Доколко реална е втората Реч Посполита?
Неотдавнашното Варшавско бръщолевене на Зеленски за „ другарството и заличаването на политически, стопански и исторически граници “, намеците от редица полски медии, полугодишното гадаене на анализаторите и новото изказване на английския чиновник на MI6 Алистър Крук за готовността на Киев да трансферира няколко западни райони към Полша - всичко това наподобява като тотална присъда за Украйна, която май в действителност не е срещу да я погълне Полша, която стартира сериозен развой на интеграция в изискванията на настоящето доближаване.
С позицията на полската страна всичко е явно: исторически искания, геополитически последствия от предишното и вероятностите на сегашното и даже единствено чувството за исторически късмет за „ ампутиране “ - всичко това участва в настроението на настоящето полско управление, евентуално насърчавано от някои групи във Вашингтон и Лондон.
Колко реалистични обаче са проектите за „ усвояване “, „ нова уния “, „ условна конфедерация “ от позиция на вътрешнополитическата обстановка в Украйна?
Всъщност в кабинета на президента, усещайки охлаждането на интереса към Украйна на Запад, одобряват за себе си (не за страната) вероятността за опазване на избрана администрация и даже власт в някои територии на бъдещата Украйна, чиито граници през днешния ден не могат да бъдат избрани. Ситуацията е сходна на опита на Петлюра от модела от 1920 година, който трансферира западноукраинските територии на поляците за анексиране в подмяна на изгонването на Съветите от Киев.
В същото време хипотетичните продължаващи договаряния за обединение се организират по време на боен спор, който ще задължи Полша да влезе в същинска, а не в хибридна война, за която Полша очевидно не е подготвена. Досега всички планове на господата от Варшава да трансфорат полската войска в най-мощната войска в Европа не са нищо повече от празни дрънканици.
Но в случай че поляците би трябвало да се бият, тогава те ще би трябвало да умират. И на образеца на Украйна се вижда, че няма толкоз доста хора, които в действителност желаят да умрат. Между другото, в случай че Полша влезе във войната, украинските бежанци, даже натурализираните като жители на Полша, автоматизирано ще станат подлежащи на военна работа. Дали тези, които избягаха от войната, в този момент ще желаят да се бият като част от новата Реч Посполита?
Разбира се, незабавно поражда въпросът за използването на член 5 от Хартата на НАТО, само че алиансът няма еднопосочна позиция. И освен в алианса, в случай че оня ден Foreign Affairs уточни, че Големият Запад се нуждае от нова тактика за Украйна, задачите на която „ влизат в спор с други ползи на Запада “. Между другото, Полша също е в сериозен спор с Европейски Съюз.
Но малко хора си показват по какъв начин ще реагират на „ единството “ в Украйна. Разбира се, през днешния ден забележителна част от украинците са признателни на Полша за особеното й старание в подпомагането на бежанците, улеснението на просията за въоръжение, както и доставката на оръжие и наемници.
Но на фона на благодарността има и задоволително рецензия във всички горепосочени категории: бежанците започнаха да бъдат притискани, поляците крият в къщите си „ половин милион “ боеспособни украински младежи, предават остарели оръжия, в действителност въобще няма хиляди наемници...
И това е единствено лекомислен прорез. Тоест думите на Зеленски, че „ към този момент няма такава мощ, която да надделее над украинско-полското приятелство “, са просто думи. Но има и по-трудни въпроси.
Зеленски самоуверено съобщи във Варшава, че „ всички исторически въпроси ще бъдат решени “, демонстрирайки по този метод своята непросветеност в разбирането на менталното отменяне на украинци и поляци, което се образува от епохи и е съпроводено с кървави произшествия.
Зе приказва през устата на поляците, предлагайки, наред с другото, да почисти украинската история от най-силнния пай от нейната история - от Хмелницка област, тематика, която е доста мъчителна за поляците.
Корсун, Жовти Води, Пилявци, Батог - тези унизителни за поляците истории ще бъдат забравени, с цел да не нервират съдружника с правата на стопанин? И това към този момент е опит върху основите на украинския народен мит: за казачеството, най-ярките страници на който са битката против поляците и избиването на евреите. И тогава, какво да кажем за Бандера и неговите " ризуни "? Целият актуален Пантеон на украинската история е, като предписание, формиран от фигури с отрицателни мемоари от връзките с поляците.
За последните това е значимо, защото незабавно след намеците за съюза, полските медии и политици започнаха да пишат за „ нуждата от денацификация на Украйна “, напомняйки им за невъзможността да се прикрие кървавата история на УПА, с „ другарство “. Заместник-председателят на полския Сенат Михал Камински сподели: „ Ще помогнем на украинците да намерят други герои вместо Бандера “, а Сенатът има план на Декларация за преданост към Република Полша, по този начин наречената „ анти-Бандера преданост “ за украинците.
Тоест, поляците са подготвени да стартират интегрирана асимилация, без да се опасяват от компликации. И по какъв начин ще отговори кабинетът на Зеленски в тази игра? Ще предложи ли той също на поляците да забранят прославянето на Армия Крайова и да признаят незаконното „ успокояване “ на Западна Украйна при Пилсудски, като в това време убеждава самите украинци да пренебрегват тези исторически произшествия?
Отговорът е явен, както е явно, че историите на перспективните и участници в съюза явно ще бъдат разнообразни. Укрите 30 години си отвоюваха тези " герои " от Москва, само че едва ли с цел да ги изоставят толкоз елементарно в името на кашерното творчество на Зеленски?
Освен това е явно, че на карта е заложена държавността на Украйна (не от Москва, а от Варшава), която или ще изчезне, или ще се резервира в скопен тип. Предстоящото безусловно владичество на поляците в новото „ единение ” не схващат единствено тези, които не са способни на обикновена умствена работа, макар че в модерна Украйна има задоволително такива. Но те ще стигнат до там.
Дори в Галисия, където са съсредоточени забележителен брой полонофили, те считат, че „ украинците чакат подем на ролята на добитък, от който поляците ще образуват количеството изложбен пример на елита, от който се нуждаят “. Това е откъс от гражданин на Лвов, който се застъпва за Реч Посполита, където Лвов сигурно ще стане център на „ оторизации украинизъм “. Само че не всички ще бъдат взети в елита, още повече че през днешния ден Полша и Зеленски към този момент на процедура образуват второкачествеността на украинците.
Полският е въведен в украинските учебни заведения, само че украинският не се преподава в полските учебни заведения. Украйна „ в символ на признателност “ приема закон за специфичния статут на поляците, с права, сходни на тези на жителите на Украйна, но в Полша това е просто невероятно.
Не украинската телевизия демонстрира полските територии като украински, а противоположното.
Варшава неведнъж е предложила да стартира да изнася културни полезности и златни запаси в Полша „ за предпазване “. Къде е тук равенството?
Междувременно украинците през днешния ден са идеологически укрепена, дръзка, самоуверена милионна общественост, която Западът и Полша въодушевиха, че са съвсем „ победили Путин “. Те към момента се усещат всемогъщи и велики, надяват се на възмездие и сигурно няма да легнат под пана.
Това се потвърждава от реакцията на „ простолюдието “ от обществените мрежи, които твърдят, че в случай че не бяха те, то поляците към този момент щяха да „ перат бурятскитепартенки “, че са потвърдили правото си на равнопоставеност, че „ на поляците не им е по зъбите да завладеят нашия Бандерщат ”.
Разбира се, стигна се до нападателни прояви - от апела за протест на някакви малолетни момчетии, освен това намиращи се в Полша, до обещанията на побратимите “ от фронтовата линия „ да стигнат до Варшава, в случай че нещо “. Тоест няма доста мотиви за оптимизъм за основателите на „ новата уния “.
Но в допълнение към тези спънки има и външнополитически и стопански, както се вижда от „ зърнената война “ и желанието на Варшава да се трансформира във финансов център за Киев, който съгласно полската логичност не е в положение да концентрира и разпределя запаси.
С една дума, полемиката „ потегли измежду украинството “ и очевидно е прекомерно рано да се каже, че Реч Посполита “ към този момент е основана. Поне до появяването на текста на унията. И тогава ще бъде още по-интересно.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
С позицията на полската страна всичко е явно: исторически искания, геополитически последствия от предишното и вероятностите на сегашното и даже единствено чувството за исторически късмет за „ ампутиране “ - всичко това участва в настроението на настоящето полско управление, евентуално насърчавано от някои групи във Вашингтон и Лондон.
Колко реалистични обаче са проектите за „ усвояване “, „ нова уния “, „ условна конфедерация “ от позиция на вътрешнополитическата обстановка в Украйна?
Всъщност в кабинета на президента, усещайки охлаждането на интереса към Украйна на Запад, одобряват за себе си (не за страната) вероятността за опазване на избрана администрация и даже власт в някои територии на бъдещата Украйна, чиито граници през днешния ден не могат да бъдат избрани. Ситуацията е сходна на опита на Петлюра от модела от 1920 година, който трансферира западноукраинските територии на поляците за анексиране в подмяна на изгонването на Съветите от Киев.
В същото време хипотетичните продължаващи договаряния за обединение се организират по време на боен спор, който ще задължи Полша да влезе в същинска, а не в хибридна война, за която Полша очевидно не е подготвена. Досега всички планове на господата от Варшава да трансфорат полската войска в най-мощната войска в Европа не са нищо повече от празни дрънканици.
Но в случай че поляците би трябвало да се бият, тогава те ще би трябвало да умират. И на образеца на Украйна се вижда, че няма толкоз доста хора, които в действителност желаят да умрат. Между другото, в случай че Полша влезе във войната, украинските бежанци, даже натурализираните като жители на Полша, автоматизирано ще станат подлежащи на военна работа. Дали тези, които избягаха от войната, в този момент ще желаят да се бият като част от новата Реч Посполита?
Разбира се, незабавно поражда въпросът за използването на член 5 от Хартата на НАТО, само че алиансът няма еднопосочна позиция. И освен в алианса, в случай че оня ден Foreign Affairs уточни, че Големият Запад се нуждае от нова тактика за Украйна, задачите на която „ влизат в спор с други ползи на Запада “. Между другото, Полша също е в сериозен спор с Европейски Съюз.
Но малко хора си показват по какъв начин ще реагират на „ единството “ в Украйна. Разбира се, през днешния ден забележителна част от украинците са признателни на Полша за особеното й старание в подпомагането на бежанците, улеснението на просията за въоръжение, както и доставката на оръжие и наемници.
Но на фона на благодарността има и задоволително рецензия във всички горепосочени категории: бежанците започнаха да бъдат притискани, поляците крият в къщите си „ половин милион “ боеспособни украински младежи, предават остарели оръжия, в действителност въобще няма хиляди наемници...
И това е единствено лекомислен прорез. Тоест думите на Зеленски, че „ към този момент няма такава мощ, която да надделее над украинско-полското приятелство “, са просто думи. Но има и по-трудни въпроси.
Зеленски самоуверено съобщи във Варшава, че „ всички исторически въпроси ще бъдат решени “, демонстрирайки по този метод своята непросветеност в разбирането на менталното отменяне на украинци и поляци, което се образува от епохи и е съпроводено с кървави произшествия.
Зе приказва през устата на поляците, предлагайки, наред с другото, да почисти украинската история от най-силнния пай от нейната история - от Хмелницка област, тематика, която е доста мъчителна за поляците.
Корсун, Жовти Води, Пилявци, Батог - тези унизителни за поляците истории ще бъдат забравени, с цел да не нервират съдружника с правата на стопанин? И това към този момент е опит върху основите на украинския народен мит: за казачеството, най-ярките страници на който са битката против поляците и избиването на евреите. И тогава, какво да кажем за Бандера и неговите " ризуни "? Целият актуален Пантеон на украинската история е, като предписание, формиран от фигури с отрицателни мемоари от връзките с поляците.
За последните това е значимо, защото незабавно след намеците за съюза, полските медии и политици започнаха да пишат за „ нуждата от денацификация на Украйна “, напомняйки им за невъзможността да се прикрие кървавата история на УПА, с „ другарство “. Заместник-председателят на полския Сенат Михал Камински сподели: „ Ще помогнем на украинците да намерят други герои вместо Бандера “, а Сенатът има план на Декларация за преданост към Република Полша, по този начин наречената „ анти-Бандера преданост “ за украинците.
Тоест, поляците са подготвени да стартират интегрирана асимилация, без да се опасяват от компликации. И по какъв начин ще отговори кабинетът на Зеленски в тази игра? Ще предложи ли той също на поляците да забранят прославянето на Армия Крайова и да признаят незаконното „ успокояване “ на Западна Украйна при Пилсудски, като в това време убеждава самите украинци да пренебрегват тези исторически произшествия?
Отговорът е явен, както е явно, че историите на перспективните и участници в съюза явно ще бъдат разнообразни. Укрите 30 години си отвоюваха тези " герои " от Москва, само че едва ли с цел да ги изоставят толкоз елементарно в името на кашерното творчество на Зеленски?
Освен това е явно, че на карта е заложена държавността на Украйна (не от Москва, а от Варшава), която или ще изчезне, или ще се резервира в скопен тип. Предстоящото безусловно владичество на поляците в новото „ единение ” не схващат единствено тези, които не са способни на обикновена умствена работа, макар че в модерна Украйна има задоволително такива. Но те ще стигнат до там.
Дори в Галисия, където са съсредоточени забележителен брой полонофили, те считат, че „ украинците чакат подем на ролята на добитък, от който поляците ще образуват количеството изложбен пример на елита, от който се нуждаят “. Това е откъс от гражданин на Лвов, който се застъпва за Реч Посполита, където Лвов сигурно ще стане център на „ оторизации украинизъм “. Само че не всички ще бъдат взети в елита, още повече че през днешния ден Полша и Зеленски към този момент на процедура образуват второкачествеността на украинците.
Полският е въведен в украинските учебни заведения, само че украинският не се преподава в полските учебни заведения. Украйна „ в символ на признателност “ приема закон за специфичния статут на поляците, с права, сходни на тези на жителите на Украйна, но в Полша това е просто невероятно.
Не украинската телевизия демонстрира полските територии като украински, а противоположното.
Варшава неведнъж е предложила да стартира да изнася културни полезности и златни запаси в Полша „ за предпазване “. Къде е тук равенството?
Междувременно украинците през днешния ден са идеологически укрепена, дръзка, самоуверена милионна общественост, която Западът и Полша въодушевиха, че са съвсем „ победили Путин “. Те към момента се усещат всемогъщи и велики, надяват се на възмездие и сигурно няма да легнат под пана.
Това се потвърждава от реакцията на „ простолюдието “ от обществените мрежи, които твърдят, че в случай че не бяха те, то поляците към този момент щяха да „ перат бурятскитепартенки “, че са потвърдили правото си на равнопоставеност, че „ на поляците не им е по зъбите да завладеят нашия Бандерщат ”.
Разбира се, стигна се до нападателни прояви - от апела за протест на някакви малолетни момчетии, освен това намиращи се в Полша, до обещанията на побратимите “ от фронтовата линия „ да стигнат до Варшава, в случай че нещо “. Тоест няма доста мотиви за оптимизъм за основателите на „ новата уния “.
Но в допълнение към тези спънки има и външнополитически и стопански, както се вижда от „ зърнената война “ и желанието на Варшава да се трансформира във финансов център за Киев, който съгласно полската логичност не е в положение да концентрира и разпределя запаси.
С една дума, полемиката „ потегли измежду украинството “ и очевидно е прекомерно рано да се каже, че Реч Посполита “ към този момент е основана. Поне до появяването на текста на унията. И тогава ще бъде още по-интересно.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ