Непрекъснато се появяват най-различни митове за компютърния хардуер. Част от

...
Непрекъснато се появяват най-различни митове за компютърния хардуер. Част от
Коментари Харесай

Десет мита за процесорите, които е време вече да забравим

Непрекъснато се появяват най-различни легенди за компютърния хардуер. Част от тях, в някои случаи имат смисъл, само че има някои остарели схващания, които към този момент не са настоящи. Например, „колкото е по-тежко компютърното зареждане, толкоз е по-добро“ или „колкото повече памет има видеокартата, толкоз е по-бърза“. Да се спрем на някои от по-популярните легенди по отношение на процесорите.
1Колкото по-висока е тактовата периодичност, толкоз по-бърз е процесорът
Корените на този мит се крият в 90-те години, когато доста консуматори не им се занимаваше с имената на неразбираемите за това време Intel 386, 486 и Pentium, и просто гледаха честотата. Разбира се, колкото по-висока е честотата на някои от тези процесори, толкоз той е по-бърз.

Към сегашен ден това не е правилно: процесорите могат да имат разнообразни архитектури със напълно друга продуктивност на един Hz. Така да вземем за пример, Apple A7 с тактова периодичност 1,3 GHz е на същото равнище, като Snapdragon 800 с периодичност 2,2 GHz и в това няма нищо необичайно. Естествено, в случай че става дума за процесори от една и съща фамилия, това предписание важи – процесорът i5-8400 с периодичност 2,8 GHz в действителност е по-бавен от i5-8500 с тактова периодичност 3 GHz.
2Процесорите изгарят при овърклок
Струва си да се разделят хардуерните и софтуерните параметри на овърклока. Честотата е чисто програмен параметър: в режим на спестовност на силата тя може да намалее до стотици мегахерци, а при съществено натоварване да скочи до няколко гигахерца. Ето за какво, баналното увеличение на тактовата периодичност не може да навреди на процесора и той няма да изгори от това. Най-много да стартира да работи несигурно.

Съвсем друго е захранващото напрежение. Това се смята за хардуерен параметър. От една страна, колкото е по-високо напрежението на ядрото, толкоз по-висока тактова периодичност може да се реализира. Но въпреки това, всеки процесор има избран диапазон на това напрежение, и при излизането от тези рамки, огромна е вероятността да се наложи закупуването на нов чип.
3Високите температури бързо убиват процесора

Счита се, че в случай че работи при температури, близки до оптималната, процесорът живее по-малко. От физическа позиция, има логичност – при високи температури деградацията на силициевия кристал протича по-бързо. Но тук би трябвало да създадем две значими забележки. Първо, сериозните температури, указани от производителите постоянно имат запас от 10-20 градуса по Целзий. Второ, животът на силициевите кристали се мери с доста десетилетия. И през днешния ден без проблем летят самолети от началото на 90-то години, в които се употребява процесора Intel 386, създаден по същото време. Ето за какво, незначителното понижаване на софтуерния живот на процесора, работещ с по-висока температура, няма да бъде усетено.

Това, което може да накара процесора бързо да деградира е повишението на напрежението до сериозно равнище. В този случай отрицателните резултати ще стартират да се вижда единствено след година – процесорът няма да може обикновено да работи със същата периодичност, с каквато е работил при закупуването. Ще се наложи нейното намаление.
4ARM архитектурата е по-добра от х86
Последно време има доста разногласия, че ARM е по-добра от х86 и напълно скоро персоналните компютри ще се трансферират към ARM архитектурата. Всъщност, не може да се каже, че една архитектура е добра или неприятна. Може единствено да се каже, че един процесор е по-добър от различен. Трябва да се вземат процесори с разнообразни архитектури и да се сравнят, кой е по-бърз, кой употребява по-малко сила, кой е по-евтин и така нататък И по-късно да се създадат изводите.
5Колкото повече ядра има процесорът, толкоз по-добре
Изглежда разумно: повече ядра – по-висока продуктивност. Всъщност това надалеч не постоянно е по този начин. Игрите да вземем за пример, и до през днешния ден не могат да работят с повече от 8-12 потока и се получава по този начин, че 32-ядреният топ-процесор Theadripper демонстрира по-добра продуктивност, в случай че му се изключат половината ядра. Процесорът е по-добре да се избира не по огромния брой ядра, а от опциите на софтуера, с който се работи. При Photoshop да вземем за пример, и до през днешния ден две бързи ядра демонстрират къде по-добър резултат от 10 мудни. Освен това, има доста програмен продукт, който отрицателно реагира на HyperThreading и при изключването на логическите ядра работи по-бързо.
6Процесорите Xeon от AliExpress не стават

През последните години известността на Xeon от китайските търговски площадки мощно набъбна (за страдание и тяхната цена). Причината е ясна: сървърите минават към по-нов хардуер, а старите съставни елементи на по 5-7 години се бракуват и продават за жълти стотинки. Тези процесори китайците на драго сърце закупуват и след това ги продават посредством електронните магазини. Но в Ali да вземем за пример, с лекост може да се откри доста добър процесор за към 15-20 $.

Основната рецензия против тези „китайски“ процесори е, че с LGA775 сокета и Xeon 5450 (и аналозите), с което всичко стартира, в действителност има някои проблеми – належащо е да се препрограмира BIOS-а, не всички дънни платки са съвместими и така нататък Но в случай че се изберат по-нови процесори и сокети, няма никакви проблеми. Така да вземем за пример, Xeon X3440 и LGA1156 работят доста добре, тъй като BIOS-а на дънните платки с LGA1156 сокет към този момент поддържа сървърните процесори и е задоволително просто да се смени процесора в сокета.
7Ако процесорът не разкрива опциите на видеокартата, значи е неприятен

Много консуматори са на мнение, че в случай че процесорът не може да натовари графичната карта до 100%, то на вятъра са дадени толкоз пари за мощна видеокарта и на вятъра са направени икономии от процесора.

Защо става по този начин? В игрите, процесорът се грижи за подготовката на фрагментите за видеокартата, за физиката, изкуствения разсъдък и така нататък Ясно е, че той може да приготви избран брой фрагменти в секунда – да вземем за пример 50. Видеокартата също може да обработи и изведе на екрана собствен избран брой фрагменти – в случай че те са повече от 50 в секунда, тя ще престоява несъмнено време, а процесорът ще се товари. И противоположното, видеокартата може да бъде натоварена 100%, а процесорът понякога почива.

Да погледнем нещата от малко по-друг ъгъл. Дори и топ-процесорите могат да приготвят тъкмо избран брой фрагменти в секунда. Да създадем опит. Нека изкуствено да понижим резолюцията до HD, а графичните настройки сложим на най-малко. В този случай ще забележим, по какъв начин един i9-9900K работи на 100%, а графичната карта GTX 1060 остава хладна.

Оттук може да се направи извода, че можем да избавим от зависимостта от процесора. Видеокартата е хладна? Тогава подвигаме графичните настройки и получаваме доста по-красиви изображения със напълно същия брой фрагменти в секунда. Разбира се, тук не става дума, когато процесорът едвам доближава 15 FPS. И в този случай графичната карта може да бъде натоварена, само че да се играе няма да е прелестно, макар красивите изображения.
8100% натоварване на процесора го убива по-бързо
Това разбиране не се среща постоянно. Тук нормално се прави прилика с битовата техника, която при работа на най-много се износва и поврежда по-бързо. Но в процесора няма механични елементи и неговата деградация е прекомерно мудна, с цел да окаже някакво въздействие.
9Водното изстудяване на процесора е по-добро от въздушното

От позиция на физиката, всичко е правилно. Водата и множеството течности са доста по-добър проводник на топлината от въздуха. Но да не забравяме, че на пазара се оферират редица супер-охладители, които могат да разсеят 200 и даже 250 W топлота. Това е премного за 99% от потребителите, като съвсем постоянно тези охладители са осезателно по-евтини от водното изстудяване.

Да се взема водно изстудяване има смисъл единствено в случай че имате компактна кутия с мощен процесор и в нея не може да се сложи супер-охладител. Или в случай че да вземем за пример имате клокнат 32-ядрен AMD Threadripper с консумация над 400 W. В останалите случаи водното изстудяване е единствено ненужно харчене на пари и куп проблеми в бъдеще.
10Спецификациите на процесора в уеб страницата на производителя са последна инстанция

Трябва добре да се знае, че прекалено много от написаното в уеб страницата на производителя се написа с детайли на маркетинга. Откровена неистина, несъмнено, няма. Но доста неща се премълчават. Така да вземем за пример, можем да забележим, че новият i9-9900K в с топлинен коефициент 95 W. Само че на процедура, без никакъв овърклок и в TurboBoost режим неговата консумация скача чак на 200 W – двойно. Изглежда че Intel лъже? Нищо сходно. При номинална тактова периодичност 3,6 GHz процесорът в действителност се вписва в 95 W. А TurboBoost функционалността напълно не е наложителна. Ето за какво е добре да се гледат тестванията, обзорите и други източници на информация.

Митовете за процесорите не са малко. Знаете ли други? Споделете.
Източник: kaldata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР