...и ще продължим да живеем с COVID-19
Невиждан в историята на Съединени американски щати срив на Брутният вътрешен продукт - 33% на годишна база през второто тримесечие.
В Иран инфектираните с ковид са към този момент над 300 хиляди.
Австрия в криза след исторически спад - ограниченията против ковид тласнаха страната към най-голямо стесняване на стопанската система от Втората международна война насам.
Полша регистрира най-вече инфектирани с ковид от началото на пандемията.
Белгийската стопанска система се забави с 12,2%.
За пръв път Индия регистрира над 50 хиляди случая на COVID-19 за един ден.
Икономиката на Германия с най-голямото закъснение от Втората международна война насам.
Заразените с ковид по света надвишиха 17 милиона души.
Австралия с най-смъртоносния ден от COVID-19.
Черна статистика за Бразилия - смъртните случаи от ковид са над 90 хиляди.
Не, това не е анотация при започване на научнофантастичен филм с (пост)апокалиптична тема. Това е извадка от интернационалния новинарски поток на 30 юли 2020 година (до 19.30ч. българско време). 30 юли. Разгарът на лятото, през което се очакваше (поне в северното полукълбо) пандемията да поутихне. Е, както е видно, не се получава (повечето представени вести се отнасят точно за страни на север от екватора).
Три месеца след невиждани ограничаващи ограничения в доста елементи на света, епидемиологичната конюнктура е по-притеснителна от всеки път. Летните температури не " омаломощават " COVID-19, а откакто в този момент, в средата на лятото, ситуацията е обезпокоително, какво ли ще бъде през есенно-зимния интервал, когато естественият имунитет на хората отслабне, само че за сметка на това се появят и сезонните грипни варианти? Впрочем, можем да си представим, задоволително е да забележим моментната картина в южното полукълбо, където е зима. Само да вметна, че от десетте страни с най-вече случаи на ковид, четири са точно оттова (Бразилия, Южна Африка, Перу и Чили).
Как реагират държавните управления? Общо взето, с отчасти връщане на рестриктивните мерки (поне в Западна Европа). Ето някои образци от последните дни.
В белгийския пристанищен град Антверпен бе въведен полицейски час сред 22.00 и 06.00 ч., а ограничението на контактите сред хората се стяга до не повече от 5 индивида едновременно. Във френския морски курорт Киброн достъпът до плажните заведения през нощта към този момент е преустановен. В Каталуния още веднъж затвориха нощните клубове. В и към португалската столица Лисабон хората могат да излизат единствено на работа и до хранителни магазини и аптеки (което на процедура е връщане на обстановката от пролетта).
Всекидневно се появяват и вести за стягане на режима на интернационалните пътувания, съгласно това каква е епидемиологичната конюнктура в съответната дестинация.
Дилемата, пред която са сложени доста държавни управления, е извънредно тежка. От една страна, връщането на строгите карантинни ограничения от предходните месеци би имало към този момент пагубен резултат върху стопанската система, плюс риск от (сериозно) обществено неодобрение. Ако се тръгне в другата посока обаче (разхлабване на мерките), пандемията може да излезе тотално отвън всевъзможен надзор.
Съвсем неотдавна европейските водачи се договориха за оздравителен фонд по отношение на пандемията - 390 милиарда евро под формата на безвъзмедна помощ за държавите-членки и 360 милиарда евро нисколихвени заеми. Сумата наподобява повече от внушителна, само че в случай че окончателната победа над вируса се забави, може да се окаже напълно незадоволителна.
Единствената вяра се назовава ваксина. В това отношение към този момент има някакви мотиви за оптимизъм, само че към момента съществуват много въпросителни - по кое време ще стане всеобщо налична, на каква цена, до каква степен ще бъде ефикасна, ще има ли странични резултати, каква част от популацията в началото ще се престраши да се имунизира...
Очевидно ще продължаваме да живеем в обстановката на нестихваща COVID-19 пандемия. С всички произлизащи от това последици - и за стопанската система, и за обществения живот, и най-много на директно битово равнище.
А изказванията, че коронавирусът ще изчезне до юни, се оказаха въздух под налягане. Не, че е изненадващо, де...
Преките последици са ясни - ограничавания, които рефлектират върху цели браншове. Туризмът, развлекателната промишленост, културата, всеобщите прояви от вида на фестивали и спортни събития не престават да страдат, а това се отразява върху живота на милиони хора. Редно е обаче да се замислим и върху вторичния резултат, а точно смяната в поведенческите привички на популацията. Страхът от пътувания и срещи с хора, обществената изолираност като метод на живот вместо изключителна нужда - всичко това ни слага пред качествено нови стопански и обществени действителности.
Рано или късно, налична вкасина ще има и пандемията ще остане в предишното. Но какъв брой време и старания ще са ни нужни да превъзмогнем провалите, които нанася?
В Иран инфектираните с ковид са към този момент над 300 хиляди.
Австрия в криза след исторически спад - ограниченията против ковид тласнаха страната към най-голямо стесняване на стопанската система от Втората международна война насам.
Полша регистрира най-вече инфектирани с ковид от началото на пандемията.
Белгийската стопанска система се забави с 12,2%.
За пръв път Индия регистрира над 50 хиляди случая на COVID-19 за един ден.
Икономиката на Германия с най-голямото закъснение от Втората международна война насам.
Заразените с ковид по света надвишиха 17 милиона души.
Австралия с най-смъртоносния ден от COVID-19.
Черна статистика за Бразилия - смъртните случаи от ковид са над 90 хиляди.
Не, това не е анотация при започване на научнофантастичен филм с (пост)апокалиптична тема. Това е извадка от интернационалния новинарски поток на 30 юли 2020 година (до 19.30ч. българско време). 30 юли. Разгарът на лятото, през което се очакваше (поне в северното полукълбо) пандемията да поутихне. Е, както е видно, не се получава (повечето представени вести се отнасят точно за страни на север от екватора).
Три месеца след невиждани ограничаващи ограничения в доста елементи на света, епидемиологичната конюнктура е по-притеснителна от всеки път. Летните температури не " омаломощават " COVID-19, а откакто в този момент, в средата на лятото, ситуацията е обезпокоително, какво ли ще бъде през есенно-зимния интервал, когато естественият имунитет на хората отслабне, само че за сметка на това се появят и сезонните грипни варианти? Впрочем, можем да си представим, задоволително е да забележим моментната картина в южното полукълбо, където е зима. Само да вметна, че от десетте страни с най-вече случаи на ковид, четири са точно оттова (Бразилия, Южна Африка, Перу и Чили).
Как реагират държавните управления? Общо взето, с отчасти връщане на рестриктивните мерки (поне в Западна Европа). Ето някои образци от последните дни.
В белгийския пристанищен град Антверпен бе въведен полицейски час сред 22.00 и 06.00 ч., а ограничението на контактите сред хората се стяга до не повече от 5 индивида едновременно. Във френския морски курорт Киброн достъпът до плажните заведения през нощта към този момент е преустановен. В Каталуния още веднъж затвориха нощните клубове. В и към португалската столица Лисабон хората могат да излизат единствено на работа и до хранителни магазини и аптеки (което на процедура е връщане на обстановката от пролетта).
Всекидневно се появяват и вести за стягане на режима на интернационалните пътувания, съгласно това каква е епидемиологичната конюнктура в съответната дестинация.
Дилемата, пред която са сложени доста държавни управления, е извънредно тежка. От една страна, връщането на строгите карантинни ограничения от предходните месеци би имало към този момент пагубен резултат върху стопанската система, плюс риск от (сериозно) обществено неодобрение. Ако се тръгне в другата посока обаче (разхлабване на мерките), пандемията може да излезе тотално отвън всевъзможен надзор.
Съвсем неотдавна европейските водачи се договориха за оздравителен фонд по отношение на пандемията - 390 милиарда евро под формата на безвъзмедна помощ за държавите-членки и 360 милиарда евро нисколихвени заеми. Сумата наподобява повече от внушителна, само че в случай че окончателната победа над вируса се забави, може да се окаже напълно незадоволителна.
Единствената вяра се назовава ваксина. В това отношение към този момент има някакви мотиви за оптимизъм, само че към момента съществуват много въпросителни - по кое време ще стане всеобщо налична, на каква цена, до каква степен ще бъде ефикасна, ще има ли странични резултати, каква част от популацията в началото ще се престраши да се имунизира...
Очевидно ще продължаваме да живеем в обстановката на нестихваща COVID-19 пандемия. С всички произлизащи от това последици - и за стопанската система, и за обществения живот, и най-много на директно битово равнище.
А изказванията, че коронавирусът ще изчезне до юни, се оказаха въздух под налягане. Не, че е изненадващо, де...
Преките последици са ясни - ограничавания, които рефлектират върху цели браншове. Туризмът, развлекателната промишленост, културата, всеобщите прояви от вида на фестивали и спортни събития не престават да страдат, а това се отразява върху живота на милиони хора. Редно е обаче да се замислим и върху вторичния резултат, а точно смяната в поведенческите привички на популацията. Страхът от пътувания и срещи с хора, обществената изолираност като метод на живот вместо изключителна нужда - всичко това ни слага пред качествено нови стопански и обществени действителности.
Рано или късно, налична вкасина ще има и пандемията ще остане в предишното. Но какъв брой време и старания ще са ни нужни да превъзмогнем провалите, които нанася?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ