През живота си съм извършил единадесет хубави постъпки ~ Марк ТВЕН
„ Нещо за разкаянието ”, нещо за греховете и нищо за положителните действия – хумористично от обичания публицист Марк Твен
(Mark Twain, 1907, Photo by A.F. Bradley, New York)
Интересно по какъв начин някои думи извикват неправилни асоциации. Да вземем да вземем за пример думата разкайване. Без да се замисляме, ние свързваме тази дума извънредно с понятието грях. Още от деца са ни втълпили, че човек се разкайва единствено за неприятните си действия, а в реалност ние непрестанно се разкайваме за положителните си действия. Много постоянно, когато се разкайваме за някой грях, ние вършим това незадълбочено, по табиет, равнодушно, умозрително; само че разкайваме ли се за някоя добра постъпка, това разкайване бива трудно, то ни изгаря, излиза напряко от сърцето. Много постоянно, когато се разкайваме за извършен грях, ние прощаваме на себе си и забравяме за случилото се; само че разкайваме ли се за някое положително дело, не можем да се успокоим и се тормозим цялостен живот. И това разкайване си остава постоянно младо, мощно, надълбоко, живо. Извършили сте от все сърце милосърдие на някой неблагодарник – с каква непримиримост, с каква неизчерпаема сила се разкайвате за това? В съпоставяне с това разкайване разкаянието за грях е нещо неясно, тъпо и преходно.
Абсолютно уверен съм, че всеки междинен човек е организиран като мен, другояче не бих се заел да разсъбличам своята същина. Казвам „ междинният човек “ и се лимитирам с това, тъй като съм сигурен, че има хора, които не се разкайват за положителните си действия даже когато за тях им се отплащат с изменничество и непризнателност. Мисля, че малцината от този жанр би трябвало да живеят на небесата – те единствено пречат тук. В живота си аз съм направил няколко милиона грехове. За доста от тях вероятно съм се разкаял – не помня вече; за други съм се готвил да се разкая, само че съм решил, че не си струва; и съм ги не запомнил всичките, като се изключи най-последните и няколко по-стари. През живота си съм направил единадесет хубави действия. И ги помня до една, само че четири от тях си припомням изключително ясно. И се разкайвам за тях постоянно щом си ги спомня, което се случва минимум петдесет и два пъти в годината. И постоянно по този начин горещо и по този начин откровено, както съм се разкайвал и първия път. Събудя ли се нощем, тези четири действия са край леглото ми и ми вършат компания до сутринта. От толкоз осъществени грехове единствено един ме е преследвал по този начин дълго. И нито за един от тези грехове не съм се разкайвал с такава неизменима откровеност и плам, както за тези четири красиви и благородни действия.
Може би вие, които четете тези редове, принадлежите към малцината заблудени, чието място е на небесата. В подобен случай няма да разберете защо приказвам, няма да усетите смисъла на думите ми; само че вашият комшия ще разбере, в случай че е навършил петдесет години.
От „ Писма от Земята. Автобиография ”, изд. Народна просвета, 1982
Снимки: commons.wikimedia.org, en.wikipedia.org
