Ще успее ли Тръмп да капитализира раздялата с Джон Болтън?
Независимо дали го обичате или ненавиждате, Доналд Тръмп знае тъкмо какво желае за американската външна политика, написа Джон Соломон в мнение, оповестено от американския вестник The Hill.
Тръмп твърдоглаво поддържа мнението, че във външната политика Съединените щати би трябвало ясно да дефинират стратегическите си ползи и да прибягват до войната единствено в най-краен случай. За тези позиции, той е определян като националист и страхуващ се от интервенция от своите критици.
Но тези от нас, които са задоволително възрастни, с цел да си спомнят, знаят, че това бяха основите на американската външна политика десетилетия наред, до момента в който Бил Клинтън и Барак Обама не налапаха стръвта за помиряване с Иран и Джордж Буш-младши не трансформира Америка в безмилостно, готово да стреля световно ченге.
Мътната външна политика на Съединени американски щати в последните 20 години отдалечи Америка от дефинирането на стратегическите ѝ ползи в световните спорове и доведоха до по-популистки метод и подготвеност за дърпане на спусъка, като резултатите бяха подправените изказвания на Буш за иракските оръжия за всеобщо поразяване и безпомощността на Обама и неговата " алена линия " в Сирия.
След свалянето на Джон Болтън от поста на консултант на президента по националната сигурност, американският държавен глава Доналд Тръмп има рядката опция да възвърне американските стратегически ползи във външната политика и да сътвори световна теория за ръководство за години напред. Но това изисква нещо, което той до момента не направи - изборът на верните хора .
Понякога не е нужна буйната пред медиите, неоконсервативна личност, която рискуваше Болтън. Нито пък блестящите униформи на генералите Кели, Макмастър и Матис. Не е нужна и консенсусна фигура като Дан Коутс, който беше за утешение на управлението на партията. Вместо това, би трябвало да се намерят стратегическите реализатори, които споделят визията на президента или най-малкото са способни да подчинят личното си его, с цел да изпълнят проекта на президента с решителност, изясненост и подготвеност.
Първият е Ричард Гренел, посланикът на Съединени американски щати в Германия, написа Джон Соломон. Гренел сподели забележителна подготвеност в смаляването на интернационалната сцена на тогавашния колос в Европейския съюз, лъвицата Ангела Меркел, както и в постигането на няколко стратегически победи за Америка в Берлин.
Веднага след идването си, Гренел стартира да удря като състезател тежка категория, като накара Германия с отвращение да екстрадира 95-годишен надзорник в нацистките концлагери, който от десетилетия беше намерил комфортно леговище в Ню Йорк. Няколко американски администрации се бяха заканили, че ще свършат това - направиха го Тръмп и Гренел.
Гренел също по този начин:
- прикани европейците да вдигнат залозите в анемичните им разноски за НАТО, една от основните стратегически цели на Тръмп;
- убеди германците да отворят уреди за приемането на полутечен газ от САЩ;
- неуморно притискаше германците да се съпротивляват на новия газопровод от Русия, прочут като " Северен поток 2 " ;
- сполучливо принуди германците да блокират иранските авиолинии в опитите им да обслужват самолетите си в страната;
Само преди дни Гренел сподели качествата си на биткаджия, като смекчи немската опозиция против възбраната на Хизбула в страната.
Списъкът от достижения демонстрира, че Ричард Гренел може да свърши това, което Тръмп желае да бъде свършено, като употребява корав метод, с цел да побеждава. Освен това Гренел обича Twitter съвсем толкоз, колкото президента, което спомага за естествени благосклонности.
Също като Гренел, различен дипломат в Европа, някогашният конгресмен Питър Хукстра, който е водещият американски посланик в Холандия, може да запълни празнината на поста шеф на националното разузнаване (DNI), написа Соломон. Дан Коутс по този начин и не влезе в темп с Доналд Тръмп и пропусна благоприятни условия да осветли проблеми с следствието на съветската интервенция, в това число декласифицирането като секретни на значими чувания пред Конгреса.
Хукстра са ползваше с уважението и на двете партии, до момента в който беше ръководител на Комисията по разузнаване на Камарата на представителите. Той схваща добре по какъв начин работи разследващата общественост и се употребява с доверието на президента. Хукстра носи типичния за Средния Запад здрав разсъдък, като се пробва да свърши работа, без да търси персонална популярност.
С Иран, Венецуела, Северна Корея, Русия, Сирия и доста други провокации, Доналд Тръмп се нуждае от единен, способен екип по националната сигурност, кадърен да дърпа каруцата в една посока. Ако направи верния избор за тези две позиции, той може да циментира " Доктрината Тръмп " и да дефинира американските ползи ясно пред всяка една страна, като остави мощта на американската войска като финален вид. Така той би извършил още едно заричане, което направи като кандидат-президент.
Превод: БГНЕС
Тръмп твърдоглаво поддържа мнението, че във външната политика Съединените щати би трябвало ясно да дефинират стратегическите си ползи и да прибягват до войната единствено в най-краен случай. За тези позиции, той е определян като националист и страхуващ се от интервенция от своите критици.
Но тези от нас, които са задоволително възрастни, с цел да си спомнят, знаят, че това бяха основите на американската външна политика десетилетия наред, до момента в който Бил Клинтън и Барак Обама не налапаха стръвта за помиряване с Иран и Джордж Буш-младши не трансформира Америка в безмилостно, готово да стреля световно ченге.
Мътната външна политика на Съединени американски щати в последните 20 години отдалечи Америка от дефинирането на стратегическите ѝ ползи в световните спорове и доведоха до по-популистки метод и подготвеност за дърпане на спусъка, като резултатите бяха подправените изказвания на Буш за иракските оръжия за всеобщо поразяване и безпомощността на Обама и неговата " алена линия " в Сирия.
След свалянето на Джон Болтън от поста на консултант на президента по националната сигурност, американският държавен глава Доналд Тръмп има рядката опция да възвърне американските стратегически ползи във външната политика и да сътвори световна теория за ръководство за години напред. Но това изисква нещо, което той до момента не направи - изборът на верните хора .
Понякога не е нужна буйната пред медиите, неоконсервативна личност, която рискуваше Болтън. Нито пък блестящите униформи на генералите Кели, Макмастър и Матис. Не е нужна и консенсусна фигура като Дан Коутс, който беше за утешение на управлението на партията. Вместо това, би трябвало да се намерят стратегическите реализатори, които споделят визията на президента или най-малкото са способни да подчинят личното си его, с цел да изпълнят проекта на президента с решителност, изясненост и подготвеност.
Първият е Ричард Гренел, посланикът на Съединени американски щати в Германия, написа Джон Соломон. Гренел сподели забележителна подготвеност в смаляването на интернационалната сцена на тогавашния колос в Европейския съюз, лъвицата Ангела Меркел, както и в постигането на няколко стратегически победи за Америка в Берлин.
Веднага след идването си, Гренел стартира да удря като състезател тежка категория, като накара Германия с отвращение да екстрадира 95-годишен надзорник в нацистките концлагери, който от десетилетия беше намерил комфортно леговище в Ню Йорк. Няколко американски администрации се бяха заканили, че ще свършат това - направиха го Тръмп и Гренел.
Гренел също по този начин:
- прикани европейците да вдигнат залозите в анемичните им разноски за НАТО, една от основните стратегически цели на Тръмп;
- убеди германците да отворят уреди за приемането на полутечен газ от САЩ;
- неуморно притискаше германците да се съпротивляват на новия газопровод от Русия, прочут като " Северен поток 2 " ;
- сполучливо принуди германците да блокират иранските авиолинии в опитите им да обслужват самолетите си в страната;
Само преди дни Гренел сподели качествата си на биткаджия, като смекчи немската опозиция против възбраната на Хизбула в страната.
Списъкът от достижения демонстрира, че Ричард Гренел може да свърши това, което Тръмп желае да бъде свършено, като употребява корав метод, с цел да побеждава. Освен това Гренел обича Twitter съвсем толкоз, колкото президента, което спомага за естествени благосклонности.
Също като Гренел, различен дипломат в Европа, някогашният конгресмен Питър Хукстра, който е водещият американски посланик в Холандия, може да запълни празнината на поста шеф на националното разузнаване (DNI), написа Соломон. Дан Коутс по този начин и не влезе в темп с Доналд Тръмп и пропусна благоприятни условия да осветли проблеми с следствието на съветската интервенция, в това число декласифицирането като секретни на значими чувания пред Конгреса.
Хукстра са ползваше с уважението и на двете партии, до момента в който беше ръководител на Комисията по разузнаване на Камарата на представителите. Той схваща добре по какъв начин работи разследващата общественост и се употребява с доверието на президента. Хукстра носи типичния за Средния Запад здрав разсъдък, като се пробва да свърши работа, без да търси персонална популярност.
С Иран, Венецуела, Северна Корея, Русия, Сирия и доста други провокации, Доналд Тръмп се нуждае от единен, способен екип по националната сигурност, кадърен да дърпа каруцата в една посока. Ако направи верния избор за тези две позиции, той може да циментира " Доктрината Тръмп " и да дефинира американските ползи ясно пред всяка една страна, като остави мощта на американската войска като финален вид. Така той би извършил още едно заричане, което направи като кандидат-президент.
Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ