Невяна Владинова безспорно е българската звезда в художествената гимнастика. За

Невяна Владинова несъмнено е българската звезда в художествената гимнастика. За една година направи страховит скок в развиването си. В края на август предходната година се класира на край на Олимпиадата в Рио, а година по-късно завоюва бронзов орден от международното състезание в Пезаро. Само през този сезон Неви събра общо 22 медала. Казва, че последният от Пезаро й е най-ценен. Направихме изявлението, до момента в който тя е на лагер в Поморие. Предстоят й дни на възобновяване и отмора, а по-късно нов лагер в Белмекен и начало на новия сезон. Ето какво сподели Невяна за читателите на организация БЛИЦ:

-Невяна, написа горе долу следното, откакто завоюва бронзовия орден на Световното - „ преди 15 години 56-та на държавно състезание, а в този момент медалистка от Световно. “ Важно е какъв брой хора са ти вярвали, че ще стигнеш до тук, само че по-важно е ти самата вярваше ли си?
-Да. За да стигна дотук, може би съм си вярвала. Може да не съм го показвала и демонстрирала, само че даже подсъзнателно съм си вярвала. Няма по какъв начин без да го правиш да стигнеш някъде.

-Когато взе медала в Пезаро какво си сподели?
-Много-много не можах да допускам. Дори, когато бях на стълбичката, стоях и все едно не бях аз. Все едно се гледах в профил. Иначе след това бях доста щастлива. Какво си споделих ли?! Че това е единствено началото (смее се). Гледах си го доста медала, съвсем спах с него.

-Доволна ли си от представянето на Световното?
-И да и не. Няма по какъв начин от всичко да съм удовлетворена.

-Можеше да постигнеш и още, да вземем за пример в многобоя или на лента, където не съумя да се класираш на край?
-Можех. Разбира се, че можех. Оставяме обаче това, което не съумях да реализира в Пезаро, за София. За международното състезание, на което ще бъдем домакини следващата година.

-Каза да не бъдем алчни, тъй като можеше да не се завоюва и това?
-Не, имах друго поради. Имах поради, че четвъртото място на бухалки не беше неуспех, тъй като имаше места, на които се пробваха да го изкарат по този начин.

-Кой ти се обади първи след медала в случай, че трябваше да си на няколко места и да вършиш какво ли не – награждаване, минаване през микс зона, изявленията, фотоси...
-(замисля се няколко секунди) Приятелят ми. Но през това време доста хора ми бяха писали в обществените мрежги. Ето нещо, което може би почитателите ми не знаят. Целенасочено не влизах във фейсбук от самото начало на международното състезание. Не желаех да се разпръсквам. Естествено, че нямам нищо срещу почитателите, боготворя ги. И в този момент към този момент съм свободна и се старая да отговоря на всеки един от тях. Но тогава се надявам да са ме разбрали, желаех цялостна централизация за Световното. А Facebook и останалите обществени мрежи малко или доста разсейват вниманието.

-Как успяваш да останеш толкоз спокойна – следил съм те острани и даваш тип все едно около теб не съществува никого?
-По-скоро ми е природа. Аз съм спокойна по принцип. Е, от време на време ми се случва да изпадна в рецесия в някой аероплан (смее се), другояче съм уравновесена. Ако се тормозя за нещо, незабавно си споделям – ето, в този момент си на земята, всичко зависи от теб. Успокоявам се.

-Не може да не си изпускала нервите си, да хвърляш удари, да блъскаш от гняв.
-Това нещо не мога да си го показва, това няма да съм аз.

-Какво в никакъв случай няма да забравиш от това, което е казвала майка ти?
-Да съм себе си. А, и през годините постоянно ми е казвала, че в случай че не устоявам, идва и ме прибира (смее се). Не че е идвало подобен миг, само че думите й са били по-скоро знак, че постоянно е била и ще бъде до мен. Винаги ще ме поддържа и за нищо няма да ме съди.

-Преди Световното имаше 21 медала, в този момент станаха 22...
-Допълнихме още един, само че доста значим орден. В основата постоянно е била вярата. Без религия нищо не можеш да постигнеш. Но и нещо доста значимо - доста тренировки, доста работа. Всичко е работа, която се отплаща сега.  Иначе, не съм броила медалите през сезона. Радвах се за всеки един от тях, помня всеки един от тях - какво, къде и по какъв начин съм го спечелила. Надявам се идната година броя да е още по-голяма.

-Най-после осъзна ли, че си част от международния хайлайф на художествената гимнастика? Някои хора ти повтарят, че си добра и че би трябвало да си вярваш повече.
-(смее се) Не съм човек, който доста си има вяра, само че работя върху това, тъй като е значимо. Наистина, чувствам се, че към този момент съм част от сериозната конкуренция и че съумявам да имам вяра в себе си малко певече.

-Стигна до миг, в който испанци те обичат (на фотографията вдясно е с най-голямата й испанска фенка), развяват българско знаме и събират пари, с цел да дойдат и да те поддържат?
-Любовта ни е взаимна. Харесвам Испания, а хората там се влюбиха в осъществяването ми на лента на песента „ Булерия “. Всеки път, когато играя лентата в Испания, все едно има концерт на Давид Бисбал (изпълнителя на песента). Ще развеселявам испанските си почитатели още един път с Булерия-та, за последно през месец ноември, когато имаме продукция в Билбао.

-Нарекох вашия тандем с Бранимира Маркова – обичаният тандем за печелене на медали. На какво се дължи разбирателството ви?
-Пак на религия. Аз доста имам вяра в нея, каквото ми е споделила, всичко е станало. Тя ми е повече от треньор, тя ми е другар, само че в това време имам задоволително почит към нея. Паснахме си доста. Аз не мога до обещая, само че знам, че можем да реализираме още доста и да работим крепко още доста. Защото има накъде (смее се).

-Неви, за какво не се оплакваш като множеството българи. А по-късно да се оправдаеш, че си имала причина да не успееш.
-Защото на терена никой не се интересува каква причина имаш, нито съдиите, нито почитателите - никой. Трябва да го направиш по този начин или другояче. А и считам, че позитивното мислене оказва помощ.

-А можеш да се изкараш воин, в случай че нещо не ти е било наред и си съумяла? Винаги можеш да се възползваш от това.
-Няма смисъл. Като спечелиш, по този начин ли другояче излизаш воин. На всеки му се е случвало да преодолее нещо, това не е мъжество.

-В самостоятелната конкуренция конкуренцията става все по-жестока, към този момент има две американки и две японки с изключение на рускини, девойките от Беларус, Италия, Израел. Какво е нужно, с цел да обясниш на хората, които са по-далеч от гимнастиката, че не е по никакъв начин елементарно да спечелиш орден.
-Изобщо не е елементарно. Даже е доста мъчно. Абсолютно всички играят гимнастика, работят доста и напредвват. Във всяка точка на света има гимнастика и нещата стават все по-трудни. Видяхте на международното състезание, че имаше девойки от Шри Ланка, Кабо Верде, Сингапур и къде ли още не. Те също работят, не сме единствено ние. Имам наблюдения, всички напредват и демонстрират забавни неща. Художествената гимнастика ужасно доста се развива.

-Сега сте на лагер в Поморие, след това Белмекен, а по-късно назад в залата...И новият сезон стартира? Май нямате доста време за отмора.
-Достатъчно ни е времето. Защото постоянно съм казвала, че след дълги паузи след това много по-трудно влизаш в темп. Една седмица те връща много обратно. Има време да си починем.

-От какво се опасява Невяна Владинова?
-Да лети със аероплан (смее се)

-Парадокс, тъй като ти се постанова да летиш най-малко по два пъти в седмицата.
-Може би е поради това. Е, не постоянно ме е боязън, само че от време на време. По средата на полета към този момент съм добре.

-В какво вярваш?
-Вярвам в родителите ми, приятеля ми, фамилията.

-Откакто стана по-известна, имаш ли доста нови „ другари “, които желаят да се допрян и да се възползват от теб?
-Обкръжението ми е такова, че крепко ме държи на земята. А аз, когато усетя, че някой се възползва от мен, просто не контактувам. Засега не съм забелязала такова нещо. По-скоро има почитатели, които се радват и ме поддържат. Много им благодаря.

-На кого различен искаш да благодариш?
-Особено доста на Илиана Раева. Вие сами видяхте какво направи на международното състезание. Ставаше заран в 05:00 – 06:00 часа и беше неразделно до нас в залата по през целия ден. Вечерта беше скапана. На другия ден обаче беше нов човек, все едно преродена. Не знам по какъв начин го правеше, удивлявам й се.

-Какво искаш да ти се случи в този момент, не в далечно бъдеще?
-Искам да съм здрава, с цел да работя доста. Искам да създадем новите съчетания, да си станат мои и да си ги усетя (смее се).

-Ще имаш ли нова „ Булерия “, която несъмнено взривяваше публиката?
-Трябва да имам такова комбиниране, изключително, когато знаем, че следващата година сме домакини на Световното. Трябва да създадем нещо по-добро. Да, лентата ми беше доста обичана и ме е гняв, че не съумях да я изиграя на международното. Но едно комбиниране, колкото по-старо става и се играе във времето, по-скоро се скапва. Сега сме подготвени да създадем нещо по-взривяващо.

-Заедно с Катрин Тасева и останалите девойки от ансамбъла бяхте на посещаване при президента точно на Съединението.
-Беше огромна чест за нас. Като дребна даже не съм си мечтала да вляза в президенството. Много прелестно съм сюрпризирана от него, хареса ми като човек. Това, че ни предложения, е нещо неповторимо. А и това, че беше осведомен с нашите надпревари и триумфи и че предложи построяването на нова академия за художествена гимнастика ни впечатли още повече.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ