Проф. Пламен Киров: КЗК - бухалка или пауново перце! Тя е боксова...
„ Нещо, което ме потресе, участвал съм на чувания в икономическа комисия в Народно събрание, е, че едни и същи хора не си направиха труда да прочетат Закона за защита на конкуренцията, Закона за публичните поръчки и за концесиите. Особено Закон за защита на конкуренцията! Те не желаят да схванат, че Комисия за защита на конкуренцията не дефинира цените, не е ценови орган. Политическото говорено във връзка с Комисия за защита на конкуренцията минава границите на възпитание, аз ги разбирам, те построяват политическата си активност, като търсят комфортна цел и употребяват Комисия за защита на конкуренцията за боксова круша “, разяснява проф. Киров.
Той показа, че може да има случаи, в които Комисия за защита на конкуренцията да не са били прави, да са позволили неточност, само че като цяло статистиката демонстрира друго.
„ В бранш „ Обществени поръчки “ за 2023 година Комисия за защита на конкуренцията е образувала 1191 преписки за 12 месеца. Забележете, че от тях 1088 са по Закон за обществените поръчки, 102 по производства по Закон за защита на конкуренцията и едно за концесия. От решенията на Комисия за защита на конкуренцията за Закон за обществените поръчки, единствено 38 са атакувани пред съда. Значи 38%, а останалите 60% се одобряват като обективни и законосъобразни, като анулираните от Върховен административен съд наши актове оп Закон за обществените поръчки са към 4% “, аргументира се професорът.
За признатата закрепена надценка на хляба той сподели: „ Този проблем не е нов, с него се занимаваше Комисия за защита на конкуренцията още 2019 година и излезе със умозаключение. Това, което направи Народно събрание е предизборна пропаганда. Подчертавам, че ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията. Цените на 3 типа самун ще бъдат ниски, само че ще се оферират други типове самун, на които цената ще се вдигне. Интересно, е че други страни в Европа са ползвали ограничавания на надценките, само че в къс интервал и резултатът е бил противоположен. “
Според него увеличените на цените на хранителни артикули от първа нужда – хляба, не се дължи на аргументи, свързани с търговията на дребно.
„ Съвсем други са – инфлационни процеси, които не се борят с закрепена надценка, процеси с геополитика, военни спорове, доставки, внасяне на зърно, брашно от други пазари и други “, изясни представителят на Комисия за защита на конкуренцията.
Проф. Киров заяви, че 2 години за секторен разбор наподобяват дълъг интервал, само че такива секторни разбори изискват събирането на голямо количество на информация и анализирането не е елементарно, този период е нормален във връзка с олиото.
„ Всъщност през 2023 година са формирани още 3 производства, ориентирани и предмет изследване за картел и безпричинно завишаване на цените на яйца и млечни артикули и други В момента те са на вниманието на комисията, като се сезира за картел и производствата не са завършили, надяваме се да ги приключим. Сега сме на равнище събиране на информация “, изясни той.
И изясни, че „ цените на питателните артикули се покачват освен в Европа, само че и в целия свят “:
„ „ Причините не са свързани единствено с търговията, а с производството. Виждате политиката на Европейски Съюз в сферата, селскостопанските производители са в ъгъла, част от земята не би трябвало да се обработва, а да се остави за угар и в това време се подписва съглашение със страните от Латинска Америка. А цялата политика би трябвало да предизвиква производството. Ако в България не внасяме храни извън, за 3 месеца ще настъпи апетит. Сега внасяме 70% от храните, с помощта на една недалновидна политика в селското стопанство “, разяснява проф. Пламен Киров.
Той заяви, че на уеб страницата на Комисия за защита на конкуренцията са оповестени решенията за телекомите. Там са и претекстовете от по 40 – 50 страници, с които Комисия за защита на конкуренцията преглежда пазарите и дяловете на играчите.
„ Комисия за защита на конкуренцията е постановила решение, което предстои на правосъден надзор. В момента има две висящи производства в Административен съд – София град и ще приключат, дали съдът ще удостовери нашето решение или ще анулира. Ще изчакаме решението на съда “, сподели Киров.
И счита, че постоянно зад отбраната и говоренето във връзка с общия интерес, се прикриват съответни бизнес ползи.
Той показа, че може да има случаи, в които Комисия за защита на конкуренцията да не са били прави, да са позволили неточност, само че като цяло статистиката демонстрира друго.
„ В бранш „ Обществени поръчки “ за 2023 година Комисия за защита на конкуренцията е образувала 1191 преписки за 12 месеца. Забележете, че от тях 1088 са по Закон за обществените поръчки, 102 по производства по Закон за защита на конкуренцията и едно за концесия. От решенията на Комисия за защита на конкуренцията за Закон за обществените поръчки, единствено 38 са атакувани пред съда. Значи 38%, а останалите 60% се одобряват като обективни и законосъобразни, като анулираните от Върховен административен съд наши актове оп Закон за обществените поръчки са към 4% “, аргументира се професорът.
За признатата закрепена надценка на хляба той сподели: „ Този проблем не е нов, с него се занимаваше Комисия за защита на конкуренцията още 2019 година и излезе със умозаключение. Това, което направи Народно събрание е предизборна пропаганда. Подчертавам, че ниските цени са резултат от конкуренцията, а не от регулацията. Цените на 3 типа самун ще бъдат ниски, само че ще се оферират други типове самун, на които цената ще се вдигне. Интересно, е че други страни в Европа са ползвали ограничавания на надценките, само че в къс интервал и резултатът е бил противоположен. “
Според него увеличените на цените на хранителни артикули от първа нужда – хляба, не се дължи на аргументи, свързани с търговията на дребно.
„ Съвсем други са – инфлационни процеси, които не се борят с закрепена надценка, процеси с геополитика, военни спорове, доставки, внасяне на зърно, брашно от други пазари и други “, изясни представителят на Комисия за защита на конкуренцията.
Проф. Киров заяви, че 2 години за секторен разбор наподобяват дълъг интервал, само че такива секторни разбори изискват събирането на голямо количество на информация и анализирането не е елементарно, този период е нормален във връзка с олиото.
„ Всъщност през 2023 година са формирани още 3 производства, ориентирани и предмет изследване за картел и безпричинно завишаване на цените на яйца и млечни артикули и други В момента те са на вниманието на комисията, като се сезира за картел и производствата не са завършили, надяваме се да ги приключим. Сега сме на равнище събиране на информация “, изясни той.
И изясни, че „ цените на питателните артикули се покачват освен в Европа, само че и в целия свят “:
„ „ Причините не са свързани единствено с търговията, а с производството. Виждате политиката на Европейски Съюз в сферата, селскостопанските производители са в ъгъла, част от земята не би трябвало да се обработва, а да се остави за угар и в това време се подписва съглашение със страните от Латинска Америка. А цялата политика би трябвало да предизвиква производството. Ако в България не внасяме храни извън, за 3 месеца ще настъпи апетит. Сега внасяме 70% от храните, с помощта на една недалновидна политика в селското стопанство “, разяснява проф. Пламен Киров.
Той заяви, че на уеб страницата на Комисия за защита на конкуренцията са оповестени решенията за телекомите. Там са и претекстовете от по 40 – 50 страници, с които Комисия за защита на конкуренцията преглежда пазарите и дяловете на играчите.
„ Комисия за защита на конкуренцията е постановила решение, което предстои на правосъден надзор. В момента има две висящи производства в Административен съд – София град и ще приключат, дали съдът ще удостовери нашето решение или ще анулира. Ще изчакаме решението на съда “, сподели Киров.
И счита, че постоянно зад отбраната и говоренето във връзка с общия интерес, се прикриват съответни бизнес ползи.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ