Протестирам защото ...
Нещо се случи с митинга във Варна. Най-първия ден той стоеше леко неуверен и комплициран, като че ли никой тук не можеше да повярва, че в този град (в който аз съм роден и за мнозина вероятно е скучен) става нещо друго от проправителствено нахранено равнодушие, локални феодални ползи, или съветско грантаджийство с лице на безумец. После хората си повярваха, шествието се обогати с лица и извънредно мъдри или остроумни рисунки и лозунги – по Оруел, по Pink Floyd, по личното въображение на обнадеждени и будни младежи. Оглеждахме се един в различен, може би си мислехме " я, въпреки всичко май не съм чак толкоз самичък ". Поне аз си го мислех сигурно.
Малко по малко обаче, изплуваха и някои намръщени безмълвни лица на момчета с бръснати глави, оглеждащи се неблагоприятно в близост, или допотопни лели, коренно устремени да раздават измежду тълпата листовки за факелно шествие срещу Закона за обществените услуги, отпървом безшумно, след това не чак толкоз. Един ден чух група намусени момчета да се уговарят да тормозят едно благо усмихнато семейство, пристигнало на митинг със знамената на България и Европейски Съюз, и да се реалокират в столицата на идващия ден. Позаслушах се, предизвестих полицията, предизвестих въпросното семейство, писах да предупредя и хората в София, за които това би представлявало интерес. Семейството показа, че към този момент няколко пъти са спирани и унизени вербално поради знамето, само че нямат желание да го прибират вкъщи. Разбирам ги изцяло, единствената причина да съм на митинга без това знаме, е че не открих от кое място да си купя.
Идните дни лицата незабелязано взеха да се трансформират, шествието понижа и закупи друг образ. Оруел и Pink Floyd бяха изместени от тъпанджии и момчета с татуси, " Гешев е срам " позамлъкна и се размени със " Сърце, душа, за България ", като че ли имаме да борим нечий непознат терор, а не нашия си личен, по-страшния. Покрай рождената дата на Васил Левски, една от най-светлите персони в историята ни, нещата напълно загрубяха. Очаквано, подмяната постоянно потегля незабелязано и от някое ярко и хубаво обръщение, и до момента в който се огледаш, си самичък измежду мракобесие. Тази ценностна замяна сме я гледали доста пъти, а още повече пъти – нашите родители, това потомство, на което по едно и също време се удивлявам и дразня, тъй като нито бих се справила с техните големи провокации, нито бих позволила техните големи неточности.
Листовките за факелно шествие плъзнаха по дърветата в централната част, сваляла съм ги една по една, апропо, въпреки всичко си шетам след кучето, това дребно деяние също е част от волята да бъдеш жител. Знамето на Европа залезе, настана Възраждане, изви се хоро. Жалко, коства ми се, че Левски би бил отчаян от подобен поврат, в случай че можеше да го види.
Как да постъпиш, в случай че си просветен и сдържан младеж, отишъл на митинг не за ползите на Костя, или на Мая, или на Цв. Цв., или на Слави, а за своите демократични свободи? Да се оттеглиш с достолепие, несъмнено. Защо не, и Пилат е постъпил по този начин, след това ето го резултатът. Е, да, и постоянно, когато оставяме на други смяната, с цел да мълчим в профил с достолепие, вместо смяна получаваме замяна. Няма по какъв начин да отпушиш кенеф (съжалявам за израза, само че " тоалетна " омаловажава картината на трайното ни настояще), без да се изцапаш до лакти.
Мислещите хора би трябвало да приказват, длъжни са пред себе си. Трябва да приказват на несъгласните с тях, би трябвало да търсят общия език. Много готино и също толкоз неефективно е да пиеш аперол и да политиканстваш интелектуално с апатични съидейници. За това държание Ботев е писал " В механата " – ето това е евентуална обща тематика за диалог с патриотарите, няма " ние " и " те ", щом базата е Ботев.
Питат ме кой ще пристигна на мястото на сегашните ръководещи, споделят ми, че няма избори. Добре. Окей ли бяхме с изборите, когато решавахме сред Цецка Цачева и Радев?! Окей ли бяхме с избора сред Фандъкова и Мая Манолова?! Окей ли бяхме Варна да избира сред Портних и Костя (смелото ми, мъдро и самоосъществено семейство трябваше да гласоподава там и аз плаках за тях)?! Окей ли е, когато отидеш да гласуваш и някой " по неточност " към този момент се е разписал против името ти?! На мен ми се е случвало. Окей ли е, когато за политическата партия, за която си дал своя вот, не е регистриран нито един глас в твоята изборна секция?! На мен ми се е случвало. Изборите и другите възможности не никнат по полята, в случай че не ги посадиш, подхранваш и поливаш, и не, не с ракия и клавиатурен хейт. Изборите се градят, не се дават. Казвала съм го на познати, които се оплакват, че всички мъже или дами са идентични и нямат избор на сътрудник - сменете чалготеката. Не с друга чалготека.
Пращат ми фотоси на бебета и ми приказват шегички. Това е супер. Бебетата ви са прелестни. Искате ли да има места за тях в детските градини? Искате ли да имат еднакъв достъп до качествено обучение? Да играят умерено по улицата? Да могат умерено да пораснат и да се осъществят в страната? Да имат избора и конкурентоспособността да предпочетат друга страна? Да сте спокойни, че има кой да ги лекува? Да се любуват на естественото човешко наслаждение да си приказват не за митинги, а за шегички? На митингите има доста хора с детски колички, стачкувам и за тях.
Канят ме на плаж. Това е супер. Много обичам морето. Да лежим ли под чадъра на последните незастроени пет декара плажна линия, до момента в който от другата страна багерът почва и тях. Бетонът не бетонира единствено обществената държавна благосъстоятелност, бетонира и ситуацията, запушва ни устите, хвърля в очите ни пясък. Когато търсех компания да ида на плаж в Росенец, не срещнах искащи.
Страхуват се от COVID-19. С право се опасяват, на инат на тайните теории, че подобен вирус нямало. Само страхът кой ще ни пази от него е непростим. Остава ни да се пазим сами, по този начин е от доста време, по този начин е за всичко. Не имам вяра в компетентността на индивида маска-без маска-маска-без маска-не в парка-хайде на мач-маска-без маска-ей, тулупи-вие сте виновни-отварям нощните заведения, и на нечленоразделния му екип, който след два месеца нерви, половинчати ограничения и предпоследни решения, просто си сподели " майната му " и реши да му отърве края. Всеки избавен човек и всяко съответно деяние са достижение на смели лекарски екипи и на отговорно човешко държание. Тия лекари заслужават да работят при по-добри условия, стачкувам и за тях.
Четат спорна информация в медиите, объркват се, всички се объркваме. Знаете ли, съвсем не остана медия, в която да няма неразрешени тематики за коментиране или позиции за разискване. Изцяло свободните медии и културните издания бавно залязоха, излязоха от щемпел тихомълком, разредиха тиража, паднаха в непознати ръце (някога се майтапих, че ще емигрирам, в случай че L`Europeo спре да излиза, а през днешния ден към този момент не ми е смешно). Колегите ми от Факултета по публицистика един по един се отдръпнаха от медиите, живееше им се почтено. Единици останаха, казвайки си " Е, да, това и това не мога да направя, с това и това би трябвало да се примиря, само че най-малко ще бъда потребен, в случай че развия тази позволена тематика ". Темите след " най-малко " и запетайката оредяват. Колегите ми са мислещи, почтени и съзнателни хора, стачкувам и за тях.
Знаете ли, в миналото си мечтаех да работя в " Правен свят ", с цел да съчетая двете си специалности. В деня, когато най-накрая излезе публикация за редактор там, към този момент нямаше нищо правно или свято, единствено една куха манипулативна структура, запазила същото име, с цел да потапя в мръсотия, подобаваща за свинска кочина, дребното читави устои на правосъдната система, а на повърхността за изплуват фекалии. Тая редакция умря, стачкувам и за тленните ѝ остатъци.
И прокурор съм си мечтала да бъда. Последният ми допир с прокуратурата беше преди месеци, когато входирах сигнал за едно от безчетните безобразия по Черноморието, подсилен от над 700 души. Ни стон, ни вопъл и до момента, нито даже " Патка с патка, с кого си тръгнала да се бориш ". За прокуратура тези 700 души не съществуваме, стачкувам и за тях.
Говорейки за безобразия по Черноморието, на едно бивше работно място получих не прекомерно предпазлив намек да си свивам сармите и да не разясня такива тематики из персоналните си канали в обществените медии много-много, в случай че ми се работи там. Е, не ми се работеше. Немалко хора с деца, заеми и заболели родители нямат тоя избор, стачкувам и за тях.
За тях невероятната опция на пазара на труда са телекомуникационните компании – съответно заплащане, човешко отношение, колегиална среда, работа с чиста съвест и без морални взаимни отстъпки. Само че множеството хора там са млади и можещи, заслужават повече от това да подвигат телефони и да препращат мейли, стачкувам и за тях.
.. Защото ми омръзна да е хубаво, само че да не е готово. Защото в пукнатините по пътищата, строени с европари, умират познати. Защото не ми се трае повече да бъдем обиждани и препятствани от всяко лице по звената на административния уред – от министър председател до последния служител . Защото най-читавите ми познати са в чужбина, или не работят по специалността си. Защото не желая парламентарна квота във Висш съдебен съвет . Защото Гешев е срам и тоя срам е наш, а можеше да не го позволяваме. Защото редица способни и почтени хора, сред които не един човек на изкуството, са толкоз обезверени и смачкани, че към този момент не дават признаци на живот, протестирайки. Защото ставам очевидец на всеобщо опростачване с общителното подпомагане на поръчкови медии. Защото хората имат вяра в 5G и норвежците, и се съмняват в пандемията не заради личната си идиотия, както се твърди, а тъй като са четвърто подред подведено и комплицирано потомство, възпитано като му кажеш " Добър ден ", да гледа грее ли слънцето . Защото желая младите актьори да живеят от постановките си, а не от реклами на прахуляк за пране в Инстаграм. Защото съм европеец. Защото не желая " яжте, пийте, мафията черпи " с еврофондовете. Защото дребният бизнес и междинната класа се мачкат и сочат като публични врагове. Защото неграмотността подменя речта и езика и това е целеустремено. За околната среда и прелестната природа на България, която умира. Защото прочистването на дребното неуместни в добре смазаната система лица се маскира като битка с мафията. Защото етническите спорове и отрицателните настройки към малцинства грижливо се хранят, развиват и аргументират за извънредно долни политически ползи, без които на процедура не би ги имало. Защото има отговорни, и те не са дядото на Евгени Марчев, имат имена и лица и аз желая да публично да ги чуя и видя. Защото най-близкият ми човек не доживя да живее в обществото, което е заслужил с труда и добротата си. Защото живеем в презрян хибрид сред одържавяване и всеобща приватизация на всичко, и зад двете неща стоят едни и същи познати и подмолни муцуни... З ащото нямам доверие в чудеса, а желая в случай че имам деца, те да имат вяра . Казват, че има разнопосочни претенции. Така е, стигнахме до такава степен, че да би трябвало да протестираш за всичко.
Майка ми от време на време ми споделя да внимавам малко повече с афиширането на отзиви, при все това съм никой на никого. От кое да ме е боязън – че ще ми вземат шанса за почтено развиване в страната ми, че няма да съм парламентарно показана, че ще ме спъват на всяка крачка нагли служители и счупени плочки, че ще изгубвам другари в борбата с апатията, че родния град ще ми го вземат грантаджии и мутри, че ще трептя всякога, когато непосредствен пътува по кърпените автомагистрали като слънце. Тия влакове всичките са тръгнали, добре, че са на БДЖ, нима дерайлират по пътя. От какво да го е боязън човек – най-вече да ядоса някого и да го набият. Да набиеш някое спокойно настроено момиче споделя всичко, което има за казване, и за теб, и за момичето.
Та по този начин. Казвам си мнението единствено тъй като имам вяра, че би трябвало. И тъй като тая е единствената гражданска независимост, която мога да си практикувам в цялостен размер. И не желая някой да го харесва или поддържа, интровертите не демонстрираме необикновен интерес към лайкове. Искам просто всички да си споделяха мнението. Щеше да е друго. Може да е друго. Някой ще го види, ще разбере, че не е самичък, ще му стане по-добре, ще каже и своето. Клише е, но " Единственото нещо, от което се нуждае злото, с цел да победи, е положителните хора да не вършат нищо ".
Тия дни отивам да си стачкувам в София. Да видя с очите си кой е крив и кой е прав от протестиращите и какво тъкмо разделят между тях, тъй като заобикалям да имам вяра на непознати трудове. Да видя с очите си и с какви очи едни 240 отиват на работа. За моя огромна наслада, ще съм с другари.
Автор: Лора Младенова
Малко по малко обаче, изплуваха и някои намръщени безмълвни лица на момчета с бръснати глави, оглеждащи се неблагоприятно в близост, или допотопни лели, коренно устремени да раздават измежду тълпата листовки за факелно шествие срещу Закона за обществените услуги, отпървом безшумно, след това не чак толкоз. Един ден чух група намусени момчета да се уговарят да тормозят едно благо усмихнато семейство, пристигнало на митинг със знамената на България и Европейски Съюз, и да се реалокират в столицата на идващия ден. Позаслушах се, предизвестих полицията, предизвестих въпросното семейство, писах да предупредя и хората в София, за които това би представлявало интерес. Семейството показа, че към този момент няколко пъти са спирани и унизени вербално поради знамето, само че нямат желание да го прибират вкъщи. Разбирам ги изцяло, единствената причина да съм на митинга без това знаме, е че не открих от кое място да си купя.
Идните дни лицата незабелязано взеха да се трансформират, шествието понижа и закупи друг образ. Оруел и Pink Floyd бяха изместени от тъпанджии и момчета с татуси, " Гешев е срам " позамлъкна и се размени със " Сърце, душа, за България ", като че ли имаме да борим нечий непознат терор, а не нашия си личен, по-страшния. Покрай рождената дата на Васил Левски, една от най-светлите персони в историята ни, нещата напълно загрубяха. Очаквано, подмяната постоянно потегля незабелязано и от някое ярко и хубаво обръщение, и до момента в който се огледаш, си самичък измежду мракобесие. Тази ценностна замяна сме я гледали доста пъти, а още повече пъти – нашите родители, това потомство, на което по едно и също време се удивлявам и дразня, тъй като нито бих се справила с техните големи провокации, нито бих позволила техните големи неточности.
Листовките за факелно шествие плъзнаха по дърветата в централната част, сваляла съм ги една по една, апропо, въпреки всичко си шетам след кучето, това дребно деяние също е част от волята да бъдеш жител. Знамето на Европа залезе, настана Възраждане, изви се хоро. Жалко, коства ми се, че Левски би бил отчаян от подобен поврат, в случай че можеше да го види.
Как да постъпиш, в случай че си просветен и сдържан младеж, отишъл на митинг не за ползите на Костя, или на Мая, или на Цв. Цв., или на Слави, а за своите демократични свободи? Да се оттеглиш с достолепие, несъмнено. Защо не, и Пилат е постъпил по този начин, след това ето го резултатът. Е, да, и постоянно, когато оставяме на други смяната, с цел да мълчим в профил с достолепие, вместо смяна получаваме замяна. Няма по какъв начин да отпушиш кенеф (съжалявам за израза, само че " тоалетна " омаловажава картината на трайното ни настояще), без да се изцапаш до лакти.
Мислещите хора би трябвало да приказват, длъжни са пред себе си. Трябва да приказват на несъгласните с тях, би трябвало да търсят общия език. Много готино и също толкоз неефективно е да пиеш аперол и да политиканстваш интелектуално с апатични съидейници. За това държание Ботев е писал " В механата " – ето това е евентуална обща тематика за диалог с патриотарите, няма " ние " и " те ", щом базата е Ботев.
Питат ме кой ще пристигна на мястото на сегашните ръководещи, споделят ми, че няма избори. Добре. Окей ли бяхме с изборите, когато решавахме сред Цецка Цачева и Радев?! Окей ли бяхме с избора сред Фандъкова и Мая Манолова?! Окей ли бяхме Варна да избира сред Портних и Костя (смелото ми, мъдро и самоосъществено семейство трябваше да гласоподава там и аз плаках за тях)?! Окей ли е, когато отидеш да гласуваш и някой " по неточност " към този момент се е разписал против името ти?! На мен ми се е случвало. Окей ли е, когато за политическата партия, за която си дал своя вот, не е регистриран нито един глас в твоята изборна секция?! На мен ми се е случвало. Изборите и другите възможности не никнат по полята, в случай че не ги посадиш, подхранваш и поливаш, и не, не с ракия и клавиатурен хейт. Изборите се градят, не се дават. Казвала съм го на познати, които се оплакват, че всички мъже или дами са идентични и нямат избор на сътрудник - сменете чалготеката. Не с друга чалготека.
Пращат ми фотоси на бебета и ми приказват шегички. Това е супер. Бебетата ви са прелестни. Искате ли да има места за тях в детските градини? Искате ли да имат еднакъв достъп до качествено обучение? Да играят умерено по улицата? Да могат умерено да пораснат и да се осъществят в страната? Да имат избора и конкурентоспособността да предпочетат друга страна? Да сте спокойни, че има кой да ги лекува? Да се любуват на естественото човешко наслаждение да си приказват не за митинги, а за шегички? На митингите има доста хора с детски колички, стачкувам и за тях.
Канят ме на плаж. Това е супер. Много обичам морето. Да лежим ли под чадъра на последните незастроени пет декара плажна линия, до момента в който от другата страна багерът почва и тях. Бетонът не бетонира единствено обществената държавна благосъстоятелност, бетонира и ситуацията, запушва ни устите, хвърля в очите ни пясък. Когато търсех компания да ида на плаж в Росенец, не срещнах искащи.
Страхуват се от COVID-19. С право се опасяват, на инат на тайните теории, че подобен вирус нямало. Само страхът кой ще ни пази от него е непростим. Остава ни да се пазим сами, по този начин е от доста време, по този начин е за всичко. Не имам вяра в компетентността на индивида маска-без маска-маска-без маска-не в парка-хайде на мач-маска-без маска-ей, тулупи-вие сте виновни-отварям нощните заведения, и на нечленоразделния му екип, който след два месеца нерви, половинчати ограничения и предпоследни решения, просто си сподели " майната му " и реши да му отърве края. Всеки избавен човек и всяко съответно деяние са достижение на смели лекарски екипи и на отговорно човешко държание. Тия лекари заслужават да работят при по-добри условия, стачкувам и за тях.
Четат спорна информация в медиите, объркват се, всички се объркваме. Знаете ли, съвсем не остана медия, в която да няма неразрешени тематики за коментиране или позиции за разискване. Изцяло свободните медии и културните издания бавно залязоха, излязоха от щемпел тихомълком, разредиха тиража, паднаха в непознати ръце (някога се майтапих, че ще емигрирам, в случай че L`Europeo спре да излиза, а през днешния ден към този момент не ми е смешно). Колегите ми от Факултета по публицистика един по един се отдръпнаха от медиите, живееше им се почтено. Единици останаха, казвайки си " Е, да, това и това не мога да направя, с това и това би трябвало да се примиря, само че най-малко ще бъда потребен, в случай че развия тази позволена тематика ". Темите след " най-малко " и запетайката оредяват. Колегите ми са мислещи, почтени и съзнателни хора, стачкувам и за тях.
Знаете ли, в миналото си мечтаех да работя в " Правен свят ", с цел да съчетая двете си специалности. В деня, когато най-накрая излезе публикация за редактор там, към този момент нямаше нищо правно или свято, единствено една куха манипулативна структура, запазила същото име, с цел да потапя в мръсотия, подобаваща за свинска кочина, дребното читави устои на правосъдната система, а на повърхността за изплуват фекалии. Тая редакция умря, стачкувам и за тленните ѝ остатъци.
И прокурор съм си мечтала да бъда. Последният ми допир с прокуратурата беше преди месеци, когато входирах сигнал за едно от безчетните безобразия по Черноморието, подсилен от над 700 души. Ни стон, ни вопъл и до момента, нито даже " Патка с патка, с кого си тръгнала да се бориш ". За прокуратура тези 700 души не съществуваме, стачкувам и за тях.
Говорейки за безобразия по Черноморието, на едно бивше работно място получих не прекомерно предпазлив намек да си свивам сармите и да не разясня такива тематики из персоналните си канали в обществените медии много-много, в случай че ми се работи там. Е, не ми се работеше. Немалко хора с деца, заеми и заболели родители нямат тоя избор, стачкувам и за тях.
За тях невероятната опция на пазара на труда са телекомуникационните компании – съответно заплащане, човешко отношение, колегиална среда, работа с чиста съвест и без морални взаимни отстъпки. Само че множеството хора там са млади и можещи, заслужават повече от това да подвигат телефони и да препращат мейли, стачкувам и за тях.
.. Защото ми омръзна да е хубаво, само че да не е готово. Защото в пукнатините по пътищата, строени с европари, умират познати. Защото не ми се трае повече да бъдем обиждани и препятствани от всяко лице по звената на административния уред – от министър председател до последния служител . Защото най-читавите ми познати са в чужбина, или не работят по специалността си. Защото не желая парламентарна квота във Висш съдебен съвет . Защото Гешев е срам и тоя срам е наш, а можеше да не го позволяваме. Защото редица способни и почтени хора, сред които не един човек на изкуството, са толкоз обезверени и смачкани, че към този момент не дават признаци на живот, протестирайки. Защото ставам очевидец на всеобщо опростачване с общителното подпомагане на поръчкови медии. Защото хората имат вяра в 5G и норвежците, и се съмняват в пандемията не заради личната си идиотия, както се твърди, а тъй като са четвърто подред подведено и комплицирано потомство, възпитано като му кажеш " Добър ден ", да гледа грее ли слънцето . Защото желая младите актьори да живеят от постановките си, а не от реклами на прахуляк за пране в Инстаграм. Защото съм европеец. Защото не желая " яжте, пийте, мафията черпи " с еврофондовете. Защото дребният бизнес и междинната класа се мачкат и сочат като публични врагове. Защото неграмотността подменя речта и езика и това е целеустремено. За околната среда и прелестната природа на България, която умира. Защото прочистването на дребното неуместни в добре смазаната система лица се маскира като битка с мафията. Защото етническите спорове и отрицателните настройки към малцинства грижливо се хранят, развиват и аргументират за извънредно долни политически ползи, без които на процедура не би ги имало. Защото има отговорни, и те не са дядото на Евгени Марчев, имат имена и лица и аз желая да публично да ги чуя и видя. Защото най-близкият ми човек не доживя да живее в обществото, което е заслужил с труда и добротата си. Защото живеем в презрян хибрид сред одържавяване и всеобща приватизация на всичко, и зад двете неща стоят едни и същи познати и подмолни муцуни... З ащото нямам доверие в чудеса, а желая в случай че имам деца, те да имат вяра . Казват, че има разнопосочни претенции. Така е, стигнахме до такава степен, че да би трябвало да протестираш за всичко.
Майка ми от време на време ми споделя да внимавам малко повече с афиширането на отзиви, при все това съм никой на никого. От кое да ме е боязън – че ще ми вземат шанса за почтено развиване в страната ми, че няма да съм парламентарно показана, че ще ме спъват на всяка крачка нагли служители и счупени плочки, че ще изгубвам другари в борбата с апатията, че родния град ще ми го вземат грантаджии и мутри, че ще трептя всякога, когато непосредствен пътува по кърпените автомагистрали като слънце. Тия влакове всичките са тръгнали, добре, че са на БДЖ, нима дерайлират по пътя. От какво да го е боязън човек – най-вече да ядоса някого и да го набият. Да набиеш някое спокойно настроено момиче споделя всичко, което има за казване, и за теб, и за момичето.
Та по този начин. Казвам си мнението единствено тъй като имам вяра, че би трябвало. И тъй като тая е единствената гражданска независимост, която мога да си практикувам в цялостен размер. И не желая някой да го харесва или поддържа, интровертите не демонстрираме необикновен интерес към лайкове. Искам просто всички да си споделяха мнението. Щеше да е друго. Може да е друго. Някой ще го види, ще разбере, че не е самичък, ще му стане по-добре, ще каже и своето. Клише е, но " Единственото нещо, от което се нуждае злото, с цел да победи, е положителните хора да не вършат нищо ".
Тия дни отивам да си стачкувам в София. Да видя с очите си кой е крив и кой е прав от протестиращите и какво тъкмо разделят между тях, тъй като заобикалям да имам вяра на непознати трудове. Да видя с очите си и с какви очи едни 240 отиват на работа. За моя огромна наслада, ще съм с другари.
Автор: Лора Младенова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ