Тръмп е продукт на нарцистична медийна епоха
Неотдавна гледах телевизионния спор от 1980 година сред тогавашния президент демократ Джими Картър и републиканския му противник и някогашен губернатор на Калифорния Роналд Рейгън. От дистанцията на времето този спор впечатлява, не поради някакви запаметяващи се крилати изречения (рейгъновото " Хайде отново почнахте " съвсем не се класира), а поради звук и наличие, които биха се видели скучни на днешните телевизионни шефове и фенове. Водещите не прекъсваха претендентите, нито се включваха в дебата. Кандидатите не се прекъсваха и никой от тях не упрекна съперника си, че е расист, съветски сътрудник, антисемит, палач на бебета, болшевик или измамник.
По едно време, след една рецензия на Рейгън, Картър отвърна: " Губернаторът Рейгън прави някои доста подвеждащи и смущаващи изявления. " Едно изказване на Картър пък получи следния отговор от Рейгън: " Числата, които президентът преди малко даде за Калифорния, са изкривяване на тамошната обстановка. " Това бяха най-острите прояви.
Журналистите не оспориха отговорите, нито се пробваха да основат някакви паметни моменти със свое присъединяване, а вместо това почетоха способността на феновете сами да поясняват неразбираемите изявления. Най-близко до включване в дебата стигна водещата от Ей Би Си нюз Барбара Уолтърс, когато съобщи: " Бих желала да кажа, че нито един от двамата претенденти не даде съответен отговор на въпроса за съответна политика за справяне с тероризма. " Обаче вместо да повтаря непрекъснато въпроса до момента в който претендентите не дадат задоволителен за нея отговор, тя си даде сметка, че дебатът не се върти към нея и продължи нататък.
Това не бе тъй като политическите проблеми отпреди четири десетилетия не даваха мотиви за театралните осъществявания, на които сме очевидци през днешния ден. Предложенията на Рейгън и работата му като губернатор постоянно бяха подложени на критика като нездравословни за малцинствата. Неспособността на Картър да освободи заложниците в Иран го направи уязвим на изказвания, че е слаб, и нещо по-лошо, един път той бе застрашен от заек. Картър можеше да назова Рейгън " расист ", а Рейгън можеше да се подиграе на " Малкия Джими " до безконечност.
За да разберем за какво никое от тези неща не се случи, би трябвало единствено да си напомним какъв беше медийният свят през 1980 година Първата 24-часова кабелна новинарска телевизия, Си Ен Ен, беше тръгнала единствено няколко месеца преди дебата сред Картър и Рейгън и беше налична в по-малко от 2 милиона семейства. Нямаше Ем Ес Ен Би Си, нямаше Фокс нюз. Нямаше интернет и затова нямаше бълващи ненавист блогове, нямаше обидни мемета, нямаше отвратителни туитове, нямаше подправени манипулирани фрагменти, които неотложно да стигнат до милиони хора.
По едно време, след една рецензия на Рейгън, Картър отвърна: " Губернаторът Рейгън прави някои доста подвеждащи и смущаващи изявления. " Едно изказване на Картър пък получи следния отговор от Рейгън: " Числата, които президентът преди малко даде за Калифорния, са изкривяване на тамошната обстановка. " Това бяха най-острите прояви.
Журналистите не оспориха отговорите, нито се пробваха да основат някакви паметни моменти със свое присъединяване, а вместо това почетоха способността на феновете сами да поясняват неразбираемите изявления. Най-близко до включване в дебата стигна водещата от Ей Би Си нюз Барбара Уолтърс, когато съобщи: " Бих желала да кажа, че нито един от двамата претенденти не даде съответен отговор на въпроса за съответна политика за справяне с тероризма. " Обаче вместо да повтаря непрекъснато въпроса до момента в който претендентите не дадат задоволителен за нея отговор, тя си даде сметка, че дебатът не се върти към нея и продължи нататък.
Това не бе тъй като политическите проблеми отпреди четири десетилетия не даваха мотиви за театралните осъществявания, на които сме очевидци през днешния ден. Предложенията на Рейгън и работата му като губернатор постоянно бяха подложени на критика като нездравословни за малцинствата. Неспособността на Картър да освободи заложниците в Иран го направи уязвим на изказвания, че е слаб, и нещо по-лошо, един път той бе застрашен от заек. Картър можеше да назова Рейгън " расист ", а Рейгън можеше да се подиграе на " Малкия Джими " до безконечност.
За да разберем за какво никое от тези неща не се случи, би трябвало единствено да си напомним какъв беше медийният свят през 1980 година Първата 24-часова кабелна новинарска телевизия, Си Ен Ен, беше тръгнала единствено няколко месеца преди дебата сред Картър и Рейгън и беше налична в по-малко от 2 милиона семейства. Нямаше Ем Ес Ен Би Си, нямаше Фокс нюз. Нямаше интернет и затова нямаше бълващи ненавист блогове, нямаше обидни мемета, нямаше отвратителни туитове, нямаше подправени манипулирани фрагменти, които неотложно да стигнат до милиони хора.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ