Това ще ядоса мама!
Нервите, както знаем, не са от желязо и единствено по филмите майката е постоянно уравновесена, блага, усмихната и добра, подготвена да помогне, и към нея се разнася благоухание на канелени кифлички.
В живота обаче тя от време на време се държи като хала и това не е срамно. В последна сметка, детето би трябвало да схваща, че мама е жив човек, а не киборг. И за нея би било добре да знае, че когато очите ѝ станат черни от яд или възмущение, най-добре да преброи до 10 или повече, да диша надълбоко, колкото е нужно, с цел да не експлодира. С ръка на сърцето признаваме – разбираме добре за какво става несъответстваща, за какво е объркана и за какво един мощен “бум ” няма да навреди, когато има учредения за него.
Например, когато наскърбяват детето ѝ.
Тук има два разновидността:
Други деца наскърбяват нейното. Това е нещо всекидневно в детските градини, на площадките за игра, и би трябвало родителите да научат своите хлапета по какъв начин да реагират на офанзивите на връстниците си. Вероятно на майките и татковците им се желае да ги заловен за яката и да раздрусат едно здравата децата, които нервират техните. Но подсещаме, че всяко деяние има противопоставяне и би трябвало да се работи съответно на обстановката – нито може да си запушим очите и ушите, когато става нещо неправилно, нито да оставим нещата безнаказани – някой би трябвало да изясни на дребните гаменчета, че не е възпитано да се постъпва по този начин.
Доста по-зле е ситуацията, когато възрастни наскърбяват детето. Някоя вуйна, която се счита за сведуща по въпросите на възпитанието, прави забележка на вашето дете, или в учебното заведение учителката се отнася жестоко към него (има неприятно възпитани и измежду дребните, и измежду огромните хора). Когато това се случи, естествената майка реагира бурно и от благовъзпитана дама се трансформира в разярена бяла мечка. Вие бихте ли желали да срещнете разярена бяла мечка? И аз не, тъй че не се опитвайте да поучавате непознати деца.
Когато се вбесява от личното си дете
Виждали сте по какъв начин хлапе пищи и се търкаля по пода на магазина, а майката е безсилна в яростта си – това е синдромът „ Истерик на публично място “. 3-годишният наследник на една позната ползва трика с нервността по десетина пъти дневно. Родителите му са спокойни, интелигентни, прочели най-малко 100 книги за развъждането и възпитанието, поддържат връзка и играят с него постоянно, когато могат. Но когато настъпи рецесията на 3-ата година, нищо от това не оказва помощ. У тях се чува единствено „ Искам “, „ Не желая “ и „ Няма “.
И когато при петия негов придирчив припадък за деня, минал границата на толерантност, тя изпада в гняв и тогава момчето на часа се успокоява - очевидно схваща, че е прекалило съществено и даже любящата му майка не може да го изтърпи. Този спешен интервал отминава, детето се успокоява наред, само че не се знае какво ще се случи, навлизайки в юношеството… Децата в тийнейджърска възраст от време на време са в положение да вбесят даже най-уравновесения човек.
Те като че ли са основани да изкарват родителите си отвън нерви с безсрамие, прояви на нецензурност и грубиянство. Всички юноши са такива – написала съм най-малко 1000 публикации по въпроса. Но и моят наследник в тази възраст ме гледаше с телешки взор и на всеки мой въпрос,,Защо в стаята ти е подобен хаос, че е ужасно да се влиза в нея? “, той отговаряше:,,Е? И какво от това? “. На петото,,Е? И какво от това? “ си спомнях, че в положителното остаряло време са казвали:,,Аз те родих, аз ще те убия “ и стартирам да разбирам, какво му е било на Иван Грозни със сина му. Може би и той му е отговарял с,,Е? И какво от това? “ и е плюел в лицето на нещастния цар. (Преданията за първия съветски цар гласят, че е умъртвил сина си, само че авторката го загатва на смешка – бел ред.).
И способността на младежите да оставят неразбория на всички места след себе си е непоносима за майките. Моят наследник оставя празни пластмасови шишета от вода из целия апартамент. Това ме вбесява, довежда ме до амок. А вас?
Намеците, че не е добра майка
Има още една обстановка, която може да извади всяка майка от равновесие – намеците, че не се оправя добре с тази роля. Аргументът,,Ти си майка “ се употребява и от лекаря в поликлиниката, и от непознати съперници в обществените мрежи, и от бабата, която счита, че всичко, което вършиме, е направилно.
Ти си майка и си длъжна да…- следва дълъг лист какво точно сте длъжна да вършиме. А в случай че не го вършиме, то е ясно каква майка сте! И в този миг във вас се пробужда звяр, подготвен да удря и чупи всичко в близост. Спокойно, вие сте безусловно права. А в този момент дишайте надълбоко и бройте до 10.
Източник: noviteroditeli.bg
В живота обаче тя от време на време се държи като хала и това не е срамно. В последна сметка, детето би трябвало да схваща, че мама е жив човек, а не киборг. И за нея би било добре да знае, че когато очите ѝ станат черни от яд или възмущение, най-добре да преброи до 10 или повече, да диша надълбоко, колкото е нужно, с цел да не експлодира. С ръка на сърцето признаваме – разбираме добре за какво става несъответстваща, за какво е объркана и за какво един мощен “бум ” няма да навреди, когато има учредения за него.
Например, когато наскърбяват детето ѝ.
Тук има два разновидността:
Други деца наскърбяват нейното. Това е нещо всекидневно в детските градини, на площадките за игра, и би трябвало родителите да научат своите хлапета по какъв начин да реагират на офанзивите на връстниците си. Вероятно на майките и татковците им се желае да ги заловен за яката и да раздрусат едно здравата децата, които нервират техните. Но подсещаме, че всяко деяние има противопоставяне и би трябвало да се работи съответно на обстановката – нито може да си запушим очите и ушите, когато става нещо неправилно, нито да оставим нещата безнаказани – някой би трябвало да изясни на дребните гаменчета, че не е възпитано да се постъпва по този начин.
Доста по-зле е ситуацията, когато възрастни наскърбяват детето. Някоя вуйна, която се счита за сведуща по въпросите на възпитанието, прави забележка на вашето дете, или в учебното заведение учителката се отнася жестоко към него (има неприятно възпитани и измежду дребните, и измежду огромните хора). Когато това се случи, естествената майка реагира бурно и от благовъзпитана дама се трансформира в разярена бяла мечка. Вие бихте ли желали да срещнете разярена бяла мечка? И аз не, тъй че не се опитвайте да поучавате непознати деца.
Когато се вбесява от личното си дете
Виждали сте по какъв начин хлапе пищи и се търкаля по пода на магазина, а майката е безсилна в яростта си – това е синдромът „ Истерик на публично място “. 3-годишният наследник на една позната ползва трика с нервността по десетина пъти дневно. Родителите му са спокойни, интелигентни, прочели най-малко 100 книги за развъждането и възпитанието, поддържат връзка и играят с него постоянно, когато могат. Но когато настъпи рецесията на 3-ата година, нищо от това не оказва помощ. У тях се чува единствено „ Искам “, „ Не желая “ и „ Няма “.
И когато при петия негов придирчив припадък за деня, минал границата на толерантност, тя изпада в гняв и тогава момчето на часа се успокоява - очевидно схваща, че е прекалило съществено и даже любящата му майка не може да го изтърпи. Този спешен интервал отминава, детето се успокоява наред, само че не се знае какво ще се случи, навлизайки в юношеството… Децата в тийнейджърска възраст от време на време са в положение да вбесят даже най-уравновесения човек.
Те като че ли са основани да изкарват родителите си отвън нерви с безсрамие, прояви на нецензурност и грубиянство. Всички юноши са такива – написала съм най-малко 1000 публикации по въпроса. Но и моят наследник в тази възраст ме гледаше с телешки взор и на всеки мой въпрос,,Защо в стаята ти е подобен хаос, че е ужасно да се влиза в нея? “, той отговаряше:,,Е? И какво от това? “. На петото,,Е? И какво от това? “ си спомнях, че в положителното остаряло време са казвали:,,Аз те родих, аз ще те убия “ и стартирам да разбирам, какво му е било на Иван Грозни със сина му. Може би и той му е отговарял с,,Е? И какво от това? “ и е плюел в лицето на нещастния цар. (Преданията за първия съветски цар гласят, че е умъртвил сина си, само че авторката го загатва на смешка – бел ред.).
И способността на младежите да оставят неразбория на всички места след себе си е непоносима за майките. Моят наследник оставя празни пластмасови шишета от вода из целия апартамент. Това ме вбесява, довежда ме до амок. А вас?
Намеците, че не е добра майка
Има още една обстановка, която може да извади всяка майка от равновесие – намеците, че не се оправя добре с тази роля. Аргументът,,Ти си майка “ се употребява и от лекаря в поликлиниката, и от непознати съперници в обществените мрежи, и от бабата, която счита, че всичко, което вършиме, е направилно.
Ти си майка и си длъжна да…- следва дълъг лист какво точно сте длъжна да вършиме. А в случай че не го вършиме, то е ясно каква майка сте! И в този миг във вас се пробужда звяр, подготвен да удря и чупи всичко в близост. Спокойно, вие сте безусловно права. А в този момент дишайте надълбоко и бройте до 10.
Източник: noviteroditeli.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ