Евгений Кънев: Кръщаването на българския културен център в Битоля на Ванче Михайлов е върховна глупост
Независимо, че последният огромен водач на Вътрешна македонска революционна организация има статут у нас на народен воин, той няма по какъв начин да бъде безусловно признат в Северна Македония. Защото въпреки да се е борил за самостоятелна Македония, само че всъщност за втора българска страна, в този развой той е тясно колаборирал - освен това на най-високо равнище - с хитлеристка Германия. В това точно се състои провокацията от българска страна към свръхчувствителното по тематиката население на Северна Македония.
Този акт е и миниране на напъните на по-умерените български политици да избършат клеймото върху България като фашистки окупатор по време на Втората Световна война, исторически обстоятелства и причини, за което постоянно елементарно биха се намерили от македонска страна. Този акт е равностоен, в случай че Македония отвори културен център у нас “Йосиф Тито” или Украйна в Москва “Степан Бандера”.
Тук не става дума за отваряне на спор кой какъв действително е бил, а за търсене на имена, които сближават, а не отдалечават двата народа. А и не е явен приносът на Ванче Михайлов точно към културата, а не революционните битки.
Защо, примерно, да не се споделя центърът “Климент Охридски”, “Братя Миладинови” или “Григор Пърличев”?
Ако България продължава да се държи провокативно като окупатор, вместо като приятелски народ - за какво непрекъснато се оплакваме от тирада на омразата, в която непрекъснато хвърляме съчки?
Кой в последна сметка печели от този акт?
Дълбоко се колебая, че България завоюва.
Евгений Кънев
Този акт е и миниране на напъните на по-умерените български политици да избършат клеймото върху България като фашистки окупатор по време на Втората Световна война, исторически обстоятелства и причини, за което постоянно елементарно биха се намерили от македонска страна. Този акт е равностоен, в случай че Македония отвори културен център у нас “Йосиф Тито” или Украйна в Москва “Степан Бандера”.
Тук не става дума за отваряне на спор кой какъв действително е бил, а за търсене на имена, които сближават, а не отдалечават двата народа. А и не е явен приносът на Ванче Михайлов точно към културата, а не революционните битки.
Защо, примерно, да не се споделя центърът “Климент Охридски”, “Братя Миладинови” или “Григор Пърличев”?
Ако България продължава да се държи провокативно като окупатор, вместо като приятелски народ - за какво непрекъснато се оплакваме от тирада на омразата, в която непрекъснато хвърляме съчки?
Кой в последна сметка печели от този акт?
Дълбоко се колебая, че България завоюва.
Евгений Кънев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ