Нестинарството – мистичният скок в отвъдното
Нестинарството идва от дълбока античност. Това сподели пред Novini.bg зам.-директорът на Националния етнографски музей проф. доктор Албена Георгиева.
Свързва се с разнообразни обичаи, като култа към водата и култа към огъня. Очевидно двете стихии са били доста значими за античните хора, добави тя.
В съвременността нестинарството се свързва с християнския празник Св. св. Константин и Елена. Има и други податки – че този интервал от годината, преходът сред пролет и лято е доста кондензиран с обредни практики, които са свързани с антични пролетни култове. Ритуалът е обвързван с култа към богинята-майка, с изворите и с огъня, уточни специалистът.
Това, което всички знаят, когато се каже нестинарство, е играта върху огън, само че обредът не е единствено това. Има модерни танцьори, които могат да извършват танци върху жарава, само че това към момента не ги прави същински нестинари. Това е доста изключително умеене – изисква избрани физически, само че най-много душевен настройки, които да разрешават индивидът да излиза незасегнат от огъня. Говори се, че краката на нестинарите изстиват по време на обреда – може би това е специфична психическа настройка. Много по-важно е, че самите тези персони се отбелязват като медиатори в своята общественост – те са сред своя свят и света на това, което за нас не е познато, което в предишното се е свързвало със свръхестествени същества, може би с духове на предшественици, може би с божества, което и в християнството се свързва с отвъдни сили, с божествени сили. Фолклорната просвета свързва нестинарството и със светци, въпреки че те не са свръхестествени същества, само че откакто станат отдадени, те почват да се възприемат като медиатори сред хората и отвъдния свят, изясни проф. Георгиева.
Тя разкри, че в средите на нестинарите се приказва за "нестинарска болест ". Смята се, че това е заболяване. Най-често тези хора са от избрани родове и нестинарството се предава по завещание, само че това е особена свръхчувствителност към този оттатъшен, дълбинен свят. Тези хора от време на време стават неспокойни и имат съществени болестни признаци – става им неприятно, припадат, не могат да стоят на едно място, неспокойни са. Самите те споделят, че когато пристигна празникът, когато могат най-накрая да извършат този ритуал – да танцуват върху жаравата, се успокояват. Казват, че им се явява и светецът. Като че ли те най-сетне извършват своята задача и насъбраната сила, която ги притиска, се освобождава. След това те се усещат много изтощени, като всеки, който е приключил тежка работа. Те го възприемат не като привилегия, а като задача, като повинност от време на време, като работа, която би трябвало да правят в името на светеца, само че то в действителност е в името на хората, на своята общественост, разяснява зам.-директорът на Националния етнографски музей.
По думите й нестинарството поражда в Странджанско. Днес се съхранява и в гръцки общности, които обаче са разселени от този район. Село Българи е последното село, в което са документирани нестинари. Много дълго нестинарството е било укривано, тъй като го е преследвала християнската черква. Очевидно то не подхожда на християнския канон и прекомерно плашещо е било тази религиозна екстатика. Всяко овакантяване на нормата, на това което може да се управлява, е рисково, само че то пък е излизане отвън рамките на открития ежедневен свят и е една опция за навлизане в тайните на един различен свят, който всички ни интересува. Много постоянно нестинарите, изпълнявайки този ритуал, са имали видения и са пророкували – за жалост, по-често неприятни неща като войни и бедствия, предупреждавали са за вероятни катаклизми, съобщи проф. Георгиева.
Тяхната подготовка за излизането отвън естествения темп на живота е била дълга – стартира се от предния ден, посещава се аязмото на Св. св. Константин и Елена, почиства се, правят се специфични ритуални обиколки към него. Музиката е доста значима за нестинарския ритуал – има подготовка и в конака, мястото, където се пази свещения барабан и иконите. След това още от обяд се разгаря една огромна клада – дървата би трябвало да изгорят изцяло и да остане единствено плам вечерта. Когато е мрачно и жаравата свети, единствено това основава една особена атмосфера. Тъпанът задава темпото, основава характерен темп и изключително напрежение. Хорото стартира да обикаля жаравата и хората, които са "заразени ", в един миг просто стартират да вървят из жаравата. Те стъпват с доста особени, мудни стъпки, сякаш утъпкват жаравата, разясни специалистът.
Тя описа случай, при който нестинарка изпуснала кърпата си, до момента в който танцувала върху жаравата, и кърпата не се запалила. Много постоянно нестинарите споделят: "Светецът ме буташе да вляза в жаравата, само че той я гасеше пред мен ". Т.е. те не виждат жаравата като огън, който ги заплашва, а като място, което би трябвало да преминат. Всичко приключва с общо хоро, което също е екстатично, приповдигнато, тъй като всички хора се усещат участници в това свещенодействие, зам.-директорът на Националния етнографски музей.
Свързва се с разнообразни обичаи, като култа към водата и култа към огъня. Очевидно двете стихии са били доста значими за античните хора, добави тя.
В съвременността нестинарството се свързва с християнския празник Св. св. Константин и Елена. Има и други податки – че този интервал от годината, преходът сред пролет и лято е доста кондензиран с обредни практики, които са свързани с антични пролетни култове. Ритуалът е обвързван с култа към богинята-майка, с изворите и с огъня, уточни специалистът.
Това, което всички знаят, когато се каже нестинарство, е играта върху огън, само че обредът не е единствено това. Има модерни танцьори, които могат да извършват танци върху жарава, само че това към момента не ги прави същински нестинари. Това е доста изключително умеене – изисква избрани физически, само че най-много душевен настройки, които да разрешават индивидът да излиза незасегнат от огъня. Говори се, че краката на нестинарите изстиват по време на обреда – може би това е специфична психическа настройка. Много по-важно е, че самите тези персони се отбелязват като медиатори в своята общественост – те са сред своя свят и света на това, което за нас не е познато, което в предишното се е свързвало със свръхестествени същества, може би с духове на предшественици, може би с божества, което и в християнството се свързва с отвъдни сили, с божествени сили. Фолклорната просвета свързва нестинарството и със светци, въпреки че те не са свръхестествени същества, само че откакто станат отдадени, те почват да се възприемат като медиатори сред хората и отвъдния свят, изясни проф. Георгиева.
Тя разкри, че в средите на нестинарите се приказва за "нестинарска болест ". Смята се, че това е заболяване. Най-често тези хора са от избрани родове и нестинарството се предава по завещание, само че това е особена свръхчувствителност към този оттатъшен, дълбинен свят. Тези хора от време на време стават неспокойни и имат съществени болестни признаци – става им неприятно, припадат, не могат да стоят на едно място, неспокойни са. Самите те споделят, че когато пристигна празникът, когато могат най-накрая да извършат този ритуал – да танцуват върху жаравата, се успокояват. Казват, че им се явява и светецът. Като че ли те най-сетне извършват своята задача и насъбраната сила, която ги притиска, се освобождава. След това те се усещат много изтощени, като всеки, който е приключил тежка работа. Те го възприемат не като привилегия, а като задача, като повинност от време на време, като работа, която би трябвало да правят в името на светеца, само че то в действителност е в името на хората, на своята общественост, разяснява зам.-директорът на Националния етнографски музей.
По думите й нестинарството поражда в Странджанско. Днес се съхранява и в гръцки общности, които обаче са разселени от този район. Село Българи е последното село, в което са документирани нестинари. Много дълго нестинарството е било укривано, тъй като го е преследвала християнската черква. Очевидно то не подхожда на християнския канон и прекомерно плашещо е било тази религиозна екстатика. Всяко овакантяване на нормата, на това което може да се управлява, е рисково, само че то пък е излизане отвън рамките на открития ежедневен свят и е една опция за навлизане в тайните на един различен свят, който всички ни интересува. Много постоянно нестинарите, изпълнявайки този ритуал, са имали видения и са пророкували – за жалост, по-често неприятни неща като войни и бедствия, предупреждавали са за вероятни катаклизми, съобщи проф. Георгиева.
Тяхната подготовка за излизането отвън естествения темп на живота е била дълга – стартира се от предния ден, посещава се аязмото на Св. св. Константин и Елена, почиства се, правят се специфични ритуални обиколки към него. Музиката е доста значима за нестинарския ритуал – има подготовка и в конака, мястото, където се пази свещения барабан и иконите. След това още от обяд се разгаря една огромна клада – дървата би трябвало да изгорят изцяло и да остане единствено плам вечерта. Когато е мрачно и жаравата свети, единствено това основава една особена атмосфера. Тъпанът задава темпото, основава характерен темп и изключително напрежение. Хорото стартира да обикаля жаравата и хората, които са "заразени ", в един миг просто стартират да вървят из жаравата. Те стъпват с доста особени, мудни стъпки, сякаш утъпкват жаравата, разясни специалистът.
Тя описа случай, при който нестинарка изпуснала кърпата си, до момента в който танцувала върху жаравата, и кърпата не се запалила. Много постоянно нестинарите споделят: "Светецът ме буташе да вляза в жаравата, само че той я гасеше пред мен ". Т.е. те не виждат жаравата като огън, който ги заплашва, а като място, което би трябвало да преминат. Всичко приключва с общо хоро, което също е екстатично, приповдигнато, тъй като всички хора се усещат участници в това свещенодействие, зам.-директорът на Националния етнографски музей.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ