Неотдавна комитетът на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията

...
Неотдавна комитетът на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията
Коментари Харесай

Росица Димитрова, зам. социален министър: Необходимо е парите за психиатричните институции да се увеличат с 25%

Неотдавна комитетът на Съвета на Европа за попречване на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение подлага на критика остро изискванията в институциите за психологично заболели в България. От институцията разясниха, че изискванията могат да бъдат избрани като безчовечен и унизителни, описаха мизерни условия, липса на всякаква хигиена, пердах с пръчки, затваряне и връзване на настанени в институциите и други нередности. Във връзка с отчета разговаряхме с отрасловия зам.-министър на обществената политика Росица Димитрова.

Констатациите от отчета на комитета за попречване на изтезанията за жалост не са нещо ново. От години четем за тях, написа се за принуждение, унижения, пердах, нечистотия. Защо това продължава да е настоящо и през днешния ден?

- След визитата на комитета в петте профилирани институции направихме среща дружно с дирекция " Социално включване " към министерството и Агенцията за обществено подкрепяне. Тогава бяхме в подготовка на правене на първи проект за осъществяване на Националната тактика за дълготрайна грижа. Направени са разбори на институциите, които са най-отдалечени от други обществени услуги, с най-занемарена материална база, с най-голяма липса на дипломиран личен състав, който да поддържа хората. Така в този първи проект са набелязани 10 институции за закриване, от които над 750 индивида се възнамерява да бъдат изведени.

Сред тези институции са и два от домовете, посетени от комитета и подложени на критика в отчета. Така че и в отговор до комитета поехме ангажимент, че това ще са първите институции, които ще влязат за закриване в този първи проект. Домът за пълнолетни с психологични проблеми в село Радовец, община Тополовград, е препоръчан за закриване. От другите посетени домове е най-големият дом за хора с умствени увреждания в село Бяла, общ. Сливен, в местността Качулка. В първия проект е планувано да се понижи с 80 консуматори потенциалът му. Целият му потенциал е 240 индивида, настанени са и мъже, и дами, в три блока. Ще се направи прецизна оценка на всички и ще бъдат изведени 80 души. Това са трайно институционализирани пълнолетни хора с увреждания, като някои от тях са в институционална грижа от раждането си.

Алтернативата са центровете за грижа за хора с увреждания, които дружно с общините ще изградим по оперативна стратегия " Региони в напредък " и " Развитие на човешките запаси ", само че и съобразено с последващото финансиране от държавния бюджет.

Непосредствено след визитата на комитета инспекторатът към Агенцията за обществено подкрепяне направи инспекции в петте профилирани институции посочени в отчета. Констатациите на инспектората подхождат значително с тези от отчета на комитета.

По отношение на занижената хигиена навреме са изпратени писма до районните здравни инспекции за инспекции по подготвеност.

Бяха взети и моментални ограничения за превъзмогване на другите проблеми, част от които ще бъдат отстранени в къси периоди, други към този момент са отстранени. Изпратихме и на комитета отговор с осъщественото и подхванатите дейности и ограничения за осъществяване.

Говорите повече за бъдещи проекти, по кое време в бъдещето са ситуирани те?

- Да, до построяването и организирането на новите обществени услуги, до подбора на нужния личен състав хората ще останат да живеят в институцията, в която са все още. Но желая да ви уверя, че директно след инспекциите, в които се включих персонално и аз, и сътрудниците от Агенцията за обществено подкрепяне с присъединяване на кметовете на общините, които на процедура са снабдители на тези обществени услуги, всички проблеми и несъответствия с нормите се отстраняват. Някои бяха отстранени мигновено.

Така че доста се надявам след отчета на комитета посредством инспекциите, които инспекторатът ще продължи да прави, както и с поддръжката на общините да предоставим по-добра грижа за хората досега, в който те бъдат изведени в новите обществени услуги.

И въпреки всичко почти времево по кое време се възнамерява действително да се случи това извеждане?

- Планът е с времеви небосвод 2018-2021 година, което значи, че към 2022 година с привършване на плановото финансиране да продължим устойчивостта с финансиране с държавни средства. До август тази година общините, които ще аплайват за създаване на новата инфраструктура за новите услуги, ще подадат планови оферти. До 2019-2020 година, според от това дали има обжалвания при публичните поръчки, центровете би трябвало да бъдат построени. И тогава да стартира асортимент и образование на личния състав, подготовка и пренасяне на потребителите.

Това пренасяне също не е лесна задача, защото става дума освен за характерните потребности на хора с увреждания, само че те са живели години наред в една и съща конюнктура, към която са се приспособили, и промяната в мястото за живеене няма да е лесна.

Ние ще потърсим и опция за тези хора, няма механично да ги преместваме в новите центрове, които ще изградим. Ще забележим какъв брой от тях имат близки, при които биха могли да се върнат и които биха имали предпочитание и опция да се грижат за тях. Има заделен запас за прецизна оценка на всички, които са в институциите, подлежащи на закриване. Малка част от тях имат близки, които ги посещават. Ако те са в положение да поемат в домашна среда грижите, при съпътстващите консултативни дневни услуги, които също ще построяваме в осъществяване на проекта, това би бил най-хубавият вид.

Но за жалост по-голямата част от тях ще попаднат в новите центрове. Планирани са 32 центъра за грижа за хора с психологични разстройства, 20 – за такива с умствена назадничавост, 7 - с деменция, и 9 за възрастни хора в неспособност да се самообслужват, т.е. подвластни от грижа. Всеки от тях ще е с по 15 души потенциал.

Но по-големият ни ангажимент е не хората да ги преместим от огромната институция в по-малкия модел за грижа, а да работим за предварителна защита на институционализацията. И по тази причина в първия проект сме заложили построяването на 32 нови съпътстващи консултативни, почасови, мобилни обществени услуги. На някои от тях – 10 на брой профилирани центрове за обществена рехабилитация и интеграция /за хора с психологични разстройства и такива с умствена изостаналост/, ангажимент ще бъде и обезпечаване на опция за реализация на трудовия пазар посредством поддръжка за трудово попечителство от член на екипа на центъра, осъществяване на трудова процедура и претовареност в действителна работна среда, образование и настояща поддръжка в работния развой за хората, за които се обезпечава претовареност. Те ще вършат и връзка с работодателите, с цел да могат хората да могат да работят действително съгласно техните умения и благоприятни условия.

Отделно планираме и 16 дневни центъра за хора с увреждания, в това число и за такива с тежки множествени увреждания. Това е форма на обществена услуга, която няма да ги отдели от тяхната фамилна среда. Досега не сме изграждали такава форма на услуга са хората с тежки множествени увреждания и поддръжка на техните фамилии. Тези центрове ще са също и мобилни, ще имат и ателиета за трудова рехабилитация.

В шест регионални общини пък ще се изградят и дневни центрове за хора с деменция – профилирани дневни центрове.

За тези услуги ще аплайват общините, ще се извършват от общините. Приоритетно центровете за обществена рехабилитация и интеграция са планувани да бъдат наоколо до новите центрове за грижа за хора с увреждания, в които ще се реалокират потребителите от закритите институции, за които няма опция да се върнат в фамилна среда, респективно са избрани общините, на чиято територия е профилираната институция, избрана за закриване.

Достъпът до тези услуги ще става както и за останалите обществени услуги – през териториалните структури на Агенцията за обществено подкрепяне. Приоритет е и използването на интегриран междуинституционален модел на деяние и да се даде опция и на лекуващи лекари психиатри да насочват хората към тези услуги и да са сътрудници на екипите на обществените услуги.

Финансово всичко това по какъв начин е обезпечено?

- Това е нещото, за което най-вече скърбя – в първия вид на проекта и въз основа на анализите нуждата бе да успеем да закрием 19 профилирани институции. 41 млн. лв. са планувани по оперативна стратегия " Региони в напредък ", 70 млн. лв. са по оперативна стратегия " Развитие на човешките запаси ", които средства са незадоволителни, с цел да изградим повече различни обществени услуги. И по тази причина пристъпихме към тези 10 профилирани институции, които са най-спешните и нуждаещи се. След плановото финансиране устойчивостта ще продължи със средства от държавния бюджет.

Хубаво, ще изградим нещо съвременно, ново, чисто, то ще има нови мебели, ново съоръжение. Но там би трябвало да работят и хора. Дали те няма да продължат да работят, както и до момента – да упражняват принуждение, да се стига до пердах, до тормоз?

- Тези тематики са обсъждани и не престават да се разискват по концепцията за разписване на новия закон за обществените услуги – т.е. новият модел на финансиране както на самите обществени услуги, по този начин и на инвестицията, която би трябвало да вършим в личния състав на тези обществени услуги. За да няма напред във времето такива констатации, е належащо да влагаме в образования и супервизия на личния състав.

Не извинявам личния състав, че поради ниското възнаграждение могат да си разрешат да прибягват до такива способи. Но при подбора на хората следва да сме прецизни по отношение на умения, познания, мотивация, хора, които желаят да работят в тези обществени услуги. За да се стига до такива констатации, с цел да има такива случаи, зависи от възпитанието, от чувството на хората към потребностите на хората с увреждания в обществените услуги, в които отиват да работят.

Разбира се, не са лесни и потребителите, само че методът е значим. В това отношение ни би трябвало повече личен състав, който да бъде подкрепян непрекъснато и подбиран точно.

Затова сме поискали в идващия бюджет и увеличение на стандарта за финансиране на тези институции за 24-часови грижи. Защото ние ще образоваме личния състав, ще го сортираме, само че всеки пита какъв брой пари ще получава. Предложили сме завишаване на стандартите с към 25 на 100 спрямо тази година. В тези обществени услуги работи спомагателен, само че и профилиран личен състав, а сега в множеството случаи съвсем се изравнява заплащането на профилирания и на помощния личен състав, което е демотивиращо. Няма да ви излъжа, че в случай че стигнем над 600 лева съществена заплата в тези услуги просто сме щастливи.

А планирате ли някак да затегнете контрола, той да не е след следващия отчет или журналистически материал за следващите нередности?

- Това е главната задача на инспектората към Агенцията за обществено подкрепяне. Правят се планови инспекции, по сигнал, периодически или следващи инспекции. Но това, което дискутираме с членовете на групата, подготвяща новия закон за обществените услуги, е по-скоро какъв надзор на нас ни е нужен.

Моето схващане е, че не би трябвало да се чака инспекторатът или общината да ревизира, всяка една обществена услуга има началник и той е шеф на личния състав, той сортира личния състав, грижи се за образование и управлява наетите. Той би трябвало да е този, който би трябвало да си прави работата и по контрола на качеството на предоставяната услуга.

Но това явно не работи, с цел да сме очевидци на толкоз доста случаи на нередности през толкоз доста години. Защо не може България да се погрижи качествено за не толкоз огромен брой хора?

- Имаме доста тежко завещание. И на процедура измененията започнаха осезателно и очевидно едвам след 2010 година В момента имаме 161 профилирани институции за възрастни хора, в тях живеят над 11 хиляди пълнолетни. Около 80 са домовете за остарели хора. Само хората с умствена назадничавост, настанени в институциите, са 2083, а тези с психологични разстройства са 1028.

Има и голямо търсене към тези домове, сега над 3200 индивида се нуждаят и желаят да бъдат настанени в такава държавна институция за 24-часова грижа. От тях по-голямата част са хората с психологични разстройства и умствена назадничавост, следвани от тези с деменция.

Друг сериозен проблем е, че доста огромна част от хората с психологична болест обитават повече от година в държавните психиатрични лечебни заведения. С този първи проект ние ще изведем от държавните психиатрични лечебни заведения и над 200 души. Това също демонстрира острата потребност както от основаването на съпътстваща грижа и помощ за поддръжка в домашни условия, по този начин и потребността от дневните центрове за хора с увреждания и от центровете за обществена рехабилитация и интеграция.

Тук приказваме за проблеми от доста години обратно, когато започвах работа в системата през 2000 година, имаше само институции – и за деца, и за възрастни. Сега въпреки всичко можем да кажем, че има много повече различни форми за поддръжка, оставящи хората в фамилна среда. И в този момент продължаваме да работим за разширение на тази мрежа от обществени услуги.

Какво е мнението ви за концепцията и настояването за отпадане на института на забраняване? Готова ли е България да направи тази крачка, като обезпечи насрещна обществена поддръжка на тези хора?

- Голяма част от хората, настанени в институциите, за които приказваме до момента, са точно тези със забраняване. Много дребна част от тях са дееспособни. Има квалифициран законопроект, който планува отпадането на този институт. Но в него по-голямата част от уговорките и дейностите по обгрижване и поддръжка на тези хора ще са върху общинските администрации, където са органите по наставничество и настойничество. Аз персонално считам, че това е добър метод.

А персоналното ми мнение е, че това е добре да се случи. Най-вече имайки поради злоупотреби с хората, сложени под забраняване с користна цел, което постоянно виждаме и в профилираните институции и за жалост от близки на тези хора. А и запрещението на процедура нарушава правата.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР