Неотдавна се навършиха осем години от смъртта на татко. От

Неотдавна се навършиха осем години от гибелта на баща. От сутринта чувам по какъв начин майка ми хълца в прилежащата стая. Не стопира да плаче и да подрежда какъв брой хубаво са живели, по какъв начин са се обичали и подкрепяли. Едва я устоявам. Иска ми се да я хвана за раменете, да я разтърся мощно и да изкрещя в лицето й, че поради нейното самолюбие и нарцисизъм татко ми напусна този свят унищожен. Точно тя не му разреши да бъде благополучен. Манипулираше го и използваше мощната му обич и обвързаност към мен.
Бях на 7 години, когато родителите ми започнаха извънредно да се карат.

Майка ми ругаеше на всеослушание, наскърбяваше баща, наричаше го мръсно безличие, сипеше върху него грозни и жестоки думи. Тогава за първи път чух да се приказва за държанка. Не знаех какво значи това, само че усещах, че е нещо неприятно и заплашва всички нас. Винаги когато ставаше дума за нея, татко ми мълчеше и не смееше да възрази, тъй като всеки негов опит за пояснение докарваше на майка ми сълзи и нервност. Така в детската ми душа покълна злоба към любовницата. Тя беше всичко извънредно. Представях си я като страшните вещици от детските приказки.
Година по-късно, употребявайки отсъствието на майка ми, татко ми ме облече хубаво, среса дългите ми коси и ме изведе на разходка.

Беше баснословен ден. Ходихме на кино, хапнахме пица и сладолед, а след това ръка за ръка стигнахме до една непозната къща. Баща ми позвъни и след минута вратата ни отвори висока красива жена. Щом ни видя, тя се усмихна благо и с жест ни предложения да влезем. Спомням си, че до момента в който преглеждах дома на непознатата и хвърлях по едно око на детското по малкия екран, тя и баща разговаряха. От време на време дамата ме поглеждаше и въздъхваше. Когато си тръгнахме, тя ми подари огромен шоколад, целуна ме и заръча на татко ми отново да ме заведе. Преди да стигнем вкъщи, той се наведе към мен, повдигна леко брадичката ми и безшумно сподели: „ Яни, няма да казваш на мама къде сме ходили, нали, блага? Това ще бъде нашата загадка. “ Кимнах съществено и стиснах още по-здраво шоколада.

Често по-късно гостувахме на онази жена и всякога тя беше все по този начин блага и добра. В нейния дом беше умерено и уютно. Години по-късно научих, че тя – Мери, е омразната държанка на татко ми. Но в тези дни не се замислях коя е, каква връзка има с баща, за какво скрито й гостуваме. Тези срещи правеха и трима ни щастливи. Техните лица сияеха, а аз постоянно на драго сърце чаках огромния шоколад, с който Мери ме изпращаше.
Напразно се стараех да вардя тайната. С времето майка ми заподозря къде се разхождаме с татко ми и за какво се връщаме все по този начин радостни. И свадите още веднъж превзеха дните ни. Не желаех да чувам по какъв начин се карат, само че от виковете на майка ми къщата кънтеше.

Добре помня по какъв начин го заплашваше: „ Мръсник, скъпо ще си платиш! Как можа да я заведеш при онази? Ще си тръгнем и в никакъв случай повече няма да видиш щерка си… Избирай – или ние, или тя! “
Една вечер, откакто дълго стоях със запушени уши, изпитах неистово предпочитание да санкционира родителите си. В раничката си за учебно заведение сложих пакет солети и шише с вода и тихичко се измъкнах на улицата. Бях решила, че повече няма да им бъда дете. Но нощта се случи студена и дъждовна. Стоях на открито, мокра до кости. Умирах от мраз, само че настойчиво стисках зъби. Нямам визия какъв брой време съм висяла навън… Когато пристигнах на себе си, лежах в топлото си легло. Мама ми слагаше кърпи с оцет на челото, а в дъното на стаята татко ми седеше с наведена глава. Дори в оня тежък миг тях нищо не ги свързваше. Татко стискаше юмруци, а майка ми сумтеше: „ Ти си отговорен за всичко. Тя избяга поради теб. “

Баща ми в никакъв случай повече не ме заведе в дома на красивата Мери. Като попораснах, разбрах, че тя е Любовницата. Тогава не осъзнавах, че е и същинската обич на баща. Те се разделиха и по този начин баща потвърди, че за него аз съм най-важна на този свят. Знаех, че на него постоянно мога да разгадавам. Двамата бяхме сродни души – имахме идентични ползи, харесвахме едни и същи филми, обичахме идентични ястия, обичахме да вършим дружно избрани неща. Между нас съществуваше специфична връзка.
Въпреки че татко ми избра да остане в фамилията, вместо да отиде при любовницата си, майка ми не спря да трови живота му. Непрекъснато го мачкаше, дебнеше го, изнудваше го, че в случай че се върне при онази, скъпо ще си заплати.

Колкото баща се опитваше да се помирят и да живеем умерено, толкоз повече тя се озлобяваше. Ден след ден, година след година живяхме в пъкъл. Вече не бях толкоз дребна и разбирах, че майка ми не обича татко ми, че в действителност го ненавижда и не желае да му разреши да бъде благополучен с другата жена. Самата тя беше надълбоко нещастна и се усещаше добре само когато го държеше като окован за себе си… А баща е имал право да бъде с обичаната, да обича и да бъде същински обичан. Знам, че даже да бяха се развели, аз постоянно щях да остана неговото малко момиче. Той можеше да си тръгне и да бъде с Мери, само че избра да разбие своето сърце, а не моето.

В последна сметка омразата, всекидневните кавги и непрекъснатите обвинявания от страна на мама унищожиха здравето на татко ми. След като той умря, злобата на майка ми се изпари и тя влезе в ролята на надълбоко опечалената вдовица. Сякаш не беше го тровила и манипулирала, не го беше заплашвала, не беше умъртвила копнежа му да обича и да бъде обичан.
Неотдавна срещнах Мери на гробищата. Въпреки че от дълго време не я бях виждала, я познах. Мина като сянка около мен, без да ме забележи. На гроба на баща заварих запалена свещ, цветя и огромен шоколад… И в този момент, до момента в който пиша тези редове, очите ми са цялостни със сълзи. Боли ме за неизживяната обич на татко ми и Мери. Срамувам се от подлата и обезверената борба на майка ми да резервира така наречен наше семейство. И се запитвам коя от двете е същинската вдовица? Съпругата, която токсини живота на баща, или отхвърлената държанка, подарила му най-истинската обич?
Яна
Инфо: персонална драма