Нестабилност и служебни кабинети оставят страната ни в периферията на Европа
Нестабилността и ръководството на служебните държавни управления слагат страната ни в прекомерно характерна обстановка както във вътрешен, по този начин и във външнополитически проект. И, за жалост, това е една очебийно отрицателна констатация.
Във вътрешен проект продължителната липса на постоянно ръководство води към последователно разрушение на конституционно откритите институции и закърняване на механизмите за взимане на решения. При тези условия връзката сред главните политически обединения може да стане още по-трудна, а пространствата, които съществуват за развихряне на популизъм - все по-широки.
Във външнополитически проект пък сигналите, които страната ни излъчва стават все по-противоречиви. България хем декларира, че продължава да се стреми към влизане в Еврозоната на 01.01.2024 година, хем нужното законодателство за тази цел изостава и не е ясно по кое време тъкмо ще бъде придвижено. Думите, с цел да имат стойност, би трябвало да бъдат подкрепени с каузи и тъкмо тук може да се окаже, че се намира разковничето във взаимоотношението сред страната ни и виновните европейски институции - Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ).
В такта на тангото едно напред две обратно се разви и процесът по правенето на нашия проект за Възстановяване и резистентност (ПВУ). Опитът за предоговаряне, в частта за въглищните централи, въпреки и считан за обективно нужен, също е знак за нерешителност към съдружниците и институциите на Европейски Съюз. Сега този, който се ангажира с предоговарянето (служебният вицепремиер Атанас Пеканов) ще има нелеката задача да убеди Европейска комисия, че страната ни продължава да се стреми към предвидимост. Отказът от авансово поетите задължения се дължи на вътрешната неустойчивост, която България скоро ще преодолее, може да добави Пеканов, с цел да наподобява по-убедителен пред европейците.
Проблемите по отношение на институционалната среда и механизмите за взимане на решения у нас проличаха и преди няколко дни на европейската среща в Брюксел с присъединяване на украинския президент Володимир Зеленски. От името на България там беше Румен Радев. Освен че заплаши с несъгласие върху възможни европейски наказания против Кремъл в областта на нуклеарната енергетика, Радев разяснява и даването на въоръжение на Украйна, на което е огромен съперник. По-интересно би било обаче в случай че сложим думите на президента в институционален подтекст, с цел да забележим какво би се получило. Първо да напомним - Радев сподели, че служебното държавно управление е изпълнило решението на Народното събрание за даване на оръжия, само че той се надява това повече да не се случва. Ако това значи, че при нова сходна обстановка длъжностен кабинет би трябвало да не се съобрази с решение на Народното събрание, и би се стигнало до непосредствено опълчване сред президент и парламент в парламентарна република.
Все отново, що се отнася до институционалния подтекст, Радев не обясни до дъно какво тъкмо е имал поради. Остава да се надяваме, че не е била тъкмо горната догадка, защото, най-малко на думи, президентът не оспорва парламентарната форма на държавно ръководство, а отричането на пълномощията на Народното събрание би било тъкмо това. Нека имаме поради и събитието, че вероятността тази обстановка да се повтори по никакъв начин не е дребна (парламентът да задължи последващо служебно държавно управление да даде оръжия на Украйна).
Следващото Народно заседание няма да се разграничава значително от предходното, а гаранция за съставянето на постоянен кабинет още веднъж няма да има. Само да отбележим, че в 48-то Народно заседание 175 народни представители гласоподаваха в поддръжка на Украйна и за нейното противопоставяне против агресора. Сред тях имаше някогашни основни служебни министри, назначени от сегашния президент и част от парламентарна група, ръководена от някогашен длъжностен министър председател, също назначен от Радев и то два пъти.
Съвсем явно е, че съветската експанзия в Украйна към този момент става определяща за производството на военни и военноотбранителни артикули, ползата на страните към тях и тяхното разпределение. Вече може да се каже, че желанието за закупуване на такива надвишава и то доста индустриалните благоприятни условия, които са налични в Европа и Съединени американски щати. Полша, да вземем за пример, страната която най-активно укрепва отбранителните си качества, към този момент купува такива артикули и от други дестинации (Южна Корея), единствено и единствено да може да бъде оптимално предпазена. А Полша доста интензивно оказва помощ и на Украйна. И даже може да се каже, че дружно с Англия, двете страни започнаха да лидират политиката за поддръжка на нападнатата страна. Те първи заговориха за нуждата от даване на модерни бойни танкове на украинската войска. Те първи заговориха и за съвременни изтребители, за каквито съдружниците решение към момента не са взели.
Философията на актуалните военни концепции и доктрини е отбранителна. Това се отнася за всички страни в НАТО, за претендентите за него и като цяло за Алианса. Следователно въоръженията, с които разполагат тези страни следва да се употребяват за защита. А най-разумно е защитата да се провежда и реализира навреме и на мястото, където е зародила нуждата на нея. Забавянето и отлагането единствено усложняват обстановката, вършат я по-опасна и тъкмо тогава поражда риск от ескалация.
За страдание България сега изостава във връзка с всички процеси, свързани със задълбочаването на европейската си интеграция. Началото на идната година стартира да наподобява като фантазия що се отнася до влизането в Еврозоната, а и през вчерашния ден публично се отказахме от 1 януари 2024 година А преди този момент би трябвало да ни одобряват и в Шенген, въпреки и това да не е официално условие, е открита процедура. В енергийната сфера държанието на страната ни също наподобява двусмислено. Липсата на интензивност от българска страна в даването на военнотехническа поддръжка на Украйна още веднъж следва да се преглежда като част от казуса във връзка със задълбочаването на европейската интеграция. Защитата на суверенитета и интернационалното право е част от националния интерес на всяка страна от евроатлантическата зона. Повече от ясно е, че без суверенитет и уважавани интернационалните правила дълготраен мир не може да има. Формулата на мира се показва тъкмо в тези две понятия. Без тях тя просто не може да съществува. Именно тяхното спазване може да обезпечи градивно схващане и отношение към военната обстановка в Украйна.
Колкото до задържането на България в европейската външна страна, дано е ясно, че това въздейства върху приходи, витален стандарт, качество на живот и това въздействие несъмнено не е положително. У нас има такива политически обединения, които хем са срещу задълбочаване на евроинтеграцията, хем декларират, че ще се борят против бедността и други феномени с негативен знак. Е... няма по какъв начин да си в периферията и да живееш както в ядрото. Колкото по-бързо осъзнаем това, толкоз по-скоро ще имаме обществото, към което се стремим и страната, която желаем.
Във вътрешен проект продължителната липса на постоянно ръководство води към последователно разрушение на конституционно откритите институции и закърняване на механизмите за взимане на решения. При тези условия връзката сред главните политически обединения може да стане още по-трудна, а пространствата, които съществуват за развихряне на популизъм - все по-широки.
Във външнополитически проект пък сигналите, които страната ни излъчва стават все по-противоречиви. България хем декларира, че продължава да се стреми към влизане в Еврозоната на 01.01.2024 година, хем нужното законодателство за тази цел изостава и не е ясно по кое време тъкмо ще бъде придвижено. Думите, с цел да имат стойност, би трябвало да бъдат подкрепени с каузи и тъкмо тук може да се окаже, че се намира разковничето във взаимоотношението сред страната ни и виновните европейски институции - Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ).
В такта на тангото едно напред две обратно се разви и процесът по правенето на нашия проект за Възстановяване и резистентност (ПВУ). Опитът за предоговаряне, в частта за въглищните централи, въпреки и считан за обективно нужен, също е знак за нерешителност към съдружниците и институциите на Европейски Съюз. Сега този, който се ангажира с предоговарянето (служебният вицепремиер Атанас Пеканов) ще има нелеката задача да убеди Европейска комисия, че страната ни продължава да се стреми към предвидимост. Отказът от авансово поетите задължения се дължи на вътрешната неустойчивост, която България скоро ще преодолее, може да добави Пеканов, с цел да наподобява по-убедителен пред европейците.
Проблемите по отношение на институционалната среда и механизмите за взимане на решения у нас проличаха и преди няколко дни на европейската среща в Брюксел с присъединяване на украинския президент Володимир Зеленски. От името на България там беше Румен Радев. Освен че заплаши с несъгласие върху възможни европейски наказания против Кремъл в областта на нуклеарната енергетика, Радев разяснява и даването на въоръжение на Украйна, на което е огромен съперник. По-интересно би било обаче в случай че сложим думите на президента в институционален подтекст, с цел да забележим какво би се получило. Първо да напомним - Радев сподели, че служебното държавно управление е изпълнило решението на Народното събрание за даване на оръжия, само че той се надява това повече да не се случва. Ако това значи, че при нова сходна обстановка длъжностен кабинет би трябвало да не се съобрази с решение на Народното събрание, и би се стигнало до непосредствено опълчване сред президент и парламент в парламентарна република.
Все отново, що се отнася до институционалния подтекст, Радев не обясни до дъно какво тъкмо е имал поради. Остава да се надяваме, че не е била тъкмо горната догадка, защото, най-малко на думи, президентът не оспорва парламентарната форма на държавно ръководство, а отричането на пълномощията на Народното събрание би било тъкмо това. Нека имаме поради и събитието, че вероятността тази обстановка да се повтори по никакъв начин не е дребна (парламентът да задължи последващо служебно държавно управление да даде оръжия на Украйна).
Следващото Народно заседание няма да се разграничава значително от предходното, а гаранция за съставянето на постоянен кабинет още веднъж няма да има. Само да отбележим, че в 48-то Народно заседание 175 народни представители гласоподаваха в поддръжка на Украйна и за нейното противопоставяне против агресора. Сред тях имаше някогашни основни служебни министри, назначени от сегашния президент и част от парламентарна група, ръководена от някогашен длъжностен министър председател, също назначен от Радев и то два пъти.
Съвсем явно е, че съветската експанзия в Украйна към този момент става определяща за производството на военни и военноотбранителни артикули, ползата на страните към тях и тяхното разпределение. Вече може да се каже, че желанието за закупуване на такива надвишава и то доста индустриалните благоприятни условия, които са налични в Европа и Съединени американски щати. Полша, да вземем за пример, страната която най-активно укрепва отбранителните си качества, към този момент купува такива артикули и от други дестинации (Южна Корея), единствено и единствено да може да бъде оптимално предпазена. А Полша доста интензивно оказва помощ и на Украйна. И даже може да се каже, че дружно с Англия, двете страни започнаха да лидират политиката за поддръжка на нападнатата страна. Те първи заговориха за нуждата от даване на модерни бойни танкове на украинската войска. Те първи заговориха и за съвременни изтребители, за каквито съдружниците решение към момента не са взели.
Философията на актуалните военни концепции и доктрини е отбранителна. Това се отнася за всички страни в НАТО, за претендентите за него и като цяло за Алианса. Следователно въоръженията, с които разполагат тези страни следва да се употребяват за защита. А най-разумно е защитата да се провежда и реализира навреме и на мястото, където е зародила нуждата на нея. Забавянето и отлагането единствено усложняват обстановката, вършат я по-опасна и тъкмо тогава поражда риск от ескалация.
За страдание България сега изостава във връзка с всички процеси, свързани със задълбочаването на европейската си интеграция. Началото на идната година стартира да наподобява като фантазия що се отнася до влизането в Еврозоната, а и през вчерашния ден публично се отказахме от 1 януари 2024 година А преди този момент би трябвало да ни одобряват и в Шенген, въпреки и това да не е официално условие, е открита процедура. В енергийната сфера държанието на страната ни също наподобява двусмислено. Липсата на интензивност от българска страна в даването на военнотехническа поддръжка на Украйна още веднъж следва да се преглежда като част от казуса във връзка със задълбочаването на европейската интеграция. Защитата на суверенитета и интернационалното право е част от националния интерес на всяка страна от евроатлантическата зона. Повече от ясно е, че без суверенитет и уважавани интернационалните правила дълготраен мир не може да има. Формулата на мира се показва тъкмо в тези две понятия. Без тях тя просто не може да съществува. Именно тяхното спазване може да обезпечи градивно схващане и отношение към военната обстановка в Украйна.
Колкото до задържането на България в европейската външна страна, дано е ясно, че това въздейства върху приходи, витален стандарт, качество на живот и това въздействие несъмнено не е положително. У нас има такива политически обединения, които хем са срещу задълбочаване на евроинтеграцията, хем декларират, че ще се борят против бедността и други феномени с негативен знак. Е... няма по какъв начин да си в периферията и да живееш както в ядрото. Колкото по-бързо осъзнаем това, толкоз по-скоро ще имаме обществото, към което се стремим и страната, която желаем.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ