Летни маршрути: Friends, Лозенец
Невероятно, само че факт – гастрономическото ми изобретение за предишното лято не е някое претенциозно софийско заведение, а ресторант на морето. И то не къде да е, а в задръстения от софиянци Лозенец, в който изборът за мен беше редуциран единствено до Мезе, Сезони и By Sandwich. Оказа се, че хората очевидно от дълго време знаят за ресторанта на хотел Friends, тъй като мястото беше цялостно. Толкова, че за петък и събота нямате късмет без резервация.
И по този начин, първо – ситуацията. Бели дървени мебели, съчетани с охолно озеленяване, доза непридирчивост и щипка ориентализъм. Този еклектичен, само че приветлив метод е трансфериран и в менюто, което съставлява очарователна примес сред българска, средиземноморска и азиатска кухня, и трите – показани почтено.
Да си призная, бях много затруднена в избора, също така менюто е по този начин написано, че всичко ти се дояжда. Затова взехме решение да се придържаме към по-сигурната линия на държание и се съсредоточихме върху българското меню. Селска салата, кьопоолу, тиквички, чернокоп на скара. Перфектно. На идната вечер опитахме сушито /с лека забележка към ориза/ а денем – обедното меню. То е най-вече българско, със сериозен акцент върху сезонната кухня – миш-маш, пиле лютика, зелен боб. А, имаше и гаспачо, може би е най-хубавото гаспачо, което съм опитвала.
Ако си мислите, че това е всичко, напълно не. Ресторантът предлага и закуска – хем класическа като избор, хем истинска като елементи. За десертите – пробвах единствено Зупа Инглезе-то, беше голямо и също толкоз вкусно. Във витрината и по масите видях и другите оферти – тирамису, чийзкейк и прочие. Май бях уцелила най-оригиналния десерт.
Обслужването беше повече от сърдечно, което от време на време е всичко, от което имаме потребност. Единственото ми страдание, е че този прелестен екип след края на сезона няма да пристигна в София, а ще замине за Банско, където ще работи за гостите на зимния Friends. Това в действителност е добре, стига да ходите там задоволително постоянно и банската кухня да ви е поомръзнала.
И по този начин, първо – ситуацията. Бели дървени мебели, съчетани с охолно озеленяване, доза непридирчивост и щипка ориентализъм. Този еклектичен, само че приветлив метод е трансфериран и в менюто, което съставлява очарователна примес сред българска, средиземноморска и азиатска кухня, и трите – показани почтено.
Да си призная, бях много затруднена в избора, също така менюто е по този начин написано, че всичко ти се дояжда. Затова взехме решение да се придържаме към по-сигурната линия на държание и се съсредоточихме върху българското меню. Селска салата, кьопоолу, тиквички, чернокоп на скара. Перфектно. На идната вечер опитахме сушито /с лека забележка към ориза/ а денем – обедното меню. То е най-вече българско, със сериозен акцент върху сезонната кухня – миш-маш, пиле лютика, зелен боб. А, имаше и гаспачо, може би е най-хубавото гаспачо, което съм опитвала.
Ако си мислите, че това е всичко, напълно не. Ресторантът предлага и закуска – хем класическа като избор, хем истинска като елементи. За десертите – пробвах единствено Зупа Инглезе-то, беше голямо и също толкоз вкусно. Във витрината и по масите видях и другите оферти – тирамису, чийзкейк и прочие. Май бях уцелила най-оригиналния десерт.
Обслужването беше повече от сърдечно, което от време на време е всичко, от което имаме потребност. Единственото ми страдание, е че този прелестен екип след края на сезона няма да пристигна в София, а ще замине за Банско, където ще работи за гостите на зимния Friends. Това в действителност е добре, стига да ходите там задоволително постоянно и банската кухня да ви е поомръзнала.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ