Нестинарството - тайни и традиции
Нестинарството е античен езически бит, който е един от най-уникалните културните наследства на нашата нация.
Танцуването върху плам и до ден сегашен се дефинира като феномен и си остава мистерия, макар че съществува от епохи.
Името нестинари идва от гръцкото анастеназо, което значи възкликвам, вдишвам. Когато извършват ритуала, нестинарите издават възгласи и крясъци. Точното осъществяване на ритуалите може да се срещне единствено в някои села сред Странджа и Черно море.
По традиция обичаят се извършва на християнския празник на светците Константин и Елена, само че от време на време нестинарите танцуват и на сборове и храмови празници. Основният детайл в ритуала е танцуването върху плам.
Нестинарите се считат за избраници на светците и единствено те могат да чуват техните гласове и да виждат техните облици.
Твърди се, че духовете на светците се вселяват в нестинарите и по този начин те могат да виждат в бъдещето, да гадаят и поучават. Центърът на нестинарството в България е село Българи.
Нестинарството се предава по завещание. Само основният нестинар може да предава на другите нестинари силата и вдъхновението.
Главен нестинар може да стане единствено синът или дъщерята на сегашния, и то чак когато той е прекомерно остарял или след гибелта му.
Жените също избират една от нестинарките за основна. Обикновено това е най-възрастната жена, която има най-хубави умения за игра в огъня и има дарбата за предсказание на бъдещето.
Задължение на основната нестинарка е да ушие ризите, с които се обличат иконите, преди да бъдат взети за игра в огъня. Последната Главна нестинарка на село Българи е Злата Даскалова, която умира на 31 януари 1970 година
Жителите на селото настояват, че нейните предсказания за бъдещето на България от 1940 година до момента са се сбъднали. Нестинарите са обединени в мълчешком затворено общество.
Разказва се, че в деня на свети Константин и Елена нестинарите изпадат в положение на транс и заиграват с икона на светците в ръка под звуците на гайди и тъпани.
Нестинарите имат вяра, че в случай че не извършват обичая годишно, ще настъпи интервал на заболявания и беднотия за тяхната общественост.
