С “Любими евъргрийни” Йорданка Христова омайва почитателите си
Неостаряващата звезда на българската поп музика Йорданка Христова отпразнува на 10 септември 76 житейски лета. Данчето, както я назовават феновете й, има над 3500 концерта в 43 страни по света. Пее на 18 езика и има издадени 22 албума. Прелетяла е 110 пъти екватора и продължава да пътува и пее. Йорданка Христова приключва школата за естрадни артисти в класа на Милчо Левиев през 1964 година Тя е най-известната българска певица в Куба. Спрягана за държанка на Фидел Кастро, хиляди дами на Острова на свободата са кръстени на нея и носят нейното типично българско име.
Миналото лято тя разгласи, че се отдръпва от сцената, преди да е хванала бастун, само че в този момент признава: “Aз oбичaм дa тaнцувaм, дa импрoвизирaм”.
Ocвeн зa paбoтaтa cи Йopдaнкa Xpиcтoвa пpoгoвopи и зa персоналния cи живoт. И нaй-вeчe зa изyмлeниeтo cи oт фaктa, чe знaчитeлнo млaди мъжe нe cпиpaт дa я ухажват. “He мoгa дa cи oбяcня тoвa нeщo. Aз тaзи тeмa oтдaвнa cъм я пpиключилa в живoтa cи. Ho eтo нa, млaди мъжe ми нaлитaт, вce eднo apxeoлoзи щe cтaвaт. Paзбиpaм oбaчe, чe eднa гopeщa жeнa c oпит им e мнoгo пo-интepecнa oт пpищипaнитe и cкyчни млaди кифли oт мoлa”, cмee ce Дaнчeтo Xpиcтoвa.
Любопитен факт към нейната фамилия е, че се пада братовчедка на футболния кумир на всички времена Гунди. Завършва естрадния отдел на консерваторията и още през 1964 година прави първото си турне в Румъния. През 1966 година печели първа премия на първия “Златен Орфей” с песента “Делфините”, като се класира преди Лили Иванова. Повтаря триумфа си през 1967 и 1975 година
Вечната й ария обаче се оказва “Песен моя, любов моя” на патриарха на поп музиката ни Йосиф Цанков, която, въпреки и с трета премия, и до през днешния ден остава един от знаците на естрадата.
В Куба с Омара Портуондо и Ева Родригес
Йорданка е и първата българска певица с огромен рецитал в Париж, пее даже на Айфеловата кула през 1974 година Същата година е и първата българска поп изпълнителка, поканена да пее в Северна Америка, или по-точно в Монреал, Канада. Това са единствено две от интернационалните й участия, разпрострели се в 36 страни на всички континенти и несекващи до през днешния ден, когато всяка година прави гастрол в Америка. Участва и печели фестивали в Брашов, два пъти в Сопот, Полша, Варадеро, Будапеща, Дрезден, Истанбул, Витебск. Има две деца от брака си със сина на някогашния кандидат-член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, дълготраен вицепремиер и министър, индивидът, построил НДК - Григор Стоичков.
“Светът е извънредно нещо - тъпо, че не го оценяваме, до момента в който сме живи. Не осъзнаваме уникалността на самото създание, уверена е Данчето. Нито на човешкия организъм, който е идеален. Може на първо четене да звучи обикновено, само че формулата “да живееш ден за ден” значи да се радваш всяка минута на съществуването си, на битието си.
Човек обаче го схваща, когато към този момент няма толкоз безконтролно време като на млади години. Но пък в случай че си прекомерно рационален, няма да правиш лудории, да поставяш върхове, да си създател. Така че животът е стопроцентова провокация. За да е забавно, би трябвало да прекрачваш нормите и разпоредбите.
Да нарушаваш законите, само че да не влизаш в пандиза. Аз имам вяра в прераждането
Никой от нас по принцип не си спомня предходните си пребивавания на земята. Животът е учебно заведение - ние сме тук, с цел да научим уроците си, с цел да се оправяме с провокациите и да не вършим неточности. Някъде има идеален компютър, който ги регистрира. И в случай че всеки прави положителни и извисени каузи, идващия път няма да е буболечка, а ще отиде на друго равнище.
Подозирам някои неща за себе си. Бързо изучавам езици, влизам в страстта на разнообразни етноси, надълбоко чувствам музиката им
Това не се реализира елементарно. Трябва да е в кръвта ти. Може би съм живяла в испаноезични страни, в арабския свят, в Русия, в Ирландия, в Гърция. Излизам на някой площад някъде и си споделям: Боже, била съм тук - не знам по кое време, само че познавам тази постройка. Това дава известно успокоение, оказва помощ да живееш по-лесно. По различен метод гледаш на надпреварата към теб.
Аз постоянно се запитвам. Вечно умувам. Вечно имам няколко отговора на единствен въпрос. И се двоумя не тъй като се опасявам от риск, а тъй като нямам право и време да бъркам. Важно е да оставиш следи и да предотвратиш раните. Често съм неразбрана. Но няма значение - значимото е, че аз съм спокойна. Не скърбя за предишното си. Не желая да съм на 20 години. Не знам по какъв начин бих изживяла живота си, в случай че би трябвало да стартира изначало. Разбира се, имам и неточности. Преживяла съм и изменничества от познати, сътрудници... То няма метод да си 55 години в тази месомелачка и всичко да е било розово. Но съм оживяла. В персоналния си живот не другарувам с доста хора от моя отрасъл, а виждам към мен да са по-нормални хора. Има хора на изкуството, само че не са певици и хора от поп музиката. Аз съм много рационална и по това време бях измислила някакъв метод да не нервирам никого”.
Още първата й обич се трансформира в голяма драма
Като млада изпълнителка Йорданка Христова се влюбва в музиканта Християн Платов. Певицата даже стартира да мечтае за семейство и деца. Платов обаче към този момент е женен и няма никакви планове да се раздели със брачната половинка си. Йорданка Христова го зарязва и стартира краткотрайна спекулация с Христо Чолаков-Чандо, музикант от оркестър “София”.
Той обаче към този момент е гадже с известната журналистка Бригита Чолакова. Женят се, въпреки околните на музиканта да знаят, че той до последния си мирис не стопира да е влюбен в Данчето. След него, на 34-годишна възраст, Йорданка Христова се омъжва за единствения си брачен партньор - Георги Стоичков, наследник на аления придворен Григор Стоичков. Двамата се радват на постоянен брак и две деца, само че след измененията през 1989 година Георги се пропива и следва бракоразвод. Съпругът на певицата издъхва едвам на 50 години. Йорданка обаче се грижи за свекъра си до последния му мирис. Не е инцидентно, че той й остави имението си в Бояна, което стана предмет на голям брой правосъдни каузи.
Подготви
Паулина БОЯНОВА
Миналото лято тя разгласи, че се отдръпва от сцената, преди да е хванала бастун, само че в този момент признава: “Aз oбичaм дa тaнцувaм, дa импрoвизирaм”.
Ocвeн зa paбoтaтa cи Йopдaнкa Xpиcтoвa пpoгoвopи и зa персоналния cи живoт. И нaй-вeчe зa изyмлeниeтo cи oт фaктa, чe знaчитeлнo млaди мъжe нe cпиpaт дa я ухажват. “He мoгa дa cи oбяcня тoвa нeщo. Aз тaзи тeмa oтдaвнa cъм я пpиключилa в живoтa cи. Ho eтo нa, млaди мъжe ми нaлитaт, вce eднo apxeoлoзи щe cтaвaт. Paзбиpaм oбaчe, чe eднa гopeщa жeнa c oпит им e мнoгo пo-интepecнa oт пpищипaнитe и cкyчни млaди кифли oт мoлa”, cмee ce Дaнчeтo Xpиcтoвa.
Любопитен факт към нейната фамилия е, че се пада братовчедка на футболния кумир на всички времена Гунди. Завършва естрадния отдел на консерваторията и още през 1964 година прави първото си турне в Румъния. През 1966 година печели първа премия на първия “Златен Орфей” с песента “Делфините”, като се класира преди Лили Иванова. Повтаря триумфа си през 1967 и 1975 година
Вечната й ария обаче се оказва “Песен моя, любов моя” на патриарха на поп музиката ни Йосиф Цанков, която, въпреки и с трета премия, и до през днешния ден остава един от знаците на естрадата.
В Куба с Омара Портуондо и Ева Родригес
Йорданка е и първата българска певица с огромен рецитал в Париж, пее даже на Айфеловата кула през 1974 година Същата година е и първата българска поп изпълнителка, поканена да пее в Северна Америка, или по-точно в Монреал, Канада. Това са единствено две от интернационалните й участия, разпрострели се в 36 страни на всички континенти и несекващи до през днешния ден, когато всяка година прави гастрол в Америка. Участва и печели фестивали в Брашов, два пъти в Сопот, Полша, Варадеро, Будапеща, Дрезден, Истанбул, Витебск. Има две деца от брака си със сина на някогашния кандидат-член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, дълготраен вицепремиер и министър, индивидът, построил НДК - Григор Стоичков.
“Светът е извънредно нещо - тъпо, че не го оценяваме, до момента в който сме живи. Не осъзнаваме уникалността на самото създание, уверена е Данчето. Нито на човешкия организъм, който е идеален. Може на първо четене да звучи обикновено, само че формулата “да живееш ден за ден” значи да се радваш всяка минута на съществуването си, на битието си.
Човек обаче го схваща, когато към този момент няма толкоз безконтролно време като на млади години. Но пък в случай че си прекомерно рационален, няма да правиш лудории, да поставяш върхове, да си създател. Така че животът е стопроцентова провокация. За да е забавно, би трябвало да прекрачваш нормите и разпоредбите.
Да нарушаваш законите, само че да не влизаш в пандиза. Аз имам вяра в прераждането
Никой от нас по принцип не си спомня предходните си пребивавания на земята. Животът е учебно заведение - ние сме тук, с цел да научим уроците си, с цел да се оправяме с провокациите и да не вършим неточности. Някъде има идеален компютър, който ги регистрира. И в случай че всеки прави положителни и извисени каузи, идващия път няма да е буболечка, а ще отиде на друго равнище.
Подозирам някои неща за себе си. Бързо изучавам езици, влизам в страстта на разнообразни етноси, надълбоко чувствам музиката им
Това не се реализира елементарно. Трябва да е в кръвта ти. Може би съм живяла в испаноезични страни, в арабския свят, в Русия, в Ирландия, в Гърция. Излизам на някой площад някъде и си споделям: Боже, била съм тук - не знам по кое време, само че познавам тази постройка. Това дава известно успокоение, оказва помощ да живееш по-лесно. По различен метод гледаш на надпреварата към теб.
Аз постоянно се запитвам. Вечно умувам. Вечно имам няколко отговора на единствен въпрос. И се двоумя не тъй като се опасявам от риск, а тъй като нямам право и време да бъркам. Важно е да оставиш следи и да предотвратиш раните. Често съм неразбрана. Но няма значение - значимото е, че аз съм спокойна. Не скърбя за предишното си. Не желая да съм на 20 години. Не знам по какъв начин бих изживяла живота си, в случай че би трябвало да стартира изначало. Разбира се, имам и неточности. Преживяла съм и изменничества от познати, сътрудници... То няма метод да си 55 години в тази месомелачка и всичко да е било розово. Но съм оживяла. В персоналния си живот не другарувам с доста хора от моя отрасъл, а виждам към мен да са по-нормални хора. Има хора на изкуството, само че не са певици и хора от поп музиката. Аз съм много рационална и по това време бях измислила някакъв метод да не нервирам никого”.
Още първата й обич се трансформира в голяма драма
Като млада изпълнителка Йорданка Христова се влюбва в музиканта Християн Платов. Певицата даже стартира да мечтае за семейство и деца. Платов обаче към този момент е женен и няма никакви планове да се раздели със брачната половинка си. Йорданка Христова го зарязва и стартира краткотрайна спекулация с Христо Чолаков-Чандо, музикант от оркестър “София”.
Той обаче към този момент е гадже с известната журналистка Бригита Чолакова. Женят се, въпреки околните на музиканта да знаят, че той до последния си мирис не стопира да е влюбен в Данчето. След него, на 34-годишна възраст, Йорданка Христова се омъжва за единствения си брачен партньор - Георги Стоичков, наследник на аления придворен Григор Стоичков. Двамата се радват на постоянен брак и две деца, само че след измененията през 1989 година Георги се пропива и следва бракоразвод. Съпругът на певицата издъхва едвам на 50 години. Йорданка обаче се грижи за свекъра си до последния му мирис. Не е инцидентно, че той й остави имението си в Бояна, което стана предмет на голям брой правосъдни каузи.
Подготви
Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ