Неймар пое топката по лявото крило и като видя, че

Неймар пое топката по лявото крило и като видя, че няма открит кулоар право напред, стартира гладко да навлиза във вътрешността по игрището, с цел да търси ъгъл да провре топката зад отбраната. Моментално срещна опозиция. Джеймс Милнър и Джордан Хендърсън се пробваха в тандем го спрат, само че не можаха изобщо да го приближат. Бразилецът избяга с танц от финтове и до момента в който свърши с него, към този момент се бе озовал на отсрещния фланг и малко по-напред от мястото, откъдето потегли. Какво странствуване с топката обаче беше това единствено! Последвалото му подаване бе пресилено и офанзивата завърши, но въпреки всичко предизвестието беше отправено.

Големият мач бе още в своите първи минути и един състезател, който търси одобряване като най-хубавия в света, явно беше подготвен за него. Ако бе съумял да откри Килиан Мбапе или Единсон Кавани, вечерта можеше да се окаже много дълга за Ливърпул. И въпреки всичко потребността от толкоз старания да се измъкне от гневните заграждания от противници в алено в тази обстановка подсказа, че ще е нужно да се хвърли много труд и пот, а на Неймар това не му се нравеше. Затова и първата му блестяща демонстрация на „ Анфийлд” се оказа в огромна степен и последната му.



Там е разковничето за тези, които се пресягат да посегнат към трона на Лионел Меси и Кристиано Роналдо – че за тях няма обстановка, в която хвърлянето на труд и пот да им идва допълнително. Усилието при тях в никакъв случай не стопира – мач след мач, сезон след сезон. И на тях би им било мъчно против Ливърпул при този интензитет на играта, но въпреки всичко щяха да продължат да се борят, още веднъж и още веднъж.

Хората си мислят, че ранното влизане на Милнър против Неймар – в действителност хващащо окото и дало поръчка за налагане на превъзходство – е извадило нападателя от мача. Само че той е от Бразилия. Израснал е с мачове против някои от най-безцеремонните бранители на планетата. Един бодичек не е нещо ново за него.

Имаше освен това от това; нещо, което щеше да му донесе надалеч повече болежка от едно просто единоборство – осъзнаването на потребността от непоклатима отдаденост във всичките оставащи 89 и нагоре минути, с цел да бъде надвит Ливърпул. Ето това не му беше по усета на Неймар.



Същото важи и за Еден Азар, въпреки явно да е в блестяща форма през този сезон. Белгиецът стои отпред в класирането за сполучливи дрибли от първия кръг в Премиър Лийг насам, а тогава – в Хъдърсфийлд, игра едвам 14 минути. Само дето един сезон под пара и идващ отвън радара – наклонността в представянето на Азар в последните четири години – не е аршин за най-хубавия футболист в света.

Той беше извънреден, когато Челси завоюва шампионската купа под управлението на Жозе Моуриньо, а след това като че ли се изпари в идващия сезон. Беше удивителен в шампионската година при Антонио Конте и разочарова безпределно при упадъка на „ сините” във втората на италианеца на „ Стамфорд Бридж”.



Сега наподобява, че сме на път още веднъж да забележим най-хубавото му лице, което може да се равнява на съвсем всеки различен най-хубав футболист на планетата. Само че може ли да се равнява с Меси и Роналдо?

Тяхното равнище на „ най-добър” е напълно друго, едно напълно ново и невиждано до момента пътешестване към изключителните степени на неизменност и качество. Последните сезони на португалеца сочат: 33 вкарани гола, 53, 60, 55, 51, 61, 51, 42, 44. Меси: 40 или повече гола във всеки сезон след 2007/08 и общо „ само” 61 в двата преди него.

Да, някои години ще са по-добри от други за тях, но никоя не изпада до равнища на маловажност. И най-слабата им е прекомерно надалеч от тази на Азар в сезон 2015/16, когато не вкара гол в Премиър Лийг до 23 април и се разписа толкоз пъти за Белгия в 10 мача, що се касае за Челси в 43.



Не става въпрос и за това по какъв начин Азар беше оставен да си почива вкъщи за визитата на Челси в Солун против ПАОК в четвъртък вечерта. Клубовете на Меси и Роналдо също не биха ги пуснали в игра в Лига Европа, знаейки чудесно какво съставлява този шампионат през днешния ден, сигурно не и в груповата фаза. Азар сподели, че усеща отмалялост, и това би трябвало да бъде почетен. Той е прекомерно скъп, с цел да бъде пожертван.

Ако знаем нещо за Челси сигурно от тези последни няколко години, то е, че без него тимът наподобява напълно елементарен. Не е никакво съвпадане, че със спада във формата на белгиеца в гореспоменатите два сезона „ сините” приключиха отвън зона Шампионска лига в крайното класиране в шампионата. Маурицио Сари вярно го вкара последователно и гладко в формалните мачове този сезон след дългото му присъединяване на международното състезание в Русия. Големите играчи се нуждаят от грижа и отбрана.

При все това, необичайно, най-големите не се радват доста на сходно особено отношение. Роналдо изигра по-малко от 40 мача на клубно равнище единствено в един сезон от 2002/03 насам, а Меси е все над тази граница след „ само” 36-те си през 2006/07.



Азар има приблизително по 49 клубни мача в последните си 10 цялостни сезона, което е впечатляващо… единствено дето Роналдо има по 49,1, а Меси – по 52,7, и то без почивни вечери, без ваканцийки, без мачове, в които просто не им се занимава да се надтичват и преборват с Джеймс Милнър, без цели години, в които да оставят съотборниците им да се оправят на процедура без тях. Точно по тази причина и, най-малко към сегашния миг, дебатите за това кои ще са наследниците на Меси и Роналдо са изцяло безпредметни и кухи.

Един ден може и да се появят други кандидати за трона, но към ден сегашен аржентинецът и португалецът са вдигнали летвата до подобен стандарт, какъвто никой не е подготвен да доближи или даже да се опита да го направи. Поне не и във всяка една седмица, година след година.
Мартин Самюъл, „ Дейли Мейл” Премиър лийг 5 кръг, събота 15 септември Челси 4:1краен резулат Кардиф Сити