Селекционерът на националите Пранди: Никога не съм мислил за волейбола като за работа
Непринуденото и намерено изявление, което селекционерът на мъжкия ни народен тим по волейбол Силвано Пранди даде за предаването “Код спорт” по ТВ+ преди седмица, предстоящо получи огромен отзив. В него италианският експерт приказва увлекателно за славната си кариера, за другите столетия в този спорт и за една малко непокорна звезда от предишното – Любо Ганев! “Професора” е една от аргументите да споделяме, че Италия диктува модата във волейбола. А от 71-а годишният експерт може да се научат доста и все забавни истории.
Точно по тази причина най-любопитното от описа му е във втората част от изявлението. Акцент в него е задачата му в България и фантазията “трикольорите” да стигнат до олимпийските игри в Токио следващата година.
- Г-н Пранди, неотдавна безконечният за нашия народен тим Теодор Салпаров съобщи, че отборът ни е играл най-грамотно под ваше управление. Смятате ли, че можете да помогнете на „ лъвовете “ да се приближат до модерните трендове, да подобрите дейностите най-много в задното поле, където изпитваме хронична уязвимост?
- Да, по този начин е. Знам, че моята работа не може да се състои в самостоятелно усъвършенстване на техниката на играчите. Според мен това не би трябвало да е работата на националния селекционер. А и няма време за сходни неща. Ще разполагаме с доста малко през този интервал за подготовка. Работата ми ще бъде да усъвършенствам само качествата на избрани играчи, с цел да могат те да се слеят с тима. Ще диря позитивните им качества, които са значими за отбора. Другата задача ще бъде да прикрием и да понамалим отрицателните неща в играта на някои от тези, на които залагам. Аз ще съм главно ориентиран към тактическия аспект, тъй като той е необходим, с цел да търсим и реализираме положителни резултати. Така че ще работя в тази посока. След което тимът ще стигне до несъмнено равнище от технико-тактическа позиция и това ще се види след няколко месеца, когато ще се състои най-важната за нас среща. Така че моята работа ще е съсредоточена в тази посока.
- Наследявате на треньорския пост Пламен Константинов. Наясно ли сте с проблемите, които имаше той преди международното състезание и очаквате ли да имате сходни поради балканския манталитет на нашите играчи?
- Не желаех да получа информация за проблемите, които треньорът преди мен е имал, тъй като всички наставници и всички щабове имат своя друга философия, метод на връзки и метод на работа. Затова, несъмнено, аз съм повикал съвсем същите играчи, които играеха при Пламен. Но се надявам те да бъдат задоволително стимулирани, с цел да дадат максимума от себе си. Засега не мисля за проблеми, които биха могли да дойдат извън, а повече обмислям за това по какъв начин би трябвало да играе тимът ни. Ако след това се появят проблеми, ще се оправяме с тях. Ще ги решаваме по моя метод на мислене и моя взор върху държанието и живота. Така съм правил през цялата ми кариера. Ще търсим опция да ги преодоляваме по най-хубавия вероятен метод.
- Кои са най-близките ви хора в българския волейбол през днешния ден?
- Когато ме питат какви мемоари имам от българския волейбол и близки хора, нормално давам отговор, че се усещам на половина българин. Вероятно ще попитате за какво споделям, че на половина българин? Първо, тъй като съм се учил доста от огромните майстори на България, като да вземем за пример Георги Чолов. А когато бях на към 25-28 години Митко Каров и Димитър Златанов бяха двамата най-важни за моето образуване освен като ценител на волейбола, само че и като човек. От тези три фигури се въодушевявам постоянно. Когато ги виждам или слушам, най-много Митко Каров, който идва особено в Италия, тъй като щерка му живее в моя град Кунео и Златанов, тъй като с Димитър е задоволително единствено да се чуем по телефона и все едно не сме се разделяли в никакъв случай. Участвах в представянето на неговата книга с голямо наслаждение. Това са хората, които тук в България са били доста значими за мен и за построяването ми. След това, в случай че приказваме за сегашния интервал е ясно, че тук ще изредя имената, за които към този момент говорихме. За Любо Ганев към този момент загатнах, също и Владо Николов, а и спомените ми с Борислав Кьосев са били постоянно свързани с хубави и другарски усеща. Също по този начин и с толкоз доста други, които сигурно не помня и апелирам да ми простят, че не мога да ги изредя всички в този миг.
- С какво най-трудно свикнахте при предходния си престой в България?
- Никога не съм имал някаква невероятна и непреодолима компликация, тъй като постоянно съм се опитвал да се съсредоточвам изцяло върху нещата, които би трябвало да направя и не оставям никакви отрицателни чувства към себе си. Толкова хора приказват към един треньор, подлагат на критика за щяло и нещяло. Има такива, които са постоянно недоволни и обичат да приказват неприятно зад тила на другите. Нищо от тези неща не ме интересува. Аз знам, че има миг, в който моята роля в частност е и тази на обществена персона и по тази причина ще съм подложен под лупа и ще бъда обсъждан от всички. Това е обикновено, вярно и демонстрира, че волейболът е известен спорт тук, в България. Истинските компликации идват единствено и само от съперника. Трябва да побеждаваме в мачовете си. Това е единствената и същинска компликация. Но не би трябвало да се спори с хората и да се влиза в спорове с тези към мен. Това съм избягвал постоянно и през целия ми живот съм се придържал към една турска сентенция, която общо взето споделя, че би трябвало да гледаш напред и да вървиш напред. А когато вървиш, в случай че се спираш непрекъснато, с цел да хвърляш камъни по всички кучета, които лаят, в никакъв случай няма да стигнеш до задачата си. Това съм се опитал да трансформира в моя лична вяра и я съблюдавам постоянно.
- Имате репутацията на треньор с твърда ръка и въпреки всичко, какъв брой постоянно се е случвало да вършиме взаимни отстъпки в работата си?
- Аз имам вяра в хората. Аз съм треньор и изисквам от играчите ми да се раздават на тренировки и мачове. Смятам, че това е обикновено. Пак ще повторя – аз имам вяра в хората. Всеки състезател е човек, който мисли, има цел в живота си и желае да я реализира. Нито мога, нито желая да управлявам живота отвън терена на състезателите ми. Това е принцип. Ако някой слага под въпрос волейбола, тима или мен като треньор, има човешкото право да остане или да си отиде. Ако реши да работим дружно, би трябвало да съблюдава едни естествени правила, които са наложителни за всеки един състезател и за всеки един тим. Аз оставям на тях да покажат до каква степен имат воля и предпочитание да станат едни в действителност значими и положителни играчи и да оказват помощ на отбора да реализира положителни резултати. Не ме интересува дали един играч си ляга в един или различен час, дали посещава късно собствен другар или другарка. Тази неща не ме вълнуват. За мен значимото е в деня на мача да бъдат 100 % съсредоточени и всички със своите персонални качества да оказват помощ, с цел да имаме добър резултат. Това е единственото нещо, което е значимо за мен.
- Бил сте 12 години преподавател по физическо образование - какво ви даде тази треньорска работа за по-нататъшното ви развиване?
- Мисля, че съм роден да бъда треньор. И ще ви кажа за какво! Когато бях единствено на 17 и играех в тимовете в моя град, най-вече обичах да вървя да оказвам помощ на треньорите, които работеха с по-малки от мен – да вземем за пример 14-годишни. Школата ми даде доста, само че когато излязох от нея незабавно отидох във Висшия състезателен институт, тъй като там щях да получа най-вече. За да мога да стана треньор, да се срещна с научните възгледи за спорта, да познавам логиката на психиката, която е доста значима част от подготовката на един човек и на един състезател. Когато трябваше да отбия военната работа, избрах офицерско учебно заведение в Италия, тъй като военната школа щеше да ми помогне да схвана гледната точка на военните за това по какъв начин би трябвало да се поддържа връзка, да се поддържа дисциплинираност и по какъв начин да се управляват хора. Както виждате, постоянно съм търсил от самото начало работа, която да ме приближава, да ме построява като треньор и да ми оказва помощ в подготовката ми за това, което постоянно е било огромната ми пристрастеност. След това бях преподавател по физическо. Това ми оказа помощ доста в първите години на моята кариера, най-много от педагогическа позиция, психическа също, да се науча по какъв начин да се държа с момчетата пред мен, тъй като нормално проблемите на един учител и на един треньор са доста близки.
- В дългата си кариера сте се опазили от огромни кавги в медиите. Имали ли сте в миналото проблеми с публицистите? Как гледате на тях?
- Очевидно е, че волейболът не е футбол. Няма такава известност на международно равнище, каквато имат други спортове. Спомените ми от пресата и общественото мнение не са по този начин интензивни и ярки, като тези на други мои сътрудници от други спортове. Винаги съм се опитвал да бъда благ и сърдечен, тъй като съм просто подобен и ми доставя наслаждение да поддържам връзка с хората. Това може да става посредством публицистите или хората, които ръководят обществените медии. Те са значими, тъй като посредством тях можем да споделяме и да описваме за своята активност. Затова го върша постоянно на драго сърце и постоянно съм разполагаем.
- Ако приказваме с проценти, какви са възможностите на България да завоюва олимпийската подготовка, която е през месец август във Варна в случай, че наш противник ще бъде Бразилия, извънредно мощен тим и сегашен първенец?
- Имаме в действителност комплицирана и сложна олимпийска подготовка, тъй като през август ще срещнем забавни тимове като Пуерто Рико и Бразилия, която е международна волейболна мощ. Ако би трябвало да дам възможностите ни в проценти, бих споделил, че Бразилия е любимец. Очевидно обаче не постоянно в спорта любимците побеждават. Така че ние ще се подготвим допустимо най-добре и ще работим, с цел да победим Бразилия и това не го споделям, с цел да се харесам. Това е в действителност мъчно начинание, само че с качествата на тима ни, които се надявам в месеците до тогава да засиля и благодарение на варненската аудитория, която познавам като прелестна отпреди години, считам, че е постижимо! Тогава съвсем всички мачове ги играехме в морската ви столица и съм доста удовлетворен за това. Такива са спомените ми от оня интервал и съм сигурен, че с поддръжката на публиката във Варна и приятелите на българския волейбол от цялата страна, ще се хвърлим в борба за победа над Бразилия, макар че ще повторя, че считам този противник за любимец.
- Сезонът във волейбола е пъклен претрупан, до неотдавна водехте борби с Шомон във Франция, където станахте втори в шампионата, в този момент се обрисува да нямате лятна почивка… Колко би трябвало човек да обича работата си, с цел да си предизвиква всичко това? Сега сте на 71 години - докога се виждате в огромната игра?
- Никога не съм мислил за волейбола като за работа. За мен той постоянно е бил една пристрастеност. Поради тази причина аз нямам потребност от отмора, тъй като когато не съм на подготовка с играчите ми и съм надалеч от тази атмосфера, имам възприятието, че нещо ми липсва. Затова и се получи по този начин, че напълно скоро след края на френското състезание и единствено няколко дни по-късно към този момент съм тук за началото на ново премеждие. За мен е същинско наслаждение и одобрих поканата на българската федерация, тъй като знам, че прочувствено ще изживея един доста забавен интервал. Нямам потребност от отмора. Най-добре се усещам всеки ден и всяка вечер, когато съм с моите тимове. За мен това е време, което ми дава доста повече, в сравнение с една скучна отмора. Не знам по кое време ще прекъсна и по кое време ще сложа завършек на моята кариера. Не съм си определил някакъв период за това. Ще спра да упражнявам, когато към този момент никой не желае да ми направи забавно предложение за нови планове.
- Как поддържате тази добра форма, в която се намирате? Често ли влизате във фитнеса да карате колело?
- Това е моят жанр на живот. Винаги е било по този начин. Водя здравословен живот. Обичам физическите натоварвания и обичам да упражнявам самичък или с приятелите ми. Всяка активност, която ми оказва помощ да подкрепям здравето си на положително равнище, е добре пристигнала. Пристрастен съм, когато съм си у дома да върша обиколки с велосипеда, което е едно от другите ми обичани неща. Обожавам да върша дълги разходки пешком. Много обичам да подкрепям хранителен режим и отмора, която оказва помощ да подкрепям здравето си. Мисля, че на всички би трябвало да им харесва да вършат неща за здравето си. Само това е. Не върша нищо кой знае какво, само че се пробвам да изживявам всеки ден по здравословен метод. По метод, който ми доставя наслаждение - да отивам на посетители на приятелите ми и най-много на роднините ми, които са доста приятни.
- Как гледа фамилията ви на предизвикването ви в България? Идвали ли са у нас? Харесва ли им?
- Моето семейство одобри поканата на българската федерация, тъй като както синът ми, по този начин и жена ми имат толкоз положителни мемоари и огромна наслада по времето, което преди време прекарахме дружно във Варна преди 10 или девет години. Те с неспокойствие чакат момента да вземат самолета и да дойдат във Варна за три седмици, с цел да гледат шампионата на лигата на нациите и към този момент са си резервирали даже хотел за престоя си, с цел да участват на олимпийската подготовка. Те изживяват с голямо наслаждение това мое премеждие, изключително синът ми, който е волейболист и нашият спорт е част от живота му.
- Изглеждате доста спокоен човек. Може ли нещо да ви изкара от равновесие?
- Опитвам се в никакъв случай да не излизам от това, което назовавам здрав разсъдък. Това е умствено равновесие, което постоянно диря, тъй като то е значимо освен за спорта. Аз тълкувам живота по метод, че постоянно би трябвало да се любуваме на красивите страни на съществуването ни. Относно грозните неща, се пробвам да върша по този начин, както работя във волейбола – пробвам се да ги минимизирам или в случай че са неизбежни, да не им обръщам внимание. Те обаче не би трябвало по никакъв метод да въздействат върху настроението ми и върху метода ми на живот, който би трябвало да бъде живян постоянно с приятност и оптимизъм.
- За край кажете нещо за българските почитатели. Какво е мнението ви за тях? Ако желаете, им обещайте или пожелайте нещо…
- За мен най-красивите мемоари, които съм имал отвън терена, с почитателите и с хората отвън професионалния свят на волейбола, са от интервала ми в България преди 10 години. Очаквам още веднъж да събера такива хубави мемоари с феновете на волейбола, с тези хора, които го изживяват с такава пристрастеност. Мисля, че мога да им обещая, че ще се любуват на хубава игра. Очевидно е, че спортните резултати от време на време са по-добри и от време на време не толкоз положителни и това би трябвало да се приема. Но най-важното е волейболът да се изживява на драго сърце, с възторг. Спортът е една от красивите страни на живота и би трябвало да носи наслада. Убеден съм, че българските тифози и феновете на българския волейбол ще бъдат доста удовлетворени от това, което ще им покажем.
- Господин Пранди, доста ви благодарим за този диалог! Желаем ви триумф и се радваме, че още веднъж сте отпред на българския народен тим!
- Аз също благодаря и съм уверен, че удоволствието ми в работата с тима ще донесе наслаждение на българските почитатели.
Силвано Пранди: Аржентина справедливо ни победи
Точно по тази причина най-любопитното от описа му е във втората част от изявлението. Акцент в него е задачата му в България и фантазията “трикольорите” да стигнат до олимпийските игри в Токио следващата година.
- Г-н Пранди, неотдавна безконечният за нашия народен тим Теодор Салпаров съобщи, че отборът ни е играл най-грамотно под ваше управление. Смятате ли, че можете да помогнете на „ лъвовете “ да се приближат до модерните трендове, да подобрите дейностите най-много в задното поле, където изпитваме хронична уязвимост?
- Да, по този начин е. Знам, че моята работа не може да се състои в самостоятелно усъвършенстване на техниката на играчите. Според мен това не би трябвало да е работата на националния селекционер. А и няма време за сходни неща. Ще разполагаме с доста малко през този интервал за подготовка. Работата ми ще бъде да усъвършенствам само качествата на избрани играчи, с цел да могат те да се слеят с тима. Ще диря позитивните им качества, които са значими за отбора. Другата задача ще бъде да прикрием и да понамалим отрицателните неща в играта на някои от тези, на които залагам. Аз ще съм главно ориентиран към тактическия аспект, тъй като той е необходим, с цел да търсим и реализираме положителни резултати. Така че ще работя в тази посока. След което тимът ще стигне до несъмнено равнище от технико-тактическа позиция и това ще се види след няколко месеца, когато ще се състои най-важната за нас среща. Така че моята работа ще е съсредоточена в тази посока.
- Наследявате на треньорския пост Пламен Константинов. Наясно ли сте с проблемите, които имаше той преди международното състезание и очаквате ли да имате сходни поради балканския манталитет на нашите играчи?
- Не желаех да получа информация за проблемите, които треньорът преди мен е имал, тъй като всички наставници и всички щабове имат своя друга философия, метод на връзки и метод на работа. Затова, несъмнено, аз съм повикал съвсем същите играчи, които играеха при Пламен. Но се надявам те да бъдат задоволително стимулирани, с цел да дадат максимума от себе си. Засега не мисля за проблеми, които биха могли да дойдат извън, а повече обмислям за това по какъв начин би трябвало да играе тимът ни. Ако след това се появят проблеми, ще се оправяме с тях. Ще ги решаваме по моя метод на мислене и моя взор върху държанието и живота. Така съм правил през цялата ми кариера. Ще търсим опция да ги преодоляваме по най-хубавия вероятен метод.
- Кои са най-близките ви хора в българския волейбол през днешния ден?
- Когато ме питат какви мемоари имам от българския волейбол и близки хора, нормално давам отговор, че се усещам на половина българин. Вероятно ще попитате за какво споделям, че на половина българин? Първо, тъй като съм се учил доста от огромните майстори на България, като да вземем за пример Георги Чолов. А когато бях на към 25-28 години Митко Каров и Димитър Златанов бяха двамата най-важни за моето образуване освен като ценител на волейбола, само че и като човек. От тези три фигури се въодушевявам постоянно. Когато ги виждам или слушам, най-много Митко Каров, който идва особено в Италия, тъй като щерка му живее в моя град Кунео и Златанов, тъй като с Димитър е задоволително единствено да се чуем по телефона и все едно не сме се разделяли в никакъв случай. Участвах в представянето на неговата книга с голямо наслаждение. Това са хората, които тук в България са били доста значими за мен и за построяването ми. След това, в случай че приказваме за сегашния интервал е ясно, че тук ще изредя имената, за които към този момент говорихме. За Любо Ганев към този момент загатнах, също и Владо Николов, а и спомените ми с Борислав Кьосев са били постоянно свързани с хубави и другарски усеща. Също по този начин и с толкоз доста други, които сигурно не помня и апелирам да ми простят, че не мога да ги изредя всички в този миг.
- С какво най-трудно свикнахте при предходния си престой в България?
- Никога не съм имал някаква невероятна и непреодолима компликация, тъй като постоянно съм се опитвал да се съсредоточвам изцяло върху нещата, които би трябвало да направя и не оставям никакви отрицателни чувства към себе си. Толкова хора приказват към един треньор, подлагат на критика за щяло и нещяло. Има такива, които са постоянно недоволни и обичат да приказват неприятно зад тила на другите. Нищо от тези неща не ме интересува. Аз знам, че има миг, в който моята роля в частност е и тази на обществена персона и по тази причина ще съм подложен под лупа и ще бъда обсъждан от всички. Това е обикновено, вярно и демонстрира, че волейболът е известен спорт тук, в България. Истинските компликации идват единствено и само от съперника. Трябва да побеждаваме в мачовете си. Това е единствената и същинска компликация. Но не би трябвало да се спори с хората и да се влиза в спорове с тези към мен. Това съм избягвал постоянно и през целия ми живот съм се придържал към една турска сентенция, която общо взето споделя, че би трябвало да гледаш напред и да вървиш напред. А когато вървиш, в случай че се спираш непрекъснато, с цел да хвърляш камъни по всички кучета, които лаят, в никакъв случай няма да стигнеш до задачата си. Това съм се опитал да трансформира в моя лична вяра и я съблюдавам постоянно.
- Имате репутацията на треньор с твърда ръка и въпреки всичко, какъв брой постоянно се е случвало да вършиме взаимни отстъпки в работата си?
- Аз имам вяра в хората. Аз съм треньор и изисквам от играчите ми да се раздават на тренировки и мачове. Смятам, че това е обикновено. Пак ще повторя – аз имам вяра в хората. Всеки състезател е човек, който мисли, има цел в живота си и желае да я реализира. Нито мога, нито желая да управлявам живота отвън терена на състезателите ми. Това е принцип. Ако някой слага под въпрос волейбола, тима или мен като треньор, има човешкото право да остане или да си отиде. Ако реши да работим дружно, би трябвало да съблюдава едни естествени правила, които са наложителни за всеки един състезател и за всеки един тим. Аз оставям на тях да покажат до каква степен имат воля и предпочитание да станат едни в действителност значими и положителни играчи и да оказват помощ на отбора да реализира положителни резултати. Не ме интересува дали един играч си ляга в един или различен час, дали посещава късно собствен другар или другарка. Тази неща не ме вълнуват. За мен значимото е в деня на мача да бъдат 100 % съсредоточени и всички със своите персонални качества да оказват помощ, с цел да имаме добър резултат. Това е единственото нещо, което е значимо за мен.
- Бил сте 12 години преподавател по физическо образование - какво ви даде тази треньорска работа за по-нататъшното ви развиване?
- Мисля, че съм роден да бъда треньор. И ще ви кажа за какво! Когато бях единствено на 17 и играех в тимовете в моя град, най-вече обичах да вървя да оказвам помощ на треньорите, които работеха с по-малки от мен – да вземем за пример 14-годишни. Школата ми даде доста, само че когато излязох от нея незабавно отидох във Висшия състезателен институт, тъй като там щях да получа най-вече. За да мога да стана треньор, да се срещна с научните възгледи за спорта, да познавам логиката на психиката, която е доста значима част от подготовката на един човек и на един състезател. Когато трябваше да отбия военната работа, избрах офицерско учебно заведение в Италия, тъй като военната школа щеше да ми помогне да схвана гледната точка на военните за това по какъв начин би трябвало да се поддържа връзка, да се поддържа дисциплинираност и по какъв начин да се управляват хора. Както виждате, постоянно съм търсил от самото начало работа, която да ме приближава, да ме построява като треньор и да ми оказва помощ в подготовката ми за това, което постоянно е било огромната ми пристрастеност. След това бях преподавател по физическо. Това ми оказа помощ доста в първите години на моята кариера, най-много от педагогическа позиция, психическа също, да се науча по какъв начин да се държа с момчетата пред мен, тъй като нормално проблемите на един учител и на един треньор са доста близки.
- В дългата си кариера сте се опазили от огромни кавги в медиите. Имали ли сте в миналото проблеми с публицистите? Как гледате на тях?
- Очевидно е, че волейболът не е футбол. Няма такава известност на международно равнище, каквато имат други спортове. Спомените ми от пресата и общественото мнение не са по този начин интензивни и ярки, като тези на други мои сътрудници от други спортове. Винаги съм се опитвал да бъда благ и сърдечен, тъй като съм просто подобен и ми доставя наслаждение да поддържам връзка с хората. Това може да става посредством публицистите или хората, които ръководят обществените медии. Те са значими, тъй като посредством тях можем да споделяме и да описваме за своята активност. Затова го върша постоянно на драго сърце и постоянно съм разполагаем.
- Ако приказваме с проценти, какви са възможностите на България да завоюва олимпийската подготовка, която е през месец август във Варна в случай, че наш противник ще бъде Бразилия, извънредно мощен тим и сегашен първенец?
- Имаме в действителност комплицирана и сложна олимпийска подготовка, тъй като през август ще срещнем забавни тимове като Пуерто Рико и Бразилия, която е международна волейболна мощ. Ако би трябвало да дам възможностите ни в проценти, бих споделил, че Бразилия е любимец. Очевидно обаче не постоянно в спорта любимците побеждават. Така че ние ще се подготвим допустимо най-добре и ще работим, с цел да победим Бразилия и това не го споделям, с цел да се харесам. Това е в действителност мъчно начинание, само че с качествата на тима ни, които се надявам в месеците до тогава да засиля и благодарение на варненската аудитория, която познавам като прелестна отпреди години, считам, че е постижимо! Тогава съвсем всички мачове ги играехме в морската ви столица и съм доста удовлетворен за това. Такива са спомените ми от оня интервал и съм сигурен, че с поддръжката на публиката във Варна и приятелите на българския волейбол от цялата страна, ще се хвърлим в борба за победа над Бразилия, макар че ще повторя, че считам този противник за любимец.
- Сезонът във волейбола е пъклен претрупан, до неотдавна водехте борби с Шомон във Франция, където станахте втори в шампионата, в този момент се обрисува да нямате лятна почивка… Колко би трябвало човек да обича работата си, с цел да си предизвиква всичко това? Сега сте на 71 години - докога се виждате в огромната игра?
- Никога не съм мислил за волейбола като за работа. За мен той постоянно е бил една пристрастеност. Поради тази причина аз нямам потребност от отмора, тъй като когато не съм на подготовка с играчите ми и съм надалеч от тази атмосфера, имам възприятието, че нещо ми липсва. Затова и се получи по този начин, че напълно скоро след края на френското състезание и единствено няколко дни по-късно към този момент съм тук за началото на ново премеждие. За мен е същинско наслаждение и одобрих поканата на българската федерация, тъй като знам, че прочувствено ще изживея един доста забавен интервал. Нямам потребност от отмора. Най-добре се усещам всеки ден и всяка вечер, когато съм с моите тимове. За мен това е време, което ми дава доста повече, в сравнение с една скучна отмора. Не знам по кое време ще прекъсна и по кое време ще сложа завършек на моята кариера. Не съм си определил някакъв период за това. Ще спра да упражнявам, когато към този момент никой не желае да ми направи забавно предложение за нови планове.
- Как поддържате тази добра форма, в която се намирате? Често ли влизате във фитнеса да карате колело?
- Това е моят жанр на живот. Винаги е било по този начин. Водя здравословен живот. Обичам физическите натоварвания и обичам да упражнявам самичък или с приятелите ми. Всяка активност, която ми оказва помощ да подкрепям здравето си на положително равнище, е добре пристигнала. Пристрастен съм, когато съм си у дома да върша обиколки с велосипеда, което е едно от другите ми обичани неща. Обожавам да върша дълги разходки пешком. Много обичам да подкрепям хранителен режим и отмора, която оказва помощ да подкрепям здравето си. Мисля, че на всички би трябвало да им харесва да вършат неща за здравето си. Само това е. Не върша нищо кой знае какво, само че се пробвам да изживявам всеки ден по здравословен метод. По метод, който ми доставя наслаждение - да отивам на посетители на приятелите ми и най-много на роднините ми, които са доста приятни.
- Как гледа фамилията ви на предизвикването ви в България? Идвали ли са у нас? Харесва ли им?
- Моето семейство одобри поканата на българската федерация, тъй като както синът ми, по този начин и жена ми имат толкоз положителни мемоари и огромна наслада по времето, което преди време прекарахме дружно във Варна преди 10 или девет години. Те с неспокойствие чакат момента да вземат самолета и да дойдат във Варна за три седмици, с цел да гледат шампионата на лигата на нациите и към този момент са си резервирали даже хотел за престоя си, с цел да участват на олимпийската подготовка. Те изживяват с голямо наслаждение това мое премеждие, изключително синът ми, който е волейболист и нашият спорт е част от живота му.
- Изглеждате доста спокоен човек. Може ли нещо да ви изкара от равновесие?
- Опитвам се в никакъв случай да не излизам от това, което назовавам здрав разсъдък. Това е умствено равновесие, което постоянно диря, тъй като то е значимо освен за спорта. Аз тълкувам живота по метод, че постоянно би трябвало да се любуваме на красивите страни на съществуването ни. Относно грозните неща, се пробвам да върша по този начин, както работя във волейбола – пробвам се да ги минимизирам или в случай че са неизбежни, да не им обръщам внимание. Те обаче не би трябвало по никакъв метод да въздействат върху настроението ми и върху метода ми на живот, който би трябвало да бъде живян постоянно с приятност и оптимизъм.
- За край кажете нещо за българските почитатели. Какво е мнението ви за тях? Ако желаете, им обещайте или пожелайте нещо…
- За мен най-красивите мемоари, които съм имал отвън терена, с почитателите и с хората отвън професионалния свят на волейбола, са от интервала ми в България преди 10 години. Очаквам още веднъж да събера такива хубави мемоари с феновете на волейбола, с тези хора, които го изживяват с такава пристрастеност. Мисля, че мога да им обещая, че ще се любуват на хубава игра. Очевидно е, че спортните резултати от време на време са по-добри и от време на време не толкоз положителни и това би трябвало да се приема. Но най-важното е волейболът да се изживява на драго сърце, с възторг. Спортът е една от красивите страни на живота и би трябвало да носи наслада. Убеден съм, че българските тифози и феновете на българския волейбол ще бъдат доста удовлетворени от това, което ще им покажем.
- Господин Пранди, доста ви благодарим за този диалог! Желаем ви триумф и се радваме, че още веднъж сте отпред на българския народен тим!
- Аз също благодаря и съм уверен, че удоволствието ми в работата с тима ще донесе наслаждение на българските почитатели.
Силвано Пранди: Аржентина справедливо ни победи
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ