Нешка Робева емоционално пред "ШОУ" за Илиана Раева и за живота си
Нешка Робева е легенда в българския спорт. Докато тя бе треньорка на националния ни тим по художествена гимнастика, нашите грации бяха непобедими. А публиката скандираше: „ Нешка няма неточност!”. Неслучайно! Тя води тима цели 25 години, през които нейните девойки печелят 294 медала, 7 безспорни международни трофеи, 10 европейски и 2 пъти са вицеолимпийски шампионки. И през днешния ден продължава все по този начин неуморно да работи – към този момент освен в България, само че и по света. Тя е новият треньор на ансамбъла по художествена гимнастика на Германия, написа в. " ШОУ ".
- Г-жо Робева, последният път, когато интензитетът на страстите към името ви взе връх и се трансформира в скандал, бе, когато отказахте медал „ Стара планина” преди две години. Сега още веднъж се случва – този път поради шпионска спекулация в художествената гимнастика. Как си го обяснявате?
- Честно казано нямам разумно пояснение. Не съм човек, който търси кавги, само че и в единия, и в другия случай, бях лишена от всякаква опция да замълча. Ако бях замълчала към изявленията с гласуването в Министерски съвет – за това да има или не Нешка Робева медал „ Стара планина”, заслужава ли го или не, щеше да излезе, че се спотайвам и трептя за орденчето. Извинете, употребявайки умалителната форма за този държавен знак на самопризнание, не значи, че изначално го отхвърлям... Но когато хората, които вземат решение на кого да се присъди, когато си позволяват обществено да разясняват номинирания, и то по един непристоен метод, най-нормалното е посоченият, и в това време умишлен за неподобаващ за сходна „ чест” човек, да реагира. Аз реагирах, както усещам нещата. Докосната съм и от признанието на сънародниците си, и от тяхната обич, които слагам преди всичко, и бих писала с основна писмен знак. Това, което съм правила и върша, е за хората и нито един от нашите псевдополитици – хора, които в живота си не са постигнали нищо значително, не могат да ме уязвят. За шпионската спекулация не си заслужава да приказваме. Както и самата госпожа Раева съобщи, това не се отнася за мен.
- Не всеки би се справил с сходен вид обществено оповестени и медийно развивани с дни кавги обаче! Само здрава душeвност ли е задоволителна тук или би трябвало и друго?
- По-скоро насъбран горчив опит и познаването на историята и биографиите на доста други по-малко или повече известни хора. Любимият възпитаник на Васил Друмев е пледирал за смъртна присъда и то за произнесено слово в отбрана на българската религия?!.. Ганьо Чолаков е името на прототипа на бай Ганьо.
- И въпреки всичко изненадаха ли ви думите на Илиана Раева? Помежду ви като че ли от години е нужна единствено искра, с цел да се възпламени огънят – най-малко такова чувство се е натрупало в общественото пространство?!
- Да, изненадаха ме. Мисля, че от време на време афектът е неприятен консултант. Аз съм им кума. Те са ме избрали... Не знам какво значи да мразиш, а и за какво да ненавиждам? Щом те са щастливи, значи кумата ще е удовлетворена. Аз не можах да направя семейство, само че в подмяна на това мога да се веселя на тези, които са съумели. Да създадеш семейство не е мъчно, само че същински гений се желае и то от дамата да го резервира. Особено в днешно време. Илиана има този гений, какво по-хубаво от това?
- Двете се познавате от години. Има ли какво да делите, даже и да не е толкоз в професионален, колкото в честен аспект? Илиана Раева сподели: „ Тя не може да понесе фамилията ми. Аз съм единствената гимнастичка, която й споделяше истината. Мисля, че тя не съумя да преглътне моя триумф. Не ми елементарни, че аз съм себе си.”
- Не, нямаме какво да разделяме, само че даже в случай че имахме, с наслада бих й отстъпила своя дял (освен, в случай че става въпрос за страданието). В професионален аспект аз ходя по пътя, който или ми е предначертан, или в годините съм го избрала. Не знам...
На моята възраст човек стартира да се съмнява във всичко
когато става въпрос за самокритика или персонални решения. Кое в тази ситуация се разисква – желанието ми да работя и предам знанията си на по-младите или има ли смисъл всичко това? Преди години един другар ми подари „ Джонатан Ливингстон Чайката” и я надписа „ На Нешка Чайката”. Изкушавам се да изтъквам това, което създателят е написал за книгата и за тези, към които е адресирана. „ Хората, които основават свои лични правила, когато са уверени, че са прави... Хората, които изпитват особена приятност от добре свършената работа, даже когато не получават признанието на другите... Хората, които знаят, че в живота има освен това от нещата, които виждат очите ни...”. От години това е една от настолните ми книги. Какво мога да разделям с Илиана – ние сме толкоз разнообразни. Радвам се на фамилията й. Аз съм им кума. Когато Илиана ми сподели, че чака дете, аз бях индивидът, който настоя да го задържи и се пръкна Славея... С Наско изчакаха да завърши Световното, с цел да мога да кумувам на сватбата им. Е по какъв начин мога да ги ненавиждам? И за какво? А що се отнася до истината?! Ако става въпрос за спорта... Как можеш да кажеш в спорта, една толкоз динамична активност, кое е истината. Кое е разковничето на триумфа? Аз не съм разкрила методиката на водене на спортната подготовка... И в този момент не преставам да следя, да диря, да изучавам... Имаме едно недоразумение и то се състои в това – да не се лимитира или стопира конкуренцията... Напротив, да се насърчава. Да се даде опция на всички искащи да се състезават – да го вършат. Тогава ще има същински напредък, тогава няма да има обезверени или афектирани деца. Разбира се, че не всички могат да вземат участие, НО дано това да се взема решение на спортната площадка, в почтена конкуренция... В противоположен случай нещата намирисват.
- Смятате ли, че тя е добър треньор и началник?
- За треньор – не знам. Треньорът се построява и потвърждава с години... Аз и за себе си не мога да дам точна и правилна преценка. Само едно нещо сигурно знам, по-скоро чувствам –
имам нюх за музика, танц и придвижване, друг от останалите...
Правя разнообразни композиции. Хората и сътрудниците ги харесват, даже в този момент в Москва идваха да ме поздравят остарели сътрудници и това, което споделяха, беше – твоите композиции... Рейчъл не се класира – разбираемо е, само че около леката вина, чувах и това – тя е друга от другите. Но като началник Илиана ме превъзхожда. Особено, когато става въпрос за PR. Аз съм човек, който не обича да приказва за работата, до момента в който не я свърши и не излязат оценките на таблото. Аз съм треньор... Това ми е обещано да бъда.
- Колко сте самокритична? Работохолизмът сте го потвърдили от дълго време във времето, тъй като не сте се спирали и за момент към този момент толкоз години.
- По-горе направих някаква самокритика, само че това, което е заслужено и би трябвало да се подчертае – огромни и трайни резултати, самичък човек не може да реализира. Работех в екип. Работех с висококвалифицирани, построени експерти и съм им признателна. Наистина характерът ми е много мъчен, само че съм се старала да покажа благодарността си и да зачета всички - от първия треньор, разкрил бисерчето, до този, който заставаше до него, НО към този момент като асистент. Дотук доста пъти използвах „ Аз”, това е нещо, което ме нервира и го заобикалям, когато приказвам за специалността си.
- Как намирате моментното равнище на ансамбъла ни? Има ли някаква забележима смяна? Казвали сте ми доста пъти, че в никакъв случай трудът и премията за него не са реципрочни. Но въпреки всичко без него тя е напълно немислима…
- Промяната е фрапантна. Без да се пробвам да засегна някого, в този момент на терена застава добре квалифициран тим. Момичетата не бягат от компликациите, в противен случай – търсят ги. Убедена съм, че това се дължи напълно на треньора. Спортът, въпреки и да се дублирам, още веднъж ще кажа, е комплицирана активност. Може да си извънредно квалифициран, само че е необходим и малко шанс.
- В предварителния ни диалог ми споделихте, че още преди години, когато сте били на 53, от родна страна са създали всичко допустимо, с цел да ви попречат да се потвърждавате в България. Как по-точно? И както наподобява, освен, че не са съумели, само че и вие през днешния ден работите с още по-голям порив?!
- Да, не разрешиха на съдиите да съдийстват на тима, който подготвях, обърнаха ги с тил към децата... Щуротиите бяха задоволително, с цел да ги накарат да се откажат... Исках единствено да работя, за жалост моята работа е обвързвана с изявата на тези, които приготвям. Нима имам правото да кажа на едно дете – ти играй за този, който клати дърветата... Залових се с „ Левски”, тъй като клубът беше тръгнал стремглаво надолу. Поех деца, които имаха данни, само че не бяха до на никое място. Треньори, които от деца дължаха всичко на този клуб, го напуснаха и с някакво озлобление и хъс желаеха да го съсипят... Е, мисля, че пооправихме нещата. Клубът се съвзе, пристигнаха млади треньори, наши ученици.
Отново тръгнахме напред... А за себе си от дълго време не диря персонална изява
В подготовката на Невяна Владинова и Катрин Тасева, с изключение на Бранимира Маркова, за ОИ участвахме анонимно колежката ми Лушка Бъчварова и аз – Илиана го знаеше. Не сме поискали нищо – стотинка! Неви блесна на Олимпиадата, в интернационалните среди се заприказва още веднъж за Българската школа в художествената гимнастика. Бях щастлива, че съм помогнала и че мога да оказвам помощ. За страдание на Общото заседание беше регистрирано, че това е било най-голямата неточност?! Защо? И кому беше нужно всичко това?
- Може би сте прекомерно висока летва, колкото и нескромно да прозвучи? Иначе надали щяха да се случват всичките тези дисонанси, крайности и остри реплики в общественото пространство и до през днешния ден?!
- Не знам и в никакъв случай не съм се интересувала, като каква летва са ме определяли или дефинират другите. Няма сътрудник да се е обърнал за съвет или помощ и да съм отказала. Понякога усещам неприязънта на някои хора. Дълго се чудех и съпротивлявах, питах се за какво? Отдавна го одобрих като факт и то като факт, който не мога да трансформира и който непроменяемо съпътства по-известните хора. Валери Петров има едно стихотворение – „ Златното ключе”. Обичам тези строфи: „...До люлката детска, по този начин близо бил гробът, от къде толкова злоба и за какво тази завист?” Не плагиатствам тези качества на българите. Явно са всемирен, изначални недъзи. Като подарък от Бога одобрявам неналичието им и като тежък грях проявата и нежеланието да бъдат овладени.
- Допускате ли елементарно взаимни отстъпки в живота си и дали има подобен, за който съжалявате през днешния ден?
- Компромиси съм правила доста. Такъв е бил и животът ми, и работата. А да се съжалява, също постоянно има защо. Само Едит Пиаф може да каже в песента си „...Не, за нищо, за нищо не скърбя...”.
- Навремето сте се вслушвали доста в препоръките, които ви е давала пророчицата Ванга. Може би някои от тях са годни към момента?
- Да, по този начин е. Затова няма да спра да се учудвам на себе си...
- Преди време определихте българина като „ самоунищожителна стихия” и допускам, че не визирате с това съответни прояви, а повсеместен нрав?
- Не знам... Казала съм го, допускам, по някакъв мотив. Но, в случай че малко по-обективно и самокритично се вгледаме в себе си и в близост, едва ли ще открием нещо обнадеждаващо. Впрочем, това са констатации на изчезващ тип хора, имам поради нашата генерация. На мнозина им харесва... Каква обилна чалга?! Впрочем, не съм аз индивидът, който ще дефинира нормите за живот и държание на близките.
- Днешното време е прекомерно меркантилно, а в миналото Юда е предал Христос за 30 сребърника. Как се прави разлика в измеренията на материални от духовни богатства? И не се ли продават и предават мнозина прекомерно лесно…
- Убедена съм, че хората не се замислят, нито се интересуват или трогват от сходни съждения, макар че те са забавни. Какво значение има за някого какво мисля или ще кажа аз?! В цялата тази каша, която се забърка в общественото пространство и с мое, само че най-много с присъединяване на вашего брата – публицистите, един човек написа във фейсбук: „ Нешка или Илиана, какво значение има?” И беше прав. Да, това е времето. Всичко е за обмен – всичко на тезгяха... Скоро цитирах, мисля наш възрожденец, че най-краткият път към кариерата е измяната... Като сме се потопили в библейската тема, да продължим с Еклесиаст. „ Има време за всичко...” и „...под слънцето нищо ново...”. Това е времето! Време на изменничества, безбожничество, съсипия... Ако сходна констатация може да ни бъде утешение, тъй като отново на Еклесиаст са думите: „...трупаш познание, трупаш горест...”.
- Бяхте ми споделили, че в България ви става все по-трудно психическото възобновяване след дълъг работен ден. А по-лесно ли се получава, когато сте отвън родината?
- Да, има нещо такова. Там си чужденец, техните проблеми не носят болката на родните проблеми... Общувайки във фейсбук с разнообразни хора, чувствам сходни настроения. Хората не бягат от материалната бедност в България, мисля, че бягат от духовната мизерия... Властта на простотията ги отблъсква.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
- Г-жо Робева, последният път, когато интензитетът на страстите към името ви взе връх и се трансформира в скандал, бе, когато отказахте медал „ Стара планина” преди две години. Сега още веднъж се случва – този път поради шпионска спекулация в художествената гимнастика. Как си го обяснявате?
- Честно казано нямам разумно пояснение. Не съм човек, който търси кавги, само че и в единия, и в другия случай, бях лишена от всякаква опция да замълча. Ако бях замълчала към изявленията с гласуването в Министерски съвет – за това да има или не Нешка Робева медал „ Стара планина”, заслужава ли го или не, щеше да излезе, че се спотайвам и трептя за орденчето. Извинете, употребявайки умалителната форма за този държавен знак на самопризнание, не значи, че изначално го отхвърлям... Но когато хората, които вземат решение на кого да се присъди, когато си позволяват обществено да разясняват номинирания, и то по един непристоен метод, най-нормалното е посоченият, и в това време умишлен за неподобаващ за сходна „ чест” човек, да реагира. Аз реагирах, както усещам нещата. Докосната съм и от признанието на сънародниците си, и от тяхната обич, които слагам преди всичко, и бих писала с основна писмен знак. Това, което съм правила и върша, е за хората и нито един от нашите псевдополитици – хора, които в живота си не са постигнали нищо значително, не могат да ме уязвят. За шпионската спекулация не си заслужава да приказваме. Както и самата госпожа Раева съобщи, това не се отнася за мен.
- Не всеки би се справил с сходен вид обществено оповестени и медийно развивани с дни кавги обаче! Само здрава душeвност ли е задоволителна тук или би трябвало и друго?
- По-скоро насъбран горчив опит и познаването на историята и биографиите на доста други по-малко или повече известни хора. Любимият възпитаник на Васил Друмев е пледирал за смъртна присъда и то за произнесено слово в отбрана на българската религия?!.. Ганьо Чолаков е името на прототипа на бай Ганьо.
- И въпреки всичко изненадаха ли ви думите на Илиана Раева? Помежду ви като че ли от години е нужна единствено искра, с цел да се възпламени огънят – най-малко такова чувство се е натрупало в общественото пространство?!
- Да, изненадаха ме. Мисля, че от време на време афектът е неприятен консултант. Аз съм им кума. Те са ме избрали... Не знам какво значи да мразиш, а и за какво да ненавиждам? Щом те са щастливи, значи кумата ще е удовлетворена. Аз не можах да направя семейство, само че в подмяна на това мога да се веселя на тези, които са съумели. Да създадеш семейство не е мъчно, само че същински гений се желае и то от дамата да го резервира. Особено в днешно време. Илиана има този гений, какво по-хубаво от това?
- Двете се познавате от години. Има ли какво да делите, даже и да не е толкоз в професионален, колкото в честен аспект? Илиана Раева сподели: „ Тя не може да понесе фамилията ми. Аз съм единствената гимнастичка, която й споделяше истината. Мисля, че тя не съумя да преглътне моя триумф. Не ми елементарни, че аз съм себе си.”
- Не, нямаме какво да разделяме, само че даже в случай че имахме, с наслада бих й отстъпила своя дял (освен, в случай че става въпрос за страданието). В професионален аспект аз ходя по пътя, който или ми е предначертан, или в годините съм го избрала. Не знам...
На моята възраст човек стартира да се съмнява във всичко
когато става въпрос за самокритика или персонални решения. Кое в тази ситуация се разисква – желанието ми да работя и предам знанията си на по-младите или има ли смисъл всичко това? Преди години един другар ми подари „ Джонатан Ливингстон Чайката” и я надписа „ На Нешка Чайката”. Изкушавам се да изтъквам това, което създателят е написал за книгата и за тези, към които е адресирана. „ Хората, които основават свои лични правила, когато са уверени, че са прави... Хората, които изпитват особена приятност от добре свършената работа, даже когато не получават признанието на другите... Хората, които знаят, че в живота има освен това от нещата, които виждат очите ни...”. От години това е една от настолните ми книги. Какво мога да разделям с Илиана – ние сме толкоз разнообразни. Радвам се на фамилията й. Аз съм им кума. Когато Илиана ми сподели, че чака дете, аз бях индивидът, който настоя да го задържи и се пръкна Славея... С Наско изчакаха да завърши Световното, с цел да мога да кумувам на сватбата им. Е по какъв начин мога да ги ненавиждам? И за какво? А що се отнася до истината?! Ако става въпрос за спорта... Как можеш да кажеш в спорта, една толкоз динамична активност, кое е истината. Кое е разковничето на триумфа? Аз не съм разкрила методиката на водене на спортната подготовка... И в този момент не преставам да следя, да диря, да изучавам... Имаме едно недоразумение и то се състои в това – да не се лимитира или стопира конкуренцията... Напротив, да се насърчава. Да се даде опция на всички искащи да се състезават – да го вършат. Тогава ще има същински напредък, тогава няма да има обезверени или афектирани деца. Разбира се, че не всички могат да вземат участие, НО дано това да се взема решение на спортната площадка, в почтена конкуренция... В противоположен случай нещата намирисват.
- Смятате ли, че тя е добър треньор и началник?
- За треньор – не знам. Треньорът се построява и потвърждава с години... Аз и за себе си не мога да дам точна и правилна преценка. Само едно нещо сигурно знам, по-скоро чувствам –
имам нюх за музика, танц и придвижване, друг от останалите...
Правя разнообразни композиции. Хората и сътрудниците ги харесват, даже в този момент в Москва идваха да ме поздравят остарели сътрудници и това, което споделяха, беше – твоите композиции... Рейчъл не се класира – разбираемо е, само че около леката вина, чувах и това – тя е друга от другите. Но като началник Илиана ме превъзхожда. Особено, когато става въпрос за PR. Аз съм човек, който не обича да приказва за работата, до момента в който не я свърши и не излязат оценките на таблото. Аз съм треньор... Това ми е обещано да бъда.
- Колко сте самокритична? Работохолизмът сте го потвърдили от дълго време във времето, тъй като не сте се спирали и за момент към този момент толкоз години.
- По-горе направих някаква самокритика, само че това, което е заслужено и би трябвало да се подчертае – огромни и трайни резултати, самичък човек не може да реализира. Работех в екип. Работех с висококвалифицирани, построени експерти и съм им признателна. Наистина характерът ми е много мъчен, само че съм се старала да покажа благодарността си и да зачета всички - от първия треньор, разкрил бисерчето, до този, който заставаше до него, НО към този момент като асистент. Дотук доста пъти използвах „ Аз”, това е нещо, което ме нервира и го заобикалям, когато приказвам за специалността си.
- Как намирате моментното равнище на ансамбъла ни? Има ли някаква забележима смяна? Казвали сте ми доста пъти, че в никакъв случай трудът и премията за него не са реципрочни. Но въпреки всичко без него тя е напълно немислима…
- Промяната е фрапантна. Без да се пробвам да засегна някого, в този момент на терена застава добре квалифициран тим. Момичетата не бягат от компликациите, в противен случай – търсят ги. Убедена съм, че това се дължи напълно на треньора. Спортът, въпреки и да се дублирам, още веднъж ще кажа, е комплицирана активност. Може да си извънредно квалифициран, само че е необходим и малко шанс.
- В предварителния ни диалог ми споделихте, че още преди години, когато сте били на 53, от родна страна са създали всичко допустимо, с цел да ви попречат да се потвърждавате в България. Как по-точно? И както наподобява, освен, че не са съумели, само че и вие през днешния ден работите с още по-голям порив?!
- Да, не разрешиха на съдиите да съдийстват на тима, който подготвях, обърнаха ги с тил към децата... Щуротиите бяха задоволително, с цел да ги накарат да се откажат... Исках единствено да работя, за жалост моята работа е обвързвана с изявата на тези, които приготвям. Нима имам правото да кажа на едно дете – ти играй за този, който клати дърветата... Залових се с „ Левски”, тъй като клубът беше тръгнал стремглаво надолу. Поех деца, които имаха данни, само че не бяха до на никое място. Треньори, които от деца дължаха всичко на този клуб, го напуснаха и с някакво озлобление и хъс желаеха да го съсипят... Е, мисля, че пооправихме нещата. Клубът се съвзе, пристигнаха млади треньори, наши ученици.
Отново тръгнахме напред... А за себе си от дълго време не диря персонална изява
В подготовката на Невяна Владинова и Катрин Тасева, с изключение на Бранимира Маркова, за ОИ участвахме анонимно колежката ми Лушка Бъчварова и аз – Илиана го знаеше. Не сме поискали нищо – стотинка! Неви блесна на Олимпиадата, в интернационалните среди се заприказва още веднъж за Българската школа в художествената гимнастика. Бях щастлива, че съм помогнала и че мога да оказвам помощ. За страдание на Общото заседание беше регистрирано, че това е било най-голямата неточност?! Защо? И кому беше нужно всичко това?
- Може би сте прекомерно висока летва, колкото и нескромно да прозвучи? Иначе надали щяха да се случват всичките тези дисонанси, крайности и остри реплики в общественото пространство и до през днешния ден?!
- Не знам и в никакъв случай не съм се интересувала, като каква летва са ме определяли или дефинират другите. Няма сътрудник да се е обърнал за съвет или помощ и да съм отказала. Понякога усещам неприязънта на някои хора. Дълго се чудех и съпротивлявах, питах се за какво? Отдавна го одобрих като факт и то като факт, който не мога да трансформира и който непроменяемо съпътства по-известните хора. Валери Петров има едно стихотворение – „ Златното ключе”. Обичам тези строфи: „...До люлката детска, по този начин близо бил гробът, от къде толкова злоба и за какво тази завист?” Не плагиатствам тези качества на българите. Явно са всемирен, изначални недъзи. Като подарък от Бога одобрявам неналичието им и като тежък грях проявата и нежеланието да бъдат овладени.
- Допускате ли елементарно взаимни отстъпки в живота си и дали има подобен, за който съжалявате през днешния ден?
- Компромиси съм правила доста. Такъв е бил и животът ми, и работата. А да се съжалява, също постоянно има защо. Само Едит Пиаф може да каже в песента си „...Не, за нищо, за нищо не скърбя...”.
- Навремето сте се вслушвали доста в препоръките, които ви е давала пророчицата Ванга. Може би някои от тях са годни към момента?
- Да, по този начин е. Затова няма да спра да се учудвам на себе си...
- Преди време определихте българина като „ самоунищожителна стихия” и допускам, че не визирате с това съответни прояви, а повсеместен нрав?
- Не знам... Казала съм го, допускам, по някакъв мотив. Но, в случай че малко по-обективно и самокритично се вгледаме в себе си и в близост, едва ли ще открием нещо обнадеждаващо. Впрочем, това са констатации на изчезващ тип хора, имам поради нашата генерация. На мнозина им харесва... Каква обилна чалга?! Впрочем, не съм аз индивидът, който ще дефинира нормите за живот и държание на близките.
- Днешното време е прекомерно меркантилно, а в миналото Юда е предал Христос за 30 сребърника. Как се прави разлика в измеренията на материални от духовни богатства? И не се ли продават и предават мнозина прекомерно лесно…
- Убедена съм, че хората не се замислят, нито се интересуват или трогват от сходни съждения, макар че те са забавни. Какво значение има за някого какво мисля или ще кажа аз?! В цялата тази каша, която се забърка в общественото пространство и с мое, само че най-много с присъединяване на вашего брата – публицистите, един човек написа във фейсбук: „ Нешка или Илиана, какво значение има?” И беше прав. Да, това е времето. Всичко е за обмен – всичко на тезгяха... Скоро цитирах, мисля наш възрожденец, че най-краткият път към кариерата е измяната... Като сме се потопили в библейската тема, да продължим с Еклесиаст. „ Има време за всичко...” и „...под слънцето нищо ново...”. Това е времето! Време на изменничества, безбожничество, съсипия... Ако сходна констатация може да ни бъде утешение, тъй като отново на Еклесиаст са думите: „...трупаш познание, трупаш горест...”.
- Бяхте ми споделили, че в България ви става все по-трудно психическото възобновяване след дълъг работен ден. А по-лесно ли се получава, когато сте отвън родината?
- Да, има нещо такова. Там си чужденец, техните проблеми не носят болката на родните проблеми... Общувайки във фейсбук с разнообразни хора, чувствам сходни настроения. Хората не бягат от материалната бедност в България, мисля, че бягат от духовната мизерия... Властта на простотията ги отблъсква.
Интервю на Анелия ПОПОВА
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ