Независимо дали го осъзнаваме или не, когато отваряме гардероба с

Независимо дали го осъзнаваме или не, когато отваряме дрешника с облекла, реагираме много прочувствено. Радваме се да забележим коктейлната рокля, закупена преди няколко дни, дразним се при типа на джинси, в които се усещаме цялостни. Пуловер, плетен от към този момент умрялата ни баба предизвиква горест, а първокласното неносено палто, купено за прилична сума, може да ни накара да се почувстваме отговорни. Достатъчно е единствено да погледнем нещата в дрешника си, с цел да изпитаме цялата гама от страсти.Стилистите, които подхождат психически, търсят решение на въпроса по какъв начин да създадем дрешника си „ благополучен “.„ Гардеробът е пространство, където можете да почувствате своята накърнимост “, споделя Анмари О’Конър, ирландска блогърка, авторка в авторитетни издания в Ирландия, радиоводещ и коуч, който оказва помощ на клиентите си да преценяват прочувствения баланс в наличието на дрешника си. " Обикновено дрешникът се намира в най-интимната стая на дома - спалнята, а наличието му провокира доста мемоари “ – споделя тя. - Много дами стартират деня си с ненужна мъка - гледайки облекла, които провокират отрицателни страсти, които могат да повлияят на настроението им през целия ден. “Уелнес дрешникът е относително нова идея в промишлеността на стила. Неговите правила са много елементарни, само че резултатите от „ прочистването “ може да доведат до позитивни трансформации. Една жена може да има рокля на видно място, в която в миналото се е чувствала необикновено секси или е усещала силата си. Тя се надява един ден да преживее още веднъж тези страсти. Друга, отваряща вратите на дрешника си, всякога поглежда към неща, които не може да носи, тъй като е напълняла, само че мисли, че може да отслабне и това към този момент я натоварва. Има доста аргументи, заради които не можем да се сбогуваме с избрани неща.„ Съхраняваме неща, които ни припомнят за родителите ни, приятелите ни или за това кои сме били, преди животът ни да се е трансформирал радикално, споделя проф. Каролин Мейер, когнитивен психолог и създател на книгата „ Психология на модата “. - Същността на облеклото в този миг не е обвързвана с неговите качества или функционалности, а с асоциации. На кого или на какво в действителност ви припомня дрехата? Цял набор от страсти образуват специфична връзка. Това се случва даже с дребните деца.От позиция на логиката на психиката, механизмът работи по този начин: блузата припомня за майка ви, тъй че чувствате, че би трябвало да я запазите. Няма нищо неприятно да бъдете прочувствено привързани към избрана дреха, само че в случай че отрицателните страсти надвиват при типа й, помислете - належащо ли е да я съхранявате там, където можете да се натъкнете на нея всеки ден?Хората с клинична меланхолия нормално не се интересуват от външния си тип, продължава Майер. - Но тъгата, възприятието на отмалялост, може да бъде обвързвано и с това, което е в дрешника ни, то се изостря от носенето на облекла, които ни разстройват. Това, което носим, ​​е значима част от нашата еднаквост, тъй че облеклата могат да бъдат знаци на вяра или обезсърчение. “