А помните ли Оня списък?
Неприятно е да го признаем, само че отново изоставаме от международната процедура. Хората вадят офшорни досиета, а ние го караме още на лични описи. Последно прокуратурата заяви, че ще отпочне инспекция на имена от директория, доставена й съответно от Бареков. С цел определяне на обективната истина ще бъде желана от Министерство на вътрешните работи и изпълнителната власт цялата налична информация за лицата и вероятно подхванатите дейности по отношение на тях за търсене на наказателна отговорност.
Преди това пък прокуратурата привика на разпит премиера Кирил Петков след въпроса му към шефа й Иван Гешев за какво не се работи против избрани хора. Те са разказани във внесения отминистър-председателя за инспекция списък с 19 имена - с пояснението, че ги предал на 20-ия в листата. Явно същите, за които Петков уведоми Брюксел, че са в основата на корупцията в България.
От ГЕРБ също били подготвени със лист, с който настояват че крадецът вика: " Дръжте крадеца! " Те пък турили преди всичко вицепремиера и финансов министър Асен Василев, а след него - министърът на защитата и довчерашен длъжностен министър председател Стефан Янев. А експремиера Бойко Борисов, който е на челно място в " разказа " на Кирил Петков, подсети: " Така е било и през 1944-45 година – по лист са изтрепали цвета на нацията “. И увери, че в случай че смяната продължи по същия метод, " следващата година към този момент ще има описи и на Интерпол ”.
А помните ли " Оня лист " от 1992-ра, занесен сякаш от Ахмед Доган в турското посолство? Съдържаше не 20, а 1300 имена на задгранични разузнавачи, работещи под прикритие в дипломатическите ни задачи. И тогава пресата гърмеше, а прокуратурата сякаш ревизираше нещо два-три месеца преди да образува публично следствие против незнаен причинител. После следственото дело ненадейно беше прекъснато и останаха единствено догадките за ролята на " тази " и " оня " в разсекретяването на разведките.
Дали задачата е била спиране на физическата връзка, а оттова и на държавния надзор върху задграничните сдружения на Първо основно? През които са изтекли 20 милиарда, с цел да се върнат след това като " задгранични вложения " за приватизиране (разбирай - изкупуване на безценица) на съзнателно унищожените държавни активи?
Или пък задачата на " Оня лист " е забиване на чеп сред Съюз на демократичните сили и Движение за права и свободи за стопиране на евро-атлантическата ни интеграция в интерес на проведената престъпност и корупцията? Или просто се получи " Две в едно " в интерес на задкулисието?
Пре 2002-ра отново се боксираха по ченгеджийски. Тогава от върха на самата прокуратура пуснаха дискретно до медиите лист с имената на 42 някогашни държавници, за които прокуратурата водела предварителни инспекции. После описът се оказа без автограф и щемпел, а от държавното обвиняване отхвърлиха да са го пускали. Насадени в небрано лозе публицистите желаеха незабавно пояснение от основния прокурор Никола Филчев, който реагира с тежко безмълвие и обществена липса в продължение на седмици. И тогава заведоха следствено дело против незнаен причинител, след което всичко оттече и въпросните някогашни държавници по този начин и не помирисаха правосъдна зала.
Та, какви са изводите?
Първият е, че задачата на тези описи единствено частично се припокрива със поръчката на техните приносители. Никой не споделя какво тъкмо е намислил, кой е поръчителят и какъв е залогът, та публиката да си блъска главата в търсене на истината.
Вторият е, че по предписание размахването на сходни описи не води до нищо положително. Не, че са безполезни - в противен случай! Крайните резултати обаче рядко са на ползу роду.
А третият извод е, че всеки корупционен лист може да бъде затапен с различен, усърдно допълван и разнообразяван... години наред. Не за друго, а тъй като държавотговорната роля на корупцията в интервала на прехода постоянно е била неограничена във времето и пространството.
Преди това пък прокуратурата привика на разпит премиера Кирил Петков след въпроса му към шефа й Иван Гешев за какво не се работи против избрани хора. Те са разказани във внесения отминистър-председателя за инспекция списък с 19 имена - с пояснението, че ги предал на 20-ия в листата. Явно същите, за които Петков уведоми Брюксел, че са в основата на корупцията в България.
От ГЕРБ също били подготвени със лист, с който настояват че крадецът вика: " Дръжте крадеца! " Те пък турили преди всичко вицепремиера и финансов министър Асен Василев, а след него - министърът на защитата и довчерашен длъжностен министър председател Стефан Янев. А експремиера Бойко Борисов, който е на челно място в " разказа " на Кирил Петков, подсети: " Така е било и през 1944-45 година – по лист са изтрепали цвета на нацията “. И увери, че в случай че смяната продължи по същия метод, " следващата година към този момент ще има описи и на Интерпол ”.
А помните ли " Оня лист " от 1992-ра, занесен сякаш от Ахмед Доган в турското посолство? Съдържаше не 20, а 1300 имена на задгранични разузнавачи, работещи под прикритие в дипломатическите ни задачи. И тогава пресата гърмеше, а прокуратурата сякаш ревизираше нещо два-три месеца преди да образува публично следствие против незнаен причинител. После следственото дело ненадейно беше прекъснато и останаха единствено догадките за ролята на " тази " и " оня " в разсекретяването на разведките.
Дали задачата е била спиране на физическата връзка, а оттова и на държавния надзор върху задграничните сдружения на Първо основно? През които са изтекли 20 милиарда, с цел да се върнат след това като " задгранични вложения " за приватизиране (разбирай - изкупуване на безценица) на съзнателно унищожените държавни активи?
Или пък задачата на " Оня лист " е забиване на чеп сред Съюз на демократичните сили и Движение за права и свободи за стопиране на евро-атлантическата ни интеграция в интерес на проведената престъпност и корупцията? Или просто се получи " Две в едно " в интерес на задкулисието?
Пре 2002-ра отново се боксираха по ченгеджийски. Тогава от върха на самата прокуратура пуснаха дискретно до медиите лист с имената на 42 някогашни държавници, за които прокуратурата водела предварителни инспекции. После описът се оказа без автограф и щемпел, а от държавното обвиняване отхвърлиха да са го пускали. Насадени в небрано лозе публицистите желаеха незабавно пояснение от основния прокурор Никола Филчев, който реагира с тежко безмълвие и обществена липса в продължение на седмици. И тогава заведоха следствено дело против незнаен причинител, след което всичко оттече и въпросните някогашни държавници по този начин и не помирисаха правосъдна зала.
Та, какви са изводите?
Първият е, че задачата на тези описи единствено частично се припокрива със поръчката на техните приносители. Никой не споделя какво тъкмо е намислил, кой е поръчителят и какъв е залогът, та публиката да си блъска главата в търсене на истината.
Вторият е, че по предписание размахването на сходни описи не води до нищо положително. Не, че са безполезни - в противен случай! Крайните резултати обаче рядко са на ползу роду.
А третият извод е, че всеки корупционен лист може да бъде затапен с различен, усърдно допълван и разнообразяван... години наред. Не за друго, а тъй като държавотговорната роля на корупцията в интервала на прехода постоянно е била неограничена във времето и пространството.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ