш се бяха обзаложили между тях, че няма да остане неизпита бира, неизпята ария и незапалена факла. Това бе техният ден и те взеха решение да му се насладят оптимално...
А преди мача очакванията за освен това от почтено показване във финала бяха толкоз осезаеми, колкото и проливният дъжд, който се изсипа над Загреб в часовете преди огромната борба. Облечени в паметните си карирани фланелки, част от хърватските последователи не пропуснаха да се помолят за триумфа на своя отбор в готическата катедрала “Възнесение Богородично”, намираща се в непосредствена непосредственост до най-голямата фензона в града. И като стана дума за каре, то бе на всички места и под всякаква форма... Върху тениски, ватерполни шапки, коли и вратовръзки (хърватите гордо настояват, че точно те са измислили вратовръзките – през XVI в. като част от военните си униформи, с цел да може съпругите на бойците, наблюдаващи борбата от разстояние, да ги разпознават на бойното поле).
В деня на мача един от локалните вестници “24 сата” ( “24 часа”) бе отделил 78 от общо 84 страници на идния конфликт с Франция. Корицата, естествено, бе като червено-бяла шахматна дъска, а част от фотосите в броя бяха отдадени на най-причудливите “карирани” дизайнерски хрумвания, в това число и селскостопански комбайн. За балканската екзотика допринасяше и “подвижно чеверме” – автомобил, паркиран до една от фензоните в столицата, в който се печеше месо в индустриални количества.
Истерията за мача на века бе достигнала древен пропорции. Неслучайно предишния петък пред съветското посолство в Загреб се бе образувала километрична опашка от искащи да получат експресна виза и да заминат в последния миг за Москва, с цел да гледат финала онлайн. Цената на чартъртни полети плюс билети за мача надхвърляше 2 хиляди евро, или близо 3 пъти повече от междинната работна заплата в Хърватска (около 750 евро).
Емоционалният път, който самите хърватски почитатели извървяха на това международно, е заслужен за кино сюжет. Започнаха шампионата като песимисти, че тимът им в никакъв случай не оправдава изцяло упованията, а част от публиката даже намерено бойкотира капитана Лука Модрич (спечелил след това премията за най-хубав състезател на мондиала) поради (не)участието му в правосъдния развой против някогашния началник на “Динамо” Загреб Здравко Мамич. Първоначално Модрич даде показания против тогавашния си настойник, само че след това халфът на “Реал” получи неочаквана “амнезия” и се отметна от думите си. А хърватската аудитория по този начин и не му елементарни, обявявайки го за изменник и знак на прогнилата система на локалния футбол.
В неделя вечер обаче – даже и единствено за няколко часа, разочароващото всекидневие отстъпи място на една паметна карирана полуда. Която 4,1 млн. души сигурно в никакъв случай няма да не помнят.
А преди мача очакванията за освен това от почтено показване във финала бяха толкоз осезаеми, колкото и проливният дъжд, който се изсипа над Загреб в часовете преди огромната борба. Облечени в паметните си карирани фланелки, част от хърватските последователи не пропуснаха да се помолят за триумфа на своя отбор в готическата катедрала “Възнесение Богородично”, намираща се в непосредствена непосредственост до най-голямата фензона в града. И като стана дума за каре, то бе на всички места и под всякаква форма... Върху тениски, ватерполни шапки, коли и вратовръзки (хърватите гордо настояват, че точно те са измислили вратовръзките – през XVI в. като част от военните си униформи, с цел да може съпругите на бойците, наблюдаващи борбата от разстояние, да ги разпознават на бойното поле).
В деня на мача един от локалните вестници “24 сата” ( “24 часа”) бе отделил 78 от общо 84 страници на идния конфликт с Франция. Корицата, естествено, бе като червено-бяла шахматна дъска, а част от фотосите в броя бяха отдадени на най-причудливите “карирани” дизайнерски хрумвания, в това число и селскостопански комбайн. За балканската екзотика допринасяше и “подвижно чеверме” – автомобил, паркиран до една от фензоните в столицата, в който се печеше месо в индустриални количества.
Истерията за мача на века бе достигнала древен пропорции. Неслучайно предишния петък пред съветското посолство в Загреб се бе образувала километрична опашка от искащи да получат експресна виза и да заминат в последния миг за Москва, с цел да гледат финала онлайн. Цената на чартъртни полети плюс билети за мача надхвърляше 2 хиляди евро, или близо 3 пъти повече от междинната работна заплата в Хърватска (около 750 евро).
Емоционалният път, който самите хърватски почитатели извървяха на това международно, е заслужен за кино сюжет. Започнаха шампионата като песимисти, че тимът им в никакъв случай не оправдава изцяло упованията, а част от публиката даже намерено бойкотира капитана Лука Модрич (спечелил след това премията за най-хубав състезател на мондиала) поради (не)участието му в правосъдния развой против някогашния началник на “Динамо” Загреб Здравко Мамич. Първоначално Модрич даде показания против тогавашния си настойник, само че след това халфът на “Реал” получи неочаквана “амнезия” и се отметна от думите си. А хърватската аудитория по този начин и не му елементарни, обявявайки го за изменник и знак на прогнилата система на локалния футбол.
В неделя вечер обаче – даже и единствено за няколко часа, разочароващото всекидневие отстъпи място на една паметна карирана полуда. Която 4,1 млн. души сигурно в никакъв случай няма да не помнят.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ