Неотдавнаизлезе книгата Какво е сбъркано с политиките за интеграция на

...
Неотдавнаизлезе книгата Какво е сбъркано с политиките за интеграция на
Коментари Харесай

Майя Грекова: В обществото има разделение – до противопоставяне – по етнически произход

Неотдавна излезе книгата " Какво е сбъркано с политиките за " интеграция на ромите в България "? " от Майя Грекова. Авторът е проф. доктор по социология, дълготраен учител, удостоена е с почетния знак на Софийския университет " Св. Климент Охридски " като " водещ откривател в полето на социологията на обществените общности в България и академик, получил интернационално самопризнание ". Автор е на 18 монографии и учебници, съставител на шест сборника и антологии, има оповестени над 60 научни публикации и студии в влиятелни национални и интернационалните научни издания. " Дневник " й изпрати въпроси във връзка новата книга.

Защо поставяте в кавички " интеграция на ромите " във Вашата книга?

- Защото по този начин се посочва държавната политика: " за интеграция на ромите в българското общество " или " за интеграция на ромите ". Но и тъй като по този начин заявяваната политика при по този начин разбираната интеграция НА ромите В българското общество, няма по какъв начин да докара до значима смяна в съществуващото положение на обществото. А то е разделяне – до опълчване – по етнически генезис. В книгата аз обосновавам друго схващане за интеграция в подтекста на съществуващите етнически малцинства и в частност – на ромското малцинство. Цитирам: българското общество е дезинтегрирано, доколкото в него има огромен брой хора, които са изолирани и в неравностойна позиция заради своя етнически произход; нужна е интеграция на българското общество посредством превъзмогване на значимостта на етническия генезис като фактор, определящ човешките взаимоотношения и връзки, като фактор, предопределящ самостоятелната биография, като съображение за групова изолираност. Ако и когато се осъществя по този начин разбиран развой на интеграция, той може да се одобри за приключен, когато етническото разделяне престане да съществува в българското общество – само че не тъй като " всички сме станали идентични ", " не запомнили сме етническия си генезис ", а тъй като етническият генезис към този момент не предопределя метода, по който се отнасяме един към различен, не предопределя самостоятелната биография на българските жители.

Какви са аргументите да не дават резултат тактиките и стратегиите за интеграция на ромите? Само политиците и служителите ли са виновни?

- Както сме привикнали да споделяме, аргументите са сложни. Но в тази книга фокусът е общата държавна политика и секторните политики в предпочитаните области обучение и жилищни условия, заявявани и регистрирани в голям брой документи от 1999 година насам. Защото считам, че отговорността на политиците е основна, в случай че желаеме да се промени съществуващото положение на опълчване сред българи и роми в българското общество. От една страна, държавната политика задава рамката на една сходна смяна посредством съответните тактики и стратегии. От друга страна, политиците в обществените си изявления и послания предават своите визии за съдържателните измерения на тази смяна. Т.е. носят двойна отговорност. А служителите носят отговорност за качеството на създаваните документи.

Когато документите споделят " интеграцията на ромите " е приоритет на българската страна (оставям настрани качеството на тези документи), а изявленията на политиците (и по-общо – общественото говорене) препотвърждават съществуващите отрицателни предубеждения за ромите, мъчно може да се чака декларираната държавна политика за интеграция да промени съществуващото състояние.

Една от ръководещите партии – Вътрешна македонска революционна организация, упорства да се одобри " идея против циганизацията ". Познавате ли предложенията, какво мислите за това?

- Да, познавам показаната от министър Каракачанов " Концепция за промени в политиката за интеграция на циганския (ромския) етнос в Република България и ограниченията за реализацията им ". Тя се основава на неприемливи за мен предпоставки и предлага нарушаващи правата на индивида ограничения. В нея е записано: " Промяната следва да се изрази в ориентиране на напъните за обезпечаване спазването на правилата на правовата страна посредством еднообразно отнасяне на всички български жители, т.е. унищожаване на генезиса на казуса, чието решение се желае. Ефективността на смяната ще се изрази в превъзмогване на опълчването сред българските жители, подбудено от чувството за привилегированото състояние, с което се употребяват част от лицата от цигански (ромски) генезис в България. " Т.е. тази идея вижда казуса в това, че е налице " чувство " за привилегировано състояние на " част от лицата от циганския (ромски) генезис в България; а " чувството " е разследване от провежданата от страната политика на интеграция, която привилегирова " несоциализираната част от българските жители от циганския (ромския) етнос ". А аз съм дефинирала казуса по този начин, изтъквам: В България (но не само) през днешния ден има огромна група хора, които заради своя етнически генезис живеят изолирано, в периферията на обществото и на обитаемоте места, в квартали с неприятна или без хипотетичната инфраструктура, в противозаконни и/или несъответствуващи за живеене сгради; които в огромната си част са небогати, безработни, необразовани или с ниско образование; част от които се женят/омъжват рано и имат доста деца; измежду които заболеваемостта е висока, а продължителността на живота е доста по-ниска от междинната за страната. Както, уповавам се, е ясно, сходна " идея против циганизацията " няма нищо общо с рецензията против държавната интеграционна политика, която организирам в книгата си.

На какво съгласно Вас се дължат предразсъдъците към ромите, за които постоянно се мисли като за еднородна маса без изключения? Предават ли се тези показа и на младите? Какво мислят студентите по социология за това?

-
Предразсъдъците към ромите не са от през вчерашния ден, не са и от последните 30 години, не са разследване от демократизацията на българското (и което и да е) общество. Както доста пъти съм казвала и аргументирала, демократизацията на обществото направи допустимо да се проблематизира разделянето на обществото като разследване от тези предубеждения. Но предубеждения, възпроизвеждани десетилетия в подтекста на разнообразни политически режими, няма по какъв начин да се преодолеят елементарно и бързо. Ромите са разнообразни, както са разнообразни и българите и която и друга определяна и/или самоопределяща се като " етническа група " в модерната страна. Вярно е обаче, че колкото по-затворен и обособен от другите е всекидневният живот на сходна група, толкоз повече в нея се поддържат сходни практики, които разграничават членовете й от другите.

Да, предразсъдъците се предават и на младите през днешния ден. Студентите по социология, с които до скоро интензивно общувах като учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", в огромна степен овладяват способността да мислят, вместо да заучават готово познание. А способността да мисля, за мен постоянно е означавала да слагам въпроси, да диря отговори, т.е. тя постоянно е сериозно отношение към действителността.

Разпространено е мнението, че за ромите се харчат прекалено много пари и че по този начин се облагодетелстват неправителствени организации. Вярно ли е?

- Това мнение не просто е публикувано, то от ден на ден се утвърждава като преобладаващо обществения дискурс. Но дано разделя въпроса Ви: първият въпрос е правилно ли е, че за ромите се харчат доста пари? – Не, не е правилно. Дори парите, които се регистрират като изхарчени " за ромите ", както демонстрира и прегледът на " (административни) мониторингови отчети " по Националния проект за деяние по самодейността Десетилетие на ромското включване (2005-2015) и по Националната тактика на Република България за консолидиране на ромите (2012-2020), в действителност са по стратегии, планове, действия, които не са директно и/или само " за ромите ". И в случай че някой си показва, че по тях на ромите се раздават " пари на калпак ", ще би трябвало да го отчайвам – нищо сходно не се случва. С което не настоявам, че няма планове и действия и надлежно средства, които са изразходвани нецелесъобразно. Но това не е предмет на разбора ми в книгата.

Вторият въпрос е, правилно ли е, че от парите " за ромите " се облагодетелстват неправителствени организации? Този въпрос също не е предмет на разбора ми в книгата, само че мнението ми е: Неправителствени организации, чиито действия са ориентирани към възстановяване на достъпа на уязвими групи и съответно на представители на ромски общности до обществени услуги, няма по какъв начин да не получават средства за осъществяване на своята активност, в това число и като възнаграждение на труда на ангажираните с реализацията й. И още, като предписание, дейностите на тези Неправителствени организации компенсират неналичието на интерес от страна на държавни и локални институции към проблемите на уязвимите групи. С което не настоявам, че няма и Неправителствени организации, които по-скоро усвояват средства, в сравнение с правят смислена работа на терен. Мисля обаче, че това не е учудващо на фона на симулирането на интеграционна активност на държавно ниво.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР