Невяна Владинова: Възхищавам се на Илиана Раева, но Мария Петрова ми е любимата гимнастичка
Невяна Владинова, заела влиятелното трето място в анкетата „ Спортист на годината “ за 2017 година, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Тя е новата звезда на родната художествена гимнастика. Година след година методично изкачваше стъпалата към елита на този спорт и през 2017-а към този момент твърдо е в огромната игра за медалите. Засега се радва на бронзово зарево – заслужи общо 3 медала от международното и европейското състезание.
- Здравей, Невяна! Как си в този темп на анкети и банкети? Или за теб единствено анкетите са бягството от действителността?
- Да, в последно време ми се събраха много анкети и банкети. Но за нас това е малко многообразие, тъй че сме удовлетворени. Плюс това им се вижда края и с края на празниците започваме отново усилени тренировки, тъй че ни пристигна добре.
- Художествената гимнастика изпраща поредна сполучлива година. Ти си трета в анкетата „ Спортист на годината “, ансамбълът и треньорката са първи за 2017-а. Но знаем традициите в този спорт. Иска ли се още и... още?
- Винаги се желае още. Ансамбълът постоянно е имал положителни позиции. Отборът беше доста мощен, този ги замества почтено, само че се веселя, че и в самостоятелното си връщаме позициите. Мисля, че оттук насетне е неотложно да се желае още.
– Очакваше ли призовото трето място в десетката. Как го одобри?
- Не, изненадах се. Първо бях доста щастлива, че въобще бях номинирана. Не мислех на кое място ще съм. Когато разбрах, че съм трета, дори малко мъчно повярвах. Започнаха да минават десето, девето… и по този начин до четворката. Много се зарадвах, че съм в тройката.
- Кога ти бе малко по-напрегнато –когато излизаш на комбиниране или с вечерния тоалет пред спортния хайлайф?
- Определено с вечерния тоалет. Мисля, че се видя. Постарах се да не ми проличава, само че мисля, че не ми се получи. Това е нещо доста друго за мен. Свикнала съм да съм на терена. Там знам по какъв начин да се съсредоточвам, да се вглъбя в себе си. Това беше нещо ново, само че се надявам, че и с това ще привикна.
– Кога ти беше най-тежко през годината? Имаше международно, европейско, стартове за Световната купа…
- Може би най-тежко ми беше на международните игри в Полша. Те бяха доста близко след европейското, след възстановителния ни лагер и не бях доста добре готова. Не се показах, както чаках. Може би тогава леко се разочаровах, само че доста бързо ми мина.
- Да те върнем още веднъж в залата. Как стартира историята на Невяна Владинова?
- Започна доста от дълго време, бях доста дребна – на 6 години в Плевен. С майка ми се разхождах в центъра, видях гимнастичките, които носеха уредите си със себе си – обръч, бухалки, лента и просто взех решение, че желая да стана като тях. Прибрах се у дома и споделих на майка ми: „ Искам да съм гимнастичка. “ Не че ме е серпантина, само че тъй като тя е била гимнастичка, не искаше това да е нейна неизживяна фантазия. С доста ангажименти ме прати в залата. Отидох и след това на 11 години една треньорка в клуб Левски Мариана Василева ме хареса. Попита родителите ми дали са съгласни да дойда тук и в действителност тогава почнах по-сериозно да упражнявам.
- Художествената гимнастика е извънредно хубав спорт, само че и изцеждащ състезателките. От какво ти е най-тежко да се лишаваш?
- Не мога да кажа, че се отнемам от нещо, почтено казано, изключително сега. Може би само от времето за фамилията ми и за хората до мен. Това е единственото, което ми липсва.
- В художествената гимнастика сме чували за доста драми. За гимнастички, които са подготвени да захвърлят всичко. Имала ли си подобен миг?
- Не, не си припомням толкоз тежък миг. Може да е имало нещо на някоя подготовка, само че се разминава доста бързо. Никога не съм си казвала, че ще захвърля всичко.
- Случвало ли се е да похапваш нещо прикрито от очите на треньорския щаб?
- Случвало се е на всяка гимнастичка сигурно. Като дребна имах повече проблеми с килограмите, към този момент не е по този начин. Старая се да наподобявам добре без да недояждам. Но като дребна доста пъти съм яла скрито и скришно и съм си носела храна без треньорките да знаят.
- Направило ми е усещане, че в гимнастиката се показват доста другарски връзки сред съпернички. Всичко това действително ли е или единствено за пред публиката?
- При нас в действителност е действително. Особено с Катрин, а и с другите девойки съм близка. Приятелки сме, радваме се една за друга. За останалите не мога да приказвам, само че може би има интриги, няма по какъв начин - въпреки всичко е напълно женски спорт. 100% има.
- Значи има и някаква ревнивост.
- Пак сред нас мога да кажа, че няма. Аз се веселя на триумфа на всяка една. Щом е там, го е заслужила. За съперничките от другите страни не мога да приказвам.
- Твоят пробив в огромния спорт действително е на шампионата Гран при в Москва, когато се класира четвърта. Помниш ли това съревнование?
- Помня го, да. По принцип не бях декларирана за него. Много малко преди надпреварата ми споделиха, че състезателката, която трябваше да отиде, се е контузила и дали съм подготвена да отида. Брани, моята треньорка, незабавно сподели „ да “. За мен беше доста значимо съревнование. Много небрежно пристигна и мина. Затова може би не го усетих толкоз.
- Нямаше време да се уплашиш.
- Да, да се напрегна и да се уплаша. Мисля, че по тази причина мина толкоз добре.
- Свикна ли към този момент с многото пътувания и надпревари?
- Свикнах, да. Пътуваме непрекъснато. Може би единственото, с което не мога да привикна са полетите, само че всичко друго е наред.
- А имаш ли обичана страна?
- Испания и Италия са ми обичаните страни.
- Обръч, лента, бухалки, топка – с кой апарат най-вече се обичате?
- Честно казано, всеки ден е друг. Понякога едното върви, различен път – не. Със сигурност лентата е един от най-трудните уреди за всяка една от нас. Може би най-вече одобрявам бухалките, само че те пък са доста комплицирани. В съревнование е много мъчно да се играят.
- А кой е най-рисков? Може би отново бухалките…
- Бухалки, топката доста бяга, лентата доста се оплита… Всички.
- По какъв брой време се тренира едно комбиниране от „ А “ до „ Я “ с съответен апарат?
- Ние ги упражняваме всеки ден. И четирите съчетания би трябвало да се работят денем. Докато не се изработят, не се стопира.
- Колко часа си в залата?
- Между шест и осем часа съм в залата дневно. Почиваме на обяд, само че от сутринта до вечерта сме там.
- А истории за предишното слушате ли?
- Слушаме, да. Много постоянно са доста забавни. Най-често се веселя, че не пребивавам в предишното, а съм в същото време.
- Колко години към този момент работите дружно с твоята треньорка Бранимира Маркова? И правилно ли, че връзките ви са съвсем като на майка и щерка?
- Вече осма година работим дружно. Много сме близки. В живота мога да си споделя безусловно всичко с нея. Но въпреки всичко мисля, че имам задоволителен почит от нея, с цел да може на тренировки да я чувам като треньор, а по-късно да ми е като майка.
- Спомена, че осем години към този момент сте дружно. Кога си била най-сърдита?
- Случвало се е да спорим. Не мога да се сетя по кое време съм била най-сърдита. Може би се разсърдих тази година навръх тези международни игри, за които говорех. Не че се разсърдих, само че бях ядосана, тъй като преди да изляза да играя, постоянно я виждам и знам по кое време тя знае, че аз ще го изиграя. А този път тя знаеше, че аз няма да го изиграя. После споделих: „ Вие сте виновна… “
- Тя по какъв начин го одобри?
- Направи се, че е моя волност, само че мисля, че се замисли. След това ми сподели: „ Може би си права, може би аз ти предадох от моето напрежение и по тази причина по този начин се получи. “ И двете си взехме поука.
- Мина през най-голямото напрежение на олимпиадата в Рио. Дебютира и към този момент знаеш какво е надпреварата под знака на петте преплетени кръга. Завърши седма в многобоя. Как приехте това класиране ти и управлението на федерацията?
- За мен това съревнование беше доста хубаво. Беше друго от всяко друго. Прие се доста добре. Разбира се, можех да се класирам и по-напред, само че за първа олимпиада това, че въобще се класирах за многобоя за мен беше доста значимо. Мисля, че оттова потегли моят старт като международна гимнастичка.
- Кое е особеното на олимпийските игри от другите надпревари?
- Различното е, че бяхме в селото всевъзможни спортисти, а освен познатите лица от нашето съревнование. Едни се радваха, други плачеха. Всеки си изживяваше страстта.
- Медал от олимпиадата в Токио през 2020-а наподобява ли ти към този момент действителност?
- Да, наподобява ми действителност. Мисля, че в действителност имам огромни шансове. Въпросът е да съм здрава до тогава, да работя доста и оттук насетне всичко зависи от това по какъв начин ще се приготвя.
- Кой от триумфите ти до момента най-вече ти е на сърце и най-вече си го обичаш? Може би златният орден от Световната купа в Минск? Или бронзът от международното в Италия?
- Бронзът от международното несъмнено е доста скъп за мен. Може би той и медалът от Световната купа в София, тъй като въпреки всичко беше пред родна аудитория. Беше доста прелестно преживяване.
- Какво е чувството да играеш пред родна аудитория?
- На мен персонално доста ми харесва. Обожавам да чувам залата по какъв начин скандира името ми. Много ми оказват помощ, дават ми сили, не ме напрягат по никакъв метод.
- Вярваше ли, че ще има толкоз доста фенове в „ Арена Армеец “?
- Надявах се, че доста хора се интересуват от нас. Надявам се следващата година на международното залата да е още по-пълна и да ни поддържа още по-силно.
- Къде публиката е най-пъстра, най-интересна?
- В Испания. По принцип в нашите зали е по-скромна публиката, само че там несъмнено се усещаме като на футболен мач. Хората не стопират да викат, не знам от кое място събират сили да го вършат през целия ден.
- А в Япония?
- В Япония са много скромни хората.
- Там сте на спектакъл.
- Да, тъкмо. (смее се)
- Мислила ли си в миналото да се откажеш? По осем часа си в залата, малко или доста този спорт е еднообразен, едно и също се прави до момента в който стане перфектн о…
- Монотонен е, до момента в който не почне спортният интервал. Тогава към този момент е много забавно. Не, не съм мислила да се отхвърлям. Разбира се не всеки ден има това стопроцентово предпочитание да упражнявам и да върша едно и също, само че на мен ми харесва. Обичам това, което върша.
- А каква се виждаш след края на кариерата си?
- Това ми е заплашителен въпрос. Още не мога да си показва деня, в който няма да упражнявам. Най-вероятно ще стана треньор. Не знам дали е това, което желая да върша, само че сигурно ще оказвам помощ на националния тим.
- Ще бъдеш ли треньор – деспот или не?
- По-скоро не. (смее се)
- Загатваш в някои изявленията за женитба. Какво е ситуацията на персоналния фронт? Ще ни кажеш ли нещо за обичания човек до теб?
- Сватба ще има, само че ще е след олимпиадата, тъй като това е едно огромно събитие, което желая да провеждам както би трябвало. С обичания ми човек си живеем като женени дружно.
- Приятелят ти Веселин привикна ли към този момент с твоя смъртоносен работен темп, с отсъствията, лагерите. Не те ли ревнува от спорта?
- Не, от спорта не ме ревнува. Много ме поддържа. Свикнал е, доколкото е допустимо. Поне не ми се оплаква. Най-вероятно не му е доста прелестно, изключително лагерите, тъй като са по-дълги. Състезанията са по пет-шест дни, само че когато заминем за 20 дни, сигурно му е тежко.
– А ти него ревнуваш ли го?
- Случвало ми се е, само че заобикалям. Не обичам тези крайности.
- Беше определена и за жена на годината. Как се почувства? Колко по-различно беше това самопризнание от спортните призове и награди?
- Различно и доста хубаво самопризнание за една жена, за едно момиче. Определено ме поласка.
- Къде обичаш да си почиваш, в случай че изобщо можем да приказваме за отмора при вашия темп?
- Вкъщи, тъй като по този начин или другояче толкоз рядко се прибирам, че от време на време си бленувам просто да си дойда вкъщи за два-три дни.
- За Нова година награди има ли от Илиана Раева?
- Има по какъв начин!
- Три дни сигурно…
- Два дни за Коледа и два дни за Нова година.
- Какво изпитваш към Илиана Раева?
- Възхищение. За мен тя е един доста добър образец за жена, за мощ, за това по какъв начин би трябвало да се боря за всичко. Много ни оказва помощ и съм доста признателна.
- А имаш ли фаворитка от „ златните “ девойки от нейното потомство?
- Да, Мария Петрова ми е обичаната гимнастичка. Много я одобрявам и нея – и като гимнастика, и като жена. Даже мисля, че и в днешно време да се състезаваше, отново щеше да е доста добра.
- Как гледаш на съдийството, тъй като доста хора споделят, че това е индивидуален спорт? Доколкото това е по този начин?
- Субективен спорт е, няма по какъв начин да не е. Но мисля, че и на съдиите не им е изключително елементарно. И въпреки всичко, когато си добър и си изиграеш нещата, те не могат да си затворят очите.
- А рускините толкоз ли са мощни?
- Да, доста са мощни. Може би имаше интервал, в който ги „ бутаха “, само че сега са доста мощни и играят доста комплицирана гимнастика. Стараят се доста.
- Здравей, Невяна! Как си в този темп на анкети и банкети? Или за теб единствено анкетите са бягството от действителността?
- Да, в последно време ми се събраха много анкети и банкети. Но за нас това е малко многообразие, тъй че сме удовлетворени. Плюс това им се вижда края и с края на празниците започваме отново усилени тренировки, тъй че ни пристигна добре.
- Художествената гимнастика изпраща поредна сполучлива година. Ти си трета в анкетата „ Спортист на годината “, ансамбълът и треньорката са първи за 2017-а. Но знаем традициите в този спорт. Иска ли се още и... още?
- Винаги се желае още. Ансамбълът постоянно е имал положителни позиции. Отборът беше доста мощен, този ги замества почтено, само че се веселя, че и в самостоятелното си връщаме позициите. Мисля, че оттук насетне е неотложно да се желае още.
– Очакваше ли призовото трето място в десетката. Как го одобри?
- Не, изненадах се. Първо бях доста щастлива, че въобще бях номинирана. Не мислех на кое място ще съм. Когато разбрах, че съм трета, дори малко мъчно повярвах. Започнаха да минават десето, девето… и по този начин до четворката. Много се зарадвах, че съм в тройката.
- Кога ти бе малко по-напрегнато –когато излизаш на комбиниране или с вечерния тоалет пред спортния хайлайф?
- Определено с вечерния тоалет. Мисля, че се видя. Постарах се да не ми проличава, само че мисля, че не ми се получи. Това е нещо доста друго за мен. Свикнала съм да съм на терена. Там знам по какъв начин да се съсредоточвам, да се вглъбя в себе си. Това беше нещо ново, само че се надявам, че и с това ще привикна.
– Кога ти беше най-тежко през годината? Имаше международно, европейско, стартове за Световната купа…
- Може би най-тежко ми беше на международните игри в Полша. Те бяха доста близко след европейското, след възстановителния ни лагер и не бях доста добре готова. Не се показах, както чаках. Може би тогава леко се разочаровах, само че доста бързо ми мина.
- Да те върнем още веднъж в залата. Как стартира историята на Невяна Владинова?
- Започна доста от дълго време, бях доста дребна – на 6 години в Плевен. С майка ми се разхождах в центъра, видях гимнастичките, които носеха уредите си със себе си – обръч, бухалки, лента и просто взех решение, че желая да стана като тях. Прибрах се у дома и споделих на майка ми: „ Искам да съм гимнастичка. “ Не че ме е серпантина, само че тъй като тя е била гимнастичка, не искаше това да е нейна неизживяна фантазия. С доста ангажименти ме прати в залата. Отидох и след това на 11 години една треньорка в клуб Левски Мариана Василева ме хареса. Попита родителите ми дали са съгласни да дойда тук и в действителност тогава почнах по-сериозно да упражнявам.
- Художествената гимнастика е извънредно хубав спорт, само че и изцеждащ състезателките. От какво ти е най-тежко да се лишаваш?
- Не мога да кажа, че се отнемам от нещо, почтено казано, изключително сега. Може би само от времето за фамилията ми и за хората до мен. Това е единственото, което ми липсва.
- В художествената гимнастика сме чували за доста драми. За гимнастички, които са подготвени да захвърлят всичко. Имала ли си подобен миг?
- Не, не си припомням толкоз тежък миг. Може да е имало нещо на някоя подготовка, само че се разминава доста бързо. Никога не съм си казвала, че ще захвърля всичко.
- Случвало ли се е да похапваш нещо прикрито от очите на треньорския щаб?
- Случвало се е на всяка гимнастичка сигурно. Като дребна имах повече проблеми с килограмите, към този момент не е по този начин. Старая се да наподобявам добре без да недояждам. Но като дребна доста пъти съм яла скрито и скришно и съм си носела храна без треньорките да знаят.
- Направило ми е усещане, че в гимнастиката се показват доста другарски връзки сред съпернички. Всичко това действително ли е или единствено за пред публиката?
- При нас в действителност е действително. Особено с Катрин, а и с другите девойки съм близка. Приятелки сме, радваме се една за друга. За останалите не мога да приказвам, само че може би има интриги, няма по какъв начин - въпреки всичко е напълно женски спорт. 100% има.
- Значи има и някаква ревнивост.
- Пак сред нас мога да кажа, че няма. Аз се веселя на триумфа на всяка една. Щом е там, го е заслужила. За съперничките от другите страни не мога да приказвам.
- Твоят пробив в огромния спорт действително е на шампионата Гран при в Москва, когато се класира четвърта. Помниш ли това съревнование?
- Помня го, да. По принцип не бях декларирана за него. Много малко преди надпреварата ми споделиха, че състезателката, която трябваше да отиде, се е контузила и дали съм подготвена да отида. Брани, моята треньорка, незабавно сподели „ да “. За мен беше доста значимо съревнование. Много небрежно пристигна и мина. Затова може би не го усетих толкоз.
- Нямаше време да се уплашиш.
- Да, да се напрегна и да се уплаша. Мисля, че по тази причина мина толкоз добре.
- Свикна ли към този момент с многото пътувания и надпревари?
- Свикнах, да. Пътуваме непрекъснато. Може би единственото, с което не мога да привикна са полетите, само че всичко друго е наред.
- А имаш ли обичана страна?
- Испания и Италия са ми обичаните страни.
- Обръч, лента, бухалки, топка – с кой апарат най-вече се обичате?
- Честно казано, всеки ден е друг. Понякога едното върви, различен път – не. Със сигурност лентата е един от най-трудните уреди за всяка една от нас. Може би най-вече одобрявам бухалките, само че те пък са доста комплицирани. В съревнование е много мъчно да се играят.
- А кой е най-рисков? Може би отново бухалките…
- Бухалки, топката доста бяга, лентата доста се оплита… Всички.
- По какъв брой време се тренира едно комбиниране от „ А “ до „ Я “ с съответен апарат?
- Ние ги упражняваме всеки ден. И четирите съчетания би трябвало да се работят денем. Докато не се изработят, не се стопира.
- Колко часа си в залата?
- Между шест и осем часа съм в залата дневно. Почиваме на обяд, само че от сутринта до вечерта сме там.
- А истории за предишното слушате ли?
- Слушаме, да. Много постоянно са доста забавни. Най-често се веселя, че не пребивавам в предишното, а съм в същото време.
- Колко години към този момент работите дружно с твоята треньорка Бранимира Маркова? И правилно ли, че връзките ви са съвсем като на майка и щерка?
- Вече осма година работим дружно. Много сме близки. В живота мога да си споделя безусловно всичко с нея. Но въпреки всичко мисля, че имам задоволителен почит от нея, с цел да може на тренировки да я чувам като треньор, а по-късно да ми е като майка.
- Спомена, че осем години към този момент сте дружно. Кога си била най-сърдита?
- Случвало се е да спорим. Не мога да се сетя по кое време съм била най-сърдита. Може би се разсърдих тази година навръх тези международни игри, за които говорех. Не че се разсърдих, само че бях ядосана, тъй като преди да изляза да играя, постоянно я виждам и знам по кое време тя знае, че аз ще го изиграя. А този път тя знаеше, че аз няма да го изиграя. После споделих: „ Вие сте виновна… “
- Тя по какъв начин го одобри?
- Направи се, че е моя волност, само че мисля, че се замисли. След това ми сподели: „ Може би си права, може би аз ти предадох от моето напрежение и по тази причина по този начин се получи. “ И двете си взехме поука.
- Мина през най-голямото напрежение на олимпиадата в Рио. Дебютира и към този момент знаеш какво е надпреварата под знака на петте преплетени кръга. Завърши седма в многобоя. Как приехте това класиране ти и управлението на федерацията?
- За мен това съревнование беше доста хубаво. Беше друго от всяко друго. Прие се доста добре. Разбира се, можех да се класирам и по-напред, само че за първа олимпиада това, че въобще се класирах за многобоя за мен беше доста значимо. Мисля, че оттова потегли моят старт като международна гимнастичка.
- Кое е особеното на олимпийските игри от другите надпревари?
- Различното е, че бяхме в селото всевъзможни спортисти, а освен познатите лица от нашето съревнование. Едни се радваха, други плачеха. Всеки си изживяваше страстта.
- Медал от олимпиадата в Токио през 2020-а наподобява ли ти към този момент действителност?
- Да, наподобява ми действителност. Мисля, че в действителност имам огромни шансове. Въпросът е да съм здрава до тогава, да работя доста и оттук насетне всичко зависи от това по какъв начин ще се приготвя.
- Кой от триумфите ти до момента най-вече ти е на сърце и най-вече си го обичаш? Може би златният орден от Световната купа в Минск? Или бронзът от международното в Италия?
- Бронзът от международното несъмнено е доста скъп за мен. Може би той и медалът от Световната купа в София, тъй като въпреки всичко беше пред родна аудитория. Беше доста прелестно преживяване.
- Какво е чувството да играеш пред родна аудитория?
- На мен персонално доста ми харесва. Обожавам да чувам залата по какъв начин скандира името ми. Много ми оказват помощ, дават ми сили, не ме напрягат по никакъв метод.
- Вярваше ли, че ще има толкоз доста фенове в „ Арена Армеец “?
- Надявах се, че доста хора се интересуват от нас. Надявам се следващата година на международното залата да е още по-пълна и да ни поддържа още по-силно.
- Къде публиката е най-пъстра, най-интересна?
- В Испания. По принцип в нашите зали е по-скромна публиката, само че там несъмнено се усещаме като на футболен мач. Хората не стопират да викат, не знам от кое място събират сили да го вършат през целия ден.
- А в Япония?
- В Япония са много скромни хората.
- Там сте на спектакъл.
- Да, тъкмо. (смее се)
- Мислила ли си в миналото да се откажеш? По осем часа си в залата, малко или доста този спорт е еднообразен, едно и също се прави до момента в който стане перфектн о…
- Монотонен е, до момента в който не почне спортният интервал. Тогава към този момент е много забавно. Не, не съм мислила да се отхвърлям. Разбира се не всеки ден има това стопроцентово предпочитание да упражнявам и да върша едно и също, само че на мен ми харесва. Обичам това, което върша.
- А каква се виждаш след края на кариерата си?
- Това ми е заплашителен въпрос. Още не мога да си показва деня, в който няма да упражнявам. Най-вероятно ще стана треньор. Не знам дали е това, което желая да върша, само че сигурно ще оказвам помощ на националния тим.
- Ще бъдеш ли треньор – деспот или не?
- По-скоро не. (смее се)
- Загатваш в някои изявленията за женитба. Какво е ситуацията на персоналния фронт? Ще ни кажеш ли нещо за обичания човек до теб?
- Сватба ще има, само че ще е след олимпиадата, тъй като това е едно огромно събитие, което желая да провеждам както би трябвало. С обичания ми човек си живеем като женени дружно.
- Приятелят ти Веселин привикна ли към този момент с твоя смъртоносен работен темп, с отсъствията, лагерите. Не те ли ревнува от спорта?
- Не, от спорта не ме ревнува. Много ме поддържа. Свикнал е, доколкото е допустимо. Поне не ми се оплаква. Най-вероятно не му е доста прелестно, изключително лагерите, тъй като са по-дълги. Състезанията са по пет-шест дни, само че когато заминем за 20 дни, сигурно му е тежко.
– А ти него ревнуваш ли го?
- Случвало ми се е, само че заобикалям. Не обичам тези крайности.
- Беше определена и за жена на годината. Как се почувства? Колко по-различно беше това самопризнание от спортните призове и награди?
- Различно и доста хубаво самопризнание за една жена, за едно момиче. Определено ме поласка.
- Къде обичаш да си почиваш, в случай че изобщо можем да приказваме за отмора при вашия темп?
- Вкъщи, тъй като по този начин или другояче толкоз рядко се прибирам, че от време на време си бленувам просто да си дойда вкъщи за два-три дни.
- За Нова година награди има ли от Илиана Раева?
- Има по какъв начин!
- Три дни сигурно…
- Два дни за Коледа и два дни за Нова година.
- Какво изпитваш към Илиана Раева?
- Възхищение. За мен тя е един доста добър образец за жена, за мощ, за това по какъв начин би трябвало да се боря за всичко. Много ни оказва помощ и съм доста признателна.
- А имаш ли фаворитка от „ златните “ девойки от нейното потомство?
- Да, Мария Петрова ми е обичаната гимнастичка. Много я одобрявам и нея – и като гимнастика, и като жена. Даже мисля, че и в днешно време да се състезаваше, отново щеше да е доста добра.
- Как гледаш на съдийството, тъй като доста хора споделят, че това е индивидуален спорт? Доколкото това е по този начин?
- Субективен спорт е, няма по какъв начин да не е. Но мисля, че и на съдиите не им е изключително елементарно. И въпреки всичко, когато си добър и си изиграеш нещата, те не могат да си затворят очите.
- А рускините толкоз ли са мощни?
- Да, доста са мощни. Може би имаше интервал, в който ги „ бутаха “, само че сега са доста мощни и играят доста комплицирана гимнастика. Стараят се доста.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ