Неравенството в САЩ е поучително за Великобритания
Неравенството през днешния ден провокира по-голямо безпокойствие, в сравнение с в предишното, написа за Financial Times Ангъс Дийтън, старши помощник в Принстънския университет и Нобелов лауреат за стопанска система през 2015 година
Разнородни политици като Тереза Мей, Барак Обама и Джеръми Корбин го считат за главен въпрос. Въпреки това не знаем какво тъкмо тревожи хората по отношение на неравенството и за какво някои въобще не са обезпокоени. Или пък каква степен на неравноправие е от голяма важност.
Дали тъй като световни градове като Лондон се оправят толкоз добре, а други – толкоз неприятно? Дали е поради така наречен „ тлъсти котараци ” (заможни и/или авторитетни хора – бел. ред.), които печелят толкоз доста, а способстват толкоз малко? А какво да кажем за тлъстите котараци, които работят крепко и носят разцвет?
Дали е тъй като пропастта в предстоящата дълготрайност на живота сред другите съсловия е огромна и разширяваща се? Или тъй като доста хора се усещат изоставени освен в битката за разцвет, само че и в способността им да вземат участие в обществото посредством политиката, като мнозина усещат, че не са показани в ръководството.
Институтът за фискални проучвания желае да се захване с тези въпроси във Англия и да се опита да вникне в най-хубавите способи за намаляване на най-проблемните неравенства. Предстои институтът, финансиран от фондацията Нъфийлд, да стартира широкообхватен обзор на неравенствата, който аз ще ръководя, декларира Дийтън. Планираме да погледнем от разнообразни гледни точки – икономическа, демографска, историческа, философска, политическа, епидемиологична и социологическа.
Съединени американски щати се кичат с нежеланата купа на най-неравнопоставеното общество в света, най-малко що се касае до приходите. Трябва да разберем проблемите – дали те са присъщи единствено за Америка или има риск от преместването им във Англия и други места.
Може би най-проблемният аспект на неравенството в Съединени американски щати е степента, до която животът на хората без висше обучение е по-лош от този на висшистите. Средната заплата за невисшистите се намалява в продължение на половин век. За тях качеството на работата спада, както и икономическата интензивност и броят на браковете. Нестабилните извънбрачни съжителства се усилиха и доста мъже над 50 година имат по някоко деца, които не познават или не срещат. Според едно проучване 57% от американците считат, че няма изгода от гласуването, тъй като изборите се управляват от богатите и от огромните корпорации.
Най-лошото е, че има зараза от самоубийства, алкохолни болести и предозиране с опиати – нещо, което Ан Кейс и аз нарекохме „ гибел заради обезсърчение ”. Дори и гибелта е неравна, защото въпросната зараза се отнася в по-малка степен за образованите.
Заради тази смъртност общата дълготрайност на живота спада в продължение на три години, което се случва за първи път от Първата международна война и последвалата я пандемия на инфлуенца.
Може би няй-вероятната причина за растящото неравноправие са стагниращите заплати на по-малко образованите. Макар приходът в Съединени американски щати като цяло да се увеличи, цялото нарастване отиде към по-образованите. Останалите изгубиха освен разцвет, само че и себеуважението и статусът, които идват с положителните работа и брак.
Заплашена ли е и Англия от неуспеха на демократичния капитализъм? От една страна тя е ваксинирана за проблемите на здравната система, които в Съединени американски щати са голяма спирачка пред просперитета. Британската обществена система, като тези в Европа, е по-завършена и великодушна от американската, и пази хората от капризите на глобализацията и автоматизацията.
Англия към този момент заобикаля и огромните лобистки мрежи, които във Вашингтон изключват ползите на елементарните хора по мнoго въпроси. И въпреки всичко има защо да се тревожим. Средните заплати стагнират от десетилетие. Смъртността от обезсърчение пораства в Англия, изключително в североизтока и в западащи градове като Блекпул. Дълго увеличаващата се дълготрайност на живота стартира да се колебае и даже да обръща тренда си.
Гласуването за Brexit и последвалият безпорядък демонстрират какъв брой доста хора се усещат непредставени от космополитните елити в Лондон и Брюксел, тъкмо както в Съединени американски щати мнозина бяха отчуждени от обединението на елити и малцинства, която поддържа Хилари Клинтън и Демократическата партия.
Глобализацията и автоматизацията са несъмнено измежду мощните сили, които задълбочават раздялите в богатите страни. Тези разделения обаче са въпрос не на неумолими исторически сили, а на политика, както се случи в Съединени американски щати. Трябва да знаем повече за механизмите. Трабва да отчитаме ролята на анти-работническите политики, на закона и на упадъка на профсъюзите. Трабва да разгледаме държанието на корпорациите, тяхната податливост към аутсорсинг и отслабването на антитръстовите ограничения. Има мнго работа за извършване. /investor.bg
Разнородни политици като Тереза Мей, Барак Обама и Джеръми Корбин го считат за главен въпрос. Въпреки това не знаем какво тъкмо тревожи хората по отношение на неравенството и за какво някои въобще не са обезпокоени. Или пък каква степен на неравноправие е от голяма важност.
Дали тъй като световни градове като Лондон се оправят толкоз добре, а други – толкоз неприятно? Дали е поради така наречен „ тлъсти котараци ” (заможни и/или авторитетни хора – бел. ред.), които печелят толкоз доста, а способстват толкоз малко? А какво да кажем за тлъстите котараци, които работят крепко и носят разцвет?
Дали е тъй като пропастта в предстоящата дълготрайност на живота сред другите съсловия е огромна и разширяваща се? Или тъй като доста хора се усещат изоставени освен в битката за разцвет, само че и в способността им да вземат участие в обществото посредством политиката, като мнозина усещат, че не са показани в ръководството.
Институтът за фискални проучвания желае да се захване с тези въпроси във Англия и да се опита да вникне в най-хубавите способи за намаляване на най-проблемните неравенства. Предстои институтът, финансиран от фондацията Нъфийлд, да стартира широкообхватен обзор на неравенствата, който аз ще ръководя, декларира Дийтън. Планираме да погледнем от разнообразни гледни точки – икономическа, демографска, историческа, философска, политическа, епидемиологична и социологическа.
Съединени американски щати се кичат с нежеланата купа на най-неравнопоставеното общество в света, най-малко що се касае до приходите. Трябва да разберем проблемите – дали те са присъщи единствено за Америка или има риск от преместването им във Англия и други места.
Може би най-проблемният аспект на неравенството в Съединени американски щати е степента, до която животът на хората без висше обучение е по-лош от този на висшистите. Средната заплата за невисшистите се намалява в продължение на половин век. За тях качеството на работата спада, както и икономическата интензивност и броят на браковете. Нестабилните извънбрачни съжителства се усилиха и доста мъже над 50 година имат по някоко деца, които не познават или не срещат. Според едно проучване 57% от американците считат, че няма изгода от гласуването, тъй като изборите се управляват от богатите и от огромните корпорации.
Най-лошото е, че има зараза от самоубийства, алкохолни болести и предозиране с опиати – нещо, което Ан Кейс и аз нарекохме „ гибел заради обезсърчение ”. Дори и гибелта е неравна, защото въпросната зараза се отнася в по-малка степен за образованите.
Заради тази смъртност общата дълготрайност на живота спада в продължение на три години, което се случва за първи път от Първата международна война и последвалата я пандемия на инфлуенца.
Може би няй-вероятната причина за растящото неравноправие са стагниращите заплати на по-малко образованите. Макар приходът в Съединени американски щати като цяло да се увеличи, цялото нарастване отиде към по-образованите. Останалите изгубиха освен разцвет, само че и себеуважението и статусът, които идват с положителните работа и брак.
Заплашена ли е и Англия от неуспеха на демократичния капитализъм? От една страна тя е ваксинирана за проблемите на здравната система, които в Съединени американски щати са голяма спирачка пред просперитета. Британската обществена система, като тези в Европа, е по-завършена и великодушна от американската, и пази хората от капризите на глобализацията и автоматизацията.
Англия към този момент заобикаля и огромните лобистки мрежи, които във Вашингтон изключват ползите на елементарните хора по мнoго въпроси. И въпреки всичко има защо да се тревожим. Средните заплати стагнират от десетилетие. Смъртността от обезсърчение пораства в Англия, изключително в североизтока и в западащи градове като Блекпул. Дълго увеличаващата се дълготрайност на живота стартира да се колебае и даже да обръща тренда си.
Гласуването за Brexit и последвалият безпорядък демонстрират какъв брой доста хора се усещат непредставени от космополитните елити в Лондон и Брюксел, тъкмо както в Съединени американски щати мнозина бяха отчуждени от обединението на елити и малцинства, която поддържа Хилари Клинтън и Демократическата партия.
Глобализацията и автоматизацията са несъмнено измежду мощните сили, които задълбочават раздялите в богатите страни. Тези разделения обаче са въпрос не на неумолими исторически сили, а на политика, както се случи в Съединени американски щати. Трябва да знаем повече за механизмите. Трабва да отчитаме ролята на анти-работническите политики, на закона и на упадъка на профсъюзите. Трабва да разгледаме държанието на корпорациите, тяхната податливост към аутсорсинг и отслабването на антитръстовите ограничения. Има мнго работа за извършване. /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ