Несекващ поток от поклонници и туристи приижда в селцето, чиито

Несекващ поток от поклонници и туристи приижда в селцето, чиито поданици се броят на пръстите на двете ръце. Така е през последните десетина години, като с всяка стават от ден на ден. Разказите за чудесата на Преподобна Стойна от дълго време са надскочили границите на България. В селцето от няколко къщи, множеството празни, идват рейсове освен от цялата страна, само че и от Гърция, Македония, Сърбия. За да се стигне до Златолист, на към 30 км от Сандански, се минава през Катунци, а пътят тук-там е даже без асфалт. Жени, мъже, деца пристъпват на надълбоко вкопаната в земята черква „ Свети Георги “. Едни със стаена болежка и вяра за помощ и излекуване. Други от любознание. И едните, и другите безшумно изкачват витите стъпала до стаичката, в която е живяла ослепялата след боледуване от шарка Стойна Димитрова – тя разказвала, че самият Свети Георги я довел тук. Преди това хората са запалили свещ в дребната пристройка до храма, с цел да не повреди димът иконите. Някои си потеглят с брошура за живота на неканонизираната светица, други с икона или магнит с нейния лик. В стаичката, в която се влиза необут и в която мъчно се разминават двама души, има скромна разпоредба – креват, и доста икони. Таванът не се вижда от закрепените по него фотоси и сгънати хартийки с пожелания – за здраве, за излекуване, за обич, за рожба, за всичко най-хубаво… Пред вратата на стаичката с едно прозорче, с изключение на купищата блага – одеяла, китеници, завивки, бутилки с олио, има и няколко икони на Преподобна Стойна. До най-голямата икона поклонниците повтарят молитвата си в дебела тетрадка. Даровете са от тези, чиито молебствия са били чути, пише Струма.бг. Църквата е без духовник, само че в нея непрекъснато звучат църковни песнопения. Храмът „ Свети Георги “ е издигнат през 1857 година, изрисуван е през 1876-а от Теофил Минов, който по това време е бил едвам 11-годишен. Стенописите са странни. На едната стена има гола жена и демон с арбалет, на друга пък демон е впрегнал човек в каруца. Под купола се намира мраморна плоча с двуглав орел, който е емблема на Цариградската патриаршия. Туристи събуват обувките си и стъпват върху плочата, тъй като има вярване, че камъкът излъчва целебна мощ. Всъщност истинската плоча е открадната и е сменена с друга. Но локалните са уверени, че това няма значение, тъй като не плочата е лековита, а самото място. Посетителите, колкото и да са доста, пристъпват безшумно и шептят. Сякаш пазят покоя на Преподобната, която веднага ще се появи отнякъде Усещането за това е толкоз действително. Навън дворът лете прелива от цветове – райска градина. Преди да поемат измежду цветята, около кладенеца, чиято вода е уловена в чешма, към 1295-годишния чинар, хората свеждат глава пред гроба на Преподобна Стойна – родена е на 9 септември 1883 и е умряла на 22 декември 1933 година. Узнала датата на гибелта си, когато била шестгодишна и още не знаела какво е гибел. На дървото над гроба висят мартеници, облекла, даже и долни дрехи. Мартеници и парцалчета са вързани и по чинара, на който са вързани две люлки. Желанието на някои да оставят буквите си върху кората бива секнато от надписа: „ Нараняваш ли мен – нараняваш себе си “. В люлките сядат дами, очакващи първата си рожба. Поверието гласи, че в случай че насочат откровената си молитва, до момента в който се люлеят, Преподобна Стойна ще им помогне да станат майки. За Преподобна Стойна са разказвали мнозина. Все още има живи, които в детството си са били към нея. Един роман обаче е извънредно трогателен. Предсказала е по кое време ще почине, владеела левитацията – способността да се издига във въздуха, умеела е да „ примира “, да напуща тялото си и да се връща в авансово разгласен ден и час. Преподобна Стойна е умеела да се телепортира, за което има писмени свидетелства. За нея пророчицата Ванга споделя: „ Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е 10 пате по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия, единствено водичка и трошка лебец. Она сите работи със Свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете “. Преподобна Стойна е лекувала всевъзможни заболявания с билки, треви, камъни и вода, а най-вече с молебствия и думи. Казвали й от горната страна: „ Душите лекувай, душите! Тогаз и телата ке оздравеят! “ Предсказанията на Преподобна Стойна: – Никога не предвещавах гибел, даже, когато я виждах. Защото и през днешния ден имам вяра, че въпреки доста рядко, Бог може да помилва душата и да я върне към земен живот. – Понякога човек се гнуси да бъде брат на индивида, само че дано бъде брат най-малко на природата. – Бог не пречи на хората да бъркат, щото за Него човешката воля е свещена, и недосегаема. От мен да знаеш, чадо, за три неща никогаш не се плаче – за жив човек, за негоден пазарлък и за мъжка рожба… Понякога като те ощетява, Бог те защищава. – В очите на Небесата нищо не е зло. Всичко е единствено просвета. А никоя просвета не е забавление. – Бог е добър и дава на индивида тези заболявания, за които в околната на индивида природа има лековити води, треви и камъни. – За светиите ме питате. И те са хора като нас. Само дето мисълта им е такава, че ги кара да светят и светлината им избива от вътрешната страна на открито. Туй е разликата. Светецът не се ражда. Светец се става. Кога сътворявал земя и небе, Господ не е планувал светии. Само някой и различен ангел, едвам не е самин. След време всички ще станем светци, само че не по едно и също време. Какво ще стане с България? Много работи ще станат. Ако политикантите скарат народа и той почне да се ненавижда, ще пристигна апетит и мор. Деца и старци ще умират без лек и медикаменти. Обич, любов требе на хората! На нас, българите, ни е дадена безкрайност. Щото сме ние най-дълголетни всред другите и сме още калемът на Небесата, що може да драще и по трева, и по камен, и по вода… Че и по небето написа. Де минат българи, белег на книга оставят. Но България ще опустее откъм народ. Младите ще забегнат, старите ще измрат. Който остане тук, няма да знае какво да прави със земята и ще я зареже неосветена от труд. Самите люде първо ще подивеят и в случай че не се един различен избият, ще се един различен намразят. България ще лети все по-надоле и по-надоле като на празен геран ведрото… Докато удари дъното и не остави вяра на никой жадуващ… Тогава тези, що са били прокудени по непознати земи, ще се върнат посредством внуци и правнуци. Те затуй в миналото са били от Бога изпратени надалеч отсам, с цел да бъдат опазени, предпазени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще създадат от България храм с антична позлата и нови икони. И това няма да има градове, а единствено села и чифлици. И децата ще са повече от звездите… Третият български подарък за света ще бъде Духът “.