Много страни изостават и пропиляват последния си шанс за силен растеж на БВП
Независимо дали последното десетилетие е " изгубено десетилетие " или не, едно е ясно: доста страни изостават от капацитета си, евентуално пропилявайки последния си най-хубав късмет за вписване на мощен напредък на Брутният вътрешен продукт. През идващото десетилетие демографските действителности ще застигнат Китай и Запада и светът ще се нуждае от знамение на продуктивността, с цел да компенсира резултатите, написа за Project Syndicate Джим О`Нийл, някогашен ръководител на Goldman Sachs Asset Management и някогашен министър на финансите на Англия и ръководител на Chatham House.
В началото на ново десетилетие доста коментатори са разбираемо фокусирани върху здравето на международната стопанска система. Ръстът на Брутният вътрешен продукт през това десетилетие най-вероятно ще бъде по-нисък, в сравнение с през " тийнейджърските " години, което ще затрудни доста подобряването на продуктивността на Запад и Китай, или устойчивото ускоряване в Индия и най-големите африкански стопански системи.
Докато няма дефинитивни данни за четвъртото тримесечие на 2019 година, няма да можем да изчислим растежа на световния Брутният вътрешен продукт за десетилетието 2010-2019 година Все отново евентуално то ще бъде към 3,5% годишно, което е сходно на темповете на напредък за годините от 2000-та и по-високо от 3,3% растеж от 80-те и 90-те години на предишния век. Това малко по-силно показване през последните две десетилетия се дължи съвсем напълно на Китай, като Индия играе умерена роля.
Средният годишен растеж от 3,5% за 2010-2019 година значи, че доста страни изостават от капацитета си. По принцип световният Брутният вътрешен продукт би могъл да се усили с повече от 4%, съдейки по двата основни мотора на растежа: размерът на работната мощ и продуктивността. Всъщност последните 10 годни можеше да бъдат най-силното десетилетие от първата половина на този век, само че не се оказа по този начин. Европейският съюз претърпя разочароващ интервал на уязвимост, а Бразилия и Русия нарастваха с доста по-малко, в сравнение с през предходното десетилетие.
Перспективите за идващите десетилетия не са толкоз мощни. В момента растежът на работната мощ в Китай е максимален, а популацията на Япония, Германия, Италия и други основни страни остарява и понижава. Вярно е, че някои страни и райони, които не са постигнали по-ниски резултати, към този момент могат да наваксат, само че доста ще зависи от реализирането на няколко позитивни развития.
Например, поради демографските данни на Европейски Съюз, би било належащо доста възстановяване на продуктивността, с цел да се усили темпът на напредък на Брутният вътрешен продукт. Повече експанзионистични фискални политики в доста страни - в това число, евентуално и Германия - биха могли да доведат до краткотрайно ускоряване през тази година и може би през 2021 година Но е мъчно да се види по какъв начин агресия на база тласъци може да бъде поддържана оттатък тази точка. Европейците могат да приказват всичко, което желаят за " структурна промяна ". Но без ефикасни ограничения за повишение на продуктивността капацитетът на Европейски Съюз за напредък ще остане в крах.
Що се отнася до Бразилия и Русия, би било доста разочароващо, в случай че и двете страни записват идентичен слаб напредък през последното десетилетие. И въпреки всичко, с цел да се доближи от към 1% годишен напредък до 3,5-4% годишен напредък, евентуално ще е нужен още един взрив на цените на стоките, в допълнение към доста повишение на продуктивността. Като се има поради, че и двете страни са склонни да избягат от промени, когато цените на стоките процъфтяват - типичен признак на " проклятието на стоките " - е подозрително дали някоя от тях ще доближи своя капацитет през това десетилетие (макар че, в случай че човек би трябвало да заложи, Бразилия има по-голям късмет от Русия).
В Китай е доста евентуално по-нататъшно закъснение на наклонността на напредък на Брутният вътрешен продукт заради демографските действителности. Когато при започване на този век предложих моята по-ранна оценка на БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), към този момент беше ясно, че до края на 2010 година Китай ще почувства възпрепятстващите растежа резултати от върховия резултат на работната мощ. Съответно реших, че действителният му (коригиран към инфлацията) годишен растеж на Брутният вътрешен продукт през 2020 година ще бъде към 4,5-5,5%. За реализиране на напредък над този диапазон би било належащо доста увеличение на продуктивността. Предвид вложенията на Китай в технологиите и прекосяването към по-вътрешно ползване, продуктивността сигурно може да се усъвършенства. Но дали това ще бъде задоволително за превъзмогване на другите известни провокации на Китай, следва да забележим.
От своя страна Обединеното кралство може да реализира по-силен напредък през това десетилетие, само че също по този начин може да претърпи закъснение, според от това по какъв начин се оправя с Брекзит и следствията от него. Във всеки случай въздействието на страната върху световния Брутният вътрешен продукт евентуално ще бъде непретенциозно.
След това са Съединени американски щати, където капацитетът за напредък годишно наподобява малко над 2%. Без повече фискални тласъци и несигурно продължение на свръх лесните парични политики е мъчно да се види по какъв начин Съединени американски щати биха могли да надвишат този %. Освен това мина повече от десетилетие откогато Съединени американски щати претърпяха криза. Ако това се случи през идващите месеци или години, Съединени американски щати ще имат още по-малък късмет да доближат капацитета си за напредък до 2020 година
Не на последно място са към момента по-малките стопански системи с голям капацитет за напредък. Докато страни като Индонезия (и може би Мексико и Турция) стават все по-уместни при оценката на световния Брутният вътрешен продукт, Индия дава обещание да има най-голямо въздействие през 2020 година и по-късно. Демографията на страната ще остане в икономическо благоприатно състояние най-малко още десетилетие.
Ако индийското държавно управление одобри вярната композиция от промени за стимулиране на растежа, то елементарно би могло да реализира годишен напредък в диапазона от 8-10%. И защото Индия към този момент е покрай петата по величина стопанска система в света, това би оказало доста въздействие върху растежа на международния Брутният вътрешен продукт. Проблемът, несъмнено, е, че актуалното държавно управление не демонстрира никакви признаци, че ще продължи позитивните промени. Напротив, стартира изтощаваща нова културна война.
Африка, в сегашния миг никоя африканска стопанска система не е задоволително огромна, с цел да въздейства независимо на световния Брутният вътрешен продукт. Но като район, Брутният вътрешен продукт на Африка е непосредствен до този на Индия, което значи, че в случай че задоволително от огромните му стопански системи могат да реализират мощен напредък, резултатите ще се усетят по-широко. Възходът на Африка ми наподобява по едно и също време желателно и неизбежно. Дали континентът може да движи световния напредък на Брутният вътрешен продукт ще бъде основен въпрос за идващото десетилетие.
Русия гледа към Африка - най-богатият район на запаси, метали и въглеводороди
Континентът е едва геоложки изследван, само че Русия е подготвена
В началото на ново десетилетие доста коментатори са разбираемо фокусирани върху здравето на международната стопанска система. Ръстът на Брутният вътрешен продукт през това десетилетие най-вероятно ще бъде по-нисък, в сравнение с през " тийнейджърските " години, което ще затрудни доста подобряването на продуктивността на Запад и Китай, или устойчивото ускоряване в Индия и най-големите африкански стопански системи.
Докато няма дефинитивни данни за четвъртото тримесечие на 2019 година, няма да можем да изчислим растежа на световния Брутният вътрешен продукт за десетилетието 2010-2019 година Все отново евентуално то ще бъде към 3,5% годишно, което е сходно на темповете на напредък за годините от 2000-та и по-високо от 3,3% растеж от 80-те и 90-те години на предишния век. Това малко по-силно показване през последните две десетилетия се дължи съвсем напълно на Китай, като Индия играе умерена роля.
Средният годишен растеж от 3,5% за 2010-2019 година значи, че доста страни изостават от капацитета си. По принцип световният Брутният вътрешен продукт би могъл да се усили с повече от 4%, съдейки по двата основни мотора на растежа: размерът на работната мощ и продуктивността. Всъщност последните 10 годни можеше да бъдат най-силното десетилетие от първата половина на този век, само че не се оказа по този начин. Европейският съюз претърпя разочароващ интервал на уязвимост, а Бразилия и Русия нарастваха с доста по-малко, в сравнение с през предходното десетилетие.
Перспективите за идващите десетилетия не са толкоз мощни. В момента растежът на работната мощ в Китай е максимален, а популацията на Япония, Германия, Италия и други основни страни остарява и понижава. Вярно е, че някои страни и райони, които не са постигнали по-ниски резултати, към този момент могат да наваксат, само че доста ще зависи от реализирането на няколко позитивни развития.
Например, поради демографските данни на Европейски Съюз, би било належащо доста възстановяване на продуктивността, с цел да се усили темпът на напредък на Брутният вътрешен продукт. Повече експанзионистични фискални политики в доста страни - в това число, евентуално и Германия - биха могли да доведат до краткотрайно ускоряване през тази година и може би през 2021 година Но е мъчно да се види по какъв начин агресия на база тласъци може да бъде поддържана оттатък тази точка. Европейците могат да приказват всичко, което желаят за " структурна промяна ". Но без ефикасни ограничения за повишение на продуктивността капацитетът на Европейски Съюз за напредък ще остане в крах.
Що се отнася до Бразилия и Русия, би било доста разочароващо, в случай че и двете страни записват идентичен слаб напредък през последното десетилетие. И въпреки всичко, с цел да се доближи от към 1% годишен напредък до 3,5-4% годишен напредък, евентуално ще е нужен още един взрив на цените на стоките, в допълнение към доста повишение на продуктивността. Като се има поради, че и двете страни са склонни да избягат от промени, когато цените на стоките процъфтяват - типичен признак на " проклятието на стоките " - е подозрително дали някоя от тях ще доближи своя капацитет през това десетилетие (макар че, в случай че човек би трябвало да заложи, Бразилия има по-голям късмет от Русия).
В Китай е доста евентуално по-нататъшно закъснение на наклонността на напредък на Брутният вътрешен продукт заради демографските действителности. Когато при започване на този век предложих моята по-ранна оценка на БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), към този момент беше ясно, че до края на 2010 година Китай ще почувства възпрепятстващите растежа резултати от върховия резултат на работната мощ. Съответно реших, че действителният му (коригиран към инфлацията) годишен растеж на Брутният вътрешен продукт през 2020 година ще бъде към 4,5-5,5%. За реализиране на напредък над този диапазон би било належащо доста увеличение на продуктивността. Предвид вложенията на Китай в технологиите и прекосяването към по-вътрешно ползване, продуктивността сигурно може да се усъвършенства. Но дали това ще бъде задоволително за превъзмогване на другите известни провокации на Китай, следва да забележим.
От своя страна Обединеното кралство може да реализира по-силен напредък през това десетилетие, само че също по този начин може да претърпи закъснение, според от това по какъв начин се оправя с Брекзит и следствията от него. Във всеки случай въздействието на страната върху световния Брутният вътрешен продукт евентуално ще бъде непретенциозно.
След това са Съединени американски щати, където капацитетът за напредък годишно наподобява малко над 2%. Без повече фискални тласъци и несигурно продължение на свръх лесните парични политики е мъчно да се види по какъв начин Съединени американски щати биха могли да надвишат този %. Освен това мина повече от десетилетие откогато Съединени американски щати претърпяха криза. Ако това се случи през идващите месеци или години, Съединени американски щати ще имат още по-малък късмет да доближат капацитета си за напредък до 2020 година
Не на последно място са към момента по-малките стопански системи с голям капацитет за напредък. Докато страни като Индонезия (и може би Мексико и Турция) стават все по-уместни при оценката на световния Брутният вътрешен продукт, Индия дава обещание да има най-голямо въздействие през 2020 година и по-късно. Демографията на страната ще остане в икономическо благоприатно състояние най-малко още десетилетие.
Ако индийското държавно управление одобри вярната композиция от промени за стимулиране на растежа, то елементарно би могло да реализира годишен напредък в диапазона от 8-10%. И защото Индия към този момент е покрай петата по величина стопанска система в света, това би оказало доста въздействие върху растежа на международния Брутният вътрешен продукт. Проблемът, несъмнено, е, че актуалното държавно управление не демонстрира никакви признаци, че ще продължи позитивните промени. Напротив, стартира изтощаваща нова културна война.
Африка, в сегашния миг никоя африканска стопанска система не е задоволително огромна, с цел да въздейства независимо на световния Брутният вътрешен продукт. Но като район, Брутният вътрешен продукт на Африка е непосредствен до този на Индия, което значи, че в случай че задоволително от огромните му стопански системи могат да реализират мощен напредък, резултатите ще се усетят по-широко. Възходът на Африка ми наподобява по едно и също време желателно и неизбежно. Дали континентът може да движи световния напредък на Брутният вътрешен продукт ще бъде основен въпрос за идващото десетилетие.
Русия гледа към Африка - най-богатият район на запаси, метали и въглеводороди
Континентът е едва геоложки изследван, само че Русия е подготвена
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ