Продуцентът и режисьор Стивън Л. Симпсън: Никога не трябва да се отказваш от филма си
Независимият кинопродуцент и режисьор Стивън Л. Симпсън е прочут с дългогодишния си интерес към културата на индианците. Неотдавна той реалокира компанията си от Лос Анджелис в Пловдив. Новият му филм " Нито вълк – нито куче " е екранизация по едноименния разказ на писателя Кент Нърбърн и ще бъде показан за пръв път пред българска аудитория в Дома на киното в София на 10 юни в " Lucky Дом на киното " (Пловдив) на 8 юни и във Варна на 15 юни във Фестивалния и конгресен център. В основната роля е артистът Дейв Белоглав Орел, който умря предходната година на 97 години и има десетки функции в киното, в това число във взелия " Оскар " " Танцуващият с вълци " с Кевин Костнър.
В края на тази седмица " Нито вълк – нито куче " ще бъде показан за първи път в България. Каква е историята на кино лентата?
- Авторът на романа " Нито вълк – нито куче " Кент Нърбърн се свърза с мен преди девет години, откакто участвал на прожекция на кино лентата ми RezBombs, който снимах в индианския резерват Пайн Ридж. Той ми връчи копие на книгата и ми сподели, че от средата на 90-те холивудски продуценти се опитвали да създадат филм по романа, само че постоянно давали огромни обещания, без да има какъвто и да е резултат. Той беше забелязал, че моят филм е основан в същия свят, в който се развива действието на романа – резерват на идианското племе сиукси. И хората там бяха посрещнали работата ми друго, не като обрисуване на културата им в стила на холивудските филми – нещо, с което те са привикнали. Реших да се захвана с кино лентата две години по-късно и дадох обещание на създателя, че ще го завърша, каквото и да ми коства това.
Филмът е предаван по кината в Щатите по-дълго от който и да било различен американски филм през последното десетилетие. Как успяхте да постигнете това?
- Тайната е, че не бързам да предлагам кино лентата си на вторичните кинопазари, както и на платформи като " Нетфликс ". Но и тъй като не съм огромен дистрибутор, би трябвало да работя доста повече, с цел да убедя кината да го излъчат. Филмът ми би трябвало да се потвърждава на пазара непрекъснато. Ироничен е и фактът, че сме били по повече кина от последните два носителя на " Златната палма " в Кан, освен това в региони, които съставляват по-малко от 15% от американския кинопазар. Ние се движим постепенно от място на място, откакто кината виждат, че сме се показали добре в прилежащите кина.
Какво е да бъдеш самостоятелен продуцент в Съединени американски щати през днешния ден?
- Да направиш филм като " Нито вълк – нито куче " в Щатите, който се занимава с елементи от това общество и неговата история, които Америка обича да прикрива, не е толкоз елементарно. Индустрията не се интересува от сходни неща, тъй че си на практика самичък. В Европа съществуват доста благоприятни условия за държавно финансиране, което прави по-лесно основаването на по-смислени истории, само че сходни механизми не съществуват в Щатите. " Нито вълк – нито куче " не е обвързван с промишлеността по никакъв метод, като изключим кината, в които се демонстрира. Той е финансиран от публиката, а аз се грижа за всичко останало. Това ми дава необикновено количество независимост, макар че разполагах с доста малко запаси и трябваше да фотографирам извънредно бързо. Филмът беше сниман за общо 125 снимачни часа. Също по този начин разполагах с артист на 95 години, който беше единственият човек, подобаващ за основната роля. Почти невероятно е да работиш с холивудски бюджет с основен артист на тази възраст, тъй че моята самостоятелност оказа помощ във кино лентата да играе Дейв, а неговото осъществяване е просто магия.
Дейв Белоглав Орел
С какво Ви притегля индианската просвета?
- Основната причина да се занимавам с това е методът, по който ги е третирало американското ръководство в предишното, и в това, че даже през днешния ден в доста връзки тяхното състояние не е на изключително положително ниво. Никъде по света не съм бил посрещан по-добре, в сравнение с при тях. Веднъж срещнах възрастен индианец, с който незабавно се почувствах обвързван, и пет минути откакто се бяхме срещнали, той ми предложи да отседна в дома му. Той беше глава на семейство, което ФБР разказва като " едно от двете най-враждебни фамилии в най-враждебния регион в задачите Щати " и все пак аз бях признат измежду тях и с течение на времето те се трансфораха в нещо като семейство за мен.
Сега живеете в Пловдив. Защо се преместихте таман тук от Лос Анджелис?
- Преди няколко години пристигнах в София за два или три дни и останах 10 седмици. Веднага харесах страната. После отпътувах за Пловдив и се влюбих в града. В продължение на години съм живял в разнообразни елементи на света и нищо не може да се съпостави с Пловдив. Имах голямо количество работа, обвързвана с разпространяването на кино лентата, бях доста уплашен, само че преместването тук ме освободи от напрежението. Градът просто ми работи отпускащо. А в този момент разполагам и с прелестен екип, който наех тук, с цел да ми помогне с американската и европейската дистрибуция на кино лентата, и е същинска наслада да работя с тези хора.
Върху какво работите в този момент и България обвързвана ли е с него по някакъв метод?
- Все още съм напълно ангажиран с разпространяването на " Нито вълк – нито куче " най-малко до края на годината, само че стартирам да виждам напред към идващия си филм. Надявам се да го заснемем в България. Или най-малко да създадем пре- и постпродукцията тук. Също по този начин желая да оказа помощ за основаването на изобретателна общественост от кинаджии тук, защото обичам силата на младежите в този град.
Какъв съвет бихте дали на младите кинорежисьори и кинопродуценти в България?
- Най-големият ми съвет е да се срещнат с всеки стадий от правенето на филми. Научиш ли се на това, осъзнаваш, че множеството филми се нуждаят от напълно дребни екипи, с цел да реализиран впечатляващи резултати на екрана. Никога не съм се нуждаел от нечие позволение, с цел да направя филм. По един или различен метод се впускам в продукцията и според от това какви пари съм съумял да осигуря не преставам, с цел да го завърша, каквото и да ми коства това. Това е един необикновено конкурентен бизнес и в никакъв случай не би трябвало да се отказваш от кино лентата си.
В края на тази седмица " Нито вълк – нито куче " ще бъде показан за първи път в България. Каква е историята на кино лентата?
- Авторът на романа " Нито вълк – нито куче " Кент Нърбърн се свърза с мен преди девет години, откакто участвал на прожекция на кино лентата ми RezBombs, който снимах в индианския резерват Пайн Ридж. Той ми връчи копие на книгата и ми сподели, че от средата на 90-те холивудски продуценти се опитвали да създадат филм по романа, само че постоянно давали огромни обещания, без да има какъвто и да е резултат. Той беше забелязал, че моят филм е основан в същия свят, в който се развива действието на романа – резерват на идианското племе сиукси. И хората там бяха посрещнали работата ми друго, не като обрисуване на културата им в стила на холивудските филми – нещо, с което те са привикнали. Реших да се захвана с кино лентата две години по-късно и дадох обещание на създателя, че ще го завърша, каквото и да ми коства това.
Филмът е предаван по кината в Щатите по-дълго от който и да било различен американски филм през последното десетилетие. Как успяхте да постигнете това?
- Тайната е, че не бързам да предлагам кино лентата си на вторичните кинопазари, както и на платформи като " Нетфликс ". Но и тъй като не съм огромен дистрибутор, би трябвало да работя доста повече, с цел да убедя кината да го излъчат. Филмът ми би трябвало да се потвърждава на пазара непрекъснато. Ироничен е и фактът, че сме били по повече кина от последните два носителя на " Златната палма " в Кан, освен това в региони, които съставляват по-малко от 15% от американския кинопазар. Ние се движим постепенно от място на място, откакто кината виждат, че сме се показали добре в прилежащите кина.
Какво е да бъдеш самостоятелен продуцент в Съединени американски щати през днешния ден?
- Да направиш филм като " Нито вълк – нито куче " в Щатите, който се занимава с елементи от това общество и неговата история, които Америка обича да прикрива, не е толкоз елементарно. Индустрията не се интересува от сходни неща, тъй че си на практика самичък. В Европа съществуват доста благоприятни условия за държавно финансиране, което прави по-лесно основаването на по-смислени истории, само че сходни механизми не съществуват в Щатите. " Нито вълк – нито куче " не е обвързван с промишлеността по никакъв метод, като изключим кината, в които се демонстрира. Той е финансиран от публиката, а аз се грижа за всичко останало. Това ми дава необикновено количество независимост, макар че разполагах с доста малко запаси и трябваше да фотографирам извънредно бързо. Филмът беше сниман за общо 125 снимачни часа. Също по този начин разполагах с артист на 95 години, който беше единственият човек, подобаващ за основната роля. Почти невероятно е да работиш с холивудски бюджет с основен артист на тази възраст, тъй че моята самостоятелност оказа помощ във кино лентата да играе Дейв, а неговото осъществяване е просто магия.
Дейв Белоглав Орел
С какво Ви притегля индианската просвета?
- Основната причина да се занимавам с това е методът, по който ги е третирало американското ръководство в предишното, и в това, че даже през днешния ден в доста връзки тяхното състояние не е на изключително положително ниво. Никъде по света не съм бил посрещан по-добре, в сравнение с при тях. Веднъж срещнах възрастен индианец, с който незабавно се почувствах обвързван, и пет минути откакто се бяхме срещнали, той ми предложи да отседна в дома му. Той беше глава на семейство, което ФБР разказва като " едно от двете най-враждебни фамилии в най-враждебния регион в задачите Щати " и все пак аз бях признат измежду тях и с течение на времето те се трансфораха в нещо като семейство за мен.
Сега живеете в Пловдив. Защо се преместихте таман тук от Лос Анджелис?
- Преди няколко години пристигнах в София за два или три дни и останах 10 седмици. Веднага харесах страната. После отпътувах за Пловдив и се влюбих в града. В продължение на години съм живял в разнообразни елементи на света и нищо не може да се съпостави с Пловдив. Имах голямо количество работа, обвързвана с разпространяването на кино лентата, бях доста уплашен, само че преместването тук ме освободи от напрежението. Градът просто ми работи отпускащо. А в този момент разполагам и с прелестен екип, който наех тук, с цел да ми помогне с американската и европейската дистрибуция на кино лентата, и е същинска наслада да работя с тези хора.
Върху какво работите в този момент и България обвързвана ли е с него по някакъв метод?
- Все още съм напълно ангажиран с разпространяването на " Нито вълк – нито куче " най-малко до края на годината, само че стартирам да виждам напред към идващия си филм. Надявам се да го заснемем в България. Или най-малко да създадем пре- и постпродукцията тук. Също по този начин желая да оказа помощ за основаването на изобретателна общественост от кинаджии тук, защото обичам силата на младежите в този град.
Какъв съвет бихте дали на младите кинорежисьори и кинопродуценти в България?
- Най-големият ми съвет е да се срещнат с всеки стадий от правенето на филми. Научиш ли се на това, осъзнаваш, че множеството филми се нуждаят от напълно дребни екипи, с цел да реализиран впечатляващи резултати на екрана. Никога не съм се нуждаел от нечие позволение, с цел да направя филм. По един или различен метод се впускам в продукцията и според от това какви пари съм съумял да осигуря не преставам, с цел да го завърша, каквото и да ми коства това. Това е един необикновено конкурентен бизнес и в никакъв случай не би трябвало да се отказваш от кино лентата си.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ