Ще стане ли жертва Европейската прокуратура у нас на интереси като тези, които ликвидираха спецправосъдието ни
Нещо се случва с Европейската прокуратура у нас. Някой поставя кол в колелата й, сходно на българската. След година и половина работа трима от назначените досега девет делегирани прокурори са напуснали. А още предходната година по искане на Лаура Кьовеши прокурорите от България под нейно управление трябваше да са 15.
Сега няма претенденти за постовете. Масово напущат и чиновници с дълготраен опит и умения, отказвайки се от допустимо най-високите хонорари. Обезлюдяването на българския офис съответства с годишния доклад за работата на Европейската прокуратура. Според статистиката сега тя води 143 следствия (16 от тях за корупция и 3 за пране на пари) за нанесени вреди на европейската хазна за съвсем половин милион евро.
От основаването си е завършила дефинитивно единствено едно дело с условна присъда след признание на виновност. За едни това е неприятен отзив, за други е противоречиво, само че едно е несъмнено – резултатите са извънредно незадоволителни. Но тъй като е " европейско “, а не " българско “, рецензиите са по-малко. Пък и всяко начало е мъчно.
Обект на следствие от европейската прокуратура са закононарушенията на така наречен " бели якички “ – изобретателни, добре прикрити, изискващи разбор на голям размер документи, тежки експертизи, разнищване на новаторски лъжливи схеми. Изисква се време, постоянно в продължение на месеци, да се събират доказателства за покачване на обвинявания. Изисква се и потенциал, наред с обезпечаване на естествени условия за работа.
Последното го има – каквото е зависило от нашите управляващи, както и от българската прокуратура, то е предоставено. Големият проблем в тази ситуация не е толкоз в това, че едвам едно дело е завършено с неоправдателна присъда, а в това, че едвам шестима делегирани прокурори би трябвало да работят по 143 тежки следствия. И то, несъмнено, в случай че не напусне още някой. Радушното посрещане на Европейската прокуратура като " освободителка на България от корупцията “ се оказа наивна фантазия и самозаблуда, даже залъгалка, развявана комфортно (дори умишлено) от някои политици.
Какво друго е Европейската прокуратура, в случай че не Специализирана прокуратура за следствие на измами и злоупотреби с европейски средства? Пазач на общоевропейските пари, част от които са предоставени за развиването на България според общите договорености. Някой ще възрази – неуместно е да се вършат съпоставения на Европейската прокуратура или на неин клон в съответна страна, с която и да е национална Специализирана прокуратура, в това число с към този момент закритата у нас. Но е несъмнено, че общи се явяват доста от правилата и методите в работа им.
Факт е, че български спецпрокурори до неотдавна работеха и по каузи за измами и злоупотреби с европейски средства. Е, значи българските спецпрокурори не са били толкоз неприятни, колкото ни внушаваха. След като даже европрокуратурата мъчно се оправя с " високите етажи на властта “. Важното беше да се внушава, че спецправосъдието е неуспех, с цел да бъде ликвидирано. Правеха го същите тези, които през днешния ден хвалят Европейската прокуратура, при надалеч по-скромни резултати. Но не смеят да го признаят, още по-малко да вдигнат пестник против румънката Лаура Кьовеши. Няма да е политкоректно, нали?
Дано повода за проблемите на Европрокуратурата у нас, не се корени в побългаряването на всичко, пристигнало извън, в неспирните и яростни опити на избрани бизнес кръгове и техните политически остриета или да овладеят всичко, или най-малко да имат свои хора на всички места. Съмнения за това подхранва изборът на българския представител на Европейската прокуратура в Люксембург.
Теодора Георгиева бе изпратена в централата, макар че не бе класирана първа на извършения за поста конкурс. Стана известно и още нещо, че е близка до избрани бизнес среди и партията " Продължаваме промяната “ – същата, която намерено разгласи, че залага на философията " наши хора в прокуратурата “.
Сега няма претенденти за постовете. Масово напущат и чиновници с дълготраен опит и умения, отказвайки се от допустимо най-високите хонорари. Обезлюдяването на българския офис съответства с годишния доклад за работата на Европейската прокуратура. Според статистиката сега тя води 143 следствия (16 от тях за корупция и 3 за пране на пари) за нанесени вреди на европейската хазна за съвсем половин милион евро.
От основаването си е завършила дефинитивно единствено едно дело с условна присъда след признание на виновност. За едни това е неприятен отзив, за други е противоречиво, само че едно е несъмнено – резултатите са извънредно незадоволителни. Но тъй като е " европейско “, а не " българско “, рецензиите са по-малко. Пък и всяко начало е мъчно.
Обект на следствие от европейската прокуратура са закононарушенията на така наречен " бели якички “ – изобретателни, добре прикрити, изискващи разбор на голям размер документи, тежки експертизи, разнищване на новаторски лъжливи схеми. Изисква се време, постоянно в продължение на месеци, да се събират доказателства за покачване на обвинявания. Изисква се и потенциал, наред с обезпечаване на естествени условия за работа.
Последното го има – каквото е зависило от нашите управляващи, както и от българската прокуратура, то е предоставено. Големият проблем в тази ситуация не е толкоз в това, че едвам едно дело е завършено с неоправдателна присъда, а в това, че едвам шестима делегирани прокурори би трябвало да работят по 143 тежки следствия. И то, несъмнено, в случай че не напусне още някой. Радушното посрещане на Европейската прокуратура като " освободителка на България от корупцията “ се оказа наивна фантазия и самозаблуда, даже залъгалка, развявана комфортно (дори умишлено) от някои политици.
Какво друго е Европейската прокуратура, в случай че не Специализирана прокуратура за следствие на измами и злоупотреби с европейски средства? Пазач на общоевропейските пари, част от които са предоставени за развиването на България според общите договорености. Някой ще възрази – неуместно е да се вършат съпоставения на Европейската прокуратура или на неин клон в съответна страна, с която и да е национална Специализирана прокуратура, в това число с към този момент закритата у нас. Но е несъмнено, че общи се явяват доста от правилата и методите в работа им.
Факт е, че български спецпрокурори до неотдавна работеха и по каузи за измами и злоупотреби с европейски средства. Е, значи българските спецпрокурори не са били толкоз неприятни, колкото ни внушаваха. След като даже европрокуратурата мъчно се оправя с " високите етажи на властта “. Важното беше да се внушава, че спецправосъдието е неуспех, с цел да бъде ликвидирано. Правеха го същите тези, които през днешния ден хвалят Европейската прокуратура, при надалеч по-скромни резултати. Но не смеят да го признаят, още по-малко да вдигнат пестник против румънката Лаура Кьовеши. Няма да е политкоректно, нали?
Дано повода за проблемите на Европрокуратурата у нас, не се корени в побългаряването на всичко, пристигнало извън, в неспирните и яростни опити на избрани бизнес кръгове и техните политически остриета или да овладеят всичко, или най-малко да имат свои хора на всички места. Съмнения за това подхранва изборът на българския представител на Европейската прокуратура в Люксембург.
Теодора Георгиева бе изпратена в централата, макар че не бе класирана първа на извършения за поста конкурс. Стана известно и още нещо, че е близка до избрани бизнес среди и партията " Продължаваме промяната “ – същата, която намерено разгласи, че залага на философията " наши хора в прокуратурата “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ