Неравенството в доходите на най-бедните и най-богатите у нас се

Неравенството в приходите на най-бедните и най-богатите у нас се усилва, демонстрират данните на КНСБ. Разликата е 7,7 пъти. Голяма част от парите у нас са съсредоточени в дребна част от популацията. За да бъде поправено това неравноправие, от КНСБ оферират серия от нови налози ориентирани към по-имотните българи и компании, както и въвеждането на необлагаем най-малко. Бизнесът не поддържа измененията.

Данните са безапелационни - две трети от българите нямат спестявания, останалата една трета имат депозити в банката, като 30% от тях са на стойност над 1 млн. лв..
Пламен Димитров, президент на КНСБ: Неравенствата са най-тежки в България, освен сме най-бедни, само че и с най-тежки неравенства. Това ние твърдим, че се дължи и с помощта на данъчната политика която се води през последните 10 години.
За промяна на неравенствата от КНСБ оферират серия от ограничения. Първо, въвеждане на необлагаем най-малко от 610 лв.. Освен това да бъдат основани четири нови налога, ориентирани към по-имотните хора и компании - върху дивидентите, финансовите транзакции, благосъстоянието и цифров налог.

Отделно синдикатите се застъпват за основаване на общ необлагаем приход за млади фамилии, въвеждане на данъчни тласъци, нарастване на оптималния застрахователен приход и основаване на обща основа за фирмените налози.

От КНСБ чакат резултата от тези ограничения да донесе в допълнение 450 млн. лв. на бюджета.

От бизнеса не се съгласиха с множеството ограничения и изключително нарастването на данъчната тежест, тъй като изземването на повече пари от популацията няма да докара до транспарантното им разходване.
Васил Велев, ръководител на АИКБ: Още една причина да настояваме за неувеличаване на преразпределителната роля на бюджета, е нежеланото място на България в международните ранглисти по корупция.
Към момента държавното управление резервира позицията си, че не се чакат данъчни промени в този мандат.