Нито яко се измря, нито вирусът изчезна през юни
Невъзможно е и най-дребни неща да се разискват с баланс, за пандемия напълно.
Бяха нужни единствено два месеца, с цел да не остане пукнат човек, който да не е фанатично краен в преценката си за ковид. Опитайте се да чуете да вземем за пример изявления, които да упорстват по този начин: " Осъзнавам огромния мащаб на ковид, в това време мисля, целият свят се люлее рисково на махалото от последна суматоха към краен непукизъм; належащо е икономическите и здравните ограничения да намерят прецизен срез по метод, по който двете системи да не се разрушават едни други непрестанно и да запазим оптимално доста животи без да вършим по този начин, че доста повече да си отиват от рецесията " - и така нататък Скучно изявление, а досада не трябва да има - нито медията я търпи, нито публиката.
Затова, алтернативата: Масово се живее в боязън и съмнение от ковид или пък с безспорната увереност, че той или не съществува, или това, което съществува, не е кой знае какво. За пикселизираната си визия обаче публиката не е чак толкоз отговорна. Двамата фронтмени на 1) апокалипсиса (Мутафчийски) и 2) нищо ти нема (Мангъров), в действителност започнаха да наподобяват на тези обстановки, в които минаваш на доктор, който свръхугрижен те наблъсква с хапчета, само че след това оня с второ мнение махва с ръка и те поучава да си починеш два-три дни и да подишаш малко чист въздух.
Цялото комплициране пристигна от две несбъднати и нелепи прогнози: първата, че крепко ще измрем, принадлежаща на генерала, и втората, че вирусът ще изчезне през лятото - Мангъров бе сигурен, че това ще стане през юни, до момента в който през юни се оказа единствено началото на мощно отлепване, което следва да се разгори през есента.
Няма нищо чудно и в странното държание на властта: министри и министър председател без маски, които задължават да се носят маски, а същото може да видите и на улицата. Маските се трансфораха в аксесоар, който се носи ей така, да има; опасението не е, че има ковид, а " че другояче не пускат в магазина ". Устата е покрита (яко ще измрем), носът е на открито - (по-добре от ковид, в сравнение с от задух). Хем се пазиш и пазиш другите, хем единствено за пред другите.
Това разделяне се усеща прекомерно добре на партийно равнище. Вече може ясно да се наблюдава партийното сегментиране съгласно предварителната визия по какъв начин е разслоена публиката по отношение на ковид. Например: умерена рецензия на ограниченията (президента Радев), тежка рецензия на ръба на тайното равнище (Трифонов) и самото подмолно равнище (Възраждане). Тези ниши са доста комфортни и когато пристигна време за избори ще се изстискат до дъно, а време до изборите не остана. В момента няма нищо по-печелившо като електорална поддръжка от това да градиш убеждението, че коронавирусът не съществува. Първо, вероятността гласоподавателят ти да пострада от заболяването е минимална, а да не пострада - доста огромна. Второ, в случай че е волно безразличен от ковид с най-голяма лекост ще отиде до урните. Трето - колкото по-дълго време минава, в което нищо му няма, толкоз по-сигурно е, че ще се насочи към тях и в твоя поддръжка - а това е доста по-вероятно, в сравнение с да се разболее тежко. Не е нужен необикновен избирателен разбор, с цел да се досетиш за обикновената статистическа обстановка. Това, несъмнено, няма нищо общо с каквито и да било истини; продавай това, което се търси, с цел да постигнеш това, което си набелязал.
Автор : Райко Байчев
Бяха нужни единствено два месеца, с цел да не остане пукнат човек, който да не е фанатично краен в преценката си за ковид. Опитайте се да чуете да вземем за пример изявления, които да упорстват по този начин: " Осъзнавам огромния мащаб на ковид, в това време мисля, целият свят се люлее рисково на махалото от последна суматоха към краен непукизъм; належащо е икономическите и здравните ограничения да намерят прецизен срез по метод, по който двете системи да не се разрушават едни други непрестанно и да запазим оптимално доста животи без да вършим по този начин, че доста повече да си отиват от рецесията " - и така нататък Скучно изявление, а досада не трябва да има - нито медията я търпи, нито публиката.
Затова, алтернативата: Масово се живее в боязън и съмнение от ковид или пък с безспорната увереност, че той или не съществува, или това, което съществува, не е кой знае какво. За пикселизираната си визия обаче публиката не е чак толкоз отговорна. Двамата фронтмени на 1) апокалипсиса (Мутафчийски) и 2) нищо ти нема (Мангъров), в действителност започнаха да наподобяват на тези обстановки, в които минаваш на доктор, който свръхугрижен те наблъсква с хапчета, само че след това оня с второ мнение махва с ръка и те поучава да си починеш два-три дни и да подишаш малко чист въздух.
Цялото комплициране пристигна от две несбъднати и нелепи прогнози: първата, че крепко ще измрем, принадлежаща на генерала, и втората, че вирусът ще изчезне през лятото - Мангъров бе сигурен, че това ще стане през юни, до момента в който през юни се оказа единствено началото на мощно отлепване, което следва да се разгори през есента.
Няма нищо чудно и в странното държание на властта: министри и министър председател без маски, които задължават да се носят маски, а същото може да видите и на улицата. Маските се трансфораха в аксесоар, който се носи ей така, да има; опасението не е, че има ковид, а " че другояче не пускат в магазина ". Устата е покрита (яко ще измрем), носът е на открито - (по-добре от ковид, в сравнение с от задух). Хем се пазиш и пазиш другите, хем единствено за пред другите.
Това разделяне се усеща прекомерно добре на партийно равнище. Вече може ясно да се наблюдава партийното сегментиране съгласно предварителната визия по какъв начин е разслоена публиката по отношение на ковид. Например: умерена рецензия на ограниченията (президента Радев), тежка рецензия на ръба на тайното равнище (Трифонов) и самото подмолно равнище (Възраждане). Тези ниши са доста комфортни и когато пристигна време за избори ще се изстискат до дъно, а време до изборите не остана. В момента няма нищо по-печелившо като електорална поддръжка от това да градиш убеждението, че коронавирусът не съществува. Първо, вероятността гласоподавателят ти да пострада от заболяването е минимална, а да не пострада - доста огромна. Второ, в случай че е волно безразличен от ковид с най-голяма лекост ще отиде до урните. Трето - колкото по-дълго време минава, в което нищо му няма, толкоз по-сигурно е, че ще се насочи към тях и в твоя поддръжка - а това е доста по-вероятно, в сравнение с да се разболее тежко. Не е нужен необикновен избирателен разбор, с цел да се досетиш за обикновената статистическа обстановка. Това, несъмнено, няма нищо общо с каквито и да било истини; продавай това, което се търси, с цел да постигнеш това, което си набелязал.
Автор : Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ