„Неудържима: моят живот досега“ е сензационната изповед на една от

„ Неудържима: моят живот до момента “ е сензационната изповед на една от най-обсъжданите звезди в тениса. Книгата излиза на 19 октомври. Едва на седемнайсет години, Мария Шарапова побеждава настоящата шампионка Серина Уилямс на финала на Уимбълдън. Скоро манията по младата съветска тенисистка обгръща целия свят. Тя печели още четири шампионата от Големия шлем, доближава първо място в международната класация (многократно) и се трансформира в най-високоплатената спортистка в света. Но на каква цена? През 2016 година Шарапова се изправя против най-голямото предизвикателство в живота си. Уличена е в приложимост на неразрешени субстанции и е отстранена от спорта за петнайсет месеца. Медиите са уверени, че абсурдът ще постави завършек на звездната й кариера.

Но нейната история не стартира с успеха на Уимбълдън, а в Сочи. Там, едвам четиригодишна, хваща ракетата с изумителна централизация. Започва със сляпата и непоколебима религия на татко й – Юрий, че щерка му ще бъде номер едно в света. Мария Шарапова споделя за най-важните мачове и връзките, които са я оформили като персона – с треньори, сътрудници (сред тях е и най-хубавият български тенисист Григор Димитров) и татко й.

Шарапова написа, както и играе: намерено, гневно и провокативно. „ Неудържима “ е въздействаща история за живот, отдаден на тениса, само че най-много за нестихващото предпочитание за победа на една същинска шампионка.

За тениса : „ Тенисът беше спорт, само че не беше единствено спорт. Той беше пристрастеност, само че не беше единствено пристрастеност. Той беше бизнес. Той беше пари. Той беше непоклатимост за фамилията ми. Вече го бях схванала. Може би ще си помислите, че това ме е разстроило или объркало, само че стана тъкмо противоположното. Най-накрая осъзнах за какво върша това. Най-накрая разбрах какви са залозите. Най-накрая всичко закупи смисъл. От този миг насетне задачата ми стана пределно ясна – просто излизай и побеждавай. “

За любовта : „ Винаги съм се питала какъв ще бъде мъжът на живота ми. Кой ще е единственият? Трябва да схваща и почита специалността ми. Трябва да има своя лична цел в живота. Трябва да е крепко стъпил на земята, което значи, че в случай че има милиони долари, няма да е подобен. Трябва да има възприятие за комизъм, тъй като обичам да се дръзвам. Трябва да е влюбчив, благ и добър. Трябва да е необятно скроен и да ми споделя истината, тъй като не обичам хора с секрети. Най-важното е, че би трябвало да обича мен самата, а не това, което съставлявам. Въпреки това одобрявам неприятните момчета. Макар да знам, че основават неприятности. Искам да ги опитомя и да ги прибера вкъщи. Обичам провокациите. „

За Григор Димитров : „ Григор ме погледна тъжно... мисля, че видях сълзи в очите му... „ Виждала ли си тази фотография? Тя значи всичко за мен. Да те видя седнала в ложата дружно с майка ми. В този миг прочувственото привличане, с което се бях борила, изчезна. Разбрах, както и той, че не мога да бъда този човек на този стадий от живота си. Трябваше да съм съсредоточена и да се сготвям за личните си мачове, за личните си победи и загуби. През оня ден гледах мача му единствено тъй като бях изгубила и отпаднала от шампионата. Така че неговият прекрасен спомен за мен беше неприятен. Онова, което означаваше всичко за него, се случи единствено тъй като бях изгубила. Както беше споделил той, може да получиш точното нещо, само че в несъответствуващия миг. “

За Серина Уилямс : „ Серина Уилямс е неразривно обвързвана с възходите и паденията в кариерата ми. Нашите истории са преплетени. Всяка среща с нея ме изпълва с почитание и боязън. Тя беше състезателката, която победих на финала на Уимбълдън, когато изгрях на международната сцена на седемнайсет години. Именно над нея ми е най-трудно да надделея. Побеждавала съм всички тенисистки, които са побеждавали Серина, само че ми е било съвсем невероятно да победя самата нея. Има си причина за това – тя я знае и знае, че и аз я знам. Това е нашата загадка, само че ще стигна до нея по-късно. “

За татко си : „ Колкото и значимо да бе спечелването на Уимбълдън за мен, то беше още по-важно за татко ми. Той следваше тази цел, откогато Юрий Юдкин го беше дръпнал настрани и бе приказвал с него на кортовете в Сочи. Всичко, което бе направил, всичко, което беше жертвал, беше в името на този миг. И ето ни тук. Каквото и да последваше – колкото отлично и необикновено да бъдеше, – то нямаше по какъв начин да е по-добро за него... а ненапълно и за мен. Това беше нашата цел, нашият същински връх. Онова, което щеше да последва, щеше да е просто част от живота. Това беше фантазия. “

За допинг абсурда : „ Под краката ми се отвори бездънна бездна, в която пропаднах. Кариерата ми, за която се бях трудила и борила от четиригодишна, внезапно беше обсъждана в ужасна и несправедлива светлина. Предстoяха дни на отказване и обезсърчение. – Проклятие! – изкрещях, ядосана. – Ще се боря с всички сили против тази нелепост. Кое е това, което дефинира играта ми повече от всичко? Решителност, непримиримост. Никога не се отхвърлям. Съборете ме 10 пъти, на единайсетия ще се изправя и ще запратя жълтата топка към вас. Няма да се откажа – споделих си. – Няма да оставя нещата да приключат по този метод. “