Невролог, който изучава нарцистичното разстройство на личността, установи, че семейната

Невролог, който учи нарцистичното разстройство на личността, откри, че фамилната среда е един от главните фактори, по които може да се съди за нарцистичните трендове, в това число възприятие за предимство, липса на състрадание в зрелост и други

Още занапред би трябвало да уточним, че по принцип децата и младежите са егоисти, не нарциси. Техният разум към момента се развива. Затова е обикновено да бъдат по-малко осъзнати, до момента в който не овладеят значими умения като състрадание и надзор върху страстите.

Базирайки се на своя опит, неврологът Коуди Изабел показва три нездравословни наставнически неточности, които трансформират децата в нарциси.

Не разпознавате своето лично отрицателно държание

Децата се учат посредством наблюдаване и отразяване, което значи, че копират нашите отрицателни дейности. Да кажем, че сервитьорка обърка вашата сметка. Вместо да излезете от обстановката с достолепие, вие решавате да я унижите и да й се развикате. Детето ви вижда по какъв начин се държите и счита, че тази реакция е допустима, написа CNBC.

Затова е значимо да демонстрирате пред децата си какво съставлява прочувствената просветеност, съответно съставката състрадание (или емпатия).

Добър метод да започнете да им помагате в това отношение е като ги научите да разпознават възприятията си. Назовете всяка страст, която подозирате, че изпитват.

Например, чувстваш ли се засегнат или отчаян от това, което приятелят ти направи?

Не отразявате и не оценявате страстите на детето

Ако игнорирате страстите на детето, карате го да се усеща засрамено от тях или ги подценявате, вие го учите, че са неприятни.

Като резултат то изпитва компликации и не може да контролира държанието си, а това води до други проблеми с напредването на възрастта. До прояви на възприятие за великолепие, което е постоянно срещана линия на нарцисизма. Изследвания са потвърдили, че срамът, несигурността и страхът лежат в основата на нарцисизма.

Отразяването изисква да помогнете на детето да назове своите страсти. Валидирането им значи да му позволите да разберете, че страстите имат своята причина.

Представете си, че взимате детето от учебно заведение. То влиза в колата и тръшва мощно врата. Физиономията му демонстрира, че е ядосано. Вместо да го засрамите, казвайки, че се държи неприятно, би трябвало да кажете: Явно имаш неприятен ден в учебно заведение! Какво е станало?

Щом ви каже какво се е случило, отвърнете: Това не е хубаво. Разбирам за какво си сърдит.

По този метод вие не се съгласявате или отхвърляте прочувствения отговор на детето. Просто му позволявате да разбере, че страстта, която го владее, е допустима.

С времето детето ще добие повече религия в личните си страсти.

Не реагирате на нарцистичното държание на детето

Ако детето ви подвига скандал на обществено място, тъй като нещата не се получават по този начин както желае, не позволявайте това да се случва. В сходна обстановка не трябва да го засрамвате.

Важно е да го изведете от обстановката.

Започнете със задаването на три въпроса:

Какво се случи?

Как се чувстваш?

Как мислиш, че твоята реакция се отразява на възприятията на другите хора (или хората наоколо)?

Вместо да приемате прочувствената дисфункция на детето, ще му помогнете да развие своето състрадание, обществена осъзнатост и умения за надзор на страстите. Всички те са значими за прочувствената просветеност.

Как да разберете, че детето ви е с нарцистично държание?

Има няколко теста, които може да извършите. Ако се случи нещо неприятно по време на филм, който гледате, и в книга, която четете дружно, попитайте детето си какво мисли, че усещат другите герои.

Ако те отвърнат с “Те се усещат тъжни или гневни”, тогава прочувствената просветеност на детето в норма. Кажат ли обаче, че не ги интересува какво усещат, нещо не е наред.