Как да намалим вредата от рисковите фактори – стъпка по стъпка: част I
Независимо от това, че всички знаем, че дадени привички са нездравословни – те са извънредно необятно публикувани измежду обществото. По-голямата част от смъртността и болестността в България е обвързвана със сърдечно-съдови и ракови болести. Съществуват голям брой рискови фактори, измежду които и гореспоменатите нездравословни привички, които доста повишават риска от развиване на тези болести. По-долу ще ги изброим и ще разгледаме евентуалните тактики по какъв начин да ги направляваме по-добре.
По отношение на риска от сърдечно-съдови болести съществуват 3 съществени рискови фактора , които способстват в най-голяма степен за тях – високото артериално налягане (високо кръвно), високият холестерол и тютюнопушенето. Основният проблем с холестерола и високото кръвно е, че те не се усещат – „ нито болят, нито сърбят “. Един пациент може години наред да е с висок холестерол или да е с високо кръвно, с което е привикнал и да не усеща нищо. Половината българи над 40-годишна възраст са хипертоници. Много от тях не знаят за това, други не се лекуват добре, а трети – въобще не се лекуват. Смята се, че не повече от 15-20% от хипертониците са лекувани добре, т.е. имат най-благоприятен надзор на артериалното налягане, което в актуалната медицина се приема, че е реалност, когато са достигнати нормални стойности на кръвното < 130/80mmHg. Все отново в България е необятно публикуван страхът, че високото кръвно (АН) води до инсулт, което значително стимулира пациентите да се лекуват. Освен това, част от пациентите имат недоволства като главоболие, които свързват с високото АН, което също ги подтиква да организират навременно лекуване.
С нарушаванията на липидната обмяна и тяхното лекуване нещата стоят доста по-зле – пациентите нямат никакво чувство какъв брой са високи техният холестерол или триглецириди. Освен това, те постоянно гледат референтните граници на лабораториите, които не са същите, които ние (кардиолозите) използваме в практиката, т.к. ние използваме индивидуализирани правила, съобразени със сърдечно-съдовия риск на съответния пациент.
Препоръката даже за здравите пациенти, които нямат недоволства е да посетят кардиолог след 40-годишна възраст с лабораторен най-малко проучвания, който да включва най-малко липиден профил, общоприета биохимия, ПКК, вероятно за дамите TSH, а за мъжете – PSA. Ако пациентът има недоволства или има родственик, който е получил млад ( < 55 година за мъжете и < 60 година за жените) инфаркт или инсулт, визитата може да стане по-рано – още на 30-35 година възраст.
Тютюнопушенето остава огромен проблем в България, която е на едно от водещите места в Европа и Европейски Съюз по % пушачи след популацията. От сърдечно-съдова позиция резултатът от тютюнопушенето е доста елементарен – то повишава двойно риска от инфаркт + инсулт. Следва да се означи, че намаляването на цигарите няма дозозависим резултат, даже и 1 цигара на ден усилва риска от инфаркт с 50%. В този подтекст идеалният вид за пушачите е цялостен отвод от тютюнопушене. За страдание огромна част от пушачите не стопират с нездравословния табиет по една или друга причина. Например, като опция сега съществуват и така наречен бездимни устройства, като продуктите за нагряване, както и така наречен вейп устройства, при които липсва горене и надлежно равнищата на отделяните катрани и нездравословни субстанции, съдържащи се в тях, е доста по-ниско, спрямо стандартните цигари, при които има развой на горене, което е и в основата на нездравословните резултати при тях. Въпреки, че различните на пушенето артикули не са без риск, съществуват от ден на ден доказателства, че при пациентите, които не съумяват да се откажат от пушенето, едно прекосяване към потреблението на подобен артикул евентуално би понижило вредите върху сърдечно-съдовата система и белия дроб. Следва да се означи, че с изключение на резултатите върху сърдечно-съдовата система, пушенето на стандартни цигари повишава риска от рак на белия дроб (това е онкологичното заболяване, от което умират най-вече българи) с към 13 пъти.
Наследствеността също е значима, като пациентите с ранни инфаркти/инсулти предават по-висок риск на поколението. За страдание тя спада към немодифицируемите рискови фактори (заедно с възрастта и пола) – ние не си избираме родителите. Все отново, когато се подозира приемственост за сърдечно-съдови или ракови болести (чести или ранни ракови болести в рода), пациентите следва да обмислят започването на профилактика по-рано от нормалното, което към този момент беше упоменато нагоре.
Следва продължение.
Нашият създател
Д-р Александър Носиков е кардиолог в Диагностично-консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост с 20 години опит, от които 7г. е работил във Англия. Активен преподавател, в това число и на интернационалните конгреси, специалист по ехокардиография, част от изпитната комисия на Европейското сдружение по кардиология за акредитация по трансторакална ехокардиография. Завършил е 2-годишен курс в Лондон по лекуване и диагностика на сърдечната непълнота през 2019-2021г. През последните години е с главен интерес към профилактиката, превантивната кардиология, лекуването на артериалната хипертония и дислипидемиите, както и кардио-онкологията.
По отношение на риска от сърдечно-съдови болести съществуват 3 съществени рискови фактора , които способстват в най-голяма степен за тях – високото артериално налягане (високо кръвно), високият холестерол и тютюнопушенето. Основният проблем с холестерола и високото кръвно е, че те не се усещат – „ нито болят, нито сърбят “. Един пациент може години наред да е с висок холестерол или да е с високо кръвно, с което е привикнал и да не усеща нищо. Половината българи над 40-годишна възраст са хипертоници. Много от тях не знаят за това, други не се лекуват добре, а трети – въобще не се лекуват. Смята се, че не повече от 15-20% от хипертониците са лекувани добре, т.е. имат най-благоприятен надзор на артериалното налягане, което в актуалната медицина се приема, че е реалност, когато са достигнати нормални стойности на кръвното < 130/80mmHg. Все отново в България е необятно публикуван страхът, че високото кръвно (АН) води до инсулт, което значително стимулира пациентите да се лекуват. Освен това, част от пациентите имат недоволства като главоболие, които свързват с високото АН, което също ги подтиква да организират навременно лекуване.
С нарушаванията на липидната обмяна и тяхното лекуване нещата стоят доста по-зле – пациентите нямат никакво чувство какъв брой са високи техният холестерол или триглецириди. Освен това, те постоянно гледат референтните граници на лабораториите, които не са същите, които ние (кардиолозите) използваме в практиката, т.к. ние използваме индивидуализирани правила, съобразени със сърдечно-съдовия риск на съответния пациент.
Препоръката даже за здравите пациенти, които нямат недоволства е да посетят кардиолог след 40-годишна възраст с лабораторен най-малко проучвания, който да включва най-малко липиден профил, общоприета биохимия, ПКК, вероятно за дамите TSH, а за мъжете – PSA. Ако пациентът има недоволства или има родственик, който е получил млад ( < 55 година за мъжете и < 60 година за жените) инфаркт или инсулт, визитата може да стане по-рано – още на 30-35 година възраст.
Тютюнопушенето остава огромен проблем в България, която е на едно от водещите места в Европа и Европейски Съюз по % пушачи след популацията. От сърдечно-съдова позиция резултатът от тютюнопушенето е доста елементарен – то повишава двойно риска от инфаркт + инсулт. Следва да се означи, че намаляването на цигарите няма дозозависим резултат, даже и 1 цигара на ден усилва риска от инфаркт с 50%. В този подтекст идеалният вид за пушачите е цялостен отвод от тютюнопушене. За страдание огромна част от пушачите не стопират с нездравословния табиет по една или друга причина. Например, като опция сега съществуват и така наречен бездимни устройства, като продуктите за нагряване, както и така наречен вейп устройства, при които липсва горене и надлежно равнищата на отделяните катрани и нездравословни субстанции, съдържащи се в тях, е доста по-ниско, спрямо стандартните цигари, при които има развой на горене, което е и в основата на нездравословните резултати при тях. Въпреки, че различните на пушенето артикули не са без риск, съществуват от ден на ден доказателства, че при пациентите, които не съумяват да се откажат от пушенето, едно прекосяване към потреблението на подобен артикул евентуално би понижило вредите върху сърдечно-съдовата система и белия дроб. Следва да се означи, че с изключение на резултатите върху сърдечно-съдовата система, пушенето на стандартни цигари повишава риска от рак на белия дроб (това е онкологичното заболяване, от което умират най-вече българи) с към 13 пъти.
Наследствеността също е значима, като пациентите с ранни инфаркти/инсулти предават по-висок риск на поколението. За страдание тя спада към немодифицируемите рискови фактори (заедно с възрастта и пола) – ние не си избираме родителите. Все отново, когато се подозира приемственост за сърдечно-съдови или ракови болести (чести или ранни ракови болести в рода), пациентите следва да обмислят започването на профилактика по-рано от нормалното, което към този момент беше упоменато нагоре.
Следва продължение.
Нашият създател
Д-р Александър Носиков е кардиолог в Диагностично-консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост с 20 години опит, от които 7г. е работил във Англия. Активен преподавател, в това число и на интернационалните конгреси, специалист по ехокардиография, част от изпитната комисия на Европейското сдружение по кардиология за акредитация по трансторакална ехокардиография. Завършил е 2-годишен курс в Лондон по лекуване и диагностика на сърдечната непълнота през 2019-2021г. През последните години е с главен интерес към профилактиката, превантивната кардиология, лекуването на артериалната хипертония и дислипидемиите, както и кардио-онкологията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ