(Нерон се мъчи от угризения на съвестта след убийството на

Какъв артист си отива с мен! | НЕРОН

(„ Нерон се мъчи от скрупули на съвестта след убийството на майка си “, репродукция на картина на Джон Уилям Уотърхаус, 1878 г.)

Нерон е един от най-прочутите владетели на Римската империя. Но славата му е нееднозначна. Векове наред името му е знак на луд деспот, на нечовечен и разблуден властник, който се интересувал единствено от удоволствия и занимания. Към всичко това се прибавя и обвиняването, че той е запалил огромния пожар в Рим през 64 година, лишил живота на хиляди хора.

Този облик на Нерон служи за основа на фамозния разказ „ Кво вадис “ на полския публицист Хенрик Сенкевич. В книгата, както и във кино лентата, изработен по нея през 1951 година, императорът е нечовечен, лаком и безсъвестен държател, подготвен сурово да се разправи с всеки, посмял да се изправи против него, в това число и личната му майка. Заедно с това Нерон е показан като самовлюбен, само че презрян и некадърен музикант и артист.

Отрицателният облик на Нерон се основава на свидетелствата на двама негови съвременници – историците Светоний (75-160 г.) и Тацит (56-117 г.). Но може ли да се има вяра на двамата създатели? Светоний е прочут със събирането на скандални истории за своите съвременници. Тацит пък принадлежал към сенаторското съсловие, което било политически съперник на Нерон. Затова е допустимо писаното от Тацит да е агитация против омразния държател, а редовете на Светоний да са просто пропити с кръв злословия. Доста днешни историци изричат подозрения в изказванията на Тацит и Светоний. Италианският откривател Масимо Фини дефинира Нерон като „ незабравим държавен мъж, човек на изкуството и пацифист “. Според него Нерон сигурно не е запалил Рим, защото не е имал претекст да го прави. В онази ера императорът бил за народа баща-закрилник, който носи отговорност и за най-хубаво, и за най-лошо. Възможно е тази настройка да е родила обвиняванията към Нерон за пожара в Рим.

Наред с множеството спекулации и измислици към живота и личността на Нерон, има задоволително обстоятелства, които не подлежат на подозрение.

Нерон е петият император на Рим. Управлявал от 54 до 68 година Пълното му име е Клавдий Цезар Август Германик. Роден е на 15 декември 37 година в Анций с името Луций Домиций Ахенобарб. Баща му бил консулът Гней Домиций Ахенобарб, а майка му – Агрипина Младата, била сестра на император Калигула.

Бащата на Нерон починал, когато момчето било едвам на три години. Майка му се омъжила за император Клавдий. Агрипина била доста честолюбива, амбициозна и властна жена. Тя желала да види сина си на императорския престол. Затова направила всичко допустимо, с цел да склони Клавдий да сгоди десетгодишната си щерка Октавия за дванайсетгодишния Нерон. Така възможностите на Нерон да се качи на престола станали съществени. Но с цел да е безусловно сигурна, че синът й няма да бъде преместен от Британик – другия наследник на Клавдий, Агрипина убедила Клавдий да осинови Нерон. Императорът се съгласил, защото Британик бил с доста нежно здраве, а империята се нуждаела от правоприемник.

Агрипина обаче не спряла дотук. Тя нямала самообладание да чака Клавдий да почине и да освободи трона за Нерон. На 13 октомври 54 година Клавдий ненадейно починал. Предполага се, че Агрипина собственоръчно му е дала отрова. Един ден по-късно Нерон се възкачил на трона – по това време бил едвам на 17 години.

В детството си Нерон получил нормалното за всеки римлянин обучение, а когато възможностите за заемането на императорския трон станали огромни, за негови персонални възпитатели били назначени известният мъдрец Сенека (4 г.пр.Хр. – 65 г.) и преторианският префект Секст Афраний Бур.

В началото ръководството на младия император било доста сполучливо. Във всичко се съветвал с наставниците и майка си, за шефове на провинциите назначил виновни хора, почнало строителството на амбициозни планове, римските войски работили сполучливо в Британия и Армения. Нерон бързо придобил самочувствие. Но скоро влезнал в сериозен спор със Сената. До края на ръководството си Нерон не спирал да осмива и ругае сенаторите.

Постепенно Нерон изолирал майка си от ръководството, отегчен от интригите й. Тя си отмъстила, като почнала да покровителства младия Британик – сина на Клавдий и кандидат за трона. Нерон се уплашил, че 13-годишното момче може да стане рисково за него. Британик починал след гуляй, токсичен от вино. Предполага се, че зад убийството му стои Нерон.

За Агрипина убийството на Британик било тежък удар. Но тя не се отказала от интригите и се съюзила против личния си наследник с нелюбимата му брачна половинка Октавия. Нерон знаел, че майка му няма да се спре пред нищо и все в миналото ще се опита да го убие. Затова през март 59 година той заповядал да я убият.

През 62 година изпратил брачната половинка си Октавия в заточение, а по-късно заповядал да я убият. После се оженил за любовницата си Попея Сабина, която била бременна. Детето, което се родило, умряло скоро след раждането и Нерон обезверен, напълно се отдал на музиката и театъра.

През нощта против 18 юни 64 година в Цирк Максимус избухнал огромен пожар. Дюкянчета и сергиите бързо били обхванати от пламъците. Излезлият вятър попречил огънят да бъде овладян. Незасегнати от огъня останали единствено четири от общо четиринайсетте квартала на града, три от кварталите били изцяло изпепелени. Рим горял цели шест дни. Пожарът бил сподавен, само че избухнал още веднъж и градът горял още три дни. Вторият пожар избухнал в Емилиянските градини, принадлежащи на преторианския префект Тигелин – приближен другар на Нерон.

По време на експлоадирането на пожара Нерон бил в Анций, на 60 км от Рим. Императорът не се върнал незабавно в горящия град и това му спечелило омразата на народа.

След завръщането си Нерон наредил да бъде оказана помощ на потърпевшите и да бъдат отворени императорските градини. Останалите без покрив хора били настанени в палатки и им била раздадена храна. От Остия и други градове били доставени продоволствия, а цената на зърното била понижена. Тези ограничения обаче не попречили на настойчиво ширещите се клюки, че Нерон е запалил Рим, с цел да го трансформира в фон на най-грандиозното си зрелище – да извърши поемата си за гибелта на Троя на фона на горящия град.

Самият Нерон стоварил виновността за пожара върху християните. Започнали всеобщи гонения. Римляните работили с нечувана свирепост – хиляди християни били изгорени, разпънати на кръст или раздрани от зверове на арената.

Сред обвинените за пожара бил и най-довереният човек на Нерон – Тигелин. Смята се, че за новите му строителни проекти му е била нужна свободна земя.

Факт е, че след пожара Нерон бързо построява града още веднъж. Прави го доста рационално и точно – с необятни и прави улици, с резервоари за вода и разстояние сред къщите, което би пречило на разпространяването на възможни пожари. Заедно с това императорът почнал градеж и на един необикновено хубав замък – Златния Дом. В преддверието на двореца Нерон заповядал да бъде издигната превъзходна 35-метрова скулптура с негово изображение.

Междувременно в Сената и даже измежду преторианците, назрявал протест. През 65 година сенаторът Гай Калпурний Пизон провел скрит план. По проекта Нерон трябвало да бъде погубен. Но заговорът бил оголен и Пизон бил заставен да се самоубие, дружно с още 12 високопоставени политици. Сред заговорниците бил и наставникът на Нерон Сенека, който също бил заставен да се самоубие.

Но единствено три години по-късно, през 68 година Галба – наместникът на испанската провинция Тарацина, повел въстание против Нерон. Сенатът оповестил Галба за император и осъдил Нерон на гибел. Нерон се опитал да избяга, само че не съумял.

На 9-ти юни, едвам 31-годишен Нерон се самоубил. Последните му думи били: „ Qualis artifex pereo! “ – „ Какъв актьор си отива с мен! ”

От „ Подпалвачът на Рим ”, Фабиан Ленк
Превод от немски Ирена Патулова, 2006

Нерон в Баий, худ. Jan Styka, ок. 1900 година