Мария Шарапова: Проверих в интернет дали Григор е пълнолетен
Несломима, недостижима, неудържима - такава е Мария Шарапова.
Още на 17 година тя става първенец и през днешния ден, тринайсет години по-късно, към момента се бори да резервира мястото си измежду най-хубавите в тениса. Шарапова впечатлява с упоритостта си постоянно да се завръща - след неуспехи, след контузии, след допинг кавги.
Освен това съумява и да изненадва. Докато мнозина недоброжелатели чакаха да потъне в давност, тя освен още веднъж стартира да печели трофеи, само че и написа вълнуваща биография.
В „ Неудържима: моят живот до момента " Мария откровено приказва за компликациите, за успехите, за тестванията, за насладите. Разбира се, не пропуща да спомене и любовта. Обръщайки се обратно, тя си спомня с топли усеща за Григор Димитров:
" Гледах го по какъв начин се изкачва в ранглистата. Как сменя евтините хотели край автомагистралата в Мадрид - тези, които даже плъховете заобикалят, с апартамент в „ Четири сезона " в Париж и „ Карлайл " в Ню Йорк. Гледах го по какъв начин пораства от хлапе, което не искаше да заплати в допълнение за първа класа, когато пътува до Австралия, до мъж, който се движи с частния аероплан на новия си другар милиардер. След един от мачовете ми в Брисбън подари бели ризки с якички на всички членове на екипа ми, дружно с записка, в която пишеше, че мечтае един ден и той да има подобен екип. И на първо място сред нас да завърши, към този момент имаше подобен екип. Гледах го по какъв начин се трансформира в независим човек, който самичък взема решенията си, по какъв начин се трансформира в мъж. "
Шарапова даже откровено признава, че доста се е учудила, когато той е показал интерес към нея, защото го е възприемала на първо място като " малко момче”. Споделя по какъв начин, когато схванала, че й желае телефона, първо го проверила в интернет: " Написах името на Григор в „ Google ", с цел да схвана възрастта му. Беше ли въобще пълновръстен? Двайсет и една. Едва! Помня, че бях виждала едно хлапе да се разхожда из Уимбълдън, високо, едва, с необятна усмивка, която подсказваше, че е наясно, че наподобява добре. Тогава споделих на треньора си: " Слава Богу, че не е от моето потомство, тъй като това щеше да е доста рисково. Опасно разсейващо. " Всъщност Григор е един от най-близките й измежду играчите, тъй като Мария разкрива, че целеустремено в никакъв случай не е създавала приятелки измежду съперничките си. Много от девойките непроменяемо се сближават, защото години наред обикалят по едни и същи шампионати, само че за Шарапова се носят митове „ че е от лед ", че даже не си приказва с другите и при никакви условия не става близка с тях. Оказва се, че това не са пресилени изказвания и тенисистката действително не търси приятелки, само че не тъй като е студена или недружелюбна, а за нея това е въпрос на тактичност. В книгата си тя изяснява: „ Не се сприятелявах с другите девойки, тъй като това щеше да ме направи по-мекушава и лесна за побеждаване. Сама избрах да е по този начин, счетох, че можем да бъдем приятелки по-късно, когато се оттеглехме, когато щяхме да сме по-възрастни и удовлетворени от живота. Но не и в този момент. Това държание е най-голямото ми предимство. Защо да се отхвърлям от него. Още преди да изляза на корта, някои от противничките ми са уплашени. Не искам да сътворявам другари на бойното поле, тъй като това значи да се откажа от едно от оръжията си. "
Но пък тя съумява да си сътвори голям брой врагове. Най-изявената й противничка непроменяемо е Серина Уилямс. Според мнозина повода е, че през 2004 година тогава 17-годишната Шарапова съумява да победи изцяло ненадейно за всички Серина на финала на „ Уимбълдън ". Това е голяма наслада за рускинята и голям удар за американката, която е отишла с настройката да отбрани двете си следващи трофеи от шампионата. Мария разкрива, че след финала тя чува Серина да плаче в съблекалнята и това е една от аргументите Уилямс да я намрази: " Хората не стопират да ме питат за какво ми е толкоз мъчно да победя Серина: през последните 10 години тя все ме бие. Спечелила съм 2 мача против нея, а съм изгубила 19. Според мен главната причина се крие там в онази съблекалня. Мисля, че Серина ме намрази, тъй като бях едно кльощаво хлапе, което я победи - макар всички упования - на „ Уимбълдън ". Мисля, че ме намрази, тъй като й лиших нещо, което й принадлежеше. Мисля че ме намрази, тъй като я видях в най-лошия й миг. Но най-много мисля, че ме намрази, тъй като я чух да плаче. Никога не ми елементарни за това. Скоро след шампионата разбрах, че Серина споделила на своя другарка, която от своя страна ми съобщи думите й: „ Никога повече няма да изгубя от тази дребна кучка. "
Шарапова не се наскърбява от думите или най-малко не го демонстрира, тъй като нищо не й отвръща, просто постъпва по този начин, както постоянно - концентрира се върху играта си. Тя изцяло схваща, че в тениса постоянно си самичък. Най-силната страна на Шарапова е, че компликациите я окуражават още повече, неуспехите я вършат още по-жадна и по-упорита. Тя признава, че преди допинг абсурда даже е обмисляла своето отдръпване от професионалния тенис, само че откакто е упрекната по този начин незаслужено (според самата нея), взема решение, че ще продължи. В „ Неудържима " изяснява: „ Много почитатели, доста девойки се свързаха с мен, с цел да ми споделят, че са били въодушевени от моя образец и моя живот. Никога преди този момент не се бях замисляла за въздействието си над другите хора, по какъв начин всичкият труд, който бях положила, щеше да проправи път за идващите генерации, както някой преди мен бе проправил пътя за мен. Сега осъзнах това и то ме въодушеви. Направи ме щастлива и ме накара в действителност да желая да се върна и още веднъж да заиграя.
Интересното е, че преди този момент си мислех само за края. Как ще завърши всичко, по какъв начин ще се отдръпва. Вече не се възнамерявам за това. Сега мисля само за играта. Ще играя, до момента в който мога. Доколкото мога. Докато не смъкват мрежите. Докато не изгорят ракетите ми. Докато не ме спрат. Ще ми се да опитат! "
Друго доста скъпо качество на Мария е фактът, че тя е реалист - дава си сметка доста добре какво може и какво не умее. Разкрива, че когато е схванала минусите си и ги е приела, е почнала да играе най-хубавия си тенис. Днес тя напълно реалистично се дефинира като „ остаряла " (поне за професионалния тенис), само че това я окуражи още повече.
" 168 часа "
Още на 17 година тя става първенец и през днешния ден, тринайсет години по-късно, към момента се бори да резервира мястото си измежду най-хубавите в тениса. Шарапова впечатлява с упоритостта си постоянно да се завръща - след неуспехи, след контузии, след допинг кавги.
Освен това съумява и да изненадва. Докато мнозина недоброжелатели чакаха да потъне в давност, тя освен още веднъж стартира да печели трофеи, само че и написа вълнуваща биография.
В „ Неудържима: моят живот до момента " Мария откровено приказва за компликациите, за успехите, за тестванията, за насладите. Разбира се, не пропуща да спомене и любовта. Обръщайки се обратно, тя си спомня с топли усеща за Григор Димитров:
" Гледах го по какъв начин се изкачва в ранглистата. Как сменя евтините хотели край автомагистралата в Мадрид - тези, които даже плъховете заобикалят, с апартамент в „ Четири сезона " в Париж и „ Карлайл " в Ню Йорк. Гледах го по какъв начин пораства от хлапе, което не искаше да заплати в допълнение за първа класа, когато пътува до Австралия, до мъж, който се движи с частния аероплан на новия си другар милиардер. След един от мачовете ми в Брисбън подари бели ризки с якички на всички членове на екипа ми, дружно с записка, в която пишеше, че мечтае един ден и той да има подобен екип. И на първо място сред нас да завърши, към този момент имаше подобен екип. Гледах го по какъв начин се трансформира в независим човек, който самичък взема решенията си, по какъв начин се трансформира в мъж. "
Шарапова даже откровено признава, че доста се е учудила, когато той е показал интерес към нея, защото го е възприемала на първо място като " малко момче”. Споделя по какъв начин, когато схванала, че й желае телефона, първо го проверила в интернет: " Написах името на Григор в „ Google ", с цел да схвана възрастта му. Беше ли въобще пълновръстен? Двайсет и една. Едва! Помня, че бях виждала едно хлапе да се разхожда из Уимбълдън, високо, едва, с необятна усмивка, която подсказваше, че е наясно, че наподобява добре. Тогава споделих на треньора си: " Слава Богу, че не е от моето потомство, тъй като това щеше да е доста рисково. Опасно разсейващо. " Всъщност Григор е един от най-близките й измежду играчите, тъй като Мария разкрива, че целеустремено в никакъв случай не е създавала приятелки измежду съперничките си. Много от девойките непроменяемо се сближават, защото години наред обикалят по едни и същи шампионати, само че за Шарапова се носят митове „ че е от лед ", че даже не си приказва с другите и при никакви условия не става близка с тях. Оказва се, че това не са пресилени изказвания и тенисистката действително не търси приятелки, само че не тъй като е студена или недружелюбна, а за нея това е въпрос на тактичност. В книгата си тя изяснява: „ Не се сприятелявах с другите девойки, тъй като това щеше да ме направи по-мекушава и лесна за побеждаване. Сама избрах да е по този начин, счетох, че можем да бъдем приятелки по-късно, когато се оттеглехме, когато щяхме да сме по-възрастни и удовлетворени от живота. Но не и в този момент. Това държание е най-голямото ми предимство. Защо да се отхвърлям от него. Още преди да изляза на корта, някои от противничките ми са уплашени. Не искам да сътворявам другари на бойното поле, тъй като това значи да се откажа от едно от оръжията си. "
Но пък тя съумява да си сътвори голям брой врагове. Най-изявената й противничка непроменяемо е Серина Уилямс. Според мнозина повода е, че през 2004 година тогава 17-годишната Шарапова съумява да победи изцяло ненадейно за всички Серина на финала на „ Уимбълдън ". Това е голяма наслада за рускинята и голям удар за американката, която е отишла с настройката да отбрани двете си следващи трофеи от шампионата. Мария разкрива, че след финала тя чува Серина да плаче в съблекалнята и това е една от аргументите Уилямс да я намрази: " Хората не стопират да ме питат за какво ми е толкоз мъчно да победя Серина: през последните 10 години тя все ме бие. Спечелила съм 2 мача против нея, а съм изгубила 19. Според мен главната причина се крие там в онази съблекалня. Мисля, че Серина ме намрази, тъй като бях едно кльощаво хлапе, което я победи - макар всички упования - на „ Уимбълдън ". Мисля, че ме намрази, тъй като й лиших нещо, което й принадлежеше. Мисля че ме намрази, тъй като я видях в най-лошия й миг. Но най-много мисля, че ме намрази, тъй като я чух да плаче. Никога не ми елементарни за това. Скоро след шампионата разбрах, че Серина споделила на своя другарка, която от своя страна ми съобщи думите й: „ Никога повече няма да изгубя от тази дребна кучка. "
Шарапова не се наскърбява от думите или най-малко не го демонстрира, тъй като нищо не й отвръща, просто постъпва по този начин, както постоянно - концентрира се върху играта си. Тя изцяло схваща, че в тениса постоянно си самичък. Най-силната страна на Шарапова е, че компликациите я окуражават още повече, неуспехите я вършат още по-жадна и по-упорита. Тя признава, че преди допинг абсурда даже е обмисляла своето отдръпване от професионалния тенис, само че откакто е упрекната по този начин незаслужено (според самата нея), взема решение, че ще продължи. В „ Неудържима " изяснява: „ Много почитатели, доста девойки се свързаха с мен, с цел да ми споделят, че са били въодушевени от моя образец и моя живот. Никога преди този момент не се бях замисляла за въздействието си над другите хора, по какъв начин всичкият труд, който бях положила, щеше да проправи път за идващите генерации, както някой преди мен бе проправил пътя за мен. Сега осъзнах това и то ме въодушеви. Направи ме щастлива и ме накара в действителност да желая да се върна и още веднъж да заиграя.
Интересното е, че преди този момент си мислех само за края. Как ще завърши всичко, по какъв начин ще се отдръпва. Вече не се възнамерявам за това. Сега мисля само за играта. Ще играя, до момента в който мога. Доколкото мога. Докато не смъкват мрежите. Докато не изгорят ракетите ми. Докато не ме спрат. Ще ми се да опитат! "
Друго доста скъпо качество на Мария е фактът, че тя е реалист - дава си сметка доста добре какво може и какво не умее. Разкрива, че когато е схванала минусите си и ги е приела, е почнала да играе най-хубавия си тенис. Днес тя напълно реалистично се дефинира като „ остаряла " (поне за професионалния тенис), само че това я окуражи още повече.
" 168 часа "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ