„Министерството на истината“ на Иво Прокопиев
„ Невежеството е мощ! “ Това гласеше един от лозунгите на Министерството на истината в антиутопията на Джордж Оруел „ 1984 “. Когато е писал шедьовъра си, английският създател сигурно не е очаквал, че вместо да бие камбаната като предизвестие, десетилетия по-късно основаната от него нереалност ще стартира да се трансформира в тъжна и грозна действителност.
Защото фактът е, че в България към този момент от години има Министерство на истината. Показа го ясно и за следващ път реакцията на съответни медии и НПО-та по отношение на изцяло естествената среща сред посланиците от страните на Европейски Съюз и управлението на третата по величина българска парламентарна групировка.
Разговорът се организира на 9 май, точно на Деня на Европа и бе с делегация на Движение за права и свободи, ръководена от водача на придвижването Делян Пеевски. Самата среща бе в границите на Белгийското председателство на Европейски Съюз, като на нея са дискутирани тематики от национално и интернационално значение, стана ясно от прессъобщението за нея.
Подобни диалози са изцяло естествени в дипломацията, само че за сметка на това, в дните след срещата общественото пространство у нас беше залято с лавина от публикации, критикуващи посланиците на Европейски Съюз, че са разговаряли с Делян Пеевски и с Движение за права и свободи. Пикът на акцията пристигна седмица по-късно, на 16 май, когато няколко НПО-та изпратиха писмо (веднага препечатано от десетки издания и сайтове) до дипломатите от страните-членки на Европейския съюз, в което им желаеха сметка за присъединяване им в срещата.
Арогантна акция, излизаща дотолкоз оттатък рамките на положителния звук, че се наложи белгийското външно министерство да подчертае в отговор на създателите на писмото, че „ сходна среща е изцяло естествена и в сходство с активността на задграничните дипломатически представителства “. Казано по-просто – да им подсети, че нямат никакво право да им споделят с кого да се срещат.
Тук идва най-важният въпрос – за какво въобще се стигна до това български медии и неправителствени организации да размахват пръст на непознати дипломати?
Отговорът се крие точно в лозунга, с който започнахме. Ролята на медиите и НПО-тата, които участваха в тази интервенция не е на бранители на ползите на обществото, а на политкомисари - пазачи на входа и на изхода на осведомителния поток в страната, които са монополизирали връзката с значимите за България евроатлантически институции и политически водачи. Целта е да се постанова самобитна осведомителна мъгла за действителните обстоятелства, с цел да може аудиторията да бъде държана в незнание и истината елементарно да бъде изкривявана и даже подменяна.
Едно същинско Министерство на истината, което може и да не съществува публично на хартия, само че действа напълно действително от години. Основите му бяха сложени още при започване на века, а към днешна дата е формирано от десетки звена в медиите, неправителствения бранш и политиката.
Има си стотици „ комисари “, работещи другояче като сякаш " самостоятелни " публицисти, политолози и специалисти. И се командва от един център – от основателя им Иво Прокопиев, началник на кръга „ Капитал “. Бизнесменът-приватизатор от 90-те години на 20-ти век, употребявал икономическите активи, които закупи тогава на безценица, с цел да построи при започване на 21-ви век огромна машина за дезинформация и агитация, служеща за пиедестал на превзетата (от него) страна.
Какво съставлява Машината за агитация?
Главната й роля е да държи под надзор осведомителния поток, като за задачата се употребяват съществени за демокрацията принадлежности като медиите и неправителствените организации, трансформирани в оръжия в арсенала на Прокопиевата Машина. През тях предприемачът пази ползите си посредством лобистки материали (в случая с медиите) и отчети (при НПО-тата), които от една страна обслужват ползите му в стопанската система и политиката, а от друга – лепят етикети и водят очернящи акции против хората, които се опълчват на дългогодишните му опити да овладее страната през свои подставени лица.
В частта с медиите гръбнакът на Машината е притежаваната от икономическия му кръг „ Капитал “ група „ Икономедиа “, стояща зад „ Капитал “, „ Дневник “ и още дузина присъдружни издания. Журналистите, обслужващи ползите на предприемача олигарх и неговото Министерство на истината обаче надалеч не се лимитират единствено до тези, които работят в медиите-официална благосъстоятелност на Прокопиев. Самият предприемач, както стана ясно от стенограмите от абсурда „ АРГО “, държи – по лични самопризнания, монопол върху мейнстрийма в България през издания и работещи в тях публицисти, които неофициално са оплетени с него посредством елементарно проследими зависимости. Мрежата стига и до националните малките екрани bTV и NOVA, в които също са конфигурирани лоялни водещи, кореспонденти и публицисти.
Медиите
Какъв е мащабът на този монопол може да се види от членския състав на едно от НПО-тата в Машината за агитация и дезинформация на олигарха – Асоциация на европейските журналисти-България (АЕЖ-България). По създание, организацията сплотява всички медийни лица и издания, представляващи ползите на Прокопиев в бранша. В нея с изключение на към този момент упоменатите „ Капитал “ и „ Дневник “ са също фрагменти на Клуб Z, Оффнюз, „ Сега “ и Медиапул, NOVA, bTV и даже публичната БНР.
А създатели, работили през годините за изданията на „ Икономедиа “, понастоящем се подвизават в българските секции на известни задгранични медии. Какъвто е казусът с „ Дойче веле “, в чиято БГ секция създатели са някогашните фрагменти на „ Сега “ и на „ Клуб Z “ Веселин Стойнев и Емилия Милчева.
А също и „ Свободна Европа “, чиято българска секция се оглавява от дългогодишния чиновник на Прокопиев първо в Re:TV, а по-късно и в „ Капитал “ и „ Клуб Z “ Иван Бедров. Пак в БГ секцията на „ Свободна Европа “ са и други рупори на Машината за дезинформация на Прокопиев като някогашния кадър на NOVA и bTV Генка Шикерова, колежката й и ексводещ на „ Алтернативата “ Миролюба Бенатова (макар и спорадично като външен автор), а до неотдавна и актуалната журналистка от „ Капитал “ Полина Паунова.
Овладяването през задния вход на информацията за България в задгранични издания е един от методите Машината за дезинформация на Прокопиев да подменя истината и обстоятелствата с пропагандни опорки против съперниците му. Другият е така наречен „ фактчекинг “ – развой на инспекция на информацията, основан от огромните обществени мрежи като Facebook и международни осведомителни организации като Агенция Франс Прес (Агенция франс прес), с цел да се подсигурява правота на новините, получавани от потребителите.
В случая с България обаче този развой още веднъж е в ръцете на фрагменти на Прокопиев. Шеф на фактчекърите на Агенция Франс Прес за страната ни е дългогодишният кадър на „ Капитал “ и „ Дневник “ и член на Управителния съвет на „ Антикорупционния фонд “ (едно от НПО-тата, подписали протестното писмо до посланиците на ЕС) – Росен Босев. Той е и шурей на известната като главен кадровик на Прокопиев в политиката Румяна Бъчварова.
Неправителствени организации секторът
АЕЖ-България и Антикорупционният фонд (АКФ) надалеч не са единствените НПО-та, през което минават зависимостите на медии и публицисти с Прокопиев. Основна процедура в Машината е представители на медиите да вземат участие във конгреси на десетките неправителствени организации, свързани с предприемача и неговия стопански кръг „ Капитал “, като това присъединяване в голям брой случаи не е безплатно. Има и парично измерение под формата на възнаграждения, изплащани на въпросните публицисти -един от механизмите, през който чиновниците на Машината получават финансови бонуси за лоялността си към нейните ползи и основателя й.
През последните две десетилетия, под управлението на предприемача олигарх, бяха основани десетки неправителствени организации, съсредоточени основно (но не само) в три бранша от изключително значение за него – медиите, екологията и околната среда (заради ползите му в енергетиката) и надалеч не на последно място - правосъдната система. Фиксацията на Прокопиев върху Темида се дължи на един монотонен факт – преодоляването на правораздавателните органи би му подсигурило от една страна имунитет против наказателно гонене, а от друга би представлявало бухалка в ръцете му против неговите съперници.
Именно по тази причина от десетилетие съществена тематика на пропагандата, раждана от Машината за дезинформация и агитация е така наречен „ правосъдна промяна “, чиято цел в действителност не е гарантиране на самостоятелност на магистратите и реализиране на действително правораздаване, а подмяна на съдии и прокурори с такива, които биха били лоялни на Прокопиев и неговата Машина.
Благодарение на мейнстрийма, овладян от предприемача, съвсем всички НПО-та, чиито представители се изричат в ролята на специалисти по правосъдната промяна по малкия екран, радиата и онлайн медиите, са част от неговото Министерство на истината. В същото време, както медиите, по този начин и Неправителствени организации секторът играят ролята на инкубатори на фрагменти на Прокопиев за политическите му планове, а също и за кадруването му в правосъдната власт, както е в тази ситуация със Съюза на съдиите в България. Откъдето израснаха кадрово до върховете на Темида доста правилни на Машината съдии, като Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Нели Куцкова, Атанас Атанасов, Мирослава Тодорова и други. А през днешния ден Съюза е трамплин на новата звезда на протестърското съсловие в правосъдната система арбитър Владислава Цариградска.
Партиите
От първите години на века до момента Прокопиев стои зад няколко партийни плана, с помощта на които взе участие подмолно в ръководството на страната, получавайки достъп до властовите принадлежности и публичните запаси, с помощта на които поддържа и тази огромна Машина. В началото го прави в колаборация с Иван Костов. Човекът, при чийто кабинет и с помощта на който стана мултимилионер посредством приватизацията. В следствие изцяло пое юздите на партийния инженеринг, като два от продуктите му не престават да са на политическата сцена. Това са „ Демократична България “ (ДБ) и „ Продължаваме промяната “.
Съставна част от Демократична България е „ Да, България “ – партията на Христо Иванов, на чието раждане участва персонално Иво Прокопиев. Малцина помнят, само че преди да стане правосъден министър и главен апологет на правосъдната промяна но кръга „ Капитал “, Христо Иванов беше основател и ръководител на друго основно Неправителствени организации в бранша – Българският институт за правни начинания (БИПИ). Една от организациите, която постоянно пробутваше в мониторинговите отчети на Европейска комисия тезиси, обслужващи ползите на ръководителя на кръга „ Капитал “. Далеч не инцидентно прочее тя също е измежду създателите на към този момент упоменатото протестно писмо до посланиците на Европейски Съюз.
Пак от Неправителствени организации бранша потегли кариерата и на лицето на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков. Далеч преди да сътвори Политическа партия дружно с Асен Василев и да влезе във властта, той се вихреше в екоорганизацията „ Да запазим Корал “, която прочее също е измежду сдруженията-инкубатори на фрагменти за Машината.
Освен Петков, в нея преди съпредседателят на Политическа партия да я напусне с имитация, с цел да влезе във властта, са също основателите на уеб страниците Bivol и Bird.bg Асен Йорданов и Атанас Чобанов. Последният е небезизвестен с топлата си връзка освен с Прокопиевата агитация, само че и с съветската такава. Неговата брачна половинка Мария Онучко работи за френската секция на „ Русия оттатък “.
Но да се върнем на „ Продължаваме промяната “. Преди да я оглави, Кирил Петков бе и измежду учредителите на „ Да, България “ на Христо Иванов. Пореден прегледен образец за степента, до която са оплетени всички брънки от Министерството на истината на Прокопиев. Тук е моментът да напомним, че лицата на „ Да, България “ и Политическа партия имат и още едно общо кратно. Както Христо Иванов, по този начин и Кирил Петков и Асен Василев са стартирани във властта още по времето на първото и второто държавно управление на Бойко Борисов от Румяна Бъчварова. Петков и Василев в качеството й на шеф на кабинета на Борисов. А Христо Иванов във времената, в които тя беше вицепремиер и отговаряше за съдружните взаимоотношения сред ГЕРБ и Реформаторския блок. Друго знаково лице на " умнокрасивитета ", израснало политически с помощта на присъединяване си в обвързваните с Прокопиев неправителствени организации, е Антоанета Цонева - дълготраен функционер на " Протестна мрежа " и " Институт за развиване на обществената среда ", а понастоящем народен представител от партията на Христо Иванов " Да, България ".
Как работи Машината за агитация?
На правилото на разпространяване на опорни тезиси. В центъра стоят медиите и публицистите, свързани с кръга „ Капитал “, като играят ролята на платформа за разпространение на тезисите. В момента, в който политик от този кръг – да вземем за пример Христо Иванов или Кирил Петков, стартира теза, тя незабавно се популяризира от тях, като се превърта през всички медийни брънки на Машината – както в изданията на „ Икономедиа “, по този начин и в останалите уеб сайтове или радио и ТВ студиа от „ мейнстрийма “ на Прокопиев. След което се подхваща от специалисти от НПО-та, принадлежащи към същия кръг. Процесът работи и в противоположната посока. Първи на входа на осведомителния поток може да са въпросните специалисти, които стартират през „ мейнстрийма “ съответните опорни тезиси, а думите им по-късно биват подети от политиците.
Целта е ясна – непрекъснато наличие в новинарския поток и затварянето му и на входа, и на изхода. За да бъде облъчвано непрекъснато обществото с пропагандни тезиси, а истината да бъде натикана в ъгъла. Затрупана от неистини и дезинформации. Така точно работи Министерството на истината, само че не това, родено от въображението на Оруел, а действително функциониращото под ръководството на Иво Прокопиев.
Олигархът, който от години подмолно дърпа конците в страната посредством построената от него комплицирана симбиоза от медии, неправителствени организации, подвластни публицисти и магистрати, политически инженеринг и голям брой правилни проксита във властта.
Защото фактът е, че в България към този момент от години има Министерство на истината. Показа го ясно и за следващ път реакцията на съответни медии и НПО-та по отношение на изцяло естествената среща сред посланиците от страните на Европейски Съюз и управлението на третата по величина българска парламентарна групировка.
Разговорът се организира на 9 май, точно на Деня на Европа и бе с делегация на Движение за права и свободи, ръководена от водача на придвижването Делян Пеевски. Самата среща бе в границите на Белгийското председателство на Европейски Съюз, като на нея са дискутирани тематики от национално и интернационално значение, стана ясно от прессъобщението за нея.
Подобни диалози са изцяло естествени в дипломацията, само че за сметка на това, в дните след срещата общественото пространство у нас беше залято с лавина от публикации, критикуващи посланиците на Европейски Съюз, че са разговаряли с Делян Пеевски и с Движение за права и свободи. Пикът на акцията пристигна седмица по-късно, на 16 май, когато няколко НПО-та изпратиха писмо (веднага препечатано от десетки издания и сайтове) до дипломатите от страните-членки на Европейския съюз, в което им желаеха сметка за присъединяване им в срещата.
Арогантна акция, излизаща дотолкоз оттатък рамките на положителния звук, че се наложи белгийското външно министерство да подчертае в отговор на създателите на писмото, че „ сходна среща е изцяло естествена и в сходство с активността на задграничните дипломатически представителства “. Казано по-просто – да им подсети, че нямат никакво право да им споделят с кого да се срещат.
Тук идва най-важният въпрос – за какво въобще се стигна до това български медии и неправителствени организации да размахват пръст на непознати дипломати?
Отговорът се крие точно в лозунга, с който започнахме. Ролята на медиите и НПО-тата, които участваха в тази интервенция не е на бранители на ползите на обществото, а на политкомисари - пазачи на входа и на изхода на осведомителния поток в страната, които са монополизирали връзката с значимите за България евроатлантически институции и политически водачи. Целта е да се постанова самобитна осведомителна мъгла за действителните обстоятелства, с цел да може аудиторията да бъде държана в незнание и истината елементарно да бъде изкривявана и даже подменяна.
Едно същинско Министерство на истината, което може и да не съществува публично на хартия, само че действа напълно действително от години. Основите му бяха сложени още при започване на века, а към днешна дата е формирано от десетки звена в медиите, неправителствения бранш и политиката.
Има си стотици „ комисари “, работещи другояче като сякаш " самостоятелни " публицисти, политолози и специалисти. И се командва от един център – от основателя им Иво Прокопиев, началник на кръга „ Капитал “. Бизнесменът-приватизатор от 90-те години на 20-ти век, употребявал икономическите активи, които закупи тогава на безценица, с цел да построи при започване на 21-ви век огромна машина за дезинформация и агитация, служеща за пиедестал на превзетата (от него) страна.
Какво съставлява Машината за агитация?
Главната й роля е да държи под надзор осведомителния поток, като за задачата се употребяват съществени за демокрацията принадлежности като медиите и неправителствените организации, трансформирани в оръжия в арсенала на Прокопиевата Машина. През тях предприемачът пази ползите си посредством лобистки материали (в случая с медиите) и отчети (при НПО-тата), които от една страна обслужват ползите му в стопанската система и политиката, а от друга – лепят етикети и водят очернящи акции против хората, които се опълчват на дългогодишните му опити да овладее страната през свои подставени лица.
В частта с медиите гръбнакът на Машината е притежаваната от икономическия му кръг „ Капитал “ група „ Икономедиа “, стояща зад „ Капитал “, „ Дневник “ и още дузина присъдружни издания. Журналистите, обслужващи ползите на предприемача олигарх и неговото Министерство на истината обаче надалеч не се лимитират единствено до тези, които работят в медиите-официална благосъстоятелност на Прокопиев. Самият предприемач, както стана ясно от стенограмите от абсурда „ АРГО “, държи – по лични самопризнания, монопол върху мейнстрийма в България през издания и работещи в тях публицисти, които неофициално са оплетени с него посредством елементарно проследими зависимости. Мрежата стига и до националните малките екрани bTV и NOVA, в които също са конфигурирани лоялни водещи, кореспонденти и публицисти.
Медиите
Какъв е мащабът на този монопол може да се види от членския състав на едно от НПО-тата в Машината за агитация и дезинформация на олигарха – Асоциация на европейските журналисти-България (АЕЖ-България). По създание, организацията сплотява всички медийни лица и издания, представляващи ползите на Прокопиев в бранша. В нея с изключение на към този момент упоменатите „ Капитал “ и „ Дневник “ са също фрагменти на Клуб Z, Оффнюз, „ Сега “ и Медиапул, NOVA, bTV и даже публичната БНР.
А създатели, работили през годините за изданията на „ Икономедиа “, понастоящем се подвизават в българските секции на известни задгранични медии. Какъвто е казусът с „ Дойче веле “, в чиято БГ секция създатели са някогашните фрагменти на „ Сега “ и на „ Клуб Z “ Веселин Стойнев и Емилия Милчева.
А също и „ Свободна Европа “, чиято българска секция се оглавява от дългогодишния чиновник на Прокопиев първо в Re:TV, а по-късно и в „ Капитал “ и „ Клуб Z “ Иван Бедров. Пак в БГ секцията на „ Свободна Европа “ са и други рупори на Машината за дезинформация на Прокопиев като някогашния кадър на NOVA и bTV Генка Шикерова, колежката й и ексводещ на „ Алтернативата “ Миролюба Бенатова (макар и спорадично като външен автор), а до неотдавна и актуалната журналистка от „ Капитал “ Полина Паунова.
Овладяването през задния вход на информацията за България в задгранични издания е един от методите Машината за дезинформация на Прокопиев да подменя истината и обстоятелствата с пропагандни опорки против съперниците му. Другият е така наречен „ фактчекинг “ – развой на инспекция на информацията, основан от огромните обществени мрежи като Facebook и международни осведомителни организации като Агенция Франс Прес (Агенция франс прес), с цел да се подсигурява правота на новините, получавани от потребителите.
В случая с България обаче този развой още веднъж е в ръцете на фрагменти на Прокопиев. Шеф на фактчекърите на Агенция Франс Прес за страната ни е дългогодишният кадър на „ Капитал “ и „ Дневник “ и член на Управителния съвет на „ Антикорупционния фонд “ (едно от НПО-тата, подписали протестното писмо до посланиците на ЕС) – Росен Босев. Той е и шурей на известната като главен кадровик на Прокопиев в политиката Румяна Бъчварова.
Неправителствени организации секторът
АЕЖ-България и Антикорупционният фонд (АКФ) надалеч не са единствените НПО-та, през което минават зависимостите на медии и публицисти с Прокопиев. Основна процедура в Машината е представители на медиите да вземат участие във конгреси на десетките неправителствени организации, свързани с предприемача и неговия стопански кръг „ Капитал “, като това присъединяване в голям брой случаи не е безплатно. Има и парично измерение под формата на възнаграждения, изплащани на въпросните публицисти -един от механизмите, през който чиновниците на Машината получават финансови бонуси за лоялността си към нейните ползи и основателя й.
През последните две десетилетия, под управлението на предприемача олигарх, бяха основани десетки неправителствени организации, съсредоточени основно (но не само) в три бранша от изключително значение за него – медиите, екологията и околната среда (заради ползите му в енергетиката) и надалеч не на последно място - правосъдната система. Фиксацията на Прокопиев върху Темида се дължи на един монотонен факт – преодоляването на правораздавателните органи би му подсигурило от една страна имунитет против наказателно гонене, а от друга би представлявало бухалка в ръцете му против неговите съперници.
Именно по тази причина от десетилетие съществена тематика на пропагандата, раждана от Машината за дезинформация и агитация е така наречен „ правосъдна промяна “, чиято цел в действителност не е гарантиране на самостоятелност на магистратите и реализиране на действително правораздаване, а подмяна на съдии и прокурори с такива, които биха били лоялни на Прокопиев и неговата Машина.
Благодарение на мейнстрийма, овладян от предприемача, съвсем всички НПО-та, чиито представители се изричат в ролята на специалисти по правосъдната промяна по малкия екран, радиата и онлайн медиите, са част от неговото Министерство на истината. В същото време, както медиите, по този начин и Неправителствени организации секторът играят ролята на инкубатори на фрагменти на Прокопиев за политическите му планове, а също и за кадруването му в правосъдната власт, както е в тази ситуация със Съюза на съдиите в България. Откъдето израснаха кадрово до върховете на Темида доста правилни на Машината съдии, като Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Нели Куцкова, Атанас Атанасов, Мирослава Тодорова и други. А през днешния ден Съюза е трамплин на новата звезда на протестърското съсловие в правосъдната система арбитър Владислава Цариградска.
Партиите
От първите години на века до момента Прокопиев стои зад няколко партийни плана, с помощта на които взе участие подмолно в ръководството на страната, получавайки достъп до властовите принадлежности и публичните запаси, с помощта на които поддържа и тази огромна Машина. В началото го прави в колаборация с Иван Костов. Човекът, при чийто кабинет и с помощта на който стана мултимилионер посредством приватизацията. В следствие изцяло пое юздите на партийния инженеринг, като два от продуктите му не престават да са на политическата сцена. Това са „ Демократична България “ (ДБ) и „ Продължаваме промяната “.
Съставна част от Демократична България е „ Да, България “ – партията на Христо Иванов, на чието раждане участва персонално Иво Прокопиев. Малцина помнят, само че преди да стане правосъден министър и главен апологет на правосъдната промяна но кръга „ Капитал “, Христо Иванов беше основател и ръководител на друго основно Неправителствени организации в бранша – Българският институт за правни начинания (БИПИ). Една от организациите, която постоянно пробутваше в мониторинговите отчети на Европейска комисия тезиси, обслужващи ползите на ръководителя на кръга „ Капитал “. Далеч не инцидентно прочее тя също е измежду създателите на към този момент упоменатото протестно писмо до посланиците на Европейски Съюз.
Пак от Неправителствени организации бранша потегли кариерата и на лицето на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков. Далеч преди да сътвори Политическа партия дружно с Асен Василев и да влезе във властта, той се вихреше в екоорганизацията „ Да запазим Корал “, която прочее също е измежду сдруженията-инкубатори на фрагменти за Машината.
Освен Петков, в нея преди съпредседателят на Политическа партия да я напусне с имитация, с цел да влезе във властта, са също основателите на уеб страниците Bivol и Bird.bg Асен Йорданов и Атанас Чобанов. Последният е небезизвестен с топлата си връзка освен с Прокопиевата агитация, само че и с съветската такава. Неговата брачна половинка Мария Онучко работи за френската секция на „ Русия оттатък “.
Но да се върнем на „ Продължаваме промяната “. Преди да я оглави, Кирил Петков бе и измежду учредителите на „ Да, България “ на Христо Иванов. Пореден прегледен образец за степента, до която са оплетени всички брънки от Министерството на истината на Прокопиев. Тук е моментът да напомним, че лицата на „ Да, България “ и Политическа партия имат и още едно общо кратно. Както Христо Иванов, по този начин и Кирил Петков и Асен Василев са стартирани във властта още по времето на първото и второто държавно управление на Бойко Борисов от Румяна Бъчварова. Петков и Василев в качеството й на шеф на кабинета на Борисов. А Христо Иванов във времената, в които тя беше вицепремиер и отговаряше за съдружните взаимоотношения сред ГЕРБ и Реформаторския блок. Друго знаково лице на " умнокрасивитета ", израснало политически с помощта на присъединяване си в обвързваните с Прокопиев неправителствени организации, е Антоанета Цонева - дълготраен функционер на " Протестна мрежа " и " Институт за развиване на обществената среда ", а понастоящем народен представител от партията на Христо Иванов " Да, България ".
Как работи Машината за агитация?
На правилото на разпространяване на опорни тезиси. В центъра стоят медиите и публицистите, свързани с кръга „ Капитал “, като играят ролята на платформа за разпространение на тезисите. В момента, в който политик от този кръг – да вземем за пример Христо Иванов или Кирил Петков, стартира теза, тя незабавно се популяризира от тях, като се превърта през всички медийни брънки на Машината – както в изданията на „ Икономедиа “, по този начин и в останалите уеб сайтове или радио и ТВ студиа от „ мейнстрийма “ на Прокопиев. След което се подхваща от специалисти от НПО-та, принадлежащи към същия кръг. Процесът работи и в противоположната посока. Първи на входа на осведомителния поток може да са въпросните специалисти, които стартират през „ мейнстрийма “ съответните опорни тезиси, а думите им по-късно биват подети от политиците.
Целта е ясна – непрекъснато наличие в новинарския поток и затварянето му и на входа, и на изхода. За да бъде облъчвано непрекъснато обществото с пропагандни тезиси, а истината да бъде натикана в ъгъла. Затрупана от неистини и дезинформации. Така точно работи Министерството на истината, само че не това, родено от въображението на Оруел, а действително функциониращото под ръководството на Иво Прокопиев.
Олигархът, който от години подмолно дърпа конците в страната посредством построената от него комплицирана симбиоза от медии, неправителствени организации, подвластни публицисти и магистрати, политически инженеринг и голям брой правилни проксита във властта.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ