Нешка Робева: Избирах гимнастичките по очите
Нешка Робева е най-популярният български треньор по художествена гимнастика и един от най-големите модерни хореографи. Знаменитата българка е родена в Русе преди 71 години. През 1966-а приключва Държавното хореографско учебно заведение със компетентност „ Български танци ”. От 1966-а до 1973-та е национална състезателка по художествена гимнастика. Състезава се в националния тим по художествена гимнастика със старши треньор Жулиета Шишманова. Участва на 4 международни шампионати и печели в самостоятелните шампионати 5 сребърни и 4 бронзови медала. Завършва ВИФ (НСА) през 1974 година и стартира работа като треньор в „ Левски - Спартак ”. Същата година става и старши треньор на националния тим (до 1999 г.). Тези 25 години се помнят като “Златния век” на българската школа, а нейните европейски и международни шампионки - като “Златните момичета” на България. За този интервал нейните възпитанички са завоювали 294 медала, 7 безспорни международни, 10 европейски и 2 вицеолимпийски трофеи. През 1987 година Бианка Панова печели всичките златни медали и всичките й оценки са кръгло 10 - невиждан случай в цялата история на гимнастиката. - Госпожо Робева, спомняте ли си първата искра по художествената гимнастика? - Започнах със спортна гимнастика и балет. Когато бях призната в балетното учебно заведение, се наложи да оставя спорта. След завършването си трябваше да отпътува по систематизиране в Кюстендил като хореограф, което значеше да се разделя с приятеля си. Можех да остана в София единствено в случай че вляза да последвам. Но може да се каже, че любовта изигра съществена роля с влизането ми в художествената гимнастика. Гаджето ми следваше във ВИФ (Висш институт за физкултура и спорт) и аз къде, къде, при него. Какво? Художествена гимнастика, тъй като беше най-близо до танците. - А имахте ли кумир? - Когато започнах, бях на 20 Мария Гигова към този момент беше взела участие на международно състезание. Харесвах я доста, само че по характер бяхме напълно разнообразни. Тя - мудна и лирична, а аз бърза и може да се каже, много дива. Когато започнах да играя, художествената гимнастика преди малко прохождаше. Беше ми забавно да опитвам, да предпочитам музика, придвижвания, да играя с уредите. Колкото и да съм харесвала някои гимнастички, при нас подражанието се смяташе за нещо срамно. Не бе разрешено даже и една дребна концепция да заимстваш, която след това да доразвиеш. Това е все едно да признаеш, че си простак. 
Отборът на първенците. Нешка е третата от ляво надясно - Имало ли е миг, в който сте желали да се откажете? - Да, в спорта, изключително като играч, не бях от галениците. На първото ми Световно, завоювах бронзов орден, само че се срамих, тъй като мислех, че от мен се чака повече. След две години станах международен вицешампион. Тогава публиката издигна лозунга “Нешка няма грешка” - обвързване за цялостен живот. Играх до 27 година, само че имаше и нелеки моменти. Несправедливи съдийски решения, само че и голяма обич и поддръжка от публиката. Преди последното ми международно състезание шефът на “Индивидуални спортове” ме извика и помоли да остана и продължа подготовката си, с цел да поддържа примата ни - Мария Гигова. Още звучат думите му в ушите ми: “... съдиите няма да ти дадат купата, само че ще подкрепиш Мария, а България има потребност от този златен орден...” Приех. Спечелих два бронзови медала, а Мария стана за трети път международен първенец. - А от какво се лишават гимнастичките и какво получават от този спорт? - Ако спортът е пристрастеност, гимнастичката се потапя напълно в него и нищо друго не я притегля. Започнем ли да приказваме за ограничения, това значи, че мама или баща желаят, а не детето. Тогава дано спортува за здраве и наслаждение. Моят преподавател беше Иван Абаджиев. Велик треньор и българин с основно “Б”. Той ме учеше да диря, в никакъв случай да не оставам на едно място. Съветът му беше: “На всяко международно би трябвало да показваш нещо ново, тъй като остарялото към този момент е усвоено от останалите”. - Кой е най-специалния за вас миг като треньор? - Първият златен орден на Илияна, извоюван от публиката в Лондон. Представете си една голяма зала да приветства 20 минути... Да спре надпреварата, до момента в който съдиите не покачат оценката си. Първият златен орден беше на бухалки, и то под музиката на “Лебедово езеро”. Беше потрес. Шок за всички, които предвещаваха неуспех. - Наричат ви “Желязната лейди”. Така ли е, или сте ранима душа - като всеки човек? - “Желязната лейди” за мен, по моя преценка, е най-неподходящото нещо, което може да се каже. Вярно е, че не отстъпвах в условията, които касаеха работата и учението, тъй като бях уверена в това. Може и да съм бъркала... Но също по този начин е правилно, че безчет лудории съм прощавала, а от време на време и прикривала от по-висшестоящите. Вярно е също по този начин, че няма човек, който да ме е помолил за помощ и в случай че е било във опциите ми, да съм отказала. - Как подбирахте гимнастичките, които тренирахте? - Не мога тъкмо да обясня. Мисля, че по очите. Очите на човек приказват доста. По тяхната резистентност и самообладание. По желанието им... Но и постоянно грешах. През тима минаха доста девойки - до една надарени, само че не всички съумях да направя шампионки. - Имате ли фаворитка? - Харесвах всички. Предпочитания в никакъв случай не съм си разрешила да покажа. Като гимнастика, като нюх за танц, харесвах най-вече Анелия Раленкова. Като състезател, като мощ на духа и морал - Адриана Дунавска. Заради мен, поради моите изяви и разногласия с тогавашните ръководещи, Адриана бе подложена на напън и, меко казано, неприятности. Не ме съобщи. А беше единствено 19-годишна. И освен тя. Целият тим и треньорски екип ме поддържаха, макар репресиите или съблазнителните оферти. 
Нешка няма неточност, скандира публиката - Каква е цената на златото, което ни донесоха нашите “златни момичета” през годините? - Цената на златото може да бъде избрана, само че един златен орден е скъп точно тъй като зад него стои безконечният човешки блян към съвършенство. Ако погледнем от философската страна на въпроса обаче, идеален е единствено Господ Бог...! - Наистина ли методите ви на подготовка са спартански? Глад, тренировки до изнемогване, желязна дисциплинираност... - Няма нищо неприятно в спартанските способи на подготовка. Древната Спарта е подготвяла мъже, с цел да печелят не детски игри или надпревари, а борби и войни. Един различен военачалник много по-късно споделя: “Много пот в учението, малко кръв в боя”. Всичко зависи накъде си тръгнал. Спорт, а и освен спорт (всичко, което е обвързвано със международни достижения) без дисциплинираност е невъобразим. Разбира се, би било по-добре да приказваме за самодисциплина, само че това са помазани от Бога хора. Дисциплина значи правила. Правилата се афишират авансово, дава ти се право на свободен избор, само че направиш ли го, задължен си да се подчиниш, в противоположен случай подвеждаш и вредиш на тези, които са ти повярвали. За глада. Учителят Петър Дънов споделя: “Здравият човек е гладен, болният има вкус!”. Държах на здравословното хранене, познавах трудовете на лекар Шелтън, на Димков, на Ковачева и редица други, които още преди 40-50 години изследваха и пишеха за това, тъй че, в случай че има една-единствена състезателка, която да се закълне, че е държана без храна, бих нарекла себе си лъжкиня на висок глас. В художествената гимнастика тренировките изтощават повече нервната система, в сравнение с физиката. Изисква се и изключителна централизация, само че и преразпределяне на вниманието и всичко това при разнообразни обстановки. Да, тренировките бяха тежки, изключително преди надпревари, само че по тази причина са тренировки. Преодоляване, победа над умората - психическа и физическа, над самия себе си, тренировката изисква от спортиста ежедневни дребни и по-големи победи, построява у него самочувствие, че може и го приготвя за най-голямата победа. Големият френски скиор Жан Клод Кили преди време сподели: “Ще ме победи този, който победи тренировките ми”. Самата аз като състезателка съм изпълзявала на четири крайници от килима, повръщала съм от отмалялост, само че съм заставяла тялото ми да се подчинява, тъй като съм знаела, че може. - Според вас коя е най-хубавата ни художествена гимнастичка до момента? - Всяка една от златните девойки бе не добра, беше изключителна. Но най-комплексна, най-изявена и освен като изпълнителка, само че и като креативен заряд, и като реализация, без всевъзможен спор беше Мария Петрова. - Правейки къса ретроспекция, тъгата или усмивката надвиват? - За страдание, тъгата. Но от персонален опит знам, че трагичното, неведнъж повторено, става комично. - “При Нешка няма неточност! “. Наистина ли е по този начин? - Тъжно е да го призная. В живота си направих доста неточности. И в персонален, и в професионален аспект. Човек съм въпреки всичко. Иво Ангелов
Отборът на първенците. Нешка е третата от ляво надясно - Имало ли е миг, в който сте желали да се откажете? - Да, в спорта, изключително като играч, не бях от галениците. На първото ми Световно, завоювах бронзов орден, само че се срамих, тъй като мислех, че от мен се чака повече. След две години станах международен вицешампион. Тогава публиката издигна лозунга “Нешка няма грешка” - обвързване за цялостен живот. Играх до 27 година, само че имаше и нелеки моменти. Несправедливи съдийски решения, само че и голяма обич и поддръжка от публиката. Преди последното ми международно състезание шефът на “Индивидуални спортове” ме извика и помоли да остана и продължа подготовката си, с цел да поддържа примата ни - Мария Гигова. Още звучат думите му в ушите ми: “... съдиите няма да ти дадат купата, само че ще подкрепиш Мария, а България има потребност от този златен орден...” Приех. Спечелих два бронзови медала, а Мария стана за трети път международен първенец. - А от какво се лишават гимнастичките и какво получават от този спорт? - Ако спортът е пристрастеност, гимнастичката се потапя напълно в него и нищо друго не я притегля. Започнем ли да приказваме за ограничения, това значи, че мама или баща желаят, а не детето. Тогава дано спортува за здраве и наслаждение. Моят преподавател беше Иван Абаджиев. Велик треньор и българин с основно “Б”. Той ме учеше да диря, в никакъв случай да не оставам на едно място. Съветът му беше: “На всяко международно би трябвало да показваш нещо ново, тъй като остарялото към този момент е усвоено от останалите”. - Кой е най-специалния за вас миг като треньор? - Първият златен орден на Илияна, извоюван от публиката в Лондон. Представете си една голяма зала да приветства 20 минути... Да спре надпреварата, до момента в който съдиите не покачат оценката си. Първият златен орден беше на бухалки, и то под музиката на “Лебедово езеро”. Беше потрес. Шок за всички, които предвещаваха неуспех. - Наричат ви “Желязната лейди”. Така ли е, или сте ранима душа - като всеки човек? - “Желязната лейди” за мен, по моя преценка, е най-неподходящото нещо, което може да се каже. Вярно е, че не отстъпвах в условията, които касаеха работата и учението, тъй като бях уверена в това. Може и да съм бъркала... Но също по този начин е правилно, че безчет лудории съм прощавала, а от време на време и прикривала от по-висшестоящите. Вярно е също по този начин, че няма човек, който да ме е помолил за помощ и в случай че е било във опциите ми, да съм отказала. - Как подбирахте гимнастичките, които тренирахте? - Не мога тъкмо да обясня. Мисля, че по очите. Очите на човек приказват доста. По тяхната резистентност и самообладание. По желанието им... Но и постоянно грешах. През тима минаха доста девойки - до една надарени, само че не всички съумях да направя шампионки. - Имате ли фаворитка? - Харесвах всички. Предпочитания в никакъв случай не съм си разрешила да покажа. Като гимнастика, като нюх за танц, харесвах най-вече Анелия Раленкова. Като състезател, като мощ на духа и морал - Адриана Дунавска. Заради мен, поради моите изяви и разногласия с тогавашните ръководещи, Адриана бе подложена на напън и, меко казано, неприятности. Не ме съобщи. А беше единствено 19-годишна. И освен тя. Целият тим и треньорски екип ме поддържаха, макар репресиите или съблазнителните оферти. Нешка няма неточност, скандира публиката - Каква е цената на златото, което ни донесоха нашите “златни момичета” през годините? - Цената на златото може да бъде избрана, само че един златен орден е скъп точно тъй като зад него стои безконечният човешки блян към съвършенство. Ако погледнем от философската страна на въпроса обаче, идеален е единствено Господ Бог...! - Наистина ли методите ви на подготовка са спартански? Глад, тренировки до изнемогване, желязна дисциплинираност... - Няма нищо неприятно в спартанските способи на подготовка. Древната Спарта е подготвяла мъже, с цел да печелят не детски игри или надпревари, а борби и войни. Един различен военачалник много по-късно споделя: “Много пот в учението, малко кръв в боя”. Всичко зависи накъде си тръгнал. Спорт, а и освен спорт (всичко, което е обвързвано със международни достижения) без дисциплинираност е невъобразим. Разбира се, би било по-добре да приказваме за самодисциплина, само че това са помазани от Бога хора. Дисциплина значи правила. Правилата се афишират авансово, дава ти се право на свободен избор, само че направиш ли го, задължен си да се подчиниш, в противоположен случай подвеждаш и вредиш на тези, които са ти повярвали. За глада. Учителят Петър Дънов споделя: “Здравият човек е гладен, болният има вкус!”. Държах на здравословното хранене, познавах трудовете на лекар Шелтън, на Димков, на Ковачева и редица други, които още преди 40-50 години изследваха и пишеха за това, тъй че, в случай че има една-единствена състезателка, която да се закълне, че е държана без храна, бих нарекла себе си лъжкиня на висок глас. В художествената гимнастика тренировките изтощават повече нервната система, в сравнение с физиката. Изисква се и изключителна централизация, само че и преразпределяне на вниманието и всичко това при разнообразни обстановки. Да, тренировките бяха тежки, изключително преди надпревари, само че по тази причина са тренировки. Преодоляване, победа над умората - психическа и физическа, над самия себе си, тренировката изисква от спортиста ежедневни дребни и по-големи победи, построява у него самочувствие, че може и го приготвя за най-голямата победа. Големият френски скиор Жан Клод Кили преди време сподели: “Ще ме победи този, който победи тренировките ми”. Самата аз като състезателка съм изпълзявала на четири крайници от килима, повръщала съм от отмалялост, само че съм заставяла тялото ми да се подчинява, тъй като съм знаела, че може. - Според вас коя е най-хубавата ни художествена гимнастичка до момента? - Всяка една от златните девойки бе не добра, беше изключителна. Но най-комплексна, най-изявена и освен като изпълнителка, само че и като креативен заряд, и като реализация, без всевъзможен спор беше Мария Петрова. - Правейки къса ретроспекция, тъгата или усмивката надвиват? - За страдание, тъгата. Но от персонален опит знам, че трагичното, неведнъж повторено, става комично. - “При Нешка няма неточност! “. Наистина ли е по този начин? - Тъжно е да го призная. В живота си направих доста неточности. И в персонален, и в професионален аспект. Човек съм въпреки всичко. Иво Ангелов Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ