Нетрадиционни български икони плениха флорентинци
Нетрадиционни модерни български икони обраха овациите на италианците. В края на предишния месец във Флоренция се организира тазгодишното издание на Биенале Арт с участници от целия свят. България бе показана от скулптора Георги Митев с две негови творби от дърво и инсталацията на зографа Диан Костов и психоложката Милена Ташкова " Кой съм аз? ". Сред 700-те участници инсталацията бе единствена по рода си, а смелото решение на създателите плени посетителите, тълпящи се пред иконите на Диан Костов.
След двегодишна работа създателите показват модерни икони, рисувани по остаряла технология в синхрон с психически резултат, показвайки, че религията и логиката на психиката може да бъдат изходна точка в този тип изкуство. Иконите на Диан Костов са въодушевени от Леонардо да Винчи, чиято 500-годишнина от гибелта бе и мотив за провелото се биенале. Инсталацията включва 7 съвременни икони, като централната е с пречупено огледало, към което художникът е изобразил знаците на човешките грехове и добродетели. Така всеки, застанал пред иконата, може да се огледа и потърси отговори на въпросите под творбите, с цел да стигне до безконечната алтернатива " Кой съм аз? ".
" Въздействието е необикновено. Оглеждайки се в очите на Господ, можем да намерим доста отговори за самите нас, а тези въпроси би трябвало да си ги задаваме ежедневно. Тогава ще се променим към по-добро ", показа флорентинката Клаудия Паче.
Много от присъстващите бяха безапелационни, че звуковото оформление на инсталацията е в действителност гласът Божи, каращ ги да потръпват. На въпроса на клиент от кое място черпи ентусиазъм, зографът отговори, че в случай че не има вяра в Бога да вземем за пример, не би могъл да нарисува тялото му. Интересен факт бе, че с изключение на католици пред българската апаратура се спираха и мюсюлмани, будисти и вярващи от всевъзможни религии. Това е нашата цел, разясни Милена Ташкова, а точно - да влезем в сърцата на хората, без значение кой господ почитат. Това и още някои други моменти и прекарвания Милена и Диан споделиха в изявление за ДУМА.
Да се погледнем пред очите на бога
- Как се роди концепцията за основаването на тази апаратура?
Диан Костов: Отне ни две години работа. Инсталацията е основана на концепцията за свободната воля на хората и обстоятелството, че човек избира самичък. Затова централната икона, която е много новаторска, е тази с огледалото. В нея можем да се огледаме и вгледаме в себе си - освен да се молим на Господ и да благодарим. Тук е обърната гледната точка, а концепцията е да се погледнем ние пред очите на бога, за това е належащо да се смирим.
Милена Ташкова: Идеята е на Диан. Инсталацията е среща сред остарялото и новото. Технологията е антична, а в същото време в иконите има модерна символика. Например в иконата със стълбата, под която е въпросът " Към какво се стремиш? ", в основата й е нарисувал небостъргачи. Идеята е, че ти може да се устремиш нагоре и да си величествен единствено тогава, когато си над материалното. Символиката е сред срещата на съвремието и предишното, на Леонардо и Микеланджело, на Изтока и Запада. Това са източноправославни икони, които срещат индивида и бога, тъй като хем си извърнат към всевишния, хем към себе си.
- Предвид новаторството в иконите, по какъв начин определяте стила си?
Диан: За жанр не мога да приказвам, аз съм актуален иконописец, рисувам това, което виждам. Например иконата с Леонардо да Винчи сътворих в чест на 500-годишнината от гибелта му. Техниката е обичайната - яйчна темпера, иконите са рисувани върху дърво по остаряла технология, макар че имат ново лъчение и визия. Използвам антична технология, тъй като съм виждал икони на по 800 години, направени по този метод. Използвал съм разнообразни типове карати злато - 24, 23, 18, 14. Техниката за работа със златното фолио е по-специфична, не се пипа с ръце, а с възглавничка от еленова кожа, нож, четка. Не е елементарно.
Леонардо е талант, бил е проектант, художник, в този момент не може да се роди подобен човек. Когато написа до шефа на Милано да го назначи на работа и изброява какво умее да прави, на 11-о място показва: " Мога да рисувам не по-лошо от другите. "
Искам иконите, които сътворявам, да са модерни, да носят и да дават отговор на времето си. Не искам да рисувам като в ХIV век, тъй като не пребивавам през това време.
- Не се ли опасявате от нападки и рецензии, че рисувате модерни и по-различни икони?
Диан: О, такова нещо постоянно е имало и ще има. Намерили са недостатъци и на Микеланджело, като е посочил известната на всички ни " Пиета ". Казали са, че мадоната е доста младолика. Наложило се той да им изяснява, че тя е водила друг метод на живот и по тази причина може да наподобява по-млада. Всяка оригиналност е подложена на критика и минава през борби и битки. Ако си малко по-различен, не може да не си коментиран.
- Интересен е търсеният психически резултат. Какво в действителност е посланието на инсталацията?
Милена: Фройд споделя, че има тристепенна конструкция на нашето Аз. Ето, най-ниско, където Диан е нарисувал пъкъл, пламъци, търсещи помощ ръце, в действителност това са нашите инстинкти, нагони, демоните ни. Свръх Аз-ът, където Диан е изобразил Господ, са всички тези правила, правила, закони, на които ние се подчиняваме. А огледалото - това сме ние във всекидневието си, там, където се намираме, в една доста комплицирана обстановка, в която би трябвало да се оправяме с нашите стремежи и нагони, и нормите на обществото ни. Непрекъснато сме в тази борба сред това, което желаеме, и което би трябвало да вършим. Това е компликацията на индивида да избере къде е. Ето, по тази причина е изобразена и везната. Часовникът пък демонстрира, че всичко има край. Всеки подробност е със смисъл и носи обръщение.
Диан: Психологическият резултат се роди, когато застанахме пред иконите и изникнаха въпросите. Огледалото е разграничено на две половини, тъй като никой от нас не е единствено светлина или единствено сянка, всички носим и положителното, и неприятното. Да се погледнеш в огледалото пред очите на Господ и да се запиташ кой си. Това в действителност е извънредно комплициран въпрос, тъй като ние сме доста повече от специалността, данните, материалното ни положение. Много повече от нашите обществени функции - на родители, братя, сестри. Ние сме в действителност страстите, инстинктите, страховете, стремежите, желанията си. Това търсихме метод да обединим.
- Как стана изборът ви за биеналето?
Диан: Пратих 4 работи и отговорът, изненадващо, пристигна доста бързо. Исках това, което вършим, да го покажем на международна сцена. Случи се във Флоренция. Още до момента в който монтирахме инсталацията, гости се спираха, бяха любопитни, желаеха да чуят звуковия файл, да им описваме, вторачваха се в детайлите. Правя изкуството си за хората и когато видя интерес, това ми е задоволително, оправдава и безсънните нощи, и съмненията и страховете ми.
Милена Ташкова е психотерапевт с 22 години професионален опит в самостоятелната и груповата психотерапия. Управлява психически център и се занимава с образования и планове. Нейна е концепцията за реализирането на " Живот на кг " - план за предварителна защита на питателните разстройства при учениците.
Диан Костов е приключил иконография във Великотърновския университет. 26 години изписва църкви и параклиси. Негови са стенописите в манастира " Св. Мина " покрай София, на храмовете във Владая, Костинброд, Дупница и Пловдив. Много църкви имат икони, нарисувани от него. Една от тях е раннохристиянската базилика " Св. София ".
След двегодишна работа създателите показват модерни икони, рисувани по остаряла технология в синхрон с психически резултат, показвайки, че религията и логиката на психиката може да бъдат изходна точка в този тип изкуство. Иконите на Диан Костов са въодушевени от Леонардо да Винчи, чиято 500-годишнина от гибелта бе и мотив за провелото се биенале. Инсталацията включва 7 съвременни икони, като централната е с пречупено огледало, към което художникът е изобразил знаците на човешките грехове и добродетели. Така всеки, застанал пред иконата, може да се огледа и потърси отговори на въпросите под творбите, с цел да стигне до безконечната алтернатива " Кой съм аз? ".
" Въздействието е необикновено. Оглеждайки се в очите на Господ, можем да намерим доста отговори за самите нас, а тези въпроси би трябвало да си ги задаваме ежедневно. Тогава ще се променим към по-добро ", показа флорентинката Клаудия Паче.
Много от присъстващите бяха безапелационни, че звуковото оформление на инсталацията е в действителност гласът Божи, каращ ги да потръпват. На въпроса на клиент от кое място черпи ентусиазъм, зографът отговори, че в случай че не има вяра в Бога да вземем за пример, не би могъл да нарисува тялото му. Интересен факт бе, че с изключение на католици пред българската апаратура се спираха и мюсюлмани, будисти и вярващи от всевъзможни религии. Това е нашата цел, разясни Милена Ташкова, а точно - да влезем в сърцата на хората, без значение кой господ почитат. Това и още някои други моменти и прекарвания Милена и Диан споделиха в изявление за ДУМА.
Да се погледнем пред очите на бога
- Как се роди концепцията за основаването на тази апаратура?
Диан Костов: Отне ни две години работа. Инсталацията е основана на концепцията за свободната воля на хората и обстоятелството, че човек избира самичък. Затова централната икона, която е много новаторска, е тази с огледалото. В нея можем да се огледаме и вгледаме в себе си - освен да се молим на Господ и да благодарим. Тук е обърната гледната точка, а концепцията е да се погледнем ние пред очите на бога, за това е належащо да се смирим.
Милена Ташкова: Идеята е на Диан. Инсталацията е среща сред остарялото и новото. Технологията е антична, а в същото време в иконите има модерна символика. Например в иконата със стълбата, под която е въпросът " Към какво се стремиш? ", в основата й е нарисувал небостъргачи. Идеята е, че ти може да се устремиш нагоре и да си величествен единствено тогава, когато си над материалното. Символиката е сред срещата на съвремието и предишното, на Леонардо и Микеланджело, на Изтока и Запада. Това са източноправославни икони, които срещат индивида и бога, тъй като хем си извърнат към всевишния, хем към себе си.
- Предвид новаторството в иконите, по какъв начин определяте стила си?
Диан: За жанр не мога да приказвам, аз съм актуален иконописец, рисувам това, което виждам. Например иконата с Леонардо да Винчи сътворих в чест на 500-годишнината от гибелта му. Техниката е обичайната - яйчна темпера, иконите са рисувани върху дърво по остаряла технология, макар че имат ново лъчение и визия. Използвам антична технология, тъй като съм виждал икони на по 800 години, направени по този метод. Използвал съм разнообразни типове карати злато - 24, 23, 18, 14. Техниката за работа със златното фолио е по-специфична, не се пипа с ръце, а с възглавничка от еленова кожа, нож, четка. Не е елементарно.
Леонардо е талант, бил е проектант, художник, в този момент не може да се роди подобен човек. Когато написа до шефа на Милано да го назначи на работа и изброява какво умее да прави, на 11-о място показва: " Мога да рисувам не по-лошо от другите. "
Искам иконите, които сътворявам, да са модерни, да носят и да дават отговор на времето си. Не искам да рисувам като в ХIV век, тъй като не пребивавам през това време.
- Не се ли опасявате от нападки и рецензии, че рисувате модерни и по-различни икони?
Диан: О, такова нещо постоянно е имало и ще има. Намерили са недостатъци и на Микеланджело, като е посочил известната на всички ни " Пиета ". Казали са, че мадоната е доста младолика. Наложило се той да им изяснява, че тя е водила друг метод на живот и по тази причина може да наподобява по-млада. Всяка оригиналност е подложена на критика и минава през борби и битки. Ако си малко по-различен, не може да не си коментиран.
- Интересен е търсеният психически резултат. Какво в действителност е посланието на инсталацията?
Милена: Фройд споделя, че има тристепенна конструкция на нашето Аз. Ето, най-ниско, където Диан е нарисувал пъкъл, пламъци, търсещи помощ ръце, в действителност това са нашите инстинкти, нагони, демоните ни. Свръх Аз-ът, където Диан е изобразил Господ, са всички тези правила, правила, закони, на които ние се подчиняваме. А огледалото - това сме ние във всекидневието си, там, където се намираме, в една доста комплицирана обстановка, в която би трябвало да се оправяме с нашите стремежи и нагони, и нормите на обществото ни. Непрекъснато сме в тази борба сред това, което желаеме, и което би трябвало да вършим. Това е компликацията на индивида да избере къде е. Ето, по тази причина е изобразена и везната. Часовникът пък демонстрира, че всичко има край. Всеки подробност е със смисъл и носи обръщение.
Диан: Психологическият резултат се роди, когато застанахме пред иконите и изникнаха въпросите. Огледалото е разграничено на две половини, тъй като никой от нас не е единствено светлина или единствено сянка, всички носим и положителното, и неприятното. Да се погледнеш в огледалото пред очите на Господ и да се запиташ кой си. Това в действителност е извънредно комплициран въпрос, тъй като ние сме доста повече от специалността, данните, материалното ни положение. Много повече от нашите обществени функции - на родители, братя, сестри. Ние сме в действителност страстите, инстинктите, страховете, стремежите, желанията си. Това търсихме метод да обединим.
- Как стана изборът ви за биеналето?
Диан: Пратих 4 работи и отговорът, изненадващо, пристигна доста бързо. Исках това, което вършим, да го покажем на международна сцена. Случи се във Флоренция. Още до момента в който монтирахме инсталацията, гости се спираха, бяха любопитни, желаеха да чуят звуковия файл, да им описваме, вторачваха се в детайлите. Правя изкуството си за хората и когато видя интерес, това ми е задоволително, оправдава и безсънните нощи, и съмненията и страховете ми.
Милена Ташкова е психотерапевт с 22 години професионален опит в самостоятелната и груповата психотерапия. Управлява психически център и се занимава с образования и планове. Нейна е концепцията за реализирането на " Живот на кг " - план за предварителна защита на питателните разстройства при учениците.
Диан Костов е приключил иконография във Великотърновския университет. 26 години изписва църкви и параклиси. Негови са стенописите в манастира " Св. Мина " покрай София, на храмовете във Владая, Костинброд, Дупница и Пловдив. Много църкви имат икони, нарисувани от него. Една от тях е раннохристиянската базилика " Св. София ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ